"30 дни мрак" на Джени Лунд Мадсен
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " 30 дни мрак ", с създател Джени Лунд Мадсен, възложен от Издателство " Лемур "
Най-оригиналният престъпен разказ на годината.
Politiken
" 30 дни мрак " е вълнуващ и трагичен скандинавски трилър, който изненадва с необикновени обрати и пресен комизъм. Веднага се вижда, че авторката е сценарист: разговорът е изострен, героите ярки, а действието увлича с динамичност и разноцветност.
Хана е датска писателка на изтънчена литература, само че макар забележителната рецензия, книгите й не са измежду желаните от всеобщия четец. В самотата и отчаянието си се поддава на предизвикването да напише престъпен разказ за 30 дни. Заминава за малко, умерено градче в Исландия да търси ентусиазъм. Но под повърхността на идиличния Хусафьордур бушуват мощни течения.
Няколко дни след идването й, тялото на сина на локален риболовец е извадено от ледените води на океана. Хана стартира да проверява гибелта му с вярата да откри материал за романа си, само че скоро затъва в рисковите секрети на градчето. Сред исландския мраз, сняг и мрак тя се натъква на скритите сенки на предишното. Но може би тъкмо там се крие нейното бъдеще.
" 30 дни мрак " е притежател на датската литературна премия Харалд Моргенсен за най-хубав престъпен разказ за 2020.
Джени Лунд Мадсен (родена през 1983) е един от най-хубавите датски сценаристи. Тя е известна и като покровител за по-коректно и по-широко показване на екрана на хората от етническите малцинства и тези с друга полова ориентировка. Освен сюжети за киното и малкия екран, през 2019 Джени написа своя първи сюжет за театъра, а през 2020 дебютира и като създател на престъпен разказ с книгата си " 30 дни мрак ".
Превод от датски Светлана Старирадева
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
30 дни мрак (мека корица)С код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " 30 дни мрак " на Джени Лунд Мадсен
ПРОЛОГ
Сърцето му щеше да се пръсне. Защо трябваше да стане по този начин? Искаше да изкрещи, да раздра гърдите си, да пребие някого. Да го рита в главата, до момента в който животът го напусне. Все тая кого, даже и самия себе си, единствено да е някой, който си го заслужаваше. Сега това като че ли беше целият свят.
Тръгна по-бързо. Полето беше мокро и разкаляно както постоянно. Мразеше това място - тъмно, студено и влажно. Проклето да е! Тръгна надолу към водата, без да знае за какво. Вече чуваше вълните. Колкото по-близо беше до тях, толкоз повече нарастваше желанието му просто да скочи в океана и да не помни за всичко. Искаше да се махне, ненавиждаше града и хората в него. Трепереше. Беше по този начин комплициран, че излезе без яке. За малко се поколеба дали да не се върне, само че щеше да се изложи. За нищо на света не искаше да се излага. Искаше да ги победи всички дружно, да се появи и да се наложи в живота, да се върне назад и да им покаже какъв е станал.
Трябваше да свърши толкоз доста неща, нямаше самообладание да стартира. Майната им! Почти стигна океана - усети солта във въздуха. Облиза устните си. Чувстваше, че всичко е постижимо. Можеше да завърши със личния си живот или да убие някого - все едно. Беше важен, той имаше властта да прави каквото си пожелае. Спря, смъкна ризата си и усети ноемврийския мраз да прониква през голата му кожа. Болеше. А скоро щеше да стане и рисково. Отново си намерения да скочи във вълните и да завърши с всичко.
Но след това се свлече с зов, задъха се, захлипа и се завайка. Обзе го равнодушие, че седи на мократа, лепкава трева, тъй като макар мекото за сезона време студът проникваше в тялото му и стигаше чак до сърцето. Беше толкоз непочтено! Че останалите си седят в топлите стаи, без проблеми, без преди малко унищожен живот, до момента в който той е пренебрегнат като животно посред нищото. Изстена, отпусна се и усети по какъв начин го обзема самосъжалението. Искаше единствено едно: някой да го гушне. Знаеше кой постоянно ще го направи - макар че неотдавна я беше отпратил. Самата мисъл го поутеши, риданията му стихнаха. Цялото му създание се разтърсваше от мраз. Искаше само да се прибере при нея и да получи прегръдка и чаша чай.
Внезапно обаче видя нещо - фарове на далечна кола. Колата приближаваше и му се стори, че даже от такова разстояние разпознава светлините ѝ. Никой в града нямаше толкоз бели, заслепяващи фарове. По дяволите! Това беше последното, от което се нуждаеше сега. Не искаше да приказва с тоя глупак. Изправи се и си облече ризата. По-добре да си отиде вкъщи, да живее, не да почине. Изведнъж чу глас зад себе си, чу името си. Нима бе истина?
Понечи да се обърне, само че преди да успее, го усети. Усети удара. Сякаш небето се стовари върху главата му. Падна на земята, успявайки да забележи влажната трева и кръвта, която се стичаше сред кичурите коса. Почувства, че някой го хвана за крайници и го повлече към водата. Опита да се помръдне, само че не можа. После изгуби схващане. Не разбра, че го домъкнаха до мястото, за което доскоро беше мечтал - леденостудения, мрачен и гибелен океан.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Най-оригиналният престъпен разказ на годината.
Politiken
" 30 дни мрак " е вълнуващ и трагичен скандинавски трилър, който изненадва с необикновени обрати и пресен комизъм. Веднага се вижда, че авторката е сценарист: разговорът е изострен, героите ярки, а действието увлича с динамичност и разноцветност.
Хана е датска писателка на изтънчена литература, само че макар забележителната рецензия, книгите й не са измежду желаните от всеобщия четец. В самотата и отчаянието си се поддава на предизвикването да напише престъпен разказ за 30 дни. Заминава за малко, умерено градче в Исландия да търси ентусиазъм. Но под повърхността на идиличния Хусафьордур бушуват мощни течения.
Няколко дни след идването й, тялото на сина на локален риболовец е извадено от ледените води на океана. Хана стартира да проверява гибелта му с вярата да откри материал за романа си, само че скоро затъва в рисковите секрети на градчето. Сред исландския мраз, сняг и мрак тя се натъква на скритите сенки на предишното. Но може би тъкмо там се крие нейното бъдеще.
" 30 дни мрак " е притежател на датската литературна премия Харалд Моргенсен за най-хубав престъпен разказ за 2020.
Джени Лунд Мадсен (родена през 1983) е един от най-хубавите датски сценаристи. Тя е известна и като покровител за по-коректно и по-широко показване на екрана на хората от етническите малцинства и тези с друга полова ориентировка. Освен сюжети за киното и малкия екран, през 2019 Джени написа своя първи сюжет за театъра, а през 2020 дебютира и като създател на престъпен разказ с книгата си " 30 дни мрак ".
Превод от датски Светлана Старирадева
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е Dnevnik100. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " 30 дни мрак " на Джени Лунд Мадсен
ПРОЛОГ
Сърцето му щеше да се пръсне. Защо трябваше да стане по този начин? Искаше да изкрещи, да раздра гърдите си, да пребие някого. Да го рита в главата, до момента в който животът го напусне. Все тая кого, даже и самия себе си, единствено да е някой, който си го заслужаваше. Сега това като че ли беше целият свят.
Тръгна по-бързо. Полето беше мокро и разкаляно както постоянно. Мразеше това място - тъмно, студено и влажно. Проклето да е! Тръгна надолу към водата, без да знае за какво. Вече чуваше вълните. Колкото по-близо беше до тях, толкоз повече нарастваше желанието му просто да скочи в океана и да не помни за всичко. Искаше да се махне, ненавиждаше града и хората в него. Трепереше. Беше по този начин комплициран, че излезе без яке. За малко се поколеба дали да не се върне, само че щеше да се изложи. За нищо на света не искаше да се излага. Искаше да ги победи всички дружно, да се появи и да се наложи в живота, да се върне назад и да им покаже какъв е станал.
Трябваше да свърши толкоз доста неща, нямаше самообладание да стартира. Майната им! Почти стигна океана - усети солта във въздуха. Облиза устните си. Чувстваше, че всичко е постижимо. Можеше да завърши със личния си живот или да убие някого - все едно. Беше важен, той имаше властта да прави каквото си пожелае. Спря, смъкна ризата си и усети ноемврийския мраз да прониква през голата му кожа. Болеше. А скоро щеше да стане и рисково. Отново си намерения да скочи във вълните и да завърши с всичко.
Но след това се свлече с зов, задъха се, захлипа и се завайка. Обзе го равнодушие, че седи на мократа, лепкава трева, тъй като макар мекото за сезона време студът проникваше в тялото му и стигаше чак до сърцето. Беше толкоз непочтено! Че останалите си седят в топлите стаи, без проблеми, без преди малко унищожен живот, до момента в който той е пренебрегнат като животно посред нищото. Изстена, отпусна се и усети по какъв начин го обзема самосъжалението. Искаше единствено едно: някой да го гушне. Знаеше кой постоянно ще го направи - макар че неотдавна я беше отпратил. Самата мисъл го поутеши, риданията му стихнаха. Цялото му създание се разтърсваше от мраз. Искаше само да се прибере при нея и да получи прегръдка и чаша чай.
Внезапно обаче видя нещо - фарове на далечна кола. Колата приближаваше и му се стори, че даже от такова разстояние разпознава светлините ѝ. Никой в града нямаше толкоз бели, заслепяващи фарове. По дяволите! Това беше последното, от което се нуждаеше сега. Не искаше да приказва с тоя глупак. Изправи се и си облече ризата. По-добре да си отиде вкъщи, да живее, не да почине. Изведнъж чу глас зад себе си, чу името си. Нима бе истина?
Понечи да се обърне, само че преди да успее, го усети. Усети удара. Сякаш небето се стовари върху главата му. Падна на земята, успявайки да забележи влажната трева и кръвта, която се стичаше сред кичурите коса. Почувства, че някой го хвана за крайници и го повлече към водата. Опита да се помръдне, само че не можа. После изгуби схващане. Не разбра, че го домъкнаха до мястото, за което доскоро беше мечтал - леденостудения, мрачен и гибелен океан.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ