Локдаунът разкри сложните начини, по които реагираме на самотата
В резултат на пандемията COVID-19 в доста страни беше разгласен локдаун, защото държавните управления се опитваха да лимитират предаването на инфекцията. Ново изследване употребява тези заключвания, с цел да прегледа метода, по който претърпяваме изолацията и възприятието за самотност.
Ясно е, че всеки от нас претърпява по друг метод самотата. За някои хора това може да бъде нездравословно за психическото и физическото им здраве, а за други - опция да разполагат със лично пространство и персонално време.
Проучването обгръща 70 участници на възраст сред 17 и 73 години и акцентира нуждата от разглеждане на самотата измежду поколенията. С други думи, освен възрастните хора са застрашени от вредата, която може да аргументи самотата.
„ Локдаунът беше извънредно събитие и даде очарователна опция да се изследва по какъв начин хората от всички възрасти претърпяват самотата ", споделя психологът Роуена Лиъри от университета в Йорк, Англия.
Доброволците, взели участие в проучването, дават отговор на серия от отворени въпроси за блокирането и реакциите им към него и потреблението на обществените медии. Въпреки че не са били помолени да пишат съответно за това, че са сами, тематиката постоянно се появявала.
Освен това участниците бяха помолени да посочат какъв брой постоянно са се чувствали самотни по време на блокирането: в никакъв случай, рядко, от време на време (най-често срещаният отговор) или постоянно. След това откривателите анализирали и кодирали другите отговори, като разпознали три съществени типа самотност.
Те са обществена самотност (липса на контакт с другари и семейство), прочувствена самотност (липса на близки връзки, като да вземем за пример сантиментални партньорства) и екзистенциална самотност (чувство за цялостна обособеност от другите хора).
В разказите се споменавала неналичието на физически контакт, да вземем за пример обятия, и нуждата да се анулират обществени събития. В разделите за " най-важните моменти " обаче се загатват и изгодите от самотата, в това число доближаването до природата и неналичието на нужда да се угажда на други хора.
Екзистенциалната самотност постоянно е провокирана от размисъл за гибелта, което евентуално изяснява за какво доста хора са я изпитали по време на пандемията, споделя Лиъри.
" Това е забавен тип самотност, тъй като няма явен метод - като да вземем за пример даване на благоприятни условия за другарство - да се помогне на хората, които я изпитват. "
Някои данни сочат, че самотата визира благосъстоянието на 3 от 10 души, а в Обединеното кралство даже има министър на самотата, който се занимава с казуса. Освен че вреди на психологичното здраве, самотата се свързва и с по-лошо сърдечносъдово здраве и влошен имунитет.
За да се помогне на хората, които изпитват проблеми, свързани със самотата, учените би трябвало да я схванат по-добре. Самотата е комплицирана страст и хората мъчно могат да си я признаят.
Изследователите допускат, че по-нататъшни изследвания на хора, които се любуват на самотата, биха могли да дадат насоки за това по какъв начин другите биха могли да бъдат предпазени от отрицателното влияние на самотата - може би посредством относително елементарни и ясни тактики за справяне.
" Коронавирус ни сподели в огромен мащаб, че не постоянно е допустимо хората да бъдат с други хора ", споделя психологът Катрин Асбъри от Университета в Йорк.
" Изглежда значимо да определим тактиките за справяне със самотата - може би даже от време на време да се възползваме от нея - и да помислим по какъв начин можем да помогнем на другите хора да научат и употребяват такива тактики. " /БГНЕС
Ясно е, че всеки от нас претърпява по друг метод самотата. За някои хора това може да бъде нездравословно за психическото и физическото им здраве, а за други - опция да разполагат със лично пространство и персонално време.
Проучването обгръща 70 участници на възраст сред 17 и 73 години и акцентира нуждата от разглеждане на самотата измежду поколенията. С други думи, освен възрастните хора са застрашени от вредата, която може да аргументи самотата.
„ Локдаунът беше извънредно събитие и даде очарователна опция да се изследва по какъв начин хората от всички възрасти претърпяват самотата ", споделя психологът Роуена Лиъри от университета в Йорк, Англия.
Доброволците, взели участие в проучването, дават отговор на серия от отворени въпроси за блокирането и реакциите им към него и потреблението на обществените медии. Въпреки че не са били помолени да пишат съответно за това, че са сами, тематиката постоянно се появявала.
Освен това участниците бяха помолени да посочат какъв брой постоянно са се чувствали самотни по време на блокирането: в никакъв случай, рядко, от време на време (най-често срещаният отговор) или постоянно. След това откривателите анализирали и кодирали другите отговори, като разпознали три съществени типа самотност.
Те са обществена самотност (липса на контакт с другари и семейство), прочувствена самотност (липса на близки връзки, като да вземем за пример сантиментални партньорства) и екзистенциална самотност (чувство за цялостна обособеност от другите хора).
В разказите се споменавала неналичието на физически контакт, да вземем за пример обятия, и нуждата да се анулират обществени събития. В разделите за " най-важните моменти " обаче се загатват и изгодите от самотата, в това число доближаването до природата и неналичието на нужда да се угажда на други хора.
Екзистенциалната самотност постоянно е провокирана от размисъл за гибелта, което евентуално изяснява за какво доста хора са я изпитали по време на пандемията, споделя Лиъри.
" Това е забавен тип самотност, тъй като няма явен метод - като да вземем за пример даване на благоприятни условия за другарство - да се помогне на хората, които я изпитват. "
Някои данни сочат, че самотата визира благосъстоянието на 3 от 10 души, а в Обединеното кралство даже има министър на самотата, който се занимава с казуса. Освен че вреди на психологичното здраве, самотата се свързва и с по-лошо сърдечносъдово здраве и влошен имунитет.
За да се помогне на хората, които изпитват проблеми, свързани със самотата, учените би трябвало да я схванат по-добре. Самотата е комплицирана страст и хората мъчно могат да си я признаят.
Изследователите допускат, че по-нататъшни изследвания на хора, които се любуват на самотата, биха могли да дадат насоки за това по какъв начин другите биха могли да бъдат предпазени от отрицателното влияние на самотата - може би посредством относително елементарни и ясни тактики за справяне.
" Коронавирус ни сподели в огромен мащаб, че не постоянно е допустимо хората да бъдат с други хора ", споделя психологът Катрин Асбъри от Университета в Йорк.
" Изглежда значимо да определим тактиките за справяне със самотата - може би даже от време на време да се възползваме от нея - и да помислим по какъв начин можем да помогнем на другите хора да научат и употребяват такива тактики. " /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ