В рубриката Четиво Детски Дневник предлага откъс от третата книга

В рубриката " Четиво " " Детски Дневник " предлага фрагмент от третата книга на Цвета Белчева " Тялото приказва ". Тя вкарва към този момент четящите деца в света на човешкото тяло, като ги среща най-общо с наименованията на обособените органи и системи.

Отделните глави са съвсем напълно в директна тирада, което прави книгата лесна за четене, а шрифтът, на който е отпечатана, е съгласуван с потребностите на децата с дислексия. След всяка глава в книгата авторката е допълнила графа " Знаете ли, че ", в която са поместени забавни енциклопедични обстоятелства за човешката анатомия.

За първия профилиран шрифт на кирилица за хора с лека до междинна форма на дислексия Adys и създателката му Кристина Костова Цвета Белчева е научила от публикация в " Дневник " и помолила графичния дизайнер да го откри, споделя тя.

" Бях изключително заинтригувана, когато прочетох за съществуването на този шрифт Adys, който би улеснил четеното на деца, срещащи усложнения, защото, когато огромният ми наследник беше в началното учебно заведение, имаше сходни проблеми и трябваше да работи с логопед. Много се надявам, че в действителност това ще способства повече деца да усетят насладата от четенето ", споделя Цвета Белчева.

Извадката можете да изтеглите и от атачмънта в пидиеф, както наподобява като книга.

Упорит
( Нови белези за парадиране пред девойките или шестица в бележника за наслада на роднините/Наръчник " Как да съчетаваме удоволствието с работата " )

Като си науми нещо Мозъкът, става доста твърдоглав. Не можеш да го разубедиш:

- Слушай ме в този момент добре – нашето тяло е родено да бъде скейтбордист. Виж какъв брой бързо се научихме да караме дъската. Каква лекост на придвижванията! А скоковете и завъртанията по рампата, за нас са фасулска работа – настойчиво убеждаваше Сърцето най-хубавия си другар.

- Остави ме на мира, имаме домашни. И едно стихотворение би трябвало да научим наизуст.

- Уф, но че гнусота! Добре де, погледни какво време е на открито. Само след седмица-две ще стартират дъждовете и тогава ще седим да си учим, колкото си желаеме. То така и така, на открито няма да може да се излиза – не отстъпваше огромният мускул.

- Да, да, по този начин ме подлъга и предишния път – нали цяло лято скиторихме по парковете. Я ги питай Коленете и Лактите дали им се кара скейт.

- Остави ги ти Коленете и Лактите – та те нямат грам ум. С тях ли ще ме плашиш?

- Ох, доста си скучен от време на време. Знам си, че няма да ме оставиш на мира. Виж в този момент, ще създадем договорка. Искаш ли?

- Ама, да не ми излезе през носа тая договорка?

- Няма, ще си остане сред нас. На Носа нищо няма да му споделяме. Гледай в този момент – ти усили притока на Кръв към мен, с цел да ми тече по-леко мисълта и да свършим по-бързо с домашните, пък, в случай че се оправим добре и остане време – ще отидем да покараме.

- Екстра! Щом обещаваш, имаш колкото си искаш Кръв от мен. Само да не ми се оправдаеш със Стомаха, че бил гладен и един час да ядем пред тв приемника.

- Е, няма де, единствено една супичка и то – небрежно. Даже ще вземем и учебника със стихотворението в кухнята – хем ядем, хем учим.

- Ей, огромен мозък си. Да действаме!

И по този начин, както са споделили умните хора – сговорна тайфа, планина повдига!