"Перфектната лъжа" на Джо Спейн
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Перфектната неистина ", с създател Джо Спейн, възложен от Издателство " Хермес "
Тя е считала, че той е съвършен. И животът им идеален. Но всичко се оказва съвършена неистина.
След фамилна покруса ирландката Ерин се мести в Ню Йорк, където намира работа в влиятелно издателство. Тя се омъжва за детектив Дани Раян, който познава едвам от шест месеца, и двамата заживяват щастливо в Лонг Айлънд. Но когато една заран на вратата им се появяват сътрудниците от отдела на Дани, той се насочва към прозореца и скача от четвъртия етаж. Жилището им е обискирано, а движимостите му - иззети. Младата жена би трябвало сама да се изправи пред шока и ужаса от случилото се.
Осемнайсет месеца по-късно Ерин е на подсъдимата пейка, упрекната в убийството на брачна половинка си. През миналата година и половина тя е научила неща за Дани, които я карат да се съмнява, че въобще го е познавала. Възможно ли е благият и грижлив мъж в действителност да не е бил този, за който се е представял? Да си е затварял очите пред закононарушения, да е изтръгвал признания с пердах и да е взимал подкупи? Докато Ерин се пробва да разкрие истината за предишното на брачна половинка си, личните ѝ известност и независимост са заложени на карта.
" Наелектризираща тайнственост със комплицирана мрежа от измами, в чиято основа е една жена, упрекната в убийството на брачна половинка си. " Уотърстоунс
" Толкова е хубава, че няма да желаете да свърши. " Дейли Мейл
" Трилър украшение! " Хийт
Джо Спейн e сценаристка на телевизионни излъчвания и сериали (включително и по личните си книги) и авторка на бестселърови независими съспенс романи и една престъпна поредност. Завършва колежа " Тринити " в Дъблин и реализира триумф още с дебютния си разказ, който попада в топ 10 на класациите за най-продавани книги в родната ѝ Ирландия.
" Перфектната неистина " е четвъртият ѝ независим разказ, който се появява на пазара през 2021 година и се трансформира в същински шлагер в жанра. Джо живее в Дъблин със брачна половинка си Мартин и четирите им деца. В свободното си време (ако изобщо има такова) обича да гледа телевизия и да чете. Сред обичаните ѝ създатели са Ю Несбьо, Лиан Мориарти и Джоди Пико. Замисля сюжетите на книгите си, до момента в който тича в гората, само че признава, че най-голямото ентусиазъм идва от брачна половинка ѝ, който е неразделно до нея и ѝ оказва помощ, като ѝ прави чай, предлага хрумвания и даже поправя печатните ѝ неточности.
Написва " Перфектната неистина " преди началото на коронавирус пандемията, само че даже и тогава не е можела да си избие от главата мисълта какъв брой е мъчно да живееш в чужбина, когато те връхлети покруса. Романът, който споделя за млада жена, изправена пред най-ужасното тестване в живота си, до момента в който е надалеч от вкъщи, е отдаден на всички емигранти, само че най-много на членовете на ирландската диаспора, които са били надалеч от родината и околните си, когато коронавирус нахлу в живота ни.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Перфектната лъжаС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Перфектната неистина " на Джо Спейн
Ерин
Преди
Юли 2019
Докато кафето стане готово и душът спре, съумях да отметна едно задоволително незадълбочено разчистване. Чудех се дали мога да убедя Дани да не прави бъркани яйца, а да се отбием в новата сладкарница на Мейпъл Стрийт, преди да тръгне за работа. Можехме да обсъдим дълго чакания уикенд, който планирахме. Дани бе заречен, че ще си вземе отпуск, и възнамерявахме да отидем с колата до Хартфорд, да отседнем в някое чаровно хотелче, да хапваме и пийваме, обикаляйки из Нова Англия.
И тъкмо в този миг - полицейско почукване на вратата. Каква изненада.
Звучаха по необикновен метод тези почуквания с пестник, които служителите на реда владеят до съвършенство.
Изругах под носа си. Още нямаше 7,15 във вторник заран и към този момент викаха Дани на работа. Дотук с фантазиите да закусим палачинки дружно.
Още едно почукване по вратата, единствено секунди след първото.
Добре де, пристигам.
Можех да им отстъпя брачна половинка си за остатъка от седмицата, подсетих си, тъй като след това щеше да бъде напълно мой цели седемдесет и два часа.
Пренебрегнах вътрешния си глас, който опитваше да ме отрезви, напомняйки ми за всичките пъти през последните две години, когато си бях правила проекти, забравяйки, че пребивавам с ченге.
Отворих вратата и видях Бен Мичъл, колегата на Дани.
Дани ми беше споделил, че първоначално, когато станали сътрудници, още в отдел " Убийства " в Манхатън, сътрудниците им тананикали " Абанос и слонова кост " всякога, когато двамата влизали в ръководството. Бен бе рус и кожата му бе съвсем транспарантна. Дани бе черен като нощта. Не е паднало кой знае какъв брой мислене, с цел да се сетят за тази ария.
Двамата мъже се погаждаха, само че ние с Бен - не. Още първоначално усетих, че той не ме харесва. Мисля, че това се дължеше на обстоятелството, че преди мен Дани е следвал Бен по петите като правдиво кученце. Всъщност Бен бе повода Дани да работи и живее в окръг Съфолк. А след това се появих аз и се озовах посред им.
В коридора ни имаше и двама униформени служители на реда и изражението на Бен ми подсказа, че - почтен кръст - се е случило нещо огромно и идният уикенд отива на кино.
Как не се научих!
Зад мен Дани се появи в дневната и разбрах, че и той е видял изражението на Бен. Сигурно към този момент планираше по какъв начин да ми се реваншира.
- Ерин - сподели Бен със сериозен звук. - Боя се, че имам неприятни вести.
Денят, в който животът ти ще се промени изцяло, може да стартира напълно нормално.
Преживявала съм сходно нещо един път. Просто по този начин, едно почукване на вратата.
Чаках с напрежение, подготвена за удара като обръгнал в борби боец.
Кой бе умрял?
Изражението на Бен се промени - вниманието му се насочи над рамото ми, към Дани.
Обърнах се, очаквайки, че Дани е доловил тона на Бен, усетил е какво следва и се кани да ме утеши. Може и да бях надалеч от фамилията ми, само че той щеше да ги повика допустимо най-бързо. Той щеше да се погрижи за всичко.
Но Дани не гледаше към мен.
Той се взираше в Бен, а на лицето му бе изписано проваляне.
После брачният партньор ми отиде до френските прозорци и излезе на дребния балкон.
Гледах го объркана.
Той се обърна и срещнах погледа му.
Дани въобще не приличаше на себе си.
Изражението му не можеше да се опише с думи. Смесица от болежка и опрощение. Отвори уста да каже нещо, само че вместо това единствено преглътна. Извърна взор, като че ли даже типът ми му причиняваше болежка.
Вдигна единия си крайник през парапета на балкона.
Какво правиш,мамка му - помислих си, само че бях прекомерно объркана, с цел да го изрека.
После подвигна и другия си крайник и седна на желязната решетка.
Отблъсна се с ръце.
Изчезна.
Внезапно придвижване до вратата - Бен и другите двама нахълтаха в жилището ни.
Бях като парализирана.
Четири етажа по-долу се чу тежко тупкане.
Това бе тялото на брачна половинка ми.
Всичко свърши за секунди.
Ерин
Сега
Декември 2020
Някой е опитал да придаде празничен тип на Окръжния съд на Съфолк. Малко коледно дърво с евтини гирлянди изпълва помещението на защитата с аромат на бор, а портативното радио е на станция, която нонстоп върти коледни песни.
Весела Коледа.
Нелепо радостно.
Мисля си за Коледа преди три години, първата в новия ни апартамент. Бяхме женени единствено от няколко седмици. Бях купила евтина изкуствена бяла елхичка от магазин втора ръка просто с цел да имаме някаква коледна декорация. Не си падах по този празник. Бях го намразила още в Ирландия, по времето, когато светът ми подсещаше, че няма Дядо Коледа, няма чудо, няма непорочност.
Обаче Дани беше като преродена коледна самодива. Метър и осемдесет, бабанка, който обожаваше да гледа " Сам у дома ", до момента в който хруска захарни пръчици.
Чух го, преди да го видя: пред входната ни врата, мъчеше се да вкара ключа в ключалката, ругаеше, до момента в който опитваше да улучи вярната посока, като по едно и също време въртеше и буташе. Обичаше да споделя, че вратата желае да ѝ шепнеш като ухажор, преди да се отвори.
Беше довлякъл близо двуметров бор и се разсмя на изражението ми, съчетаващо изненада и смут.
- Нямаме задоволително играчки за елха - акцентирах. - И по какъв начин, по дяволите, събра това знамение в асансьора?
- Качих се по стълбите.
После обви ръце към мен.
- Тя би желала да се насладиш на първата ни Коледа тук - прошепна в ухото ми.
Онази Коледа Дани ми напомни, че не съм отговорна, че съм жива.
Той подготви кулинарния си специалитет: пържени филийки с канела и бъркани яйца, след това ми връчи една красиво опакована кутия. Беше ми купил зелен кашмирен шал, който идеално подхождаше на черната ми коса и изумруденозелени очи. В единайсет към този момент бяхме изпили цяла бутилка шампанско. Обядвахме в " Макналис " в компанията на притежателя на заведението и наш другар Бъд, прекарване, което ставаше търпимо с помощта на количеството изпито вино. Щедра композиция от празнични коктейли след връщането ни в жилището, след това малко търкаляне на килима, при което открихме тъкмо какво имаха поради хората, които споделяха, че боровите иглички се завират на всички места.
Толкова щастливи мемоари.
Карат ме да примижавам мъчително.
Карла идва и сяда до мен с камара от неуместно лъскава черна коса и скъпи облекла, каквито и нормално не носи. Ухае на червени ябълки и студен въздух.
- Блузата ти отива - споделя тя и закопчава едно копче, след това намества кичур зад ухото ми. Приличам на монахиня - това е задачата ѝ. Посети ме през вчерашния ден, с цел да ми донесе един нов тоалет и ми сподели да се стегна, с цел да наподобявам, все едно желая за живот. Освен това опита да пъхне един набожен медальон в дланта ми, само че аз отхвърлих да го взема. Тя може да си се моли на Бога, в който има вяра. Аз се поверявам на правораздаването. Не съм сигурна коя от двете ни е по-заблудена.
Когато влязох за пръв път в офиса на Карла Делгадо в Пачоуг, нямах визия по какъв начин ще се развият нещата. Но единствено час откакто се срещнах с нея, знаех, че в случай че в миналото изпадна в неволя, бих желала тя да е на моя страна. Тя е на трийсет и пет, единствено три години по-голяма от мен, само че разгадавам най-много на нея.
Нямам поддръжката на фамилията си.
Те чакат правдивост.
Не схващат какъв е животът тук. Не схващат какъв брой е прогнила системата.
- Готова ли си? - пита Карла.
- Не - откликвам почтено.
Тя се вглежда в мен, знае, че ще стана и ще вляза в съда, когато ми кажат.
Повтарям думата " не " от седемнайсет месеца и пребивавам някак, ден за ден.
Тя потегля и ми споделя, че ще се забележим там.
Когато влизам в правосъдната зала, се сюрпризирам от размера ѝ.
Малка е - дребна - с дървена ламперия по стените, дървени пейки като в черква, свидетелска и съдийска скамейки, маси за отбраната и обвиняването.
С ъгълчето на окото си виждам някои от някогашните сътрудници на Дани в дъното на залата. Разпознавам ги даже и облечени в цивилни облекла. Колеги и другари сякаш.
Един от тях поглежда към мен и останалите наблюдават погледа му.
Какви изражения са изписани на лицата им.
Извръщам глава с пламнали страни.
Всички тук желаят да научат истината.
Не всички сме на едно мнение какво значи това.
Настъпва някакво оживление.
Появява се шерифът и афишира влизането на арбитър Джеймс С. Палмър. Местен, от Саг Харбър, както разбрах от Карла. Завършил право в Йейл и преди време фамозен прокурор. Опитен, закостенял, само че обективен.
Карла пъха ръка под лакътя ми и ми оказва помощ да се изправя.
Време е.
Ще ме съдят за убийството на брачна половинка ми.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Тя е считала, че той е съвършен. И животът им идеален. Но всичко се оказва съвършена неистина.
След фамилна покруса ирландката Ерин се мести в Ню Йорк, където намира работа в влиятелно издателство. Тя се омъжва за детектив Дани Раян, който познава едвам от шест месеца, и двамата заживяват щастливо в Лонг Айлънд. Но когато една заран на вратата им се появяват сътрудниците от отдела на Дани, той се насочва към прозореца и скача от четвъртия етаж. Жилището им е обискирано, а движимостите му - иззети. Младата жена би трябвало сама да се изправи пред шока и ужаса от случилото се.
Осемнайсет месеца по-късно Ерин е на подсъдимата пейка, упрекната в убийството на брачна половинка си. През миналата година и половина тя е научила неща за Дани, които я карат да се съмнява, че въобще го е познавала. Възможно ли е благият и грижлив мъж в действителност да не е бил този, за който се е представял? Да си е затварял очите пред закононарушения, да е изтръгвал признания с пердах и да е взимал подкупи? Докато Ерин се пробва да разкрие истината за предишното на брачна половинка си, личните ѝ известност и независимост са заложени на карта.
" Наелектризираща тайнственост със комплицирана мрежа от измами, в чиято основа е една жена, упрекната в убийството на брачна половинка си. " Уотърстоунс
" Толкова е хубава, че няма да желаете да свърши. " Дейли Мейл
" Трилър украшение! " Хийт
Джо Спейн e сценаристка на телевизионни излъчвания и сериали (включително и по личните си книги) и авторка на бестселърови независими съспенс романи и една престъпна поредност. Завършва колежа " Тринити " в Дъблин и реализира триумф още с дебютния си разказ, който попада в топ 10 на класациите за най-продавани книги в родната ѝ Ирландия.
" Перфектната неистина " е четвъртият ѝ независим разказ, който се появява на пазара през 2021 година и се трансформира в същински шлагер в жанра. Джо живее в Дъблин със брачна половинка си Мартин и четирите им деца. В свободното си време (ако изобщо има такова) обича да гледа телевизия и да чете. Сред обичаните ѝ създатели са Ю Несбьо, Лиан Мориарти и Джоди Пико. Замисля сюжетите на книгите си, до момента в който тича в гората, само че признава, че най-голямото ентусиазъм идва от брачна половинка ѝ, който е неразделно до нея и ѝ оказва помощ, като ѝ прави чай, предлага хрумвания и даже поправя печатните ѝ неточности.
Написва " Перфектната неистина " преди началото на коронавирус пандемията, само че даже и тогава не е можела да си избие от главата мисълта какъв брой е мъчно да живееш в чужбина, когато те връхлети покруса. Романът, който споделя за млада жена, изправена пред най-ужасното тестване в живота си, до момента в който е надалеч от вкъщи, е отдаден на всички емигранти, само че най-много на членовете на ирландската диаспора, които са били надалеч от родината и околните си, когато коронавирус нахлу в живота ни.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Перфектната неистина " на Джо Спейн
Ерин
Преди
Юли 2019
Докато кафето стане готово и душът спре, съумях да отметна едно задоволително незадълбочено разчистване. Чудех се дали мога да убедя Дани да не прави бъркани яйца, а да се отбием в новата сладкарница на Мейпъл Стрийт, преди да тръгне за работа. Можехме да обсъдим дълго чакания уикенд, който планирахме. Дани бе заречен, че ще си вземе отпуск, и възнамерявахме да отидем с колата до Хартфорд, да отседнем в някое чаровно хотелче, да хапваме и пийваме, обикаляйки из Нова Англия.
И тъкмо в този миг - полицейско почукване на вратата. Каква изненада.
Звучаха по необикновен метод тези почуквания с пестник, които служителите на реда владеят до съвършенство.
Изругах под носа си. Още нямаше 7,15 във вторник заран и към този момент викаха Дани на работа. Дотук с фантазиите да закусим палачинки дружно.
Още едно почукване по вратата, единствено секунди след първото.
Добре де, пристигам.
Можех да им отстъпя брачна половинка си за остатъка от седмицата, подсетих си, тъй като след това щеше да бъде напълно мой цели седемдесет и два часа.
Пренебрегнах вътрешния си глас, който опитваше да ме отрезви, напомняйки ми за всичките пъти през последните две години, когато си бях правила проекти, забравяйки, че пребивавам с ченге.
Отворих вратата и видях Бен Мичъл, колегата на Дани.
Дани ми беше споделил, че първоначално, когато станали сътрудници, още в отдел " Убийства " в Манхатън, сътрудниците им тананикали " Абанос и слонова кост " всякога, когато двамата влизали в ръководството. Бен бе рус и кожата му бе съвсем транспарантна. Дани бе черен като нощта. Не е паднало кой знае какъв брой мислене, с цел да се сетят за тази ария.
Двамата мъже се погаждаха, само че ние с Бен - не. Още първоначално усетих, че той не ме харесва. Мисля, че това се дължеше на обстоятелството, че преди мен Дани е следвал Бен по петите като правдиво кученце. Всъщност Бен бе повода Дани да работи и живее в окръг Съфолк. А след това се появих аз и се озовах посред им.
В коридора ни имаше и двама униформени служители на реда и изражението на Бен ми подсказа, че - почтен кръст - се е случило нещо огромно и идният уикенд отива на кино.
Как не се научих!
Зад мен Дани се появи в дневната и разбрах, че и той е видял изражението на Бен. Сигурно към този момент планираше по какъв начин да ми се реваншира.
- Ерин - сподели Бен със сериозен звук. - Боя се, че имам неприятни вести.
Денят, в който животът ти ще се промени изцяло, може да стартира напълно нормално.
Преживявала съм сходно нещо един път. Просто по този начин, едно почукване на вратата.
Чаках с напрежение, подготвена за удара като обръгнал в борби боец.
Кой бе умрял?
Изражението на Бен се промени - вниманието му се насочи над рамото ми, към Дани.
Обърнах се, очаквайки, че Дани е доловил тона на Бен, усетил е какво следва и се кани да ме утеши. Може и да бях надалеч от фамилията ми, само че той щеше да ги повика допустимо най-бързо. Той щеше да се погрижи за всичко.
Но Дани не гледаше към мен.
Той се взираше в Бен, а на лицето му бе изписано проваляне.
После брачният партньор ми отиде до френските прозорци и излезе на дребния балкон.
Гледах го объркана.
Той се обърна и срещнах погледа му.
Дани въобще не приличаше на себе си.
Изражението му не можеше да се опише с думи. Смесица от болежка и опрощение. Отвори уста да каже нещо, само че вместо това единствено преглътна. Извърна взор, като че ли даже типът ми му причиняваше болежка.
Вдигна единия си крайник през парапета на балкона.
Какво правиш,мамка му - помислих си, само че бях прекомерно объркана, с цел да го изрека.
После подвигна и другия си крайник и седна на желязната решетка.
Отблъсна се с ръце.
Изчезна.
Внезапно придвижване до вратата - Бен и другите двама нахълтаха в жилището ни.
Бях като парализирана.
Четири етажа по-долу се чу тежко тупкане.
Това бе тялото на брачна половинка ми.
Всичко свърши за секунди.
Ерин
Сега
Декември 2020
Някой е опитал да придаде празничен тип на Окръжния съд на Съфолк. Малко коледно дърво с евтини гирлянди изпълва помещението на защитата с аромат на бор, а портативното радио е на станция, която нонстоп върти коледни песни.
Весела Коледа.
Нелепо радостно.
Мисля си за Коледа преди три години, първата в новия ни апартамент. Бяхме женени единствено от няколко седмици. Бях купила евтина изкуствена бяла елхичка от магазин втора ръка просто с цел да имаме някаква коледна декорация. Не си падах по този празник. Бях го намразила още в Ирландия, по времето, когато светът ми подсещаше, че няма Дядо Коледа, няма чудо, няма непорочност.
Обаче Дани беше като преродена коледна самодива. Метър и осемдесет, бабанка, който обожаваше да гледа " Сам у дома ", до момента в който хруска захарни пръчици.
Чух го, преди да го видя: пред входната ни врата, мъчеше се да вкара ключа в ключалката, ругаеше, до момента в който опитваше да улучи вярната посока, като по едно и също време въртеше и буташе. Обичаше да споделя, че вратата желае да ѝ шепнеш като ухажор, преди да се отвори.
Беше довлякъл близо двуметров бор и се разсмя на изражението ми, съчетаващо изненада и смут.
- Нямаме задоволително играчки за елха - акцентирах. - И по какъв начин, по дяволите, събра това знамение в асансьора?
- Качих се по стълбите.
После обви ръце към мен.
- Тя би желала да се насладиш на първата ни Коледа тук - прошепна в ухото ми.
Онази Коледа Дани ми напомни, че не съм отговорна, че съм жива.
Той подготви кулинарния си специалитет: пържени филийки с канела и бъркани яйца, след това ми връчи една красиво опакована кутия. Беше ми купил зелен кашмирен шал, който идеално подхождаше на черната ми коса и изумруденозелени очи. В единайсет към този момент бяхме изпили цяла бутилка шампанско. Обядвахме в " Макналис " в компанията на притежателя на заведението и наш другар Бъд, прекарване, което ставаше търпимо с помощта на количеството изпито вино. Щедра композиция от празнични коктейли след връщането ни в жилището, след това малко търкаляне на килима, при което открихме тъкмо какво имаха поради хората, които споделяха, че боровите иглички се завират на всички места.
Толкова щастливи мемоари.
Карат ме да примижавам мъчително.
Карла идва и сяда до мен с камара от неуместно лъскава черна коса и скъпи облекла, каквито и нормално не носи. Ухае на червени ябълки и студен въздух.
- Блузата ти отива - споделя тя и закопчава едно копче, след това намества кичур зад ухото ми. Приличам на монахиня - това е задачата ѝ. Посети ме през вчерашния ден, с цел да ми донесе един нов тоалет и ми сподели да се стегна, с цел да наподобявам, все едно желая за живот. Освен това опита да пъхне един набожен медальон в дланта ми, само че аз отхвърлих да го взема. Тя може да си се моли на Бога, в който има вяра. Аз се поверявам на правораздаването. Не съм сигурна коя от двете ни е по-заблудена.
Когато влязох за пръв път в офиса на Карла Делгадо в Пачоуг, нямах визия по какъв начин ще се развият нещата. Но единствено час откакто се срещнах с нея, знаех, че в случай че в миналото изпадна в неволя, бих желала тя да е на моя страна. Тя е на трийсет и пет, единствено три години по-голяма от мен, само че разгадавам най-много на нея.
Нямам поддръжката на фамилията си.
Те чакат правдивост.
Не схващат какъв е животът тук. Не схващат какъв брой е прогнила системата.
- Готова ли си? - пита Карла.
- Не - откликвам почтено.
Тя се вглежда в мен, знае, че ще стана и ще вляза в съда, когато ми кажат.
Повтарям думата " не " от седемнайсет месеца и пребивавам някак, ден за ден.
Тя потегля и ми споделя, че ще се забележим там.
Когато влизам в правосъдната зала, се сюрпризирам от размера ѝ.
Малка е - дребна - с дървена ламперия по стените, дървени пейки като в черква, свидетелска и съдийска скамейки, маси за отбраната и обвиняването.
С ъгълчето на окото си виждам някои от някогашните сътрудници на Дани в дъното на залата. Разпознавам ги даже и облечени в цивилни облекла. Колеги и другари сякаш.
Един от тях поглежда към мен и останалите наблюдават погледа му.
Какви изражения са изписани на лицата им.
Извръщам глава с пламнали страни.
Всички тук желаят да научат истината.
Не всички сме на едно мнение какво значи това.
Настъпва някакво оживление.
Появява се шерифът и афишира влизането на арбитър Джеймс С. Палмър. Местен, от Саг Харбър, както разбрах от Карла. Завършил право в Йейл и преди време фамозен прокурор. Опитен, закостенял, само че обективен.
Карла пъха ръка под лакътя ми и ми оказва помощ да се изправя.
Време е.
Ще ме съдят за убийството на брачна половинка ми.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ