Фондация Нашият дом е България почете паметта на Св.патриарх Евтимий Търновски с цитат на Вазов
И дълго там старецът прочут
моли се за българский жанр
с ръце към небето, изправен
един във лазурния свод.
Иван Вазов
С тези стихове от известното стихотворение " Патриарх Евримий " на Иван Вазов патриотичната фондация " Нашият дом е България " с идеолог арх. Пламен Пламенов Мирянов уважи паметта на Св.патриарх Евтимий Търновски.
На 20 януари Българската православна черква отбелязва празника, отдаден на огромния български светец.
Св. патриарх Евтимий е роден към 1327 година в Търново, столицата на тогавашна България. Произхождал от почитан жанр и получил положително обучение. Имал монашеско предопределение и към 1350 година постъпил в Килифаревския манастир, където станал духовник под духовното управление на св. Теодосий Търновски.
В 863 година ученикът придружил великия си преподавател до Константинопол, където Теодосий умрял, а Евтимий в продължение на седем години обитавал в Цариград, в Света Гора и прочие
Към 1371 година се завърнал в родината и оглавил манастира „ Св. Троица “ покрай столицата, който се трансформирал се в огнище на култура и висок нравствен живот. Тук св. Евтимий писал жития и похвални слова, поправял богослужебните книги съгласно с гръцките първообрази, превеждал други текстове. Така с времето се основала Търновската школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки и славянобългарски език.
Славата на св. Евтимий като огромен молитвеник, непоколебим монах, образован и въодушевен просветител довела до избирането му за Търновски патриарх през 1375 година в една от най-бурните и страшни столетия в историята ни и той се показал като същински овчар, неотклонен чиновник на Бога и на народа.
След като с наближаването на османските завоеватели цар Йоан Шишман напуснал столицата, св. Евтимий оглавил отбраната на Търново при последната блокада. Градът бил високомерен на 17 май 1393 година След вероломното изтребване на 110 български велможи патриархът самоуверено се изправил против турския лидер и протестирал срещу подлото злочинство. Бил наказан на гибел, само че станало знамение, изтезанието не се осъществила и присъдата била сменена със изгнание. Цялото население на столицата излязло с цел да се елементарни със своя обичан овчар. И когато най-после през сълзи го попитали: „ Кому ни предаваш, положителни пастирю? “, той дал отговор със заветните думи: „ На Светата Троица ви предавам, и в този момент, и завинаги! “
Мястото на заточението му бил Бачковският манастир, където умрял и бил заровен при започване на ХV век. Гробът му бил открит в 1905 година, а мощите му бяха тържествено прославени на 22 октомври 2023 година
В деня на неговата светла памет Църквата го възпява по този начин:
Просиял с пустиннически героизъм,
почтено си се изкачил на престола на първосветителството,
откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието
и си изпил чашата на безкръвното страдалчество.
Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие,
моли Христа нашия Бог за тези, които почитат твоята памет.
