Сателитен град Родопи може да разшири Пловдив
В Родопската яка може да се построи сателитен град на Пловдив и това е допустимо да стане посредством сливане на селата от 2-3 общини: " Родопи ", Куклен, Стамболийски, като в това време се употребява мощният стопански капацитет на Пловдив.
Тази концепция е още от средата на 80-те години и е препоръчана за първи път от арх. Иван Попов.
Днес пловдивски проектанти я слагат още веднъж на дневен ред. Според тях има няколко съществени аргумента, с които тази концепция е допустима и конкурентна на разширението на жилищните територии в компактния град. Това е идея, която може да се разиска и сега, когато се чака приемането на обновения Общ организационен проект на Пловдив. Основните акценти в плана и причините в негова отбрана показа пред " Марица " проектант Васил Шилев, който е взел участие в екипа, изработил Интегрирания проект за градско развиване и възобновяване и Общинския проект за развиване на Пловдив.
През 1987 година с декрет на Държавния съвет на социалистическа България община Пловдив е раздрана на 3 части (нарочно употребявам този израз, който семантично свързваме с решенията на Берлинския конгрес за ориста на България след Освобождението). Това са община " Марица " с 19 села, община " Родопи " с 21 села, откакто се отделя и община Куклен от нея. Така многовековни обичайни връзки са раздрани, а Пловдив се трансформира в неповторим град-община със своето неголямо землище и избрани граници на развиване като община. Развитието на двете селски общини и на Пловдив е затруднено при обмисляне на стратегии и тактики, затруднено е устройственото развиване на англомерацията с център Пловдив.
За Южен централен регион са създадени всички документи според Закона за районно развиване - Районна устройствена скица, Областна тактика за развиване, Концепция за пространствено развиване, Интегрирана териториална тактика за развиване на ЮЦР, като във всички тези документи главната инструкция е стабилно, уравновесено развиване на територията, пространствена съгласуваност и ускорено развиване. Успешното икономическо развиване на града - с помощта на местонахождение, икономическа интензивност, демографско повишаване на числеността на популацията - постанова преосмисляне на настоящия Общ устройствен план на Пловдив от 2007 година, отчитайки тези характерни условия в развиването на града.
Този текст няма рекламация за разбор на Проекта за изменение на Общ устройствен план, само че предлага различно допустимо решение за сферата на обитаване въз основа на забравена остаряла концепция, а точно: създаване на сателитен град на Пловдив в Родопската яка посредством сливане на селата от 2-3 общини - " Родопи ", Куклен, ползвайки мощния стопански капацитет на Пловдив. Идеята е от средата на 80-те години и е препоръчана от арх. Иван Попов.
Има няколко съществени аргумента, с които тази концепция е допустима и конкурентна на разширението на жилищните територии в компактния град:
Първо, полицентризъм - уравновесено развиване на района на Пловдив ведно с околните му територии, с съществена цел основаване на устойчива полицентрична пространствена конструкция в кохезия с европейските наставления за урбанизиран район като контраст на моноцентричния темперамент на развиване на община Пловдив. Центърът засмуква от слабата външна страна, гравитираща към него, демографския капацитет, търсещ икономическа реализация и по-добро качество на живот, а това значи повишаване на строителството, което пък води след себе си повишаване на инфраструктурата. Този центроустремителен развой набира все по-голяма скорост и резултатът е бързо повишаване на жителите, забавено развиване на инфраструктурата и обезлюдяващи крайградски зони.
Под инфраструктура би трябвало да се схваща всичко, което е основало обществото, с цел да може то да действа обикновено: здравна и обществена инфраструктура, учебна и предучилищна, транспортна, техническа, спортна, културна и така нататък Този центроустремителен развой по прилика може да се изясни с понятието „ формиране на черна дупка “, която при струпване на сериозно равнище маса приключва с гърмеж.
Втората причина е екологична - опазване на плодородните терени край Пловдив за аграрни потребности, като цената на това изпитание ще се осребри в годините, тъй като прехраната на популацията ще бъде идващият световен проблем пред цивилизацията след приемане на ограниченията за климата. Плодородните неурбанизирани терени в землището южно от града с изключение на своя запас съставлява и контейнер за чист въздух за огромния град, поема дъждовните аномалии, предпазвайки от наводнения.
Трето - създаване на логистично-производствена зона по дължината на околовръстното шосе, както е и в препоръчаното Изменение на Общ устройствен план, балансира повишаване на зоната за обитаване в северна посока. Постига се 10-15-минутен изохрон от сателитния град до препоръчаната нова зона „ труд “. В разбора на Общ устройствен план са показани 14000 трудови пътувания дневно от и към града, което прави 28000 пътувания в двете направления. Това е почти популацията на всяка от двете селски общини. Което идва да покаже, че в случай че икономическата интензивност е преразпределена отмерено, до обитаването ще се понижи трафикът и съпътстващите го газове и фини прахови частици.
Демографското повишаване на Пловдив е повода и следствието за ускореното икономическо развиване на града и зоната към него. Демографията е сърцевината на икономическото развиване, само че с цел да се прави планово в устойчиви параметри за града и региона на функционалностите обитаване и труд, би трябвало да се даде опция освен в компактния град, а и в зоните към него, т.е. Общ устройствен план Пловдив би трябвало да отстъпи част от упоритостите си за застрояване в посока на община " Родопи ". Благоприятното в тази ситуация е, че пред " Родопи " следва създаването на ОУПО и в случай че концепцията за сателитен град влезе в създаването, до 2 години ще може да стартират планове на по-ниските устройствени равнища.
Каква е преценката за търсене на различно повишаване на жилищните терени в Пловдив за сметка на създаване на сателитен град към него?
Силни страни:
- Наличие на построена техническа инфраструктура - пътища, тръбопровод, канал, ПСОВ, която се нуждае от рехабилитация и уголемение и възобновяване, а не от ново изграждане;
- Налична учебна и предучилищна мрежа, която може да се разшири с минимални разноски, болнична помощ на 10-15 мин. от зоната;
- Подходящи климатични условия, чист въздух, няма инверсия и мъгли;
- Добра транспортна съгласуваност с компактния град: входно-изходни булеварди (след разширението на „ Коматевско шосе “).
Слаби страни:
- Липсва планова подготвеност на равнище градоустройство;
- Ограничени финансови средства за огромни инвестиции;
- Ограничен административен потенциал.
Възможности
- Начало на Общия организационен проект на Община " Родопи ", където може да бъде развъртян сателитен град;
- Планове за интегрирано градско развиване - като финансов инструмент за осъществяване на инвестициите;
- Привличане и заселване на стопански дейни хора - смяна на демографската картина;
- Смяна на икономическия профил на общината от селскостопански в индустриален и в областта на услугите - по-висока добавена стойност;
- Повишаване на конкурентността на общината.
Рискове
- Бавно/нецелесъобразно администриране на основополагащия документ ОУПО;
- Отказ на централната власт от предпочитано подкрепяне на Община " Родопи " с финансиране на плана.
Как ще се осъществя сходен план
Сателитният град на Пловдив в община " Родопи ", както и компактният град не са антагонистични, конкуриращи се ядра, в противен случай, те са допълнение, различни форми на една устойчива урбанизирана конструкция.
Сателитният град може да поеме с изключение на жителите си, които са към 16 000 души, още към 20 000 в една повърхност към 1000 ха, толкоз, колкото е планувано за урбанизиране на града по Промяната на Общ устройствен план от 2019 година спрямо Общ устройствен план 2007 година Предвидената територия за застрояване сред „ Коматевско шосе “ и Прослав и югоизточната част на землището на Коматево до околовръстното шосе може да отпадне от проектите на Общ устройствен план на Пловдив за урбанизация.
Как би могъл да се осъществя един подобен план?
Първата стъпка е приемането на Общ устройствен план на Община " Родопи ", където тази опция е отразена уместно.
Втората стъпка е финансирането на плана - това не е по-силите на Община " Родопи ". Пловдив не може да финансира финансови разноски в друга община, тогава остава централната власт с министерско разпореждане за развиването на сателитен град „ Родопи “ с финансова рамка в годините целеустремено да построява и рехабилитира инфраструктурата. Второто перо е по стратегиите на Европейски Съюз, Плана за възобновяване и развиване или за Плановете за интегрирано развиване в този или идващия програмен интервал. Създаване на държавна компания за осъществяване на плана, която ще събира средствата, изготвя плановете и разпорежда строителството от името на общината по сходство на национална компания „ Индустриални зони “. Целите <210> да бъдат: създаване на инфраструктурата, менажирани на планове от името на бенефициента, възлагане на строителство.
Арх. Васил Шилев приключва архитектура през 1981 година и от този момент работи без спиране в Пловдив. По негови планове са осъществени десетки жилищни здания в Пловдив, жилищни здания и хотели в Пампорово - „ Замъците 1 и 2 “, „ Синият хан “ - Чепеларе, в Слънчев бряг - хотели „ Тиа Мария “, „ Бохеми “, „ Амарис “, вилно населено място „ Аркутино “, логистични центрове в Бургас, жилищни здания в Хисаря, Батак - хотел „ Сезони “, и други
Участвал е в няколко състезанието за Пловдив. Работи и в екипа, който създава Интегрирания проект за градско развиване и възобновяване и Общинския проект за развиване на Пловдив. Днес ръководи компания „ Ригел 99 “ ООД и студио “Архитект Васил Шилев и сътрудници (architect VASIL SHILEV & PARTNERS”).
Тази концепция е още от средата на 80-те години и е препоръчана за първи път от арх. Иван Попов.
Днес пловдивски проектанти я слагат още веднъж на дневен ред. Според тях има няколко съществени аргумента, с които тази концепция е допустима и конкурентна на разширението на жилищните територии в компактния град. Това е идея, която може да се разиска и сега, когато се чака приемането на обновения Общ организационен проект на Пловдив. Основните акценти в плана и причините в негова отбрана показа пред " Марица " проектант Васил Шилев, който е взел участие в екипа, изработил Интегрирания проект за градско развиване и възобновяване и Общинския проект за развиване на Пловдив.
През 1987 година с декрет на Държавния съвет на социалистическа България община Пловдив е раздрана на 3 части (нарочно употребявам този израз, който семантично свързваме с решенията на Берлинския конгрес за ориста на България след Освобождението). Това са община " Марица " с 19 села, община " Родопи " с 21 села, откакто се отделя и община Куклен от нея. Така многовековни обичайни връзки са раздрани, а Пловдив се трансформира в неповторим град-община със своето неголямо землище и избрани граници на развиване като община. Развитието на двете селски общини и на Пловдив е затруднено при обмисляне на стратегии и тактики, затруднено е устройственото развиване на англомерацията с център Пловдив.
За Южен централен регион са създадени всички документи според Закона за районно развиване - Районна устройствена скица, Областна тактика за развиване, Концепция за пространствено развиване, Интегрирана териториална тактика за развиване на ЮЦР, като във всички тези документи главната инструкция е стабилно, уравновесено развиване на територията, пространствена съгласуваност и ускорено развиване. Успешното икономическо развиване на града - с помощта на местонахождение, икономическа интензивност, демографско повишаване на числеността на популацията - постанова преосмисляне на настоящия Общ устройствен план на Пловдив от 2007 година, отчитайки тези характерни условия в развиването на града.
Този текст няма рекламация за разбор на Проекта за изменение на Общ устройствен план, само че предлага различно допустимо решение за сферата на обитаване въз основа на забравена остаряла концепция, а точно: създаване на сателитен град на Пловдив в Родопската яка посредством сливане на селата от 2-3 общини - " Родопи ", Куклен, ползвайки мощния стопански капацитет на Пловдив. Идеята е от средата на 80-те години и е препоръчана от арх. Иван Попов.
Има няколко съществени аргумента, с които тази концепция е допустима и конкурентна на разширението на жилищните територии в компактния град:
Първо, полицентризъм - уравновесено развиване на района на Пловдив ведно с околните му територии, с съществена цел основаване на устойчива полицентрична пространствена конструкция в кохезия с европейските наставления за урбанизиран район като контраст на моноцентричния темперамент на развиване на община Пловдив. Центърът засмуква от слабата външна страна, гравитираща към него, демографския капацитет, търсещ икономическа реализация и по-добро качество на живот, а това значи повишаване на строителството, което пък води след себе си повишаване на инфраструктурата. Този центроустремителен развой набира все по-голяма скорост и резултатът е бързо повишаване на жителите, забавено развиване на инфраструктурата и обезлюдяващи крайградски зони.
Под инфраструктура би трябвало да се схваща всичко, което е основало обществото, с цел да може то да действа обикновено: здравна и обществена инфраструктура, учебна и предучилищна, транспортна, техническа, спортна, културна и така нататък Този центроустремителен развой по прилика може да се изясни с понятието „ формиране на черна дупка “, която при струпване на сериозно равнище маса приключва с гърмеж.
Втората причина е екологична - опазване на плодородните терени край Пловдив за аграрни потребности, като цената на това изпитание ще се осребри в годините, тъй като прехраната на популацията ще бъде идващият световен проблем пред цивилизацията след приемане на ограниченията за климата. Плодородните неурбанизирани терени в землището южно от града с изключение на своя запас съставлява и контейнер за чист въздух за огромния град, поема дъждовните аномалии, предпазвайки от наводнения.
Трето - създаване на логистично-производствена зона по дължината на околовръстното шосе, както е и в препоръчаното Изменение на Общ устройствен план, балансира повишаване на зоната за обитаване в северна посока. Постига се 10-15-минутен изохрон от сателитния град до препоръчаната нова зона „ труд “. В разбора на Общ устройствен план са показани 14000 трудови пътувания дневно от и към града, което прави 28000 пътувания в двете направления. Това е почти популацията на всяка от двете селски общини. Което идва да покаже, че в случай че икономическата интензивност е преразпределена отмерено, до обитаването ще се понижи трафикът и съпътстващите го газове и фини прахови частици.
Демографското повишаване на Пловдив е повода и следствието за ускореното икономическо развиване на града и зоната към него. Демографията е сърцевината на икономическото развиване, само че с цел да се прави планово в устойчиви параметри за града и региона на функционалностите обитаване и труд, би трябвало да се даде опция освен в компактния град, а и в зоните към него, т.е. Общ устройствен план Пловдив би трябвало да отстъпи част от упоритостите си за застрояване в посока на община " Родопи ". Благоприятното в тази ситуация е, че пред " Родопи " следва създаването на ОУПО и в случай че концепцията за сателитен град влезе в създаването, до 2 години ще може да стартират планове на по-ниските устройствени равнища.
Каква е преценката за търсене на различно повишаване на жилищните терени в Пловдив за сметка на създаване на сателитен град към него?
Силни страни:
- Наличие на построена техническа инфраструктура - пътища, тръбопровод, канал, ПСОВ, която се нуждае от рехабилитация и уголемение и възобновяване, а не от ново изграждане;
- Налична учебна и предучилищна мрежа, която може да се разшири с минимални разноски, болнична помощ на 10-15 мин. от зоната;
- Подходящи климатични условия, чист въздух, няма инверсия и мъгли;
- Добра транспортна съгласуваност с компактния град: входно-изходни булеварди (след разширението на „ Коматевско шосе “).
Слаби страни:
- Липсва планова подготвеност на равнище градоустройство;
- Ограничени финансови средства за огромни инвестиции;
- Ограничен административен потенциал.
Възможности
- Начало на Общия организационен проект на Община " Родопи ", където може да бъде развъртян сателитен град;
- Планове за интегрирано градско развиване - като финансов инструмент за осъществяване на инвестициите;
- Привличане и заселване на стопански дейни хора - смяна на демографската картина;
- Смяна на икономическия профил на общината от селскостопански в индустриален и в областта на услугите - по-висока добавена стойност;
- Повишаване на конкурентността на общината.
Рискове
- Бавно/нецелесъобразно администриране на основополагащия документ ОУПО;
- Отказ на централната власт от предпочитано подкрепяне на Община " Родопи " с финансиране на плана.
Как ще се осъществя сходен план
Сателитният град на Пловдив в община " Родопи ", както и компактният град не са антагонистични, конкуриращи се ядра, в противен случай, те са допълнение, различни форми на една устойчива урбанизирана конструкция.
Сателитният град може да поеме с изключение на жителите си, които са към 16 000 души, още към 20 000 в една повърхност към 1000 ха, толкоз, колкото е планувано за урбанизиране на града по Промяната на Общ устройствен план от 2019 година спрямо Общ устройствен план 2007 година Предвидената територия за застрояване сред „ Коматевско шосе “ и Прослав и югоизточната част на землището на Коматево до околовръстното шосе може да отпадне от проектите на Общ устройствен план на Пловдив за урбанизация.
Как би могъл да се осъществя един подобен план?
Първата стъпка е приемането на Общ устройствен план на Община " Родопи ", където тази опция е отразена уместно.
Втората стъпка е финансирането на плана - това не е по-силите на Община " Родопи ". Пловдив не може да финансира финансови разноски в друга община, тогава остава централната власт с министерско разпореждане за развиването на сателитен град „ Родопи “ с финансова рамка в годините целеустремено да построява и рехабилитира инфраструктурата. Второто перо е по стратегиите на Европейски Съюз, Плана за възобновяване и развиване или за Плановете за интегрирано развиване в този или идващия програмен интервал. Създаване на държавна компания за осъществяване на плана, която ще събира средствата, изготвя плановете и разпорежда строителството от името на общината по сходство на национална компания „ Индустриални зони “. Целите <210> да бъдат: създаване на инфраструктурата, менажирани на планове от името на бенефициента, възлагане на строителство.
Арх. Васил Шилев приключва архитектура през 1981 година и от този момент работи без спиране в Пловдив. По негови планове са осъществени десетки жилищни здания в Пловдив, жилищни здания и хотели в Пампорово - „ Замъците 1 и 2 “, „ Синият хан “ - Чепеларе, в Слънчев бряг - хотели „ Тиа Мария “, „ Бохеми “, „ Амарис “, вилно населено място „ Аркутино “, логистични центрове в Бургас, жилищни здания в Хисаря, Батак - хотел „ Сезони “, и други
Участвал е в няколко състезанието за Пловдив. Работи и в екипа, който създава Интегрирания проект за градско развиване и възобновяване и Общинския проект за развиване на Пловдив. Днес ръководи компания „ Ригел 99 “ ООД и студио “Архитект Васил Шилев и сътрудници (architect VASIL SHILEV & PARTNERS”).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ