"Без възраст" на Андрю Стийл
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Без възраст ", с създател Андрю Стийл, възложен от Издателство " Сиела "
Биолог разкрива тайните на дълголетието в сензационното проучване " Без възраст ". Андрю Стийл търси отговори по какъв начин да остареем, без да остаряваме?
Еликсирът на безконечната младост, тайната на дълголетието и крепкото здраве са едни от тематиките, вълнуващи човечеството от хилядолетия. И до момента в който броят на столетниците нараства доста през последните десетилетия, това не значи и по-добър и здрав живот - в противен случай, качеството на живот с напредването на възрастта се утежнява внезапно.
Могат ли обаче достиженията на науката да спрат стрелките на часовника и да " замразят " процесите на стареене и даже да ги излекуват?
В приносното издание " Без възраст " изтъкнатият биолог и физик доктор Андрю Стийл обобщава с неустоимо възприятие за комизъм всички най-нови открития в медицината и биологията, свързани с тематиката, и показва съответни пробни лечения, които ще доведат до коренни промени в разбиранията ни за остаряването и вероятно ще провокират гражданска война в метода на живот на бъдещите общества.
Съвременното виждане е, че стареенето не е индивидуален развой, а цялост от биологични промени, които вършат старите организми разнообразни от младите. А концепциите за отнасяне на процесите на стареене към този момент не са аб¬страктни теории - даже сега те се тестват в лаборатории и лечебни заведения по целия свят.
Базирайки се на редица изследвания, личния си опит и голям брой източници експертът прави оптимистична прогноза ще доживеят ли актуалните хора до революционните години, в които факторът стареене ще бъде отстранен изцяло. Той наблюдава неговата история, другите аспекти на този развой, по какъв начин се заражда биогерентологията, какви са последните проучвания в региона и на какъв стадий е медицината от постигането на фантазията си - да сътвори способи, които да разпознават главните аргументи за дисфункциите, свързани с напредването на възрастта, и да " излекуват " стареенето.
На наличен език Стийл изяснява кои са най-точните биомаркери, с които може да бъде проследено стареенето, кои са провокациите пред клиничните изследвания. Не икономисва и потребни препоръки по какъв начин да увеличим оптимално персоналните си шансове за закъснение на стареенето и какво би трябвало да създадат обществата и държавните управления, с цел да се случи биомедицинската гражданска война допустимо най-скоро.
С доста възприятие за комизъм, голямо количество любопитна и потребна информация, както и значително вълнуващи и куриозни истории, " Без възраст " кани човечеството на предизвикателно премеждие към по-дълъг, по-пълноценен и по-щастлив живот.
Д-р Андрю Стийл е експерт по изчислителна биология. Той е теоретичен помощник в института " Франсис Крик " в Лондон, който употребява компютри, с цел да декодира човешката ДНК и да разгадае тайните, скрити в някои от най-големите бази данни на актуалната биология. Има и докторска степен по физика от Оксфордския университет, където употребява ускорители на частици, с цел да вникне в правилата на магнетизма и свръхпроводимостта.
Преходът от физика към биология настава, когато осъзнава, че стареенето е съществена причина за човешкото страдалчество, и взема решение да стори нещо по въпроса. Има изявления и участия в Guardian, Sky News, The One Show, Impossible Engineering и Through the Wormhole на Discovery, както и Inside Science и Newshour на BBC Radio 4.
" Пишейки с ентусиазма на Бил Брайсън и с техническите знания на академик, Стийл ни дава късмет да разберем какво можем да чакаме в тази изключителна ера, в която региона на " огромните данни " среща региона на биологията. "
- The Independent
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Без възраст " на Андрю Стийл
Без възрастС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Мечтата на медицината срещу стареене е основаването на способи, които да разпознават главните аргументи за дисфункциите, свързани с напредването на възрастта, а след това да забавят тяхното прогресиране или да ги обръщат изцяло. Те следва да се оправят с доста положения едновременно и да са по-скоро превантивни, в сравнение с палиативни. Да понижават възможностите за заболявания и в същото време да преодоляват по-тривиалните признаци като бръчки или косопад. Вместо да чакаме пациентите да остареят и да се разболеят, както вършим през днешния ден, би трябвало да започваме лечението авансово, с цел да предотвратим нежеланите развития.
Лечението на самото стареене, а не на обособените болести, би преобразило изцяло пейзажа. Голяма част от актуалната медицина се занимава със признаците или най-малко с фактори, прекомерно отдалечени от първопричината за болестта. Например в случай че някой страда от високо кръвно налягане (което е все по-вероятно с придвижване на възрастта), постоянно му се предписват медикаменти за намаление, които отпу17
склон мускулите към артериите и ги карат да се уголемяват, с цел да облекчат кръвния поток.
Това обаче не визира втвърдяването на стените на артериите, нито запушването на вътрешността им, което в действителност предизвиква повишението на кръвното налягане. Подобни хапчета не са безполезни, тъй като налягането спада и в следствие пациентите живеят по-дълго, само че са заобиколно решение и в последна сметка не дават същински лек.
Медицината срещу стареене би могла да възвърне състарените съдове и да контролира кръвното налягане до безвредни, юношески равнища в дълготраен проект, като в същото време усъвършенства и други аспекти от нашата физиология на стареене. Същите биологични процеси, които предизвикват сгъстяване на кръвоносните съдове, стоят зад проблеми като артрита и сбръчканата кожа.
Отстраняването на първопричините ще реши редица проблеми по едно и също време, а преодоляването на повишеното кръвно налягане ще понижи възможностите за редица недоволства, вариращи от бъбречни болести до деменция. Промените, които се случват в нашите молекули, кафези, органи и организми с напредване на възрастта, са повода да сме толкоз податливи на заболявания и недъзи. Ако ги идентифицираме и се научим да ги отстраняваме в точния момент, доста ще отложим и облекчим страданията си.
Ние сме постигнали обилни триумфи в лечението на заболяванията поотделно, само че този метод не може да добави доста към продължителността на живота. Дори възможният цялостен триумф в оправянето с една-единствена болест има стеснен резултат върху здравето като цяло. Демографите употребяват математически модели, с цел да симулират цялостното премахване на дадена болест и да видят по какъв начин то ще повлияе върху продължителността на живота и общата тежест на заболеваемостта.
Техните калкулации демонстрират, че цялостното лекуване на рака - понастоящем водеща причина за смъртност15 - би добавило по-малко от три години към междинната дълготрайност на живота16. При сърдечните болести цената, в най-хубавия случай, е две години. Причината за това е елементарна: в случай че не умрете от рак или инфаркт, има редица други заболявания, които дебнат да ви вкарат в гроба броени месеци или години по-късно. При това лекуването на рака, сърдечните или каквито и да било други болести не се оправя с някои последствия от старостта, които сега даже не дефинираме като заболявания - общата уязвимост, забравянето, загубата на самостоятелност и т.н.Ако медицината управлява аргументите за самото стареене, това автоматизирано би понижило риска както от заболяване, по този начин и от други съпровождащи признаци.
Това би била най-голямата гражданска война в здравните грижи от откриването на антибиотиците насам. Пеницилинът е индивидуален препарат, само че може да се употребява за лекуване на необятен набор от заболявания. Същото ще важи и за медикаментите срещу стареене, само че вместо да защищават от външни закани като бактериите, те ще третират вътрешната недъгавост на тялото ни с течение на времето.
Дори в случай че не успеем да открием лек против стареенето в границите на личното си потомство, проучванията в региона са инвестиция в бъдещето. Стигнем ли един път до решението, цялото човечество и всички, които занапред следва да се родят, ще се възползват от него. Ракът, сърдечните болести, инсултите, заболяването на Алцхаймер, инфекциите, общата уязвимост и още доста, доста други ще могат да бъдат овладени или даже победени изцяло. Може би най-съществената стъпка за задачата е инициирането на научна и културна смяна, нужна за осъзнаване на обстоятелството, че следва да третираме не заболяванията поотделно, а остаряването като цяло.
Последиците ще бъдат дълбоки и всеобхватни - персонално за нас, за нашите близки и родственици и за обществото, а изгодите надалеч ще надхвърлят разноските.17 Много хора през днешния ден реагират на концепцията за лекуване на стареенето внимателно или даже враждебно. Те се питат какви ще бъдат последствията от по-дългия живот за броя на популацията на Земята и за околната среда, а също дали богатите и могъщите няма да го приватизират, с цел да станат безсмъртни, налагайки безконечна тирания и тоталитаризъм. В отговор на тези възражения дано обърнем въпроса наобратно и се запитаме: Ако живеехме в свят без напреднала възраст, бихме ли измислили стареенето, с цел да решим някой от тези проблеми?
Дали изобретяването на старостта и осъждането на милиарди на премеждия и гибел би дало отговор на климатичните промени или на пилеенето на естествени запаси? Положително има и други, не по този начин безчовечен способи да съхраним екологичното равновесие на планетата. Аналогично въвеждането на стареенето, с цел да се предпазим от деспотични владетели, е проект, пред който бледнеят и най-налудничавите тайни теории. Когато погледнем нещата под този ъгъл, отговорът е явен: стареенето не е морално задоволително решение за който и да било сериозен проблем. Оттук следва, че и противоположното е правилно: да не се борим със стареенето в опит да избегнем други проблеми, е неправилно решение, тъй като самото стареене е съпроводено с голяма човешка цена.
Ако концепцията за лечение на стареенето звучи необичайно за някои, това значително се дължи на обстоятелството, че сме привикнали с настоящото състояние. Разполагаме безусловно с целия си живот, с цел да се примирим с обстоятелството на остаряването, а мисълта за по-дълъг живот свързваме главно с научната фантастика. Примиряването със статуквото ни заслепява за това какъв брой съществени учредения има да се борим за сходна идея.
Моралният мотив се акцентира и от група болести, известни като прогерии, от гръцкия термин за прибързано стареене. Страдащите от тях изпитват признаци на остаряване с ускорени темпове от рода на сбръчкана кожа и посивяла коса, които в най-тежките форми се демонстрират още в детството. Хората, родени със синдром на Хътчинсън-Гилфорд, имат дълготрайност на живота около 13 години и нормално умират от сърдечни болести, които другояче са редки при младежите.
При друго заболяване, синдрома на Вернер, пациентите получават катаракти и остеопорози още като 20- или 30-годишни, преди да умрат от инфаркт или рак на междинна възраст от 54. Тези положения са може би най-хубавият мотив за дефиниране на стареенето като болест и за лекуването му като такава. Щом дефинираме сходни набори от проблеми като патологични положения, в случай че се появят рано, за какво да е по-различно, в случай че се случат в " естественото " време?
Тезата, която не отстъпвам тук, е, че би трябвало безкомпромисно да се стремим да открием лек против стареенето. Казвам го не тъй като смятам, че безусловно ще се случи скоро, а тъй като желая обществото да привикне с една концепция, която на пръв взор може да звучи смущаващо. Първите пробиви в региона леко ще подобрят здравето ни, а 20 може би и продължителността на живота ни, което е ужасно.
Но не трябва да стопираме дотук. Целта, към която се стремим, е " пренебрежимо стареене ": т.е. рискът от неработоспособност, уязвимост, болести и гибел да не зависи от това какъв брой от дълго време сме родени. Тогава нашата хронологична възраст към този момент няма да е определящото число, според което ще живеем живота си - като човеци и като цивилизация ние към този момент ще сме без възраст. Ето по какъв начин би изглеждал същинският лек срещу стареене и това е нещо, към което човечеството може и би трябвало да се стреми.
Премахването на стареенето няма да докара до безконечен живот, само че доста ще понижи страданията. Продължителността на живота ще се усили като непряк резултат тъкмо както би станало, в случай че излекуваме рака, диабета или спина, към което намерено се стремим. Рискът от гибел ще остане непрекъснат, без значение от хронологичната ни възраст, тъкмо както при слонските костенурки. Пак ще можем да умрем от зараза или при пътнотранспортно произшествие, въпреки че нарасналата интензивност евентуално ще способства за понижаване на смъртността по предотвратими аргументи. Лекът срещу стареене ще промени самия смисъл на това да бъдеш човек, само че в това време ще бъде естествено продължение на задачите на актуалната медицина.
Днес е вълнуващо време да живееш. Премахването на остарелите кафези, за което споменахме нагоре, измина пътя от лабораторните опити до клиничните изпитвания за по-малко от десетилетие. Много други способи, забавящи стареенето при лабораторни животни, скоро може също да доближат до този стадий. Повечето от вас, читателите на тази книга, евентуално ще доживеят да се подложат на първото същинско лекуване срещу стареене, каквото и да се окаже то. На карта са заложени безусловно милиарди животи и това е науката, която може да ги избави.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Биолог разкрива тайните на дълголетието в сензационното проучване " Без възраст ". Андрю Стийл търси отговори по какъв начин да остареем, без да остаряваме?
Еликсирът на безконечната младост, тайната на дълголетието и крепкото здраве са едни от тематиките, вълнуващи човечеството от хилядолетия. И до момента в който броят на столетниците нараства доста през последните десетилетия, това не значи и по-добър и здрав живот - в противен случай, качеството на живот с напредването на възрастта се утежнява внезапно.
Могат ли обаче достиженията на науката да спрат стрелките на часовника и да " замразят " процесите на стареене и даже да ги излекуват?
В приносното издание " Без възраст " изтъкнатият биолог и физик доктор Андрю Стийл обобщава с неустоимо възприятие за комизъм всички най-нови открития в медицината и биологията, свързани с тематиката, и показва съответни пробни лечения, които ще доведат до коренни промени в разбиранията ни за остаряването и вероятно ще провокират гражданска война в метода на живот на бъдещите общества.
Съвременното виждане е, че стареенето не е индивидуален развой, а цялост от биологични промени, които вършат старите организми разнообразни от младите. А концепциите за отнасяне на процесите на стареене към този момент не са аб¬страктни теории - даже сега те се тестват в лаборатории и лечебни заведения по целия свят.
Базирайки се на редица изследвания, личния си опит и голям брой източници експертът прави оптимистична прогноза ще доживеят ли актуалните хора до революционните години, в които факторът стареене ще бъде отстранен изцяло. Той наблюдава неговата история, другите аспекти на този развой, по какъв начин се заражда биогерентологията, какви са последните проучвания в региона и на какъв стадий е медицината от постигането на фантазията си - да сътвори способи, които да разпознават главните аргументи за дисфункциите, свързани с напредването на възрастта, и да " излекуват " стареенето.
На наличен език Стийл изяснява кои са най-точните биомаркери, с които може да бъде проследено стареенето, кои са провокациите пред клиничните изследвания. Не икономисва и потребни препоръки по какъв начин да увеличим оптимално персоналните си шансове за закъснение на стареенето и какво би трябвало да създадат обществата и държавните управления, с цел да се случи биомедицинската гражданска война допустимо най-скоро.
С доста възприятие за комизъм, голямо количество любопитна и потребна информация, както и значително вълнуващи и куриозни истории, " Без възраст " кани човечеството на предизвикателно премеждие към по-дълъг, по-пълноценен и по-щастлив живот.
Д-р Андрю Стийл е експерт по изчислителна биология. Той е теоретичен помощник в института " Франсис Крик " в Лондон, който употребява компютри, с цел да декодира човешката ДНК и да разгадае тайните, скрити в някои от най-големите бази данни на актуалната биология. Има и докторска степен по физика от Оксфордския университет, където употребява ускорители на частици, с цел да вникне в правилата на магнетизма и свръхпроводимостта.
Преходът от физика към биология настава, когато осъзнава, че стареенето е съществена причина за човешкото страдалчество, и взема решение да стори нещо по въпроса. Има изявления и участия в Guardian, Sky News, The One Show, Impossible Engineering и Through the Wormhole на Discovery, както и Inside Science и Newshour на BBC Radio 4.
" Пишейки с ентусиазма на Бил Брайсън и с техническите знания на академик, Стийл ни дава късмет да разберем какво можем да чакаме в тази изключителна ера, в която региона на " огромните данни " среща региона на биологията. "
- The Independent
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Без възраст " на Андрю Стийл
Мечтата на медицината срещу стареене е основаването на способи, които да разпознават главните аргументи за дисфункциите, свързани с напредването на възрастта, а след това да забавят тяхното прогресиране или да ги обръщат изцяло. Те следва да се оправят с доста положения едновременно и да са по-скоро превантивни, в сравнение с палиативни. Да понижават възможностите за заболявания и в същото време да преодоляват по-тривиалните признаци като бръчки или косопад. Вместо да чакаме пациентите да остареят и да се разболеят, както вършим през днешния ден, би трябвало да започваме лечението авансово, с цел да предотвратим нежеланите развития.
Лечението на самото стареене, а не на обособените болести, би преобразило изцяло пейзажа. Голяма част от актуалната медицина се занимава със признаците или най-малко с фактори, прекомерно отдалечени от първопричината за болестта. Например в случай че някой страда от високо кръвно налягане (което е все по-вероятно с придвижване на възрастта), постоянно му се предписват медикаменти за намаление, които отпу17
склон мускулите към артериите и ги карат да се уголемяват, с цел да облекчат кръвния поток.
Това обаче не визира втвърдяването на стените на артериите, нито запушването на вътрешността им, което в действителност предизвиква повишението на кръвното налягане. Подобни хапчета не са безполезни, тъй като налягането спада и в следствие пациентите живеят по-дълго, само че са заобиколно решение и в последна сметка не дават същински лек.
Медицината срещу стареене би могла да възвърне състарените съдове и да контролира кръвното налягане до безвредни, юношески равнища в дълготраен проект, като в същото време усъвършенства и други аспекти от нашата физиология на стареене. Същите биологични процеси, които предизвикват сгъстяване на кръвоносните съдове, стоят зад проблеми като артрита и сбръчканата кожа.
Отстраняването на първопричините ще реши редица проблеми по едно и също време, а преодоляването на повишеното кръвно налягане ще понижи възможностите за редица недоволства, вариращи от бъбречни болести до деменция. Промените, които се случват в нашите молекули, кафези, органи и организми с напредване на възрастта, са повода да сме толкоз податливи на заболявания и недъзи. Ако ги идентифицираме и се научим да ги отстраняваме в точния момент, доста ще отложим и облекчим страданията си.
Ние сме постигнали обилни триумфи в лечението на заболяванията поотделно, само че този метод не може да добави доста към продължителността на живота. Дори възможният цялостен триумф в оправянето с една-единствена болест има стеснен резултат върху здравето като цяло. Демографите употребяват математически модели, с цел да симулират цялостното премахване на дадена болест и да видят по какъв начин то ще повлияе върху продължителността на живота и общата тежест на заболеваемостта.
Техните калкулации демонстрират, че цялостното лекуване на рака - понастоящем водеща причина за смъртност15 - би добавило по-малко от три години към междинната дълготрайност на живота16. При сърдечните болести цената, в най-хубавия случай, е две години. Причината за това е елементарна: в случай че не умрете от рак или инфаркт, има редица други заболявания, които дебнат да ви вкарат в гроба броени месеци или години по-късно. При това лекуването на рака, сърдечните или каквито и да било други болести не се оправя с някои последствия от старостта, които сега даже не дефинираме като заболявания - общата уязвимост, забравянето, загубата на самостоятелност и т.н.Ако медицината управлява аргументите за самото стареене, това автоматизирано би понижило риска както от заболяване, по този начин и от други съпровождащи признаци.
Това би била най-голямата гражданска война в здравните грижи от откриването на антибиотиците насам. Пеницилинът е индивидуален препарат, само че може да се употребява за лекуване на необятен набор от заболявания. Същото ще важи и за медикаментите срещу стареене, само че вместо да защищават от външни закани като бактериите, те ще третират вътрешната недъгавост на тялото ни с течение на времето.
Дори в случай че не успеем да открием лек против стареенето в границите на личното си потомство, проучванията в региона са инвестиция в бъдещето. Стигнем ли един път до решението, цялото човечество и всички, които занапред следва да се родят, ще се възползват от него. Ракът, сърдечните болести, инсултите, заболяването на Алцхаймер, инфекциите, общата уязвимост и още доста, доста други ще могат да бъдат овладени или даже победени изцяло. Може би най-съществената стъпка за задачата е инициирането на научна и културна смяна, нужна за осъзнаване на обстоятелството, че следва да третираме не заболяванията поотделно, а остаряването като цяло.
Последиците ще бъдат дълбоки и всеобхватни - персонално за нас, за нашите близки и родственици и за обществото, а изгодите надалеч ще надхвърлят разноските.17 Много хора през днешния ден реагират на концепцията за лекуване на стареенето внимателно или даже враждебно. Те се питат какви ще бъдат последствията от по-дългия живот за броя на популацията на Земята и за околната среда, а също дали богатите и могъщите няма да го приватизират, с цел да станат безсмъртни, налагайки безконечна тирания и тоталитаризъм. В отговор на тези възражения дано обърнем въпроса наобратно и се запитаме: Ако живеехме в свят без напреднала възраст, бихме ли измислили стареенето, с цел да решим някой от тези проблеми?
Дали изобретяването на старостта и осъждането на милиарди на премеждия и гибел би дало отговор на климатичните промени или на пилеенето на естествени запаси? Положително има и други, не по този начин безчовечен способи да съхраним екологичното равновесие на планетата. Аналогично въвеждането на стареенето, с цел да се предпазим от деспотични владетели, е проект, пред който бледнеят и най-налудничавите тайни теории. Когато погледнем нещата под този ъгъл, отговорът е явен: стареенето не е морално задоволително решение за който и да било сериозен проблем. Оттук следва, че и противоположното е правилно: да не се борим със стареенето в опит да избегнем други проблеми, е неправилно решение, тъй като самото стареене е съпроводено с голяма човешка цена.
Ако концепцията за лечение на стареенето звучи необичайно за някои, това значително се дължи на обстоятелството, че сме привикнали с настоящото състояние. Разполагаме безусловно с целия си живот, с цел да се примирим с обстоятелството на остаряването, а мисълта за по-дълъг живот свързваме главно с научната фантастика. Примиряването със статуквото ни заслепява за това какъв брой съществени учредения има да се борим за сходна идея.
Моралният мотив се акцентира и от група болести, известни като прогерии, от гръцкия термин за прибързано стареене. Страдащите от тях изпитват признаци на остаряване с ускорени темпове от рода на сбръчкана кожа и посивяла коса, които в най-тежките форми се демонстрират още в детството. Хората, родени със синдром на Хътчинсън-Гилфорд, имат дълготрайност на живота около 13 години и нормално умират от сърдечни болести, които другояче са редки при младежите.
При друго заболяване, синдрома на Вернер, пациентите получават катаракти и остеопорози още като 20- или 30-годишни, преди да умрат от инфаркт или рак на междинна възраст от 54. Тези положения са може би най-хубавият мотив за дефиниране на стареенето като болест и за лекуването му като такава. Щом дефинираме сходни набори от проблеми като патологични положения, в случай че се появят рано, за какво да е по-различно, в случай че се случат в " естественото " време?
Тезата, която не отстъпвам тук, е, че би трябвало безкомпромисно да се стремим да открием лек против стареенето. Казвам го не тъй като смятам, че безусловно ще се случи скоро, а тъй като желая обществото да привикне с една концепция, която на пръв взор може да звучи смущаващо. Първите пробиви в региона леко ще подобрят здравето ни, а 20 може би и продължителността на живота ни, което е ужасно.
Но не трябва да стопираме дотук. Целта, към която се стремим, е " пренебрежимо стареене ": т.е. рискът от неработоспособност, уязвимост, болести и гибел да не зависи от това какъв брой от дълго време сме родени. Тогава нашата хронологична възраст към този момент няма да е определящото число, според което ще живеем живота си - като човеци и като цивилизация ние към този момент ще сме без възраст. Ето по какъв начин би изглеждал същинският лек срещу стареене и това е нещо, към което човечеството може и би трябвало да се стреми.
Премахването на стареенето няма да докара до безконечен живот, само че доста ще понижи страданията. Продължителността на живота ще се усили като непряк резултат тъкмо както би станало, в случай че излекуваме рака, диабета или спина, към което намерено се стремим. Рискът от гибел ще остане непрекъснат, без значение от хронологичната ни възраст, тъкмо както при слонските костенурки. Пак ще можем да умрем от зараза или при пътнотранспортно произшествие, въпреки че нарасналата интензивност евентуално ще способства за понижаване на смъртността по предотвратими аргументи. Лекът срещу стареене ще промени самия смисъл на това да бъдеш човек, само че в това време ще бъде естествено продължение на задачите на актуалната медицина.
Днес е вълнуващо време да живееш. Премахването на остарелите кафези, за което споменахме нагоре, измина пътя от лабораторните опити до клиничните изпитвания за по-малко от десетилетие. Много други способи, забавящи стареенето при лабораторни животни, скоро може също да доближат до този стадий. Повечето от вас, читателите на тази книга, евентуално ще доживеят да се подложат на първото същинско лекуване срещу стареене, каквото и да се окаже то. На карта са заложени безусловно милиарди животи и това е науката, която може да ги избави.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ