В рубриката Четиво Дневник публикува откъс от Дружество за опазване

В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Дружество за запазване на кайджута ", с създател Джон Скалзи, възложен от Издателство " Сиела "

Чудовищата, въодушевили кино лентата " Годзила ", оживяват още веднъж в " Дружество за запазване на кайджута " от огромния фантазьор Джон Скалзи. Носителят на премия " Хюго " придвижва читателите в различно измерение, в което еволюцията е поела в доста по-мащабна посока.

Маестрото на научната фантастика и притежател на влиятелната премия " Хюго " Джон Скалзи е едно от най-популярните и обичани от феновете на жанра имена - и година след година написа романи, които са одобрявани възторжено от читателите.

Сега възхитителното въображение на огромния фантазьор се завръща у нас и ни кани да станем част от тайнственото " Дружество за запазване на кайджута " - неочакван и шеметно занимателен разказ, на който почитателите на паметните класики " Джурасик парк " и " Годзила " няма по какъв начин да устоят.

Готови ли сте да се хвърлите с главата напред в джунглите на една различна Земя, на която еволюцията е поела в доста по-различна и несъмнено по-мащабна посока?

Началото на 2020 година е и Джейми Грей е ненадейно уволнен без причина. Загърбил тогавашните си фантазии да приключи докторската си дисертация, Джейми е заставен да стартира работа като разносвач на храна, до момента в който една случайност не го води в скъпарския дом на остарелия му съученик Том, който има незабавна потребност от подобаващ човек за строго секретна работа. Всичко, което Джейми знае за работното място на Том, е, че това е неправителствена " организация за отбрана на огромни животни ". Но обезверен от безнадеждното си всекидневие, Джейми се съгласява да замине на момента.

Само че пътуването му не го води в Африка, където се намират множеството огромни животни на Земята. В интерес на истината даже не го води на Земята. Или най-малко не тази, която ние познаваме.
Това, което Том не споделя на Джейми, е, че животните, за които се грижи екипът му, са големи като планини същества, наречени кайджу, които бродят в извънредно рисков за хора свят.

Да, тези кайджута от японската митология, въодушевили филми като " Годзила ". Кайджута, които получават силата си от естествени атомни реактори вътре в себе си. Те са нещо като най-големите и най-опасните панди във Вселената. И са в неволя.

Защото освен " Дружеството за запазване на кайджута " е разкрило пътя към тяхното измерение. Завесата сред двата свята изтънява, а на нашата Земя алчни хора желаят да употребяват кайджутата за задачите си. А това може да докара до същински нуклеарен апокалипсис.

В " Дружество за запазване на кайджута " превъзходният Джон Скалзи пуска гениалния си креативен си разум да твори на независимост, пренасяйки ни в завладяващ и богат на ярки описания свят с пълнокръвни герои и доста завършения.

Невъзможно е читателите да се впуснат в това нехайно, само че изпълнено с голям брой прозрения за нашия свят прекарване, без да усетят какъв брой доста се е забавлявал самият Скалзи, до момента в който го основава. А резултатът е вълнуващ и обаятелен роман, който ще ви разсмее, ще ви накара да се замислите и да не го оставите до последната страница.

Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.

Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.

Дружество за запазване на кайджутаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Откъс от " Дружество за запазване на кайджута " на Джон Скалзи

- Хайде да хванем бика за рогата - стартира Грация Авела. - Какво ви сподели Том за ДОК?

Офисът на ДОК - името на организацията на визитката, която Том ми даде - се намираше на Трийсет и седма улица, в същата постройка като консулството на Коста Рика, на петия етаж. Офисът явно имаше обща чакалня с дребна здравна процедура. Бях в чакалнята от по-малко от минута, когато Авела пристигна да ме вземе, с цел да ме заведе в персоналния си кабинет. В офиса на ДОК нямаше други хора. Предположих, че те, както и множеството други чиновници сега, работеха от къщи.

- Каза ми, че сте организация за отбрана на животните. И че работите на терен. И ви трябват хора, които да подвигат тежки предмети.
- Да, ние сме, да, това вършим и да, това търсим - съгласи се Авела. - Каза ли ви какви животни?
- Големи животни?
- Това въпрос ли е?

- Не, желая да кажа, че загатна за огромни животни, само че не беше съответен. - Авела кимна.
- Когато си мислите за огромни животни, защо се сещате?
- Предполагам за слонове? Хипопотами. Жирафи. Може би носорози.
- А нещо друго?
- Вероятно... китове. Но не ми се стори, че Том приказва за китове. Говореше за " на терен " и останах с усещане за суша, не за море.

- Технически видяно, " на терен " би означавало и едното, и другото - вметна Авела. - Но да, ние вършим по-голямата част от работата си на сушата.
- Харесвам сушата - споделих. - Там няма да се удавя.
- Джейми - мога ли да те назовавам с първото ти име?
- Да, апелирам... Грация.

- Джейми. Ето я и положителната вест. Том беше прав: имаме потребност от човек заследващата ни интервенция - в действителност ги назоваваме задачи - и то в този момент. Том те предложи, а в интервала от позвъняването му до идването ти тук ревизирах предишното ти. Никакви арести, никакви червени флагчета от ФБР, Централно разузнавателно управление на САЩ или Интерпол, никакви проблематични изявления в обществените мрежи. Дори кредитният ти рейтинг е добър. Е, толкоз добър, колкото може да бъде за човек със студентски заем.

- Благодаря. Харесва ми концепцията, че ще погасявам до края на живота си магистърската си степен, която в никакъв случай, но в никакъв случай няма да употребявам.
- В тази връзка, магистърската ти теза е много добра.
Примигнах.
- Чела си магистърската ми теза?
- Прелистих я.

- Как се снабди с нея?
- Имам другари в Чикаго.
- Добре леле.
- Искам да кажа, че не си явна заплаха или евентуален проблем за останалите хора от бъдещия ти екип. А на нас тъкмо в този момент това ни е задоволително. Така че поздравления, в случай че я искаш, работата е твоя.
- Ъъъ... отлично.
- Добре.

Огромният камък на напрежението, за който даже не знаех, че е седял на плещите ми, внезапно падна. Нямаше да бъда безприютен и гладен посред пандемия. Авела подвигна пръст.
- Не ми благодари още - продължи тя. - Работата е твоя - само че би трябвало да се уверя, че разбираш каква е, с цел да можеш да решиш дали в действителност я искаш.
- Добре.

- Първо, разбери едно: когато споделяме, че ДОК е организация за отбрана на животните, ние в действителност интензивно се занимаваме с тези животни - доста огромни, доста диви, доста рискови животни. Ще те обучим по какъв начин да взаимодействаш с тях, и от самото начало поддържаме строги протоколи за сигурност. Но има риск да се нараниш, и то съществено, и в случай че не внимаваш, може даже да умреш. Ако имаш каквото и да е съмнение по този въпрос или в случай че ти е мъчно да следваш безусловно, буквално, напътствията и инструкциите, които ти се дават, тогава тази работа не е за теб. Трябва да потвърдиш устно, че разбираш какво ти споделям.
- Разбирам.

- Добре. Второто нещо е: когато споделяме, че работим надалеч на терен, в действителност имаме поради, че сме надалеч. В смисъл че сме надалеч от цивилизацията за месеци наред. В смисъл че няма интернет. В смисъл на доста малко връзка с външния свят. Почти никакви вести извън. Това, което вземеш със себе си, е това, с което ще разполагаш там. Живееш просто и разчиташ на другите, и разрешаваш на другите да разчитат на теб. Ако не можеш да живееш без неща като Нетфликс, Спотифай и Туитър, тази работа не е за теб. Ще работиш на терен. Потвърди дали разбираш това, апелирам.

- Може ли малко уточнения?
- Разбира се.
- Когато споделяме " на терен ", какъв тъкмо терен е това? - попитах. - Дали е " на терен сме, надалеч от останалия свят, само че въпреки всичко имаме стени ", или " на терен сме и живеем в дребни палатки и акаме в дупки, които сами копаем "?
- Имаш ли проблем с това да акаш в дупка, която самичък си изкопал?
- Никога не съм го правил, само че съм подготвен да се науча.

Авела май се усмихна на отговора ми; поради маската изглеждаше по-двусмислено, в сравнение с ми се искаше.
- Възможно е понякога да ти се постанова да акаш в дупка. Но другояче полевата ни база разполага с издигнати жилищни постройки. И с тръбопровод.
- Добре - кимнах. - Тогава разбирам и се съгласявам с казаното досега.

- Третото нещо е, че това, което вършим, е поверително. Следователно не можеш да приказваш с никого отвън ДОК за това, което правиш или къде отиваш. Трябва мощно да подчертая, че сигурността и секретността са извънредно значими за работата ни и за метода, по който работим. Толкова са значими, че в случай че бъде открито, че си изнесъл каквато и да е информация на който и да е - даже на околните си, можем да те преследваме с оптималната допустима мощ на закона. И ще го създадем. Това не е празна опасност, правили сме го и преди.

- Това значи ли, че би трябвало да подпиша съглашение за конфиденциалност?
- Разговорът ни сега е съглашението за конфиденциалност.
- Но аз към този момент знам с какво се занимавате.
- Знаеш, че сме организация за отбрана на животните.

- Точно по този начин.
- Това е все едно да кажем, че Централно разузнавателно управление на САЩ е компания за осведомителни услуги.
- Значи сте шпиони! Или наемници.
Авела поклати глава.
- Нито едното, нито другото. Избрали сме този метод на работа поради сигурността на животните, за които се грижим. Ако не го вършим по този начин, ще се случат неприятни неща.

О, да, бях чел такива истории! Бракониери и ловци, които убиват застрашени животни, като разчитат данните за геолокация от фотоси, пуснати от елементарни туристи в интернет. Разбирах какво ми споделя.
- Един въпрос. Няма да желаете от мен да наруша някой закон, нали?
- Не - съобщи Авела. - Гарантирам ти го.
- Добре. Тогава разбирам и одобрявам.

- Отлично. - Авела извади дребен лист. - В подобен случай няколко доста бързи въпроса. Първо, имаш ли годен паспорт?
- Да. - Възнамерявах да отида в Исландия през лятото, преди да връхлети пандемията, преди да изгубя работата си и да се наложи да извозвам цялото си време в разнасяне на храна на затворени манхатънци.
- Нали нямаш съществени физически увреждания? - Авела ме погледна изпитателно. - Трябва да уточня, че ти следва цялостен медицински обзор при лекар Лий насреща, само че въпросът има за цел да обхване нещата в необятен проект.

- Нямам увреждания и съм здрав.
- Алергии?
- Все още нямам.
- Как се справяш с горещината и влажността?
- Едно лято стажувах във Вашингтон, окръг Колумбия, и не умрях.
Авела се накани да зададе идващия въпрос и след това спря.

- Следващият въпрос е за мнението ти за научната фантастика и фентъзито, само че аз прочетох магистърската ти теза, тъй че можем да го пропуснем. Предполагам, отговорът ти е, че си сносно осведомен с този род.
Магистърската ми дипломна работа беше отдадена на биоинженерството в научната фантастика от Франкенщайн до новелите за Мърдърбот на Марта Уелс.

- Да, въпреки че това е малко чудноват въпрос.
- Не е - увери ме Авела. - Имаш ли наследство? Правил ли си някакво друго обмисляне за систематизиране на имуществото си?
- Ъъъ... не.
Тя изсумтя и си записа нещо.
- Имаш ли някакви характерни хранителни условия?

- Опитах се да бъда веган за известно време, само че не можех да пребивавам без сирене.
- Има веганско сирене.
- Не, няма. Има настъргана оранжево-бяла горест, която се подиграва със сиренето и с всичко, което то съставлява.
- Разбирам аргументацията ти - кимна Авела. - Така или другояче, ще е мъчно да си веган там, където отиваш. Последен въпрос. Имаш ли нещо срещу иглите?

- Не съм им огромен почитател, само че нямам уплаха. Защо?
- Защото ти следва да се срещнеш с доста от тях.

Всичко, което би трябвало да знаете за: