В ранните години на XX век руски учен, известен в

В ранните години на XX век съветски академик, прочут в наше време като „ бащата на астронавтиката и ракетната просвета “, написа труд отдаден на това, какъв би бил животът в космоса в по-далeчно бъдеще.

Константин Циолковски (1857-1935) допуска, че до 2017 година войните и споровете ще бъдат отстранени от „ международно държавно управление “. Той допуска също, че по това време човечеството ще има технологията да пътува оттатък рамките на Земята.

Това, прочее се трансформира в действителност 60 години след написването на тази прогноза. Колко точни са другите му прогнози за 2017-та, откакто тя отмина?

Какво прави историята на Циолковски ( “Извън Земята “) толкоз завладяваща?

В своята творба ученията основава дрийм отбор (художествена измислица) от действително съществуващи брилянтни мозъци на човечеството от XVI до XX век, които са в положение да конструират ракета, можеща да доближи орбита.

Ученият присъединил в екипа Галилео Галилей (1564-1642), Исак Нютон (1642-1727) и себе си под псевдонима Иванов.

Използвайки гласовете на тези митове в науката, Циолковски разказва освен практическите аспекти, само че също чувствата и страстите на живота в космоса. Което в действителност е необикновен полет на въображението.
Нека забележим по какъв начин мисловният опит на Циолковски се вписва в действителността.

Гледката от ракетата

Космическите пътешественици постоянно са зашеметени от хубостта и крехкостта на Земята, когато гледат от орбита, по тази причина претърпяват когнитивна смяна в осъзнаването.

Това е известно като „ Ефект на погледа от горната страна “ и мнозина астронавти и космонавти рапортуват за такова прекарване още от 60-те години насам: осъзнаване на Земята като самотна и нежна топка на живота в безкрайната пропаст.

Циолковски е планувал това. В „ Извън Земята “ Нютон предизвестява екипажа на ракетата, че гледката на Земята може да е съкрушителна и объркваща. По-нататък в повествованието фактически следват смесените реакции на астронавтите:

„ Хората бяха зашеметени от гледката, някои се усещаха изтощени и се отдръпнаха от илюминаторите (…) Други се взираха разгорещено и се местеха от амбразура на амбразура с крясъци на изненада и приятност. “

Това, което героите на Циолковски въпреки всичко не претърпяват, е различен аспект на „ Ефекта на погледа от горната страна “: осъзнаването, че националните граници и земните спорове са безусловно безсмислени.

Но това е, тъй като в художествената небивалица на Циолковски космонавтите към този момент живеят в единен и кротичък свят, нещо надалеч от точката, на която се намираме ние сега.

В космоса всички са равни

Циолковски вярвал, че неналичието на гравитация изтрива обществените съсловия и промотира тъждество.

В орбита силата от Слънцето е в обилие и е безвъзмездна. Необходими са дребни старания за пренасяне на тежки маси, тъй че структурата е евтина. Облеклото не е належащо, тъй като температурата елементарно може да се контролира до приятните 30-35 градуса по Целзий. Леглата и завивките са в историята.

Вече няма разлика сред ресурсите налични за небогати и богати – всеки може да си живее в личен дворец с микрогравитация.

Колкото и да е привлекателна тази визия обаче, галактическите пътувания към този момент са резервирани единствено за най-богатите персони и народи и човечеството рискува достъпът до галактическите запаси да задълбочи, вместо да изглади, неравенството на Земята.

Орбитална диаспора

След като нашите откриватели са тествали сполучливо своята ракета, те споделят технологията си с всеки, който желае да мигрира в космоса.

Хиляди ракети са изстреляни в геостационарна орбита – там, където през днешния ден са множеството от нашите телкомуникационни спътници, на към 35 000 км над повърхността на Земята.

Колонизаторите построяват орбитални „ зелени “ хабитати. Всеки от тях е цилиндър 1,000×10 метра и приютява 100 души. Пълна с почва тръба минава през центъра и поддържа процъфтяваща екосистема от плодове, зеленчуци и цветя.

Без годишни сезони или вредители има премного храна за колонизаторите – вегетарианци целогодишно.

В действителността хората стартират да живеят в космоса доста по-рано от прогнозата на Циолковски. Първата галактическа станция Салют 1 е изстреляна през 1971 година

Международната галактическа станция е непрекъснато населявана от астронавти от разнообразни страни през последните 17 години. Но няма обръч от хабитати в орбита, където хората могат да избягат от компликациите на земния живот.

Сега към този момент знаем, че микрогравитацията има съществени резултати върху човешкото тяло, в това число намаляване на костите и утежняване на зрението. Животът в космоса значи също и излагане на рискови количества радиация.

Във всеки случай пътуването в космоса е лимитирано до микроскопична част от популацията на Земята.

Добив на запаси от Слънчевата система

Разбира се, с цел да се поддържа животът в орбита, разказан от Цилоковски, са нужни запаси.

Нютон и неговият екипаж се научават по какъв начин да улавят астероиди и схващат, че те съдържат огромни количества скъпи минерали, желязо, никел, силиций, алуминий, разнообразни оксиди, графит и доста други.

Нютон споделя, че от тези минерали, може да се добиват строителни материали, О2 за дишане, почва за растенията и даже вода.

Докато орбиталните колонизатори построяват своите хабитати, ракетата се насочва към астероидния пояс сред Марс и Юпитер. Бързо изследване демонстрира:
[… ] изобилен източник на материал за колониите оттатък земната орбита.

Всъщност Циолковски е доста прав за значимостта на добива на запаси от космоса за бъдещата галактическа стопанска система. Тук неговото предсказване и действителността са доста близо, макар че към момента има дълъг път до момента в който технологията разреши на държавни управления и частни компании да стигнат до богатите на запаси метеорити

Напускане на Земята

Преди 100 години Циолковски си е представял по какъв начин животът в космоса ще сътвори идилично егалитарно общество, в което хората живеят в зелени хабитати и черпят от неизчерпаемата сила на Слънцето.

Вместо това, в орбита имаме галактически боклуци от ракети и спътници, които се разпадат до все по-малки фрагменти, отразяващи пластмасите, които замърсяват океаните тук на Земята

Докато завладяването на космоса за облага се съревновава с концепцията за космоса като наше общо завещание, е добре да помним, че има и различни визии за бъдещето на нашето общество, други светове, към които можем да се стремим.

Има и нещо, в което сме надминали визията на Циолковски. На финала на „ Извън Земята “, неговият космонавт – академик приказва за пътешестване от Меркурий до Пръстените на Сатурн.

До 2018 година галактическият транспортен съд Вояджър е пътувал не просто отвън Земята, а отвън рамките на Слънчевата система.

Автор: Алис Горман, катедра Археология и Космически проучвания на Университета Флиндърс.

Статията е автентично оповестена в The Conversation.