"Ако Ницше беше нарвал" на Джъстин Грег
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Ако Ницше беше нарвал: Какво ни разкрива интелектът на животните за нелепостта на хората ", с създател Джъстин Грег, възложен от Издателство " Обсидиан "
Джъстин Грег е ослепителен академик и по тази причина с лекост прекатурва всичко, което сме знаели за човешкия разсъдък. Дали ние, хората, нямаше да живеем по-добре, в случай че бяхме нарвали? Или някой различен, не толкоз " интелигентен " тип. Дали доста от неуспехите и грешките на Homo sapiens не се дължат на удивителния и извънредно комплициран човешки разум?
Уникалните ни качества - да приказваме, да разбием атома, да летим в Космоса - не ни вършат по-щастливи или сполучливи от еволюционна позиция спрямо други биологични типове. Животните нямат потребност от триумф, не се избиват взаимно и не унищожават планетата.
Нещо повече, знаете ли, че:
• Котаракът Орландо избира печеливши акции на борсата доста по-ефективно от опитни брокери.
• Слоновете обичат да си пийват алкохол.
• Гълъбите откриват изумени от рак тъкани по-точно от рентгенолозите.
• Пчелите боравят с топчета като същински футболисти.
Резултатите, колкото и невероятни да ни се костват, са взети от действителни научни опити. И те би трябвало да ни накарат да се замислим дали да не променим нещо в дейностите и държанието си, с цел да опазим Земята, на която всички живеем.
Тази невероятна и провокативна книга ще ви зададе редица екзистенциални и морални въпроси и в същото време ще ви накара да се смеете на глас съвсем на всяка страница.
" Джъстин Грег впечатлява с лекотата, с която предлага комплицирани и спорни решения на метафизичен и етични въпроси по неповторимо занимателен и елементарен за разбиране метод. "
Гардиън
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Ако Ницше беше нарвал: Какво ни разкрива интелектът на животните за нелепостта на хората " на Джъстин Грег
Ако Ницше беше нарвалС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Фридрих Вилхелм Ницше (1844 - 1900) имал страхотни мустаци и необичайно отношение към животните. От една страна, той ги съжалявал, защото - както написал в " Несвоевременни размисли " - те са привързани " сляпо и бясно към живота, и то не поради някаква по-висша премия... а заради нелепостта на едно непоносимо предпочитание ".
Животните, счита Ницше, не вървят, а се препъват през живота, без въобще да схващат какво вършат или за какво го вършат. И, което е по-лошото, съгласно него те са лишени от интелекта, който би им разрешил да изпитат удоволствия или премеждия по този начин пълноценно, както това вършат хората. За екзистенциален мъдрец като Ницше това е огромно отчаяние - нали той слага основен акцент точно върху намирането на смисъл в страданието. В същото време обаче Ницше завижда на животните поради неналичието на страхове и паники.
Той написа: Погледни стадото, което пасе край теб. То не знае какво е през вчерашния ден, какво е през днешния ден, подскача в близост, яде, претърпя и отново подскача, и по този начин от утрото до вечерта и от ден дневно, вързано изкъсо, точно на кòла на мигновението, не приказва нито за удоволствието си, нито за неудоволствието си и по тази причина не е нито меланхолично, нито преситено. За индивида тази панорама е прекомерно тягостна, защото той се перчи пред животното, че е човек, и въпреки всичко поглежда ревностно към неговото благополучие...
Ницше хем желае да бъде малоумен като крава, с цел да не му се постанова да разсъждава, хем съжалява кравите поради това, че са прекомерно глупави, с цел да могат да разсъждават върху своето битие. Именно сходен когнитивен дисонанс генерира велики хрумвания.
Приносът на Ницше към философията включва преосмислянето на природата на истината и морала, оповестяването на Бог за мъртъв и разбора на казуса за безсмислието и нихилизма. Тези прозрения обаче идват на ужасна цена. В персоналния живот на Ницше царува ужасна неразбория, трансформирайки го в азбучен образец за това по какъв начин прекомерната дълбочина на мисълта е в положение безусловно да съсипе мозъка ви.
Като дете Ницше страдал от ужасни главоболия, които го приковавали към леглото в продължение на дни. В апогея на академичната си работливост той изпадал в тежки депресии, получавал халюцинации, мислел за самоубийство. През 1883 година, когато бил на трийсет и девет, самият той оповестил себе си за " вманиачен ". А това е годината, в която е оповестена най-прочутата му книга - " Тъй рече Заратустра ".
Психическото му положение траяло да се утежнява паралелно с повишаването на приноса му към философската просвета. През 1888 година Ницше наел от приятеля си Давиде Фино дребен апартамент в Торино. Въпреки че бил изпаднал в сериозна нервна рецесия, през същата година той написал три книги. Една нощ Фино надзърнал през ключалката на Ницше и го видял " да крещи, подскача и танцува из стаята чисто гол в самобитна възстановка на Дионисиева оргия ".
Понякога Ницше оставал безсънен по цели нощи и тропал с лакти по клавишите на пианото в цялостен дисонас, като по едно и също време с това крещял арии от опери на Вагнер. Той може и да е креативен талант, само че явно не бил добре със здравето. И бил ужасяващ комшия.
Като имаме поради мощния му интерес към природата на животните, може би не трябва да се изненадваме, че точно срещата с един кон е повода Ницше да получи последната си нервна рецесия, от която по този начин и не се възстановил. На 3 януари 1889 година фамозният мъдрец се разхождал по площад " Карло Алберто " в Торино, когато видял колар да постанова коня си с бич.
Потресеният Ницше избухнал в сълзи, обвил ръце към врата на коня и паднал в несвяст на улицата. Фино, който работел в една вестникарска будка наоколо, го заварил там и го отвел в жилището му. Горкият мъдрец останал в кататонично положение в продължение на няколко дни, преди да бъде настанен в подслон за душевноболни в Базел, Швейцария. Така и в никакъв случай не се възстановил.
По всичко наподобява, че този торински кон нанесъл последния, съдбовен удар върху нежната душeвност на Ницше.
Съществуват голям брой догадки и догатки какви тъкмо са аргументите за психологичното разстройство на Ницше, което малко преди гибелта му прогресира в изцяло развита деменция. Възможно е това да е хронична сифилитична зараза, която унищожава мозъка. Или пък васкуларна болест (КАДАСИЛ), при която се следят разнообразни неврологични признаци вследствие на бавната недоразвитост и гибел на мозъчната тъкан.
Каквато и диагноза да слага медицината, няма подозрение, че психологичните проблеми на Ницше съжителстват паралелно с неговия интелектуален талант, който го кара да търси смисъл, хубост и истина в личното му страдалчество за сметка на здравия му разсъдък.
Да не би Ницше да е бил прекомерно интелигентен за свое лично положително? Ако разгледаме интелекта от позиция на еволюцията, ще установим - и то изцяло основателно, - че комплицираната мисъл във всичките ѝ форми измежду животинското царство постоянно се трансформира в задължение. Ако можем да извлечем един-единствен урок от тежкия живот на Фридрих Вилхелм Ницше, той е, че прекомерно усърдното мислене не всеки път се отразява добре.
Какво щеше да стане, в случай че Ницше бе по-простичко творение, животно, некомпетентно да разсъждава толкоз задълбочено върху природата на съществуването, като да вземем за пример оня торински кон или някоя от кравите, които съжалявал (или на които завиждал) толкоз доста? Или даже нарвал, едно от обичаните ми морски животни.
Струва ни се неуместно един нарвал да претърпява екзистенциална рецесия и това точно е ключът към разбирането какво не е наред в мисленето на хората и какво е наред в мисленето на животните. За да могат нарвалите да страдат от психологично разстройство като това на Ницше, те би трябвало да доближат прекомерно високо равнище на осъзнаване на личното си битие.
Те би трябвало да знаят да вземем за пример, че са смъртни и обречени да умрат някой ден в нетолкова далечното бъдеще. Но, както ще прочетем на страниците на тази книга, свидетелства, че нарвалите (или което и да било друго животно с изключение на хората) разполагат с интелектуалния капацитет да изградят концепции за живота и гибелта, съвсем липсват. И това, както ще забележим, е нещо позитивно.
Какво е интелектът?
Налице е голяма озадачаваща бездна сред метода, по който хората схващат и възприемат света, и метода, по който всички останали животни вършат това. Не може да има никакво подозрение, че в нашите черепни кутии се случва нещо, което не се случва в черепите на нарвалите. Ние можем да изпратим роботи на Марс. Нарвалите не могат. Ние можем да пишем симфонии. Нарвалите не могат. Ние можем да открием смисъл в гибелта. Нарвалите не могат. Очевидно е, че това, което нашите мозъци вършат, с цел да правим сходни чудеса, е резултат от това, което назоваваме разсъдък.
За страдание, макар непоколебимата религия в изключителността на човешкия разсъдък никой от нас няма никаква визия какво съставлява той. И това не е голословно изказване, с което да оправдаем неналичието на добра формулировка. Искам да кажа, че ние, хората, даже не сме сигурни в съществуването на интелекта като измерима големина.
Да вземем за образец региона на изкуствения разсъдък (ИИ). Това е нашият опит да създадем компютърен програмен продукт или роботизирана система, които - както допуска названието - да разполагат с разсъдък или разсъдък. Но откривателите, които работят в областта на ИИ, не са единомислещи по какъв начин тъкмо да дефинират това, което толкоз настойчиво се пробват да основат. В неотдавнашно изследване измежду 567 водещи специалисти едно нежно, неубедително болшинство от 58,6% декларира, че евентуално най-хубавото определение на ИИ е обещано от Пей Ван:
Основната характерност на интелекта е правилото на адаптиране към околната среда в изискванията на лимитирани знания и запаси. Съответно всяка умна система би трябвало да разчита на краен (ограничен) потенциал за култивиране на информацията, тя би трябвало да работи в действително време, да е отворена към решаването на непредвидени задания и да се учи от личен опит. Тази работна формулировка интерпретира " интелекта " като форма на " относителна рационалност ".
С други думи, 41,4% от експертите в региона на ИИ не считат, че това е точното определение. В специфичен брой на Journal of Artificial General Intelligence десетки други специалисти разясняват дефиницията на Ван. Изобщо не трябва да ни изненадва фактът, че редакторите на изданието предизвестяват, че " в случай че читателят чака консенсус по отношение на дефиницията на ИИ, притесняваме се, че ще остане отчаян ".
Става ясно, че няма и в никакъв случай няма да има единно мнение какво съставлява изкуственият разсъдък от позиция на една просвета, сложила си за цел основаването му. Което ми се коства много неуместно.
Между другото, и психолозите не се оправят по-добре. Историята, обвързвана с търсенето на определение на интелекта като характерно свойство на човешкия разум, е много объркана.
Чарлз Едуард Спиърман, британски психолог от ХХ в., формулира концепцията за така наречен общ фактор на интелигентността (известен като g-фактор) като метод да си разбираем за какво деца, които се показват добре на един тип психометрични проби, се показват добре и на други типове психометрични проби. Теорията на Спиърман допуска съществуването на количествено измеримо свойство на човешкия разум, което у някои хора е в по-големи стойности спрямо други.
Именно това свойство откриват проби от рода на SAT и IQ. И в действителност, когато подложите на сходни проби хора от всички краища на света без значение от културната среда, в която са израснали, установявате, че някои от тях се показват по-добре от останалите във всички аспекти на теста. Не съществува единно мнение дали тези разлики в представянето на тестванията се дължат на едно-единствено свойство на мозъка - така наречен g-фактор, - отговорно за мисленето, или g-факторът е комфортен къс термин, с който описваме груповото показване на голям набор от когнитивни качества на човешкия мозък.
А дали всяка от въпросните когнитивни качества работи без значение и напълно инцидентно са тясно корелирани, или върху когнитивните ни системи е разпилян някакъв магически прашец, с помощта на който всичко работи по-добре? Никой не знае. Това цялостно комплициране защо в действителност приказваме лежи в сърцевината на проучването на човешкия разсъдък.
Сега идва ред на животните. Решите ли да наблегнете какъв брой хлъзгава е самата идея за интелекта, помолете някой експерт по държание на животните да ви изясни за какво кравите са по-интелигентни от гълъбите. Най-честият отговор, който ще получите от моите сътрудници, гласи нещо от рода на: " Ами... не можете да сравнявате интелекта на разнообразни типове ". Скритият подтекст на сходен отговор е, че " въпросът няма смисъл, защото никой не знае какво, по дяволите, съставлява интелектът или по какъв начин можем да го измерим ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Джъстин Грег е ослепителен академик и по тази причина с лекост прекатурва всичко, което сме знаели за човешкия разсъдък. Дали ние, хората, нямаше да живеем по-добре, в случай че бяхме нарвали? Или някой различен, не толкоз " интелигентен " тип. Дали доста от неуспехите и грешките на Homo sapiens не се дължат на удивителния и извънредно комплициран човешки разум?
Уникалните ни качества - да приказваме, да разбием атома, да летим в Космоса - не ни вършат по-щастливи или сполучливи от еволюционна позиция спрямо други биологични типове. Животните нямат потребност от триумф, не се избиват взаимно и не унищожават планетата.
Нещо повече, знаете ли, че:
• Котаракът Орландо избира печеливши акции на борсата доста по-ефективно от опитни брокери.
• Слоновете обичат да си пийват алкохол.
• Гълъбите откриват изумени от рак тъкани по-точно от рентгенолозите.
• Пчелите боравят с топчета като същински футболисти.
Резултатите, колкото и невероятни да ни се костват, са взети от действителни научни опити. И те би трябвало да ни накарат да се замислим дали да не променим нещо в дейностите и държанието си, с цел да опазим Земята, на която всички живеем.
Тази невероятна и провокативна книга ще ви зададе редица екзистенциални и морални въпроси и в същото време ще ви накара да се смеете на глас съвсем на всяка страница.
" Джъстин Грег впечатлява с лекотата, с която предлага комплицирани и спорни решения на метафизичен и етични въпроси по неповторимо занимателен и елементарен за разбиране метод. "
Гардиън
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Ако Ницше беше нарвал: Какво ни разкрива интелектът на животните за нелепостта на хората " на Джъстин Грег
Фридрих Вилхелм Ницше (1844 - 1900) имал страхотни мустаци и необичайно отношение към животните. От една страна, той ги съжалявал, защото - както написал в " Несвоевременни размисли " - те са привързани " сляпо и бясно към живота, и то не поради някаква по-висша премия... а заради нелепостта на едно непоносимо предпочитание ".
Животните, счита Ницше, не вървят, а се препъват през живота, без въобще да схващат какво вършат или за какво го вършат. И, което е по-лошото, съгласно него те са лишени от интелекта, който би им разрешил да изпитат удоволствия или премеждия по този начин пълноценно, както това вършат хората. За екзистенциален мъдрец като Ницше това е огромно отчаяние - нали той слага основен акцент точно върху намирането на смисъл в страданието. В същото време обаче Ницше завижда на животните поради неналичието на страхове и паники.
Той написа: Погледни стадото, което пасе край теб. То не знае какво е през вчерашния ден, какво е през днешния ден, подскача в близост, яде, претърпя и отново подскача, и по този начин от утрото до вечерта и от ден дневно, вързано изкъсо, точно на кòла на мигновението, не приказва нито за удоволствието си, нито за неудоволствието си и по тази причина не е нито меланхолично, нито преситено. За индивида тази панорама е прекомерно тягостна, защото той се перчи пред животното, че е човек, и въпреки всичко поглежда ревностно към неговото благополучие...
Ницше хем желае да бъде малоумен като крава, с цел да не му се постанова да разсъждава, хем съжалява кравите поради това, че са прекомерно глупави, с цел да могат да разсъждават върху своето битие. Именно сходен когнитивен дисонанс генерира велики хрумвания.
Приносът на Ницше към философията включва преосмислянето на природата на истината и морала, оповестяването на Бог за мъртъв и разбора на казуса за безсмислието и нихилизма. Тези прозрения обаче идват на ужасна цена. В персоналния живот на Ницше царува ужасна неразбория, трансформирайки го в азбучен образец за това по какъв начин прекомерната дълбочина на мисълта е в положение безусловно да съсипе мозъка ви.
Като дете Ницше страдал от ужасни главоболия, които го приковавали към леглото в продължение на дни. В апогея на академичната си работливост той изпадал в тежки депресии, получавал халюцинации, мислел за самоубийство. През 1883 година, когато бил на трийсет и девет, самият той оповестил себе си за " вманиачен ". А това е годината, в която е оповестена най-прочутата му книга - " Тъй рече Заратустра ".
Психическото му положение траяло да се утежнява паралелно с повишаването на приноса му към философската просвета. През 1888 година Ницше наел от приятеля си Давиде Фино дребен апартамент в Торино. Въпреки че бил изпаднал в сериозна нервна рецесия, през същата година той написал три книги. Една нощ Фино надзърнал през ключалката на Ницше и го видял " да крещи, подскача и танцува из стаята чисто гол в самобитна възстановка на Дионисиева оргия ".
Понякога Ницше оставал безсънен по цели нощи и тропал с лакти по клавишите на пианото в цялостен дисонас, като по едно и също време с това крещял арии от опери на Вагнер. Той може и да е креативен талант, само че явно не бил добре със здравето. И бил ужасяващ комшия.
Като имаме поради мощния му интерес към природата на животните, може би не трябва да се изненадваме, че точно срещата с един кон е повода Ницше да получи последната си нервна рецесия, от която по този начин и не се възстановил. На 3 януари 1889 година фамозният мъдрец се разхождал по площад " Карло Алберто " в Торино, когато видял колар да постанова коня си с бич.
Потресеният Ницше избухнал в сълзи, обвил ръце към врата на коня и паднал в несвяст на улицата. Фино, който работел в една вестникарска будка наоколо, го заварил там и го отвел в жилището му. Горкият мъдрец останал в кататонично положение в продължение на няколко дни, преди да бъде настанен в подслон за душевноболни в Базел, Швейцария. Така и в никакъв случай не се възстановил.
По всичко наподобява, че този торински кон нанесъл последния, съдбовен удар върху нежната душeвност на Ницше.
Съществуват голям брой догадки и догатки какви тъкмо са аргументите за психологичното разстройство на Ницше, което малко преди гибелта му прогресира в изцяло развита деменция. Възможно е това да е хронична сифилитична зараза, която унищожава мозъка. Или пък васкуларна болест (КАДАСИЛ), при която се следят разнообразни неврологични признаци вследствие на бавната недоразвитост и гибел на мозъчната тъкан.
Каквато и диагноза да слага медицината, няма подозрение, че психологичните проблеми на Ницше съжителстват паралелно с неговия интелектуален талант, който го кара да търси смисъл, хубост и истина в личното му страдалчество за сметка на здравия му разсъдък.
Да не би Ницше да е бил прекомерно интелигентен за свое лично положително? Ако разгледаме интелекта от позиция на еволюцията, ще установим - и то изцяло основателно, - че комплицираната мисъл във всичките ѝ форми измежду животинското царство постоянно се трансформира в задължение. Ако можем да извлечем един-единствен урок от тежкия живот на Фридрих Вилхелм Ницше, той е, че прекомерно усърдното мислене не всеки път се отразява добре.
Какво щеше да стане, в случай че Ницше бе по-простичко творение, животно, некомпетентно да разсъждава толкоз задълбочено върху природата на съществуването, като да вземем за пример оня торински кон или някоя от кравите, които съжалявал (или на които завиждал) толкоз доста? Или даже нарвал, едно от обичаните ми морски животни.
Струва ни се неуместно един нарвал да претърпява екзистенциална рецесия и това точно е ключът към разбирането какво не е наред в мисленето на хората и какво е наред в мисленето на животните. За да могат нарвалите да страдат от психологично разстройство като това на Ницше, те би трябвало да доближат прекомерно високо равнище на осъзнаване на личното си битие.
Те би трябвало да знаят да вземем за пример, че са смъртни и обречени да умрат някой ден в нетолкова далечното бъдеще. Но, както ще прочетем на страниците на тази книга, свидетелства, че нарвалите (или което и да било друго животно с изключение на хората) разполагат с интелектуалния капацитет да изградят концепции за живота и гибелта, съвсем липсват. И това, както ще забележим, е нещо позитивно.
Какво е интелектът?
Налице е голяма озадачаваща бездна сред метода, по който хората схващат и възприемат света, и метода, по който всички останали животни вършат това. Не може да има никакво подозрение, че в нашите черепни кутии се случва нещо, което не се случва в черепите на нарвалите. Ние можем да изпратим роботи на Марс. Нарвалите не могат. Ние можем да пишем симфонии. Нарвалите не могат. Ние можем да открием смисъл в гибелта. Нарвалите не могат. Очевидно е, че това, което нашите мозъци вършат, с цел да правим сходни чудеса, е резултат от това, което назоваваме разсъдък.
За страдание, макар непоколебимата религия в изключителността на човешкия разсъдък никой от нас няма никаква визия какво съставлява той. И това не е голословно изказване, с което да оправдаем неналичието на добра формулировка. Искам да кажа, че ние, хората, даже не сме сигурни в съществуването на интелекта като измерима големина.
Да вземем за образец региона на изкуствения разсъдък (ИИ). Това е нашият опит да създадем компютърен програмен продукт или роботизирана система, които - както допуска названието - да разполагат с разсъдък или разсъдък. Но откривателите, които работят в областта на ИИ, не са единомислещи по какъв начин тъкмо да дефинират това, което толкоз настойчиво се пробват да основат. В неотдавнашно изследване измежду 567 водещи специалисти едно нежно, неубедително болшинство от 58,6% декларира, че евентуално най-хубавото определение на ИИ е обещано от Пей Ван:
Основната характерност на интелекта е правилото на адаптиране към околната среда в изискванията на лимитирани знания и запаси. Съответно всяка умна система би трябвало да разчита на краен (ограничен) потенциал за култивиране на информацията, тя би трябвало да работи в действително време, да е отворена към решаването на непредвидени задания и да се учи от личен опит. Тази работна формулировка интерпретира " интелекта " като форма на " относителна рационалност ".
С други думи, 41,4% от експертите в региона на ИИ не считат, че това е точното определение. В специфичен брой на Journal of Artificial General Intelligence десетки други специалисти разясняват дефиницията на Ван. Изобщо не трябва да ни изненадва фактът, че редакторите на изданието предизвестяват, че " в случай че читателят чака консенсус по отношение на дефиницията на ИИ, притесняваме се, че ще остане отчаян ".
Става ясно, че няма и в никакъв случай няма да има единно мнение какво съставлява изкуственият разсъдък от позиция на една просвета, сложила си за цел основаването му. Което ми се коства много неуместно.
Между другото, и психолозите не се оправят по-добре. Историята, обвързвана с търсенето на определение на интелекта като характерно свойство на човешкия разум, е много объркана.
Чарлз Едуард Спиърман, британски психолог от ХХ в., формулира концепцията за така наречен общ фактор на интелигентността (известен като g-фактор) като метод да си разбираем за какво деца, които се показват добре на един тип психометрични проби, се показват добре и на други типове психометрични проби. Теорията на Спиърман допуска съществуването на количествено измеримо свойство на човешкия разум, което у някои хора е в по-големи стойности спрямо други.
Именно това свойство откриват проби от рода на SAT и IQ. И в действителност, когато подложите на сходни проби хора от всички краища на света без значение от културната среда, в която са израснали, установявате, че някои от тях се показват по-добре от останалите във всички аспекти на теста. Не съществува единно мнение дали тези разлики в представянето на тестванията се дължат на едно-единствено свойство на мозъка - така наречен g-фактор, - отговорно за мисленето, или g-факторът е комфортен къс термин, с който описваме груповото показване на голям набор от когнитивни качества на човешкия мозък.
А дали всяка от въпросните когнитивни качества работи без значение и напълно инцидентно са тясно корелирани, или върху когнитивните ни системи е разпилян някакъв магически прашец, с помощта на който всичко работи по-добре? Никой не знае. Това цялостно комплициране защо в действителност приказваме лежи в сърцевината на проучването на човешкия разсъдък.
Сега идва ред на животните. Решите ли да наблегнете какъв брой хлъзгава е самата идея за интелекта, помолете някой експерт по държание на животните да ви изясни за какво кравите са по-интелигентни от гълъбите. Най-честият отговор, който ще получите от моите сътрудници, гласи нещо от рода на: " Ами... не можете да сравнявате интелекта на разнообразни типове ". Скритият подтекст на сходен отговор е, че " въпросът няма смисъл, защото никой не знае какво, по дяволите, съставлява интелектът или по какъв начин можем да го измерим ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ