Какво щеше да се случи, ако бяха взривили Луната
В разгара на интензивните и постоянно странни борби за превъзходство на Студената война съществува загадка глава, за която малко на брой са чували – план A119.
Този дръзновен, свръхсекретен скрит план, умислен от Съединените щати през 50-те години на предишния век, имал за цел да взриви нуклеарна бомба на Луната, начинание, толкоз изумително нетрадиционно и провокативно, че остава малко прочут и поразителен епизод в историята.
Докато светът следи със спотаен мирис галактическата конкуренция сред суперсилите, план A119 разкрива шокиращата страна на надпреварата, където Съединените щати са обмисляли лунна детонация като средство за одобряване на господството си в игра на софтуерно превъзходство. Разкривайки невероятните елементи на тази удивителна скица, тази публикация навлиза в света на тайните лунни упоритости на Америка и дивите обрати на науката и политиката от епохата на Студената война, които са оформили нейната орис.
По време на бурната епоха на Студената война през 50-те години на предишния век Съединените щати и Съветският съюз се оказват в напрегната и рискова конкуренция за създаване на нуклеарни оръжия, конкуренция, която ескалира световното напрежение до невиждани равнища, написа curioushistorian.com
През 1945 година Съединените щати поемат забележителна преднина, като детонират първите нуклеарни бомби в историята, хвърляйки ги върху японските градове Хирошима и Нагасаки. Въпреки това става явно, че Съветите са решени да понижат пропастта и тестват сполучливо първото си нуклеарно оръжие през 1949 година, отбелязвайки началото на рискова конкуренция в нуклеарните оръжия. Тази конкуренция освен дефинира идеологическото съревнование сред двете суперсили, само че също по този начин има широкообхватни последствия за интернационалната сигурност, което докара до непрекъснато положение на паника и непрекъснат боязън от взаимно обезпечено заличаване, което продължи през цялата Студена война.
Водородната бомба промени играта
В началото на 50-те години напредъкът на нуклеарната технология доближи основен миг с разработването на водородната бомба, често наричана термоядрена бомба. Съединените щати провежзан първия си сполучлив тест на това новаторско оръжие през 1952 година, отбелязвайки забележителен скок в разрушителната мощ спрямо по-ранните атомни бомби. Водородните бомби са няколкостотин пъти по-мощни, разчитайки на реакция на синтез, която употребява силата, освободена от синтеза на водородни изотопи. Това експоненциално повишаване на разрушителния потенциал покачва доста напредъка на Студената война, защото и Съединените щати, и Съветският съюз се надпреварват да създават и натрупат тези унищожителни оръжия. Водородната бомба се трансформира в знак на ужасяващия капацитет за всеобщо заличаване през тази ера и служи като блестящо увещание за рисковата конкуренция в нуклеарните оръжия, характеризираща Студената война.
През първата половина на 50-те години на предишния век Съветският съюз се оказва изостанал от Съединени американски щати в безмилостната конкуренция за нуклеарни оръжия. Докато Съединените щати са поели ранна преднина, детонирайки първата атомна бомба през 1952 година, Съветският съюз се бори да поддържа темпото на своите американски сътрудници. Едва през 1955 година Съветите вършат забележителен пробив, като сполучливо детонират първото си термоядрено оръжие. Това бележи решаваща повратна точка в конкуренцията в нуклеарните оръжия, защото Съветският съюз показва способността си да се мери със Съединените щати във връзка с разрушителната си мощност. Въпреки това е значимо да се означи, че този интервал на руско наваксване в последна сметка ще се трансферира в галактическата конкуренция, където те ще реализиран серия от забележителни стадии, които в допълнение ще засилят конкуренцията от Студената война сред двете суперсили.
През 1957 година светът става очевидец на значимо събитие, което изпраща ударни талази надалеч оттатък земната атмосфера: Съветският съюз сполучливо изстреля първия неестествен сателит " Спутник " в орбита. Това удивително достижение бележи основна повратна точка в съперничеството през Студената война, оставяйки Съединените щати надълбоко разтревожени от софтуерната бездна сред суперсилите. Зловещото звуково предаване на " Спутник " служи като непрекъснато увещание за руската мощност и нововъведения в галактическите технологии, предизвиквайки опасения, че Съюз на съветските социалистически републики е спечелил превъзходство освен в проучването на космоса, само че и във военните качества, защото същата ракетна технология евентуално може да бъде употребена за междуконтинентални балистични ракети. Това осъзнаване подтиква Съединените щати да се впуснат в дръзновен, строго скришен проект през 1958 година, с цел да възвърнат позицията си на челни места в галактическата конкуренция и да укрепят националната си сигурност.
Проект А119
След изумителното изстрелване на " Спутник " от Съветския съюз, американските военновъздушни сили започват таен план с загадъчното заглавие „ Изследване на лунни проучвателен полети “, който по-късно ще бъде прочут като проект A119 . Зад това енигматично име се крие самоуверен проект за взривяване на нуклеарна бомба на лунната повърхнина. Проектът ангажира някои от най-изтъкнатите нуклеарни учени в света като Леонард Райфел, който е забележителна фигура измежду тях. Преди да се впуснат в план A119, Военновъздушните сили търсят мнение от водещи учени по отношение на евентуалните последствия от нуклеарна детонация на Луната, като признават нуждата да схванат научните и стратегически последствия от такова трагично начинание.
Военните знаят къде желаят да взривят бомбата
Проект A119 не е просто теоретично упражнение; американските военни възнамерявали подробно взривяването на бомба на Луната с съответна цел. Военновъздушните сили се стремели да подсигуряват, че нуклеарен гърмеж на лунната повърхнина ще бъде забележим за наблюдаващите на Земята и тази задача има дълбока съществена цел: да утвърди американското предимство в продължаващото съревнование със Съветския съюз през Студената война. За да реализира това, екипът на плана A119 създава стратегически метод, като решава да се насочи към терминатора, който е линията, разделяща тъмната и светлата страна на Луната. Този избор е изработен с желанието да се усили оптимално видимостта на детонацията и да се направи мощно изказване за софтуерната мощност на Съединените щати пред света
Идеята американските военни да изстрелят атомна бомба към Луната идва със комплициран набор от плюсове и минуси. От позитивна позиция, такава дръзка проява на софтуерна мощност би могла да показва американско предимство в разгара на Студената война, евентуално да укрепи националното доверие и да алармира за мощ на съперниците. Може да е послужило и като възпиращ фактор, изпращайки известие, че Съединени американски щати са подготвени да подхващат смели дейности, с цел да запазят стратегическото си преимущество. Въпреки това, минусите от сходно деяние са еднообразно обилни. Детонацията на атомна бомба на Луната безспорно би оставила солиден и устойчив кратер, изменящ трайно лунната повърхнина, което би могло да се преглежда като акт на опозоряване на околната среда. Нещо повече, капацитетът за предизвикателство на солидна социална реакция, както в страната, по този начин и в интернационален проект, е забележителен риск, защото мнозина евентуално биха протестирали против такова провокативно и разрушително деяние, което можеше да има дипломатически последствия и да навреди на световната известност на Америка.
Концепцията за нуклеарно бомбардиране на Луната била изпълнена с дефекти и евентуални последици, само че учените забелязват една евентуална позитивна страна на дръзкия проект. Те имат вяра, че сходна експлозия може да даде скъпи научни прозрения за лунната химия и вътрешната конструкция на Луната. Като част от план A119, предлагането включва слагането на принадлежности на повърхността на Луната за премерване на резултатите от детонацията. Тези данни можеха да дават на откривателите неповторими точки за проучване на Луната, хвърляйки светлина върху нейния състав и геоложки характерности. Леонард Райфел, академик по плана, изяснява: " Дадох ясно да се разбере по това време, че ще има голяма цена за науката от унищожаването на девствена лунна среда, само че военновъздушните сили на Съединени американски щати бяха главно загрижени за това по какъв начин нуклеарната детонация ще се разиграе на земята. "
В основата си план A119 е главно концентриран върху предизвикателство на реакция от страна на обществеността и изпращане на ясно обръщение за американско предимство по време на разгара на Студената война. Планът е създаден с разбирането, че в случай че нуклеарна бомба детонира на повърхността на Луната, тя ще създаде забележим и безспорен гъбен облак, на който милиарди хора на Земята могат да станат очевидци. Този извънредно обществен театър имал за цел да служи като мощен агитационен инструмент, сигнализиращ както на американското население, по този начин и на Съветския съюз, че Съединените щати са постигнали значим крайъгълен камък, като са ги изпреварили до Луната, даже и да включва подобен провокативен и унищожителен акт, написа vesti.bg.
Светът би бил изцяло друг, в случай че проектът беше изпълнен
Ако военновъздушните сили на Съединени американски щати бяха изпълнили план A119 и бяха взривили нуклеарна бомба на Луната, това безспорно щеше да промени траекторията на галактическата конкуренция и световната геополитика. Вместо конкуренция за изпращане на човек на Луната, противниците от Студената война евентуално биха засилили нуклеарната си конкуренция в космоса, евентуално предизвиквайки рискова и непредвидима конкуренция във въоръжаването на небесните тела. Отрицателният отговор от хората на Земята щеше да бъде голям, което в допълнение усложни така и така напрегнатите връзки сред суперсилите. Дългосрочните последствия от сходно деяние биха били дълбоки и непредсказуеми, което затруднява предвиждането по какъв начин би се развил светът вследствие на подобен провокативен акт.
Проект A119 не беше изцяло смахнат, най-малко не за военните
Силната решителност на Съединените щати да показват военната си мощност в Космоса по време на Студената война може да се дължи на композиция от фактори, водени от интензивното съревнование със Съветския съюз. В атмосферата на гневна конкуренция план A119 печели забележителна поддръжка като средство за одобряване на американското владичество. Успешното тестване на междуконтиненталната балистична ракета (ICBM) на Съветския съюз е повратен миг, защото им дава опция за евентуални нуклеарни офанзиви на територията на Съединени американски щати. Знанието, че междуконтиненталните балистични ракети са пренесли " Спутник " в Космоса, акцентира обсега на тази нова ракетна технология. Това развиване подхранва опасенията на американците по отношение на уязвимостта на тяхната татковина.
Тъй като Съветите продължават да се напредват в проучването на Космоса, в това число изстрелването на спътници на междуконтинентални балистични ракети, американските военновъздушни сили виждат изпращането на нуклеарни оръжия в Космоса като разумна стъпка освен за контраст на руските достижения, само че и за демонстриране, че Съединените щати са подготвени да поемат храброст и решителни дейности за отбрана на ползите на националната си сигурност в лицето на страховит съперник.
Този дръзновен, свръхсекретен скрит план, умислен от Съединените щати през 50-те години на предишния век, имал за цел да взриви нуклеарна бомба на Луната, начинание, толкоз изумително нетрадиционно и провокативно, че остава малко прочут и поразителен епизод в историята.
Докато светът следи със спотаен мирис галактическата конкуренция сред суперсилите, план A119 разкрива шокиращата страна на надпреварата, където Съединените щати са обмисляли лунна детонация като средство за одобряване на господството си в игра на софтуерно превъзходство. Разкривайки невероятните елементи на тази удивителна скица, тази публикация навлиза в света на тайните лунни упоритости на Америка и дивите обрати на науката и политиката от епохата на Студената война, които са оформили нейната орис.
По време на бурната епоха на Студената война през 50-те години на предишния век Съединените щати и Съветският съюз се оказват в напрегната и рискова конкуренция за създаване на нуклеарни оръжия, конкуренция, която ескалира световното напрежение до невиждани равнища, написа curioushistorian.com
През 1945 година Съединените щати поемат забележителна преднина, като детонират първите нуклеарни бомби в историята, хвърляйки ги върху японските градове Хирошима и Нагасаки. Въпреки това става явно, че Съветите са решени да понижат пропастта и тестват сполучливо първото си нуклеарно оръжие през 1949 година, отбелязвайки началото на рискова конкуренция в нуклеарните оръжия. Тази конкуренция освен дефинира идеологическото съревнование сред двете суперсили, само че също по този начин има широкообхватни последствия за интернационалната сигурност, което докара до непрекъснато положение на паника и непрекъснат боязън от взаимно обезпечено заличаване, което продължи през цялата Студена война.
Водородната бомба промени играта
В началото на 50-те години напредъкът на нуклеарната технология доближи основен миг с разработването на водородната бомба, често наричана термоядрена бомба. Съединените щати провежзан първия си сполучлив тест на това новаторско оръжие през 1952 година, отбелязвайки забележителен скок в разрушителната мощ спрямо по-ранните атомни бомби. Водородните бомби са няколкостотин пъти по-мощни, разчитайки на реакция на синтез, която употребява силата, освободена от синтеза на водородни изотопи. Това експоненциално повишаване на разрушителния потенциал покачва доста напредъка на Студената война, защото и Съединените щати, и Съветският съюз се надпреварват да създават и натрупат тези унищожителни оръжия. Водородната бомба се трансформира в знак на ужасяващия капацитет за всеобщо заличаване през тази ера и служи като блестящо увещание за рисковата конкуренция в нуклеарните оръжия, характеризираща Студената война.
През първата половина на 50-те години на предишния век Съветският съюз се оказва изостанал от Съединени американски щати в безмилостната конкуренция за нуклеарни оръжия. Докато Съединените щати са поели ранна преднина, детонирайки първата атомна бомба през 1952 година, Съветският съюз се бори да поддържа темпото на своите американски сътрудници. Едва през 1955 година Съветите вършат забележителен пробив, като сполучливо детонират първото си термоядрено оръжие. Това бележи решаваща повратна точка в конкуренцията в нуклеарните оръжия, защото Съветският съюз показва способността си да се мери със Съединените щати във връзка с разрушителната си мощност. Въпреки това е значимо да се означи, че този интервал на руско наваксване в последна сметка ще се трансферира в галактическата конкуренция, където те ще реализиран серия от забележителни стадии, които в допълнение ще засилят конкуренцията от Студената война сред двете суперсили.
През 1957 година светът става очевидец на значимо събитие, което изпраща ударни талази надалеч оттатък земната атмосфера: Съветският съюз сполучливо изстреля първия неестествен сателит " Спутник " в орбита. Това удивително достижение бележи основна повратна точка в съперничеството през Студената война, оставяйки Съединените щати надълбоко разтревожени от софтуерната бездна сред суперсилите. Зловещото звуково предаване на " Спутник " служи като непрекъснато увещание за руската мощност и нововъведения в галактическите технологии, предизвиквайки опасения, че Съюз на съветските социалистически републики е спечелил превъзходство освен в проучването на космоса, само че и във военните качества, защото същата ракетна технология евентуално може да бъде употребена за междуконтинентални балистични ракети. Това осъзнаване подтиква Съединените щати да се впуснат в дръзновен, строго скришен проект през 1958 година, с цел да възвърнат позицията си на челни места в галактическата конкуренция и да укрепят националната си сигурност.
Проект А119
След изумителното изстрелване на " Спутник " от Съветския съюз, американските военновъздушни сили започват таен план с загадъчното заглавие „ Изследване на лунни проучвателен полети “, който по-късно ще бъде прочут като проект A119 . Зад това енигматично име се крие самоуверен проект за взривяване на нуклеарна бомба на лунната повърхнина. Проектът ангажира някои от най-изтъкнатите нуклеарни учени в света като Леонард Райфел, който е забележителна фигура измежду тях. Преди да се впуснат в план A119, Военновъздушните сили търсят мнение от водещи учени по отношение на евентуалните последствия от нуклеарна детонация на Луната, като признават нуждата да схванат научните и стратегически последствия от такова трагично начинание.
Военните знаят къде желаят да взривят бомбата
Проект A119 не е просто теоретично упражнение; американските военни възнамерявали подробно взривяването на бомба на Луната с съответна цел. Военновъздушните сили се стремели да подсигуряват, че нуклеарен гърмеж на лунната повърхнина ще бъде забележим за наблюдаващите на Земята и тази задача има дълбока съществена цел: да утвърди американското предимство в продължаващото съревнование със Съветския съюз през Студената война. За да реализира това, екипът на плана A119 създава стратегически метод, като решава да се насочи към терминатора, който е линията, разделяща тъмната и светлата страна на Луната. Този избор е изработен с желанието да се усили оптимално видимостта на детонацията и да се направи мощно изказване за софтуерната мощност на Съединените щати пред света
Идеята американските военни да изстрелят атомна бомба към Луната идва със комплициран набор от плюсове и минуси. От позитивна позиция, такава дръзка проява на софтуерна мощност би могла да показва американско предимство в разгара на Студената война, евентуално да укрепи националното доверие и да алармира за мощ на съперниците. Може да е послужило и като възпиращ фактор, изпращайки известие, че Съединени американски щати са подготвени да подхващат смели дейности, с цел да запазят стратегическото си преимущество. Въпреки това, минусите от сходно деяние са еднообразно обилни. Детонацията на атомна бомба на Луната безспорно би оставила солиден и устойчив кратер, изменящ трайно лунната повърхнина, което би могло да се преглежда като акт на опозоряване на околната среда. Нещо повече, капацитетът за предизвикателство на солидна социална реакция, както в страната, по този начин и в интернационален проект, е забележителен риск, защото мнозина евентуално биха протестирали против такова провокативно и разрушително деяние, което можеше да има дипломатически последствия и да навреди на световната известност на Америка.
Концепцията за нуклеарно бомбардиране на Луната била изпълнена с дефекти и евентуални последици, само че учените забелязват една евентуална позитивна страна на дръзкия проект. Те имат вяра, че сходна експлозия може да даде скъпи научни прозрения за лунната химия и вътрешната конструкция на Луната. Като част от план A119, предлагането включва слагането на принадлежности на повърхността на Луната за премерване на резултатите от детонацията. Тези данни можеха да дават на откривателите неповторими точки за проучване на Луната, хвърляйки светлина върху нейния състав и геоложки характерности. Леонард Райфел, академик по плана, изяснява: " Дадох ясно да се разбере по това време, че ще има голяма цена за науката от унищожаването на девствена лунна среда, само че военновъздушните сили на Съединени американски щати бяха главно загрижени за това по какъв начин нуклеарната детонация ще се разиграе на земята. "
В основата си план A119 е главно концентриран върху предизвикателство на реакция от страна на обществеността и изпращане на ясно обръщение за американско предимство по време на разгара на Студената война. Планът е създаден с разбирането, че в случай че нуклеарна бомба детонира на повърхността на Луната, тя ще създаде забележим и безспорен гъбен облак, на който милиарди хора на Земята могат да станат очевидци. Този извънредно обществен театър имал за цел да служи като мощен агитационен инструмент, сигнализиращ както на американското население, по този начин и на Съветския съюз, че Съединените щати са постигнали значим крайъгълен камък, като са ги изпреварили до Луната, даже и да включва подобен провокативен и унищожителен акт, написа vesti.bg.
Светът би бил изцяло друг, в случай че проектът беше изпълнен
Ако военновъздушните сили на Съединени американски щати бяха изпълнили план A119 и бяха взривили нуклеарна бомба на Луната, това безспорно щеше да промени траекторията на галактическата конкуренция и световната геополитика. Вместо конкуренция за изпращане на човек на Луната, противниците от Студената война евентуално биха засилили нуклеарната си конкуренция в космоса, евентуално предизвиквайки рискова и непредвидима конкуренция във въоръжаването на небесните тела. Отрицателният отговор от хората на Земята щеше да бъде голям, което в допълнение усложни така и така напрегнатите връзки сред суперсилите. Дългосрочните последствия от сходно деяние биха били дълбоки и непредсказуеми, което затруднява предвиждането по какъв начин би се развил светът вследствие на подобен провокативен акт.
Проект A119 не беше изцяло смахнат, най-малко не за военните
Силната решителност на Съединените щати да показват военната си мощност в Космоса по време на Студената война може да се дължи на композиция от фактори, водени от интензивното съревнование със Съветския съюз. В атмосферата на гневна конкуренция план A119 печели забележителна поддръжка като средство за одобряване на американското владичество. Успешното тестване на междуконтиненталната балистична ракета (ICBM) на Съветския съюз е повратен миг, защото им дава опция за евентуални нуклеарни офанзиви на територията на Съединени американски щати. Знанието, че междуконтиненталните балистични ракети са пренесли " Спутник " в Космоса, акцентира обсега на тази нова ракетна технология. Това развиване подхранва опасенията на американците по отношение на уязвимостта на тяхната татковина.
Тъй като Съветите продължават да се напредват в проучването на Космоса, в това число изстрелването на спътници на междуконтинентални балистични ракети, американските военновъздушни сили виждат изпращането на нуклеарни оръжия в Космоса като разумна стъпка освен за контраст на руските достижения, само че и за демонстриране, че Съединените щати са подготвени да поемат храброст и решителни дейности за отбрана на ползите на националната си сигурност в лицето на страховит съперник.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ