"Поезия" на Пол Елюар
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Поезия ", с създател Пол Елюар, възложен от Издателство " Колибри "
Издателство " Колибри " ще предложи на ценителите на поетическото изкуство един удивителен алманах: " Поезия " от Пол Елюар в превод на Силвия Вагенщайн. Художник на корицата е Иво Рафаилов.
Настоящото издание няма упоритостта да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в огромна степен преводаческите пристрастия и съставлява по-скоро " персонална антология ". Елюар е поетическа галактика, еманация на лирика. Той сякаш е взел най-хубавото от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята неповторима сензитивност, с цел да сътвори стихове, които правят гражданска война в европейската лирика на XX век.
Като вкарва всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо решето, той ѝ отрежда напълно разнообразни функционалности и вместо да " приземи " поезията, я изстрелва в непознати до тогава небеса. От голямото му творчество са останали стихове, които са емблематични, попадат в множеството антологии на международната лирика и наложително намират място в антологиите на международната любовна лирика.
Голямата заслуга на Елюар се състои в това, че уповавайки се на естетиката на сюрреализма, той в прочут смисъл я преодолява и съумява да сътвори своя неповторима поетика. Елюар става това, което е, в по-късния си и най-зрял интервал. Оттогава датират стихотворенията от сборниците " Жестоката жадност за живот ", " Излишното време ", " Паметно тяло " и " Фениксът ", послужили за гръбнак на актуалната подборка, като са употребени и двата тома негови " Събрани съчинения ".
Всъщност това са и най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието " обществен стихотворец ". Ангажиран - да, и то в най-висока степен, със ориста на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата и неразбирането, зает с идеята на напредъка, на битката за повече правдивост, на обичта и равенството сред хората. С други думи, творчеството му е израз на неизчерпаема обич към обособения човек и към човечеството. Неговата ежеминутна битка е битка за повече независимост в дейностите и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.
Йожен-Емил-Пол Грендел, по-известен като Пол Елюар, се ражда в Сен-Дьони на 14 декември 1895 година в непретенциозно семейство, чиито корени са в Северна Франция. Детството му е нехайно, над него бдят любещи родители. Около 1908 година фамилията се открива в Париж и Пол постъпва като стипендиант в най-престижното учебно заведение - частния лицей " Колбер ". Но шестнайсетгодишният ослепителен възпитаник се разболява от туберкулоза и е заставен да напусне учебно заведение. През декември 1912 година е настанен в санаториум в Клавадел, Швейцария, където остава до 1914-а. От това време са и първите му стихотворни опити. С бащиното си име разгласява на лични разходи " Първи стихотворения ". На двайсет и една години избира името Пол Елюар, наследено от баба му по майчина линия.
В течение на повече от три десетилетия Елюар е неотделима част от френския книжовен и живописен авангард. През 1918 година младият и талантлив стихотворец е " открит " от Жан Полан, който го среща с Андре Брьотон, Луи Арагон, Филип Супо, Макс Ернст. След края на Първата международна война дружно с тях Елюар става един от основоположниците на дадаизма, а по-късно и стожер на сюрреализма. В 1926 година, дружно с Луи Арагон, Андре Брьотон, Бенжамен Пере и други сюрреалисти, постъпва в Комунистическата партия. През 1933 година е изключен за антисъветски изявления. В учреденото от него списание " Проверб " Елюар се разграничава от групата сюрреалисти и дружно с Жан Полан отстоява концепцията, че езикът може да бъде самичък на себе си " цел ". Поетическият език на Елюар надвишава чистия автоматизъм и не се задоволява да извади несъзнаваното на бял свят. Стреми се да направи явни асоциации от думи, облици, които видимо нямат никаква логическа връзка. Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют.
Пол Елюар издъхва от инфаркт на 18 ноември 1952 година на 56-годишна възраст. Погребан е в " Пер Лашез ". Известният френски публицист Робер Сабатие декларира: " В този ден целият свят потъна в печал ". Обемното му творчество, лирика и прозаичност, създавано в продължение на близо четири десетилетия, е побрано в два дебели тома от общо 3280 страници в влиятелната литературна поредност " Плеяда " на френското издателство " Галимар ". Седемдесет години след гибелта му през днешния ден можем да твърдим, че Пол Елюар е един от най-големите европейски поети, надхвърлил рамките на направлението, с което се свързва името му, и прекрачил границите на своята ера.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Поезия (Пол Елюар)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Поезия " на Пол Елюар
С ТЕБ ДВАМА
Един до различен ръка в ръка вървим
Навсякъде сме вкъщи си като че ли
Под кроткото дърво под свода черен
Под всяка стряха с греещия огън
На улицата пуста измежду зноя
В зареяния взор на тълпата
Край мъдреците и с глупците паралелно
Дали измежду дребни или измежду огромни
Не е мистерия нашата обич
С теб двама сме самата нагледност
И влюбените имат в нас собствен дом неведом.
УТРИННА
Присъни ми се път необитаем
Ти крачеше сама по него
От стъпките смутена птица
Се будеше ведно с росата
Сред влажния и пресен гъстак
Отваряше око зората
И завчас лумваха листата
Денят започваше за теб.
И както огънят изтлява
Сияеше и този ден
Аз спях като новороден
А ти бе станала в зори
И в утринта ми подари
едно безпределно детство.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Издателство " Колибри " ще предложи на ценителите на поетическото изкуство един удивителен алманах: " Поезия " от Пол Елюар в превод на Силвия Вагенщайн. Художник на корицата е Иво Рафаилов.
Настоящото издание няма упоритостта да запълни празнините, оставени от предходните издания, а отразява в огромна степен преводаческите пристрастия и съставлява по-скоро " персонална антология ". Елюар е поетическа галактика, еманация на лирика. Той сякаш е взел най-хубавото от поетиката на сюрреализма и го е пречупил през своята неповторима сензитивност, с цел да сътвори стихове, които правят гражданска война в европейската лирика на XX век.
Като вкарва всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо решето, той ѝ отрежда напълно разнообразни функционалности и вместо да " приземи " поезията, я изстрелва в непознати до тогава небеса. От голямото му творчество са останали стихове, които са емблематични, попадат в множеството антологии на международната лирика и наложително намират място в антологиите на международната любовна лирика.
Голямата заслуга на Елюар се състои в това, че уповавайки се на естетиката на сюрреализма, той в прочут смисъл я преодолява и съумява да сътвори своя неповторима поетика. Елюар става това, което е, в по-късния си и най-зрял интервал. Оттогава датират стихотворенията от сборниците " Жестоката жадност за живот ", " Излишното време ", " Паметно тяло " и " Фениксът ", послужили за гръбнак на актуалната подборка, като са употребени и двата тома негови " Събрани съчинения ".
Всъщност това са и най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието " обществен стихотворец ". Ангажиран - да, и то в най-висока степен, със ориста на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата и неразбирането, зает с идеята на напредъка, на битката за повече правдивост, на обичта и равенството сред хората. С други думи, творчеството му е израз на неизчерпаема обич към обособения човек и към човечеството. Неговата ежеминутна битка е битка за повече независимост в дейностите и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.
Йожен-Емил-Пол Грендел, по-известен като Пол Елюар, се ражда в Сен-Дьони на 14 декември 1895 година в непретенциозно семейство, чиито корени са в Северна Франция. Детството му е нехайно, над него бдят любещи родители. Около 1908 година фамилията се открива в Париж и Пол постъпва като стипендиант в най-престижното учебно заведение - частния лицей " Колбер ". Но шестнайсетгодишният ослепителен възпитаник се разболява от туберкулоза и е заставен да напусне учебно заведение. През декември 1912 година е настанен в санаториум в Клавадел, Швейцария, където остава до 1914-а. От това време са и първите му стихотворни опити. С бащиното си име разгласява на лични разходи " Първи стихотворения ". На двайсет и една години избира името Пол Елюар, наследено от баба му по майчина линия.
В течение на повече от три десетилетия Елюар е неотделима част от френския книжовен и живописен авангард. През 1918 година младият и талантлив стихотворец е " открит " от Жан Полан, който го среща с Андре Брьотон, Луи Арагон, Филип Супо, Макс Ернст. След края на Първата международна война дружно с тях Елюар става един от основоположниците на дадаизма, а по-късно и стожер на сюрреализма. В 1926 година, дружно с Луи Арагон, Андре Брьотон, Бенжамен Пере и други сюрреалисти, постъпва в Комунистическата партия. През 1933 година е изключен за антисъветски изявления. В учреденото от него списание " Проверб " Елюар се разграничава от групата сюрреалисти и дружно с Жан Полан отстоява концепцията, че езикът може да бъде самичък на себе си " цел ". Поетическият език на Елюар надвишава чистия автоматизъм и не се задоволява да извади несъзнаваното на бял свят. Стреми се да направи явни асоциации от думи, облици, които видимо нямат никаква логическа връзка. Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют.
Пол Елюар издъхва от инфаркт на 18 ноември 1952 година на 56-годишна възраст. Погребан е в " Пер Лашез ". Известният френски публицист Робер Сабатие декларира: " В този ден целият свят потъна в печал ". Обемното му творчество, лирика и прозаичност, създавано в продължение на близо четири десетилетия, е побрано в два дебели тома от общо 3280 страници в влиятелната литературна поредност " Плеяда " на френското издателство " Галимар ". Седемдесет години след гибелта му през днешния ден можем да твърдим, че Пол Елюар е един от най-големите европейски поети, надхвърлил рамките на направлението, с което се свързва името му, и прекрачил границите на своята ера.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Поезия " на Пол Елюар
С ТЕБ ДВАМА
Един до различен ръка в ръка вървим
Навсякъде сме вкъщи си като че ли
Под кроткото дърво под свода черен
Под всяка стряха с греещия огън
На улицата пуста измежду зноя
В зареяния взор на тълпата
Край мъдреците и с глупците паралелно
Дали измежду дребни или измежду огромни
Не е мистерия нашата обич
С теб двама сме самата нагледност
И влюбените имат в нас собствен дом неведом.
УТРИННА
Присъни ми се път необитаем
Ти крачеше сама по него
От стъпките смутена птица
Се будеше ведно с росата
Сред влажния и пресен гъстак
Отваряше око зората
И завчас лумваха листата
Денят започваше за теб.
И както огънят изтлява
Сияеше и този ден
Аз спях като новороден
А ти бе станала в зори
И в утринта ми подари
едно безпределно детство.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ