"Жажда" от Естер Херитсен
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Жажда " с авторЕстер Херитсен, възложен от издателствоICU
Свикнали сме да слагаме хората в категории и постоянно лепим етикети за свое облекчение. Тази майка е " сърдечна " или " любяща ", или пък " жестока "... А белким не може да бъде всичко това - и още доста - по едно и също време? Романът " Жажда " от писателката, определяна като един от обещаващите литературни гении на Нидерландия - Естер Херитсен - разказва една необикновена връзка сред майка и щерка и разкрива слой след слой надълбоко заровени контузии и страхове от предишното. Книгата е петият разказ в сбирката " По пътя " на издателство ICU, която чертае картата на новия книжовен свят.
Eстер Херитсен (1972) е нидерландска писателка, определяна като един от обещаващите литературни гении на Нидерландия още от дебюта ѝ през 2000 година, когато излиза сборникът с разкази Bevoorrecht bewustzijn ( " Привилегировано схващане " ).
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Жажда " на Естер Херитсен
За първи път в живота си Елизабет среща щерка си, без да са се уговаряли. Идва от аптеката на Овъртом и таман се кани да пресече платното, което я дели от трамвайната спирка, когато вижда щерка си на колело от другата страна на улицата. Дъщеря ѝ също я вижда. Елизабет се заковава на място. Дъщеря ѝ подвига стъпала от педалите, само че не забавя скоростта. Дели ги цялостен Овъртом: две велосипедни алеи, две автомобилни платна и двойни трамвайни релси. В този момент Елизабет осъзнава: би трябвало да заяви на щерка си, че умира. Разсмива се като човек, който се готви да опише анекдот.
Често се случва да не знае защо да си приказва с щерка си. Този път обаче има тематика. В идващия миг ѝ хрумва, че не е редно да сервира сходна вест прекомерно ентусиазирано; може би не му е в този момент времето. Докато пресича Овъртом, Елизабет се сеща за персоналния си доктор, който всякога я пита: Смяташ ли да кажеш на околните си? Хубаво би било при някое от идващите визити да има подготвен отговор.
Тя се провира сред два автомобила. Дъщеря ѝ натиска спирачка и слиза от велосипеда. Елизабет държи найлонова торбичка с морфинови лепенки и сироп за кашлица. Торбичката е доказателството за заболяването ѝ, като че ли думите не биха били задоволителни. Тя е и нейното опрощение. Понеже Елизабет не би желала да го заяви по този начин, на улицата, само че торбичката и без друго я е издала. Нали? Или пък не? Елизабет пресича Овъртом неразумно, току пред един трамвай, тъй като не трябва детето ѝ да е насреща, а тя - тук. Не е редно да виждаш детето си, без да сте се уговаряли.
Едно време дъщерята си беше непрестанно у дома, а когато напусна дома им, Елизабет персонално я откара до новото жилище. Още по-късно си сформираха мълчалив график на визитите. През последните години не се срещаха постоянно, само че най-малко им останаха рождените дни. Отношенията им бяха кристално ясни и Елизабет беше привикнала да не мисли за дъщерята, когато дъщерята я няма.
Дъщерята съществуваше единствено по спогодба. Но ето я в този момент на колелото, макар че не са се уговаряли. Нещо не е както би трябвало, нещо би трябвало да се позволи, промени, събере; на Елизабет ѝ остава да прекоси още една трамвайна линия и да се шмугне след таксито, което надува клаксона и развява шлифера ѝ. Дъщерята избутва велосипеда на тротоара. Последното платно е празно.
Елизабет на часа вижда, че щерка ѝ отново е надебеляла, по тази причина бърза да попита:
- Пак ли си се подстригвала?
Умира от боязън щерка ѝ да не допусна мислите ѝ. Елизабет обича да приказва за коси. Двете с щерка ѝ вървят при еднакъв коафьор.
- Не - отвръща щерка ѝ.
- Тогава си си сменила цвета. - Не.
- Още ли си при оня коафьор? - Да.
- И аз - споделя Елизабет.
Дъщеря ѝ кимва.
Започва да роси.
Накъде си тръгнала? - звучи прекомерно дразнещо, по тази причина
Елизабет пита:
- Ти нали живееше в Изток?
- Ще се експортирам.
- О! - възкликва Елизабет. - Не знаех.
- Че от кое място да знаеш!
- Ами... не знам.
- Дори аз не знам.
- Права си, нямаше от кое място да знам.
Дъждът се усилва.
- Ще се намокрим - подмята Елизабет.
Дъщеря ѝ понечва да яхне велосипеда. Обещава:
- Ще се чуем, става ли?
- Малкото ми страшилище... - въздъхва Елизабет. Мъжът ѝ наричаше щерка им по този начин. И към момента го прави. От неговата уста звучи закачливо. Дъщеря ѝ я зяпва учудена. После устните ѝ се раздвижват. Тръгвай, споделят те без тон. Дъщерята не е имала желание майка ѝ да я чуе и Елизабет безмълвно ѝ благодари.
Стомахът я боли, само че другояче не е чула нищо. Късата коса на щерка ѝ се е слегнала от дъжда. Елизабет си показва хавлиена забрадка, желае ѝ се да подсуши щерка си, само че щерка ѝ отвръща очи от нея и слага крайник върху педала.
Време е Елизабет да каже: Имам вест. Успява. Дъщеря ѝ я поглежда отново.
- Каква?
- Извинявай. Не я сервирам както би трябвало. Не е добра. - Каква е?
- Но не желая да се тревожиш прекомерно... - Тя постепенно повдига найлоновата торбичка от аптеката. Изпъва я с две ръце пред гърдите си, с цел да се види логото. - Сигурно се чудиш за какво не съм на работа, нали?
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1231)
Свикнали сме да слагаме хората в категории и постоянно лепим етикети за свое облекчение. Тази майка е " сърдечна " или " любяща ", или пък " жестока "... А белким не може да бъде всичко това - и още доста - по едно и също време? Романът " Жажда " от писателката, определяна като един от обещаващите литературни гении на Нидерландия - Естер Херитсен - разказва една необикновена връзка сред майка и щерка и разкрива слой след слой надълбоко заровени контузии и страхове от предишното. Книгата е петият разказ в сбирката " По пътя " на издателство ICU, която чертае картата на новия книжовен свят.
Eстер Херитсен (1972) е нидерландска писателка, определяна като един от обещаващите литературни гении на Нидерландия още от дебюта ѝ през 2000 година, когато излиза сборникът с разкази Bevoorrecht bewustzijn ( " Привилегировано схващане " ).
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Жажда " на Естер Херитсен
За първи път в живота си Елизабет среща щерка си, без да са се уговаряли. Идва от аптеката на Овъртом и таман се кани да пресече платното, което я дели от трамвайната спирка, когато вижда щерка си на колело от другата страна на улицата. Дъщеря ѝ също я вижда. Елизабет се заковава на място. Дъщеря ѝ подвига стъпала от педалите, само че не забавя скоростта. Дели ги цялостен Овъртом: две велосипедни алеи, две автомобилни платна и двойни трамвайни релси. В този момент Елизабет осъзнава: би трябвало да заяви на щерка си, че умира. Разсмива се като човек, който се готви да опише анекдот.
Често се случва да не знае защо да си приказва с щерка си. Този път обаче има тематика. В идващия миг ѝ хрумва, че не е редно да сервира сходна вест прекомерно ентусиазирано; може би не му е в този момент времето. Докато пресича Овъртом, Елизабет се сеща за персоналния си доктор, който всякога я пита: Смяташ ли да кажеш на околните си? Хубаво би било при някое от идващите визити да има подготвен отговор.
Тя се провира сред два автомобила. Дъщеря ѝ натиска спирачка и слиза от велосипеда. Елизабет държи найлонова торбичка с морфинови лепенки и сироп за кашлица. Торбичката е доказателството за заболяването ѝ, като че ли думите не биха били задоволителни. Тя е и нейното опрощение. Понеже Елизабет не би желала да го заяви по този начин, на улицата, само че торбичката и без друго я е издала. Нали? Или пък не? Елизабет пресича Овъртом неразумно, току пред един трамвай, тъй като не трябва детето ѝ да е насреща, а тя - тук. Не е редно да виждаш детето си, без да сте се уговаряли.
Едно време дъщерята си беше непрестанно у дома, а когато напусна дома им, Елизабет персонално я откара до новото жилище. Още по-късно си сформираха мълчалив график на визитите. През последните години не се срещаха постоянно, само че най-малко им останаха рождените дни. Отношенията им бяха кристално ясни и Елизабет беше привикнала да не мисли за дъщерята, когато дъщерята я няма.
Дъщерята съществуваше единствено по спогодба. Но ето я в този момент на колелото, макар че не са се уговаряли. Нещо не е както би трябвало, нещо би трябвало да се позволи, промени, събере; на Елизабет ѝ остава да прекоси още една трамвайна линия и да се шмугне след таксито, което надува клаксона и развява шлифера ѝ. Дъщерята избутва велосипеда на тротоара. Последното платно е празно.
Елизабет на часа вижда, че щерка ѝ отново е надебеляла, по тази причина бърза да попита:
- Пак ли си се подстригвала?
Умира от боязън щерка ѝ да не допусна мислите ѝ. Елизабет обича да приказва за коси. Двете с щерка ѝ вървят при еднакъв коафьор.
- Не - отвръща щерка ѝ.
- Тогава си си сменила цвета. - Не.
- Още ли си при оня коафьор? - Да.
- И аз - споделя Елизабет.
Дъщеря ѝ кимва.
Започва да роси.
Накъде си тръгнала? - звучи прекомерно дразнещо, по тази причина
Елизабет пита:
- Ти нали живееше в Изток?
- Ще се експортирам.
- О! - възкликва Елизабет. - Не знаех.
- Че от кое място да знаеш!
- Ами... не знам.
- Дори аз не знам.
- Права си, нямаше от кое място да знам.
Дъждът се усилва.
- Ще се намокрим - подмята Елизабет.
Дъщеря ѝ понечва да яхне велосипеда. Обещава:
- Ще се чуем, става ли?
- Малкото ми страшилище... - въздъхва Елизабет. Мъжът ѝ наричаше щерка им по този начин. И към момента го прави. От неговата уста звучи закачливо. Дъщеря ѝ я зяпва учудена. После устните ѝ се раздвижват. Тръгвай, споделят те без тон. Дъщерята не е имала желание майка ѝ да я чуе и Елизабет безмълвно ѝ благодари.
Стомахът я боли, само че другояче не е чула нищо. Късата коса на щерка ѝ се е слегнала от дъжда. Елизабет си показва хавлиена забрадка, желае ѝ се да подсуши щерка си, само че щерка ѝ отвръща очи от нея и слага крайник върху педала.
Време е Елизабет да каже: Имам вест. Успява. Дъщеря ѝ я поглежда отново.
- Каква?
- Извинявай. Не я сервирам както би трябвало. Не е добра. - Каква е?
- Но не желая да се тревожиш прекомерно... - Тя постепенно повдига найлоновата торбичка от аптеката. Изпъва я с две ръце пред гърдите си, с цел да се види логото. - Сигурно се чудиш за какво не съм на работа, нали?
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1231)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ