"Живот по гръцки" на Питър Барбър
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Живот по гръцки ", с създател Питър Барбър, възложен от Издателство " Ера "
Обичана от мнозина, Гърция притегля с красивата си природа, кристално чиста морска вода и вкусна храна. Но едно е да пийваш узо на плажа през лятото, а напълно друго - да заживееш там.
С помощта на Питър Барбър, който от години живее в Гърция и напълно се е потопил в гръцкия метод на живот, ще преоткрием изцяло нашата съседка! Питър с лекост ни придвижва там и ни среща с омайващи и малко познати местенца, с комичната страна на локалната администрация и с ексцентрични персонажи.
Докато първоначално се приспособява към новото си всекидневие и напълно непознатия за него нрав и език, създателят ни разкрива с топлота, почитание и доста комизъм гръцките обичаи и просвета. Интимният му взор над всичко гръцко ще ни напомни или ще пробуди любовта ни към близката, само че все по този начин екзотична и примамлива Гърция.
Поемете на едно завладяващо и обогатяващо странствуване със средиземноморски лъх!
Питър Барбър е англичанин, женен за гъркиня. Разпределя живота си сред Англия и Гърция; обича да пътува. Романът му " Живот по гръцки " е достигнал номер 1 за най-продавани книги в Amazon Charts. Носител е и на литературни награди, измежду които Global Book Awards.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Живот по гръцкиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Живот по гръцки " на Питър Барбър
На другата заран се събудихме и видяхме, че Арахова е потопен в сняг. Снежни преспи се бяха надигнали до стените на каменните здания и висяха от покривите, подготвени да паднат върху минаващи пешеходци и постепенно движещи се транспортни средства.
Докато се спускахме надолу по планината и се отправяхме към Делфи, снегът изтъня и се появи черен асфалт, а когато влязохме в града, снегът изчезна изцяло, разкривайки зелени маслинови горички и антични планини от двете страни на пътя. Все още беше рано, само че на улицата бяха спрели редица рейсове, от които слизаха туристи.
Делфи датира от към 800 година пр.Хр., фамозен е с оракула, пророчицата Пития, която била позната в целия античен свят с предсказанията си. Царе се допитвали до нея, а по-късно и римски императори, с вярата да получат положителни вести за изхода на бъдещи войни да вземем за пример. Говори се, че Пития предсказала Троянската война и направила безчет други пророчества. Някои се сбъднали, други не.
Първоначално, когато почине един пророк, избирали друга от жриците в храма. Обикновено това били дами, които постоянно припадали и тълкували пристъпите като знак, че са по отношение на боговете. След като изпадне в транс, Пития мърморела думи, за които се твърдяло, че са неразбираеми за простосмъртните (вероятно тъй като била под въздействието на опияняващите газове, които се излъчвали от земята под светилището ѝ). После жреците ги тълкували и ги предавали на тези, които са ги поръчали, нормално - владетели.
Пророчествата постоянно оставали отворени за разнообразни тълкувания и постоянно им приписвали противоположни смисли. Понякога жреците имали собствен дневен ред (може би си докарвали малко спомагателни пари), като тълкували предсказанието по най-благовиден метод. Било традиция индивидът, който търси среща с оракула, да донесе овца или коза за жертвоприношение.
Жрецът поръсвал с топла вода врата на животното, в случай че животното трепне, това се считало за злокобна прокоба и му казвали да пристигна на другия ден. Понякога жрецът поръсвал с леденостудена вода животното, знаейки, че то ще реагира, и затова ще продължат договарянията с молителя, с което се вдигала и цената на услугата...
В антични времена се считало, че Делфи е центърът на Вселената. Бог Зевс пуснал два орела да летят по света в противоположни направления и те се срещнали над планината Парнас. И тогава било несъмнено, че тук е пъпът на Земята. Зевс заповядал на мястото да бъде издигнато светилище - Делфи, - което да бъде отдадено на сина му, господ Аполон.
С Алекс се присъединихме към туристите и прекарахме един прелестен час, до момента в който се разхождахме из останките на античния храм и си представяхме времето, когато Делфи е било настоящо светилище, посещавано от най-известните владетели в историята. Загледах се в долината, в останките от превъзходния камък и мраморни колони, и си показах живота в далечното минало на това в този момент безшумно място.
По планинския скат отекна отдалечен зов. Няколко туристи стопираха, обърнаха глави и се заслушаха. Озърнах се. Алекс беше изчезнала. Погледнах нагоре по ската. Алекс беше там, стоеше върху светилището на Пития, свила шепи във фуния към устата си, и с цялостно гърло крещеше:
- Аполоне! Аполоне!
Тя молеше античните богове да се грижат за фамилиите ни и да ни направляват в бъдещите ни инициативи.
- Това е работело за царе и императори - изясни ми Алекс. - Затова за какво да не проработи и за нас? Нуждаем се от всичката помощ, която можем да получим.
Замислих се съществено дали да не се причисля към нея и да прибавя молитвите си към нейните. Тихичко помолих Аполон да ни пази от алчни строители.
Оставихме Делфи зад нас, усещайки, кой знае за какво, че античните богове са на наша страна, и продължихме надолу през голям масив от маслинови дървета към пристанището Итеа, на двайсет и пет километра, където слизали на брега високопоставените посетители, които търсели препоръките на Пития. Там долу беше жестока жега и двамата съблякохме дебелите якета и седнахме на слънчевия плаж по тениски. Странно беше да си помисля, че единствено два часа по-рано изравяхме колата от снежна преспа.
Решихме да поемем по дългия път назад към Глифада. Щяхме да се движим по крайбрежния път около едната страна на планината, да прекосим Коринтския залив по новия провесен мост покрай Патра и да продължим нагоре около морето към Атина. Пътуването щеше да продължи пет часа, само че ние нямахме нищо срещу и с неспокойствие чакахме красивите гледки.
Минахме по билото на планината и се отправихме към моста, до който имаше един час път. Пътят ни води във вътрешността в сушата, а след това стигнахме до разклон. Нямаше табели и двете направления изглеждаха някак сходни. Разсъждавайки разумно, че морето би трябвало да е вляво от нас, поех по този път.
Минахме около няколко отбивки и след това пътят се стесни, асфалтът бе сменен от черен път с пръст. В средата му стоеше стадо кози, които препречваха пътя и отказваха да помръднат. Очевидно бяхме завили в неправилна посока и в този момент се изгубихме. Алекс уточни към върха на нагорнище наоколо. Там стоеше овчар с куче до него и ни гледаше безучастно.
Алекс слезе от колата и му направи знак да пристигна при нас, с цел да го попита по какъв начин да се върнем на основния път. Той постепенно потегли към нас и Алекс отиде да го пресрещне на половината разстояние. Не чувах какво си приказват, тъй като бях надалеч, само че виждах, че водят прелестен диалог. След няколко минути Алекс се върна в колата. Сложи защитния си колан, а аз обърнах в посоката, от която дойдохме.
- Е, накъде? - попитах.
- Нямам визия - отговори тя. - Но той имаше доста комичен нос и кучето му се споделя Бау. Легендата споделя, че Аполон построил храма в чест на успеха над змея Питон, откъдето и името на пророчицата Пития. - Б. р.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Обичана от мнозина, Гърция притегля с красивата си природа, кристално чиста морска вода и вкусна храна. Но едно е да пийваш узо на плажа през лятото, а напълно друго - да заживееш там.
С помощта на Питър Барбър, който от години живее в Гърция и напълно се е потопил в гръцкия метод на живот, ще преоткрием изцяло нашата съседка! Питър с лекост ни придвижва там и ни среща с омайващи и малко познати местенца, с комичната страна на локалната администрация и с ексцентрични персонажи.
Докато първоначално се приспособява към новото си всекидневие и напълно непознатия за него нрав и език, създателят ни разкрива с топлота, почитание и доста комизъм гръцките обичаи и просвета. Интимният му взор над всичко гръцко ще ни напомни или ще пробуди любовта ни към близката, само че все по този начин екзотична и примамлива Гърция.
Поемете на едно завладяващо и обогатяващо странствуване със средиземноморски лъх!
Питър Барбър е англичанин, женен за гъркиня. Разпределя живота си сред Англия и Гърция; обича да пътува. Романът му " Живот по гръцки " е достигнал номер 1 за най-продавани книги в Amazon Charts. Носител е и на литературни награди, измежду които Global Book Awards.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Живот по гръцки " на Питър Барбър
На другата заран се събудихме и видяхме, че Арахова е потопен в сняг. Снежни преспи се бяха надигнали до стените на каменните здания и висяха от покривите, подготвени да паднат върху минаващи пешеходци и постепенно движещи се транспортни средства.
Докато се спускахме надолу по планината и се отправяхме към Делфи, снегът изтъня и се появи черен асфалт, а когато влязохме в града, снегът изчезна изцяло, разкривайки зелени маслинови горички и антични планини от двете страни на пътя. Все още беше рано, само че на улицата бяха спрели редица рейсове, от които слизаха туристи.
Делфи датира от към 800 година пр.Хр., фамозен е с оракула, пророчицата Пития, която била позната в целия античен свят с предсказанията си. Царе се допитвали до нея, а по-късно и римски императори, с вярата да получат положителни вести за изхода на бъдещи войни да вземем за пример. Говори се, че Пития предсказала Троянската война и направила безчет други пророчества. Някои се сбъднали, други не.
Първоначално, когато почине един пророк, избирали друга от жриците в храма. Обикновено това били дами, които постоянно припадали и тълкували пристъпите като знак, че са по отношение на боговете. След като изпадне в транс, Пития мърморела думи, за които се твърдяло, че са неразбираеми за простосмъртните (вероятно тъй като била под въздействието на опияняващите газове, които се излъчвали от земята под светилището ѝ). После жреците ги тълкували и ги предавали на тези, които са ги поръчали, нормално - владетели.
Пророчествата постоянно оставали отворени за разнообразни тълкувания и постоянно им приписвали противоположни смисли. Понякога жреците имали собствен дневен ред (може би си докарвали малко спомагателни пари), като тълкували предсказанието по най-благовиден метод. Било традиция индивидът, който търси среща с оракула, да донесе овца или коза за жертвоприношение.
Жрецът поръсвал с топла вода врата на животното, в случай че животното трепне, това се считало за злокобна прокоба и му казвали да пристигна на другия ден. Понякога жрецът поръсвал с леденостудена вода животното, знаейки, че то ще реагира, и затова ще продължат договарянията с молителя, с което се вдигала и цената на услугата...
В антични времена се считало, че Делфи е центърът на Вселената. Бог Зевс пуснал два орела да летят по света в противоположни направления и те се срещнали над планината Парнас. И тогава било несъмнено, че тук е пъпът на Земята. Зевс заповядал на мястото да бъде издигнато светилище - Делфи, - което да бъде отдадено на сина му, господ Аполон.
С Алекс се присъединихме към туристите и прекарахме един прелестен час, до момента в който се разхождахме из останките на античния храм и си представяхме времето, когато Делфи е било настоящо светилище, посещавано от най-известните владетели в историята. Загледах се в долината, в останките от превъзходния камък и мраморни колони, и си показах живота в далечното минало на това в този момент безшумно място.
По планинския скат отекна отдалечен зов. Няколко туристи стопираха, обърнаха глави и се заслушаха. Озърнах се. Алекс беше изчезнала. Погледнах нагоре по ската. Алекс беше там, стоеше върху светилището на Пития, свила шепи във фуния към устата си, и с цялостно гърло крещеше:
- Аполоне! Аполоне!
Тя молеше античните богове да се грижат за фамилиите ни и да ни направляват в бъдещите ни инициативи.
- Това е работело за царе и императори - изясни ми Алекс. - Затова за какво да не проработи и за нас? Нуждаем се от всичката помощ, която можем да получим.
Замислих се съществено дали да не се причисля към нея и да прибавя молитвите си към нейните. Тихичко помолих Аполон да ни пази от алчни строители.
Оставихме Делфи зад нас, усещайки, кой знае за какво, че античните богове са на наша страна, и продължихме надолу през голям масив от маслинови дървета към пристанището Итеа, на двайсет и пет километра, където слизали на брега високопоставените посетители, които търсели препоръките на Пития. Там долу беше жестока жега и двамата съблякохме дебелите якета и седнахме на слънчевия плаж по тениски. Странно беше да си помисля, че единствено два часа по-рано изравяхме колата от снежна преспа.
Решихме да поемем по дългия път назад към Глифада. Щяхме да се движим по крайбрежния път около едната страна на планината, да прекосим Коринтския залив по новия провесен мост покрай Патра и да продължим нагоре около морето към Атина. Пътуването щеше да продължи пет часа, само че ние нямахме нищо срещу и с неспокойствие чакахме красивите гледки.
Минахме по билото на планината и се отправихме към моста, до който имаше един час път. Пътят ни води във вътрешността в сушата, а след това стигнахме до разклон. Нямаше табели и двете направления изглеждаха някак сходни. Разсъждавайки разумно, че морето би трябвало да е вляво от нас, поех по този път.
Минахме около няколко отбивки и след това пътят се стесни, асфалтът бе сменен от черен път с пръст. В средата му стоеше стадо кози, които препречваха пътя и отказваха да помръднат. Очевидно бяхме завили в неправилна посока и в този момент се изгубихме. Алекс уточни към върха на нагорнище наоколо. Там стоеше овчар с куче до него и ни гледаше безучастно.
Алекс слезе от колата и му направи знак да пристигна при нас, с цел да го попита по какъв начин да се върнем на основния път. Той постепенно потегли към нас и Алекс отиде да го пресрещне на половината разстояние. Не чувах какво си приказват, тъй като бях надалеч, само че виждах, че водят прелестен диалог. След няколко минути Алекс се върна в колата. Сложи защитния си колан, а аз обърнах в посоката, от която дойдохме.
- Е, накъде? - попитах.
- Нямам визия - отговори тя. - Но той имаше доста комичен нос и кучето му се споделя Бау. Легендата споделя, че Аполон построил храма в чест на успеха над змея Питон, откъдето и името на пророчицата Пития. - Б. р.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ