Смесване на кодовете: Как присвояваме чужди фрази в речта ни
В речта на българите, изключително от младите генерации, те се включват напълно естествено в изявления на български език без спомагателни мнения и обяснения. Понякога самите говорещи даже не си дават сметка, че употребяват непозната фраза, която може да има съответно домашно сходство. Например изразът отива в тоалетната (т.е. на боклука), може умерено да се размени с " отивам напразно " ; " в една и съща лодка сме " с " и двамата се печем на еднакъв огън ", " замитам под килима " със " замазвам ситуацията ", " оказвам се в обувките на някого " с " слагам се на нечие място " и мн. други
Английската или американската словосъчетание господства в езика ни? Доколко удачно я " внасяме " и става устойчива в речта ни?
Мисля, че е доста мъчно да се разграничат въздействията на двете култури, защото сред тях съществува последователност. Ако обаче сложим акцент върху актуалната обстановка, заемането от американския британски е по-мащабно. Причина за това е необятната известност на американското кино, на голям брой музикални групи, на някои международно известни създатели, като цяло на всички форми на известната просвета. От друга страна, значение има, несъмнено, огромният интерес към американските политически и стопански модели.
Факт е, че в езика ни непрекъснато проникват нови и нови изрази. Нека споменем единствено:
излизам от зоната на комфорт - to leave/get out of your comfort zone; в една и съща лодка сме - be in the same boat ; трето колело - third wheel; (гледай) огромната картина - (look) at the big picture; скок в тъмното - a leap in the dark; вземете си стая - Get a room!; трудно хапче за преглъщане - a difficult pill to swallow.; с отворен разум - open minded; мисли отвън кутията - think out of the box; минавам през обръчи - jump through hoops; да бъдеш най-глупавият в стаята - to be the dumbest guy in the room.
Много е мъчно обаче да приказваме за устойчива приложимост в речта. Появата на изразите в обособени реплики можем да преглеждаме като резултат от езикова мода. Често фраземите имат дребен брой споменавания и надали ще се останат в българския. Като цяло обаче се следи обща наклонност на обедняване на езика и доста лимитирана приложимост точно на фразеологията.
Средствата за всеобща информация са мощен проводник за внасянето им в речта ни. Напоследък стана доста настоящ и така наречен нов формат подкаст. Какъв е вашият езиковедски взор в използването на британски изрази и жаргонна словосъчетание?
Подкастът в България в действителност доби необятна аудитория, младежите даже се майтапят, че в страната има единствено четирима души, които не снимат собствен формат. Тъй като този нов вид медия добива популярност първо в Америка, български инфлуенсъри и подкастъри се учат от опита на своите сътрудници оттатък океана. Те неумишлено внасят американски изрази в речта си.
В някои излъчвания следим непрекъснато прекосяване от български на британски и назад. Това " разбъркване на кодове " (всеки език е обособен код) е един от белезите на новия диалект. Подобни феномени са закрепени в редица по-ранни интервали.
Знаем, че съветската аристокрация е говорела на френски в салоните. Полските студенти епохи наред употребявали антични изречения, които отчасти са ги трансформирали на родния си език или са употребявали реплики, в които част от думите са на полски, а останалите на латински. Когато си наложат, българските младежи могат да приказват напълно на майчиния си език. Така те поддържат връзка с родителите си, със своите учители, въобще с представители от по-възрастните генерации. Помежду си обаче младежите позволяват този по-небрежен жанр, който улеснява общуването и демонстрира неговия неофициален темперамент.
В обществените мрежи е цялостно с британски изрази, инфлуенсъри диктуват моделите за подражателство на младежите, като българският език като че ли им е непознат, и раждат плеяда от неуместни изрази. Английският се намества от ден на ден и в речта на публични фигури, политици, въобще в целия публичен живот у нас. Как да разчетем това - мода, космополитизъм, криворазбрана цивилизация, непознаване на родния език или натурален ход в развитото на езика ни? Къде е мярката?
Разбира се, очевидци сме на доста неточни използва. Един водещ публицист ни уведоми, че " новината се счупи ", пробвайки се по доста безразсъден метод да преведе " breaking news ". Друг водещ употребява израза " аз съм на ръба " в смисъл на двоумя се, макар че на български той значи " разположен съм в тежко, спешно положение ". Все по-често остарялото " давам заем " е употребява в значение на признавам, лаская, което го няма в българския език. Политиците употребяват безусловно преведени фраземи от британски, с цел да покажат на своите поддръжници, че познават непознатата просвета и ще съумеят да показват България по подобаващ метод в международен и европейски подтекст.
В обществените мрежи от британското въздействие са наранени даже съществени формули, които използваме, като поздрави и пожелания за рождени дни. Традиционно българите си пожелават по празници " Да са живи и здрави ". Все по-често обаче виждаме постове като " Днес нашият наследник става на 9! Пожелаваме му света! " или " Имайте прелестен ден " (вместо обичайното " Приятен ден " ). А също " Иван е късметлия да има вас в живота си! " и мн. други.
Понякога обаче непознатите изречения се употребяват доста ловко в рекламни акции. Такъв е да вземем за пример лозунгът на една от акциите за рак на гърдата " Продължавам напред! ", който употребява точно непознат израз, с цел да покаже, че е нужен нов, актуален метод в оправянето с това заболяване. И несъмнено, да даде кураж и вероятност на засегнатите.
Интересен аспект е и жаргонът на младежите. Какво демонстрира фразеологията в общуването им?
Жаргонната словосъчетание постоянно е доста богата. Използват се голям брой изрази, познати и на по-старите генерации. Наред с тях имаме нововъзникнали фраземи. Някои са по-популярни, други са известни единствено в избрана компания. Жаргонната словосъчетание се отличава и със характерни краткотрайни изрази, съвсем лишени от голяма важност. Те се популяризират за малко и след това излизат от приложимост: " ще взема заложници " - " доста съм сърдит ", " ще му счупя капачките " - " иска ми се да се саморазправя с него ", " дребната друсалка " - иронично за наркоман, " ще ти направя зъбите такси " - " закана за пердах ", " като гръмнал бойлер си " - " изглеждаш зле " и доста др.
Какви трендове се обрисуват в " съжителството " на британската словосъчетание в българския език?
Изследователите дефинират британския като " световен език ". Още през 2000 година той се употребява от една четвърт от популацията на земята или от 1,5 милиарда души.
Неговото въздействие върху българския продължава повече от 30 години. Английският е толкоз необятно употребен у нас, че учените от Българска академия на науките, авторки на " Българска лексикология и лексикография " (2013) приказват за " обстановка на неконтактен билингвизъм " . От британски се заемат освен думи и изрази, само че към този момент даже характерни граматически структури, нетипични за славянските езици.
Например в актуалните разгласи за работа четем за позиции като " шеф хотел " (вместо шеф на хотел " ), " охранител строителна площадка " (вместо охранител на строителна площадка), " Специалист ръководство на складови процеси " (вместо експерт по ръководство на складови процеси) и други
Смятам, че тази наклонност ще се задълбочава. Нейното по-бавно развиване може да се обезпечи посредством повишението на нивото на образованието и постигането на по-осъзната приложимост на езика. Трябва обаче да настъпи смяна в световната политическа, икономическа и културна обстановка, с цел да бъде подложен завършек на този развой. Перспектива, която сега, не наподобява действителна.
От друга страна, хубаво е да си даваме сметка, че смяната е двупосочна. Някои откриватели стартират да приказват за тъй наречените Englishes. Това са форми на британския език, повлияни от други езици. Когато носителите им употребяват британски, те без подозрение също го изопачават, налагайки върху него непознати модели и трансформират неговата конструкция.
Английската или американската словосъчетание господства в езика ни? Доколко удачно я " внасяме " и става устойчива в речта ни?
Мисля, че е доста мъчно да се разграничат въздействията на двете култури, защото сред тях съществува последователност. Ако обаче сложим акцент върху актуалната обстановка, заемането от американския британски е по-мащабно. Причина за това е необятната известност на американското кино, на голям брой музикални групи, на някои международно известни създатели, като цяло на всички форми на известната просвета. От друга страна, значение има, несъмнено, огромният интерес към американските политически и стопански модели.
Факт е, че в езика ни непрекъснато проникват нови и нови изрази. Нека споменем единствено:
излизам от зоната на комфорт - to leave/get out of your comfort zone; в една и съща лодка сме - be in the same boat ; трето колело - third wheel; (гледай) огромната картина - (look) at the big picture; скок в тъмното - a leap in the dark; вземете си стая - Get a room!; трудно хапче за преглъщане - a difficult pill to swallow.; с отворен разум - open minded; мисли отвън кутията - think out of the box; минавам през обръчи - jump through hoops; да бъдеш най-глупавият в стаята - to be the dumbest guy in the room.
Много е мъчно обаче да приказваме за устойчива приложимост в речта. Появата на изразите в обособени реплики можем да преглеждаме като резултат от езикова мода. Често фраземите имат дребен брой споменавания и надали ще се останат в българския. Като цяло обаче се следи обща наклонност на обедняване на езика и доста лимитирана приложимост точно на фразеологията.
Средствата за всеобща информация са мощен проводник за внасянето им в речта ни. Напоследък стана доста настоящ и така наречен нов формат подкаст. Какъв е вашият езиковедски взор в използването на британски изрази и жаргонна словосъчетание?
Подкастът в България в действителност доби необятна аудитория, младежите даже се майтапят, че в страната има единствено четирима души, които не снимат собствен формат. Тъй като този нов вид медия добива популярност първо в Америка, български инфлуенсъри и подкастъри се учат от опита на своите сътрудници оттатък океана. Те неумишлено внасят американски изрази в речта си.
В някои излъчвания следим непрекъснато прекосяване от български на британски и назад. Това " разбъркване на кодове " (всеки език е обособен код) е един от белезите на новия диалект. Подобни феномени са закрепени в редица по-ранни интервали.
Знаем, че съветската аристокрация е говорела на френски в салоните. Полските студенти епохи наред употребявали антични изречения, които отчасти са ги трансформирали на родния си език или са употребявали реплики, в които част от думите са на полски, а останалите на латински. Когато си наложат, българските младежи могат да приказват напълно на майчиния си език. Така те поддържат връзка с родителите си, със своите учители, въобще с представители от по-възрастните генерации. Помежду си обаче младежите позволяват този по-небрежен жанр, който улеснява общуването и демонстрира неговия неофициален темперамент.
В обществените мрежи е цялостно с британски изрази, инфлуенсъри диктуват моделите за подражателство на младежите, като българският език като че ли им е непознат, и раждат плеяда от неуместни изрази. Английският се намества от ден на ден и в речта на публични фигури, политици, въобще в целия публичен живот у нас. Как да разчетем това - мода, космополитизъм, криворазбрана цивилизация, непознаване на родния език или натурален ход в развитото на езика ни? Къде е мярката?
Разбира се, очевидци сме на доста неточни използва. Един водещ публицист ни уведоми, че " новината се счупи ", пробвайки се по доста безразсъден метод да преведе " breaking news ". Друг водещ употребява израза " аз съм на ръба " в смисъл на двоумя се, макар че на български той значи " разположен съм в тежко, спешно положение ". Все по-често остарялото " давам заем " е употребява в значение на признавам, лаская, което го няма в българския език. Политиците употребяват безусловно преведени фраземи от британски, с цел да покажат на своите поддръжници, че познават непознатата просвета и ще съумеят да показват България по подобаващ метод в международен и европейски подтекст.
В обществените мрежи от британското въздействие са наранени даже съществени формули, които използваме, като поздрави и пожелания за рождени дни. Традиционно българите си пожелават по празници " Да са живи и здрави ". Все по-често обаче виждаме постове като " Днес нашият наследник става на 9! Пожелаваме му света! " или " Имайте прелестен ден " (вместо обичайното " Приятен ден " ). А също " Иван е късметлия да има вас в живота си! " и мн. други.
Понякога обаче непознатите изречения се употребяват доста ловко в рекламни акции. Такъв е да вземем за пример лозунгът на една от акциите за рак на гърдата " Продължавам напред! ", който употребява точно непознат израз, с цел да покаже, че е нужен нов, актуален метод в оправянето с това заболяване. И несъмнено, да даде кураж и вероятност на засегнатите.
Интересен аспект е и жаргонът на младежите. Какво демонстрира фразеологията в общуването им?
Жаргонната словосъчетание постоянно е доста богата. Използват се голям брой изрази, познати и на по-старите генерации. Наред с тях имаме нововъзникнали фраземи. Някои са по-популярни, други са известни единствено в избрана компания. Жаргонната словосъчетание се отличава и със характерни краткотрайни изрази, съвсем лишени от голяма важност. Те се популяризират за малко и след това излизат от приложимост: " ще взема заложници " - " доста съм сърдит ", " ще му счупя капачките " - " иска ми се да се саморазправя с него ", " дребната друсалка " - иронично за наркоман, " ще ти направя зъбите такси " - " закана за пердах ", " като гръмнал бойлер си " - " изглеждаш зле " и доста др.
Какви трендове се обрисуват в " съжителството " на британската словосъчетание в българския език?
Изследователите дефинират британския като " световен език ". Още през 2000 година той се употребява от една четвърт от популацията на земята или от 1,5 милиарда души.
Неговото въздействие върху българския продължава повече от 30 години. Английският е толкоз необятно употребен у нас, че учените от Българска академия на науките, авторки на " Българска лексикология и лексикография " (2013) приказват за " обстановка на неконтактен билингвизъм " . От британски се заемат освен думи и изрази, само че към този момент даже характерни граматически структури, нетипични за славянските езици.
Например в актуалните разгласи за работа четем за позиции като " шеф хотел " (вместо шеф на хотел " ), " охранител строителна площадка " (вместо охранител на строителна площадка), " Специалист ръководство на складови процеси " (вместо експерт по ръководство на складови процеси) и други
Смятам, че тази наклонност ще се задълбочава. Нейното по-бавно развиване може да се обезпечи посредством повишението на нивото на образованието и постигането на по-осъзната приложимост на езика. Трябва обаче да настъпи смяна в световната политическа, икономическа и културна обстановка, с цел да бъде подложен завършек на този развой. Перспектива, която сега, не наподобява действителна.
От друга страна, хубаво е да си даваме сметка, че смяната е двупосочна. Някои откриватели стартират да приказват за тъй наречените Englishes. Това са форми на британския език, повлияни от други езици. Когато носителите им употребяват британски, те без подозрение също го изопачават, налагайки върху него непознати модели и трансформират неговата конструкция.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ