Андре Токев: Животът е едно уравнение и ние трябва да се забавляваме и да намерим най-доброто решение за нас
В " България, Европа и светът на фокус " през днешния ден имаме един основен воин, един човек, който познавате прелестно и като прочут готвач, и като един от извънредно сполучливите славни готвачи български по света, и като човек, който беше сниман да кара по джанти на Околовръстното и по-късно влезе в пандиза. А в този момент написа книга, една доста откровена книга съгласно мен, в която споделя всичко, което е усетил, претърпял и през което минава може би към момента, това е началник Андре Токев, здравейте.
Привет.
Много благодаря за това, че се отзовахте на моята покана и благодаря като четец на една книга, която с огромно наслаждение и неспокойствие прочетох, споделя се " Продължавам ". И която в действителност е едно доста съществено самопризнание за това, което се случва на един човек, който е прегорял: от светлината на прожекторите, влизането в къщите на стотици хиляди или милиони българи, работата като основен готвач в международни вериги, отворил свои лични заведения тук, в България, а се озова в пандиза. Защо решихте да споделите своята история?
Винаги съм желал да споделям моя опит, дали ще е в кулинарно естество, като бях готвач, постоянно желаех да предавам моите познания на по-младите и на идващото потомство. Когато Захари ми се обади, издателят на “Сиела ", който издаде книгата, сподели: “Здравей, Андре, мисля, че заслужаваш да напишеш книга ". И аз си споделих да, в действителност желая да опиша моята история и да стимулирам хората да не се отхвърлят и в най-трудните им обстановки или най-трудното им време, което претърпяват, тъй като постоянно съм бил подобен, че в най-сложните обстановки или най-трудните задания, аз постоянно съпоставям моят живот със задания или едно уравнение. И желаех да покажа, че има постоянно позволение и би трябвало да се продължава напред, по тази причина се споделя и книгата " Продължавам ". Защото доста хора се разочароват пред сложни задания, не желаят да продължат напред и си остават на едно място, на едно равнище. И по тази причина желаех да покажа, че моят живот не е бил постоянно с триумфи, има и доста неуспехи. Но за мен това не са неуспехи, това са задания, които те усъвършенстват и ти ставаш по-добър, и се учиш от тях. И в случай че вярно разчетеш задачата ти се научаваш и ставаш по-добър.
Ще тръгнем от това на какво те научи пандиза. Аз бях извънредно впечатлена, и по какъв начин да кажа, даже разчуствана за това, че ти си готвил в заведения за хранене " Мишлен ", в международни вериги, само че си готвил и в пандиза. Но ти започваш с най-важната нощ, тази, в която ти се случва това, което ти се случи. И хващаш бика за рогата безусловно, вечерта, в която в действителност ти прегоря. Би ли разказал в този момент и на нашите слушатели?
Това е, концепцията беше тъкмо най-трудният ден, когато човек прави огромна неточност, в профил наподобява като неточност, както ти сподели прегаря и човек би трябвало да откри пътя си. Затова взехме решение да стартираме от там, в действителност от както някои споделят огромният гърмеж, с цел да се покаже какви са следствията и по какъв начин можеш да излезеш с верни решения и да влезеш в верния път. И по тази причина започнахме със случката книгата.
Ти пишеш менюто, новото меню на твоя ресторант.
Да.
И отпиваш от едно алено вино, което е луксозно, тъй като ти си познавач на усетите.
Няма смисъл да го описвам, тъй като съм го разказвал доста пъти, от две години непрекъснато ме питат в изявленията за това нещо. Мисля че в книгата е значимо да видят някой път, медийните хора или които са известни, и ние сме хора, както се споделя, случва се да се направи неточност. И в случай че си задоволително съзнателен ще си понесеш следствията от тази неточност и ще намериш верният път по какъв начин да вървиш по-добре напред. Това е и концепцията на книгата, в която разказвам, че човек просто би трябвало да се поучава от тези камъчета или трудности, или задания, които му се слагат на пътя, с цел да намира положително решение, и то положително решение за себе си. Не можеш да кажеш това е по този начин и всеки би трябвало да го прави по този метод.
Понеже обичаш уравненията като един германец, ще кажа, че честността е персонално уравнение, което е доста друго. За едни е честно едно, за други е друго. И тук в твоята книга, тъкмо а това, което пишеш за персоналната си честност чета: " Приех присъдата си не като наказване, а като нещо действително, което ми се случваше. Защото не може примерно момче, което е откраднало един шоколад да влезе в пандиза, а за мен, който бях направил сериозна пакост правилото да не важи. Да, не се беше случило най-страшното, животът на никой не беше потърпевш, само че бях направил нещо неправилно и желаех да си излежа присъдата. От една страна поради мен, а от друга с цел да покажа, е всеки носи отговорност за грешките си. Нямам поради безусловно наказване със затвор, в случай че си неточен в работата си, също би трябвало да има съответното деяние, с цел да си вземеш поука ".
Ами аз мисля, че това е напълно обикновено нещо. Много ми писаха също, които по същия метод от изтощеност са тръгвали с колата и не знаят накъде отиват. Изведнъж, след половин час се осъзнават, че пътуват някъде, примерно за Перник, а те изобщо не желаят да отидат в Перник, нали.
За бърнаута ще приказваме настрана. Това е доста значима тематика.
И е доста забавно. Не е опрощение, тъй като човек би трябвало, в случай че може преди този момент да предотврати бърнаута, само че в този забързан свят и животът, който живеем в действителност, изключително в този момент и още по-младото потомство с бързата техника, която се развива и това, което се изисква от тях става още по-страшно. И може би, в случай че прочетат книгата, желая малко да ги смъква, да понижат темпото. Не да не работят, не да не правят действия, а просто вярното движение.
Ти и мен ме смъкна, тъй като и аз не постоянно разгадавам по кое време идва този миг. Всъщност в книгата, която ти си написал " Продължавам " има очевидно доста научени уроци, които си научил по сложния метод, в случай че би трябвало да съм почтена. Времето, което си прекарал в пандиза е доста забавно за множеството от нас. И ти имаш една фраза, която доста ме впечатли, апелирам те да я разясняваме още веднъж от книгата: " Ето това е забавното на живота, можеш да видиш хората от една вероятност, само че можеш да ги видиш и от друга, нещо като два паралелни свята. Подобно на политиците, които са си построили личен свят, откъдето манипулират останалите, по този начин и нарушителите си имат своя, а по средата живеят други хора. " Как е в света на нарушителите, които ти като че ли си схванал и не съдиш? И като че ли не те е било боязън от тях?
Може би посредством моето поведение, и това, че ги схващам като хора, като човек, откриваш и другата страна на нарушителя, тази страна. Аз мисля, че всеки човек има и отрицателни и положителни черти. И когато ти се държиш обикновено и го възприемаш като човек, а не като нарушител, тогава и той те възприема. Водехме напълно естествени диалози, това е значимо, ние постоянно съдим хората, заради ред аргументи, и то е обикновено, когато направиш едно закононарушение да бъдеш наказан. Но когато си в пандиза, там всички сме равни. И виждаш, че заради ред аргументи този човек е направил закононарушението, не че го оправдаваш, само че го приемаш като човек. И това е значимо, в смисъл, да даваме и втори късмет на хората, и да ги възприемаме като такива. Защото, както споделих, и в книгата съм го описал, срещнах се с хора в пандиза, които от деца са израснали по този метод, той не е виждал нищо. Някои не могат да четат, да пишат, той не му остава нищо друго, с изключение на да прави закононарушения, с цел да се прехранва. И доста е мъчно, и за това освен те са отговорни, а и обществото, в което живеем, също ги кара, ги провокира да извървят този път. И предпоставките за някои неща ги провокират, несъмнено, че има хора, които са реагирали рисково, приказвам за по-тежки закононарушения тогава. Мисля, че там намесата е... би трябвало да има и психолог, и психиатър и така нататък, които да оказват помощ вероятно индивидът да се трансформира.
Не е имало рискови моменти? Има апропо международно известни, даже към този момент по този начин водачи на вътрешни трансформации, които са минали през пандиза и разказват, че това е може би един от най-големите им уроци. Ти какво трансформира там? Имаше ли миг на промяна? И най-сетне умря ли си, тъй като имаше и такова изречение, че си си умрял.
Наистина след към този момент, ще станат съвсем 40 години работа, 37 години работа в екшън, човек не осъзнава, само че би трябвало да има някаква отмора и да преосъзнае може би това, което му се е случило. И както споделих в забързания свят ти все искаш и това да направиш, и това да постигнеш, и това да се направи, и последваща крачка, и последваща крачка. И си мислиш, че като си сполучлив, това, което мислиш е най-успешното и за тези към теб. Но то не е по този начин. И то действително тогава го разбираш, когато се случи такава преживелица и ти си да кажем, в пандиза е все едно те затварят в манастир и живота завършва. И ти в случай че имаш опцията да се осъзнаеш и да видиш какво се случва към теб, можеш да си извлечеш положителни поучения и да промениш методът на мислене и живота. Но аз постоянно споделям, човек не се трансформира радикално друго, тъй като има и доста сполучливи неща, които са се случили в моя живот. И аз постоянно споделям, че би трябвало да се надгради над това, което си направил. Изключваш отрицателните, те не са отрицателни, те са задания, които те усъвършенстват и ставаш по-добър, в случай че ги решиш вярно.
Ще продължим да приказваме за това решение. Обичам този немски израз решение задания, уравнения. Шеф Андре Токев е в студиото и продължаваме нашия диалог за надграждането, трансформирането и уроците от пандиза. Това, което обаче ти си направил доста ми наподобява на част от живота ти преди, когато доста помагаше. Ти и в този момент го правиш, на друг вид обществени групи, на дечица, които са заболели - със своето готвене. Там ти си направил затворническата кухня вкусна. Аз бях доста впечатлена какви хитрини си употребявал за това. Как си купувал някакви характерни артикули, с цел да обогатиш подправките. Разкажи малко за този интервал и това, в последна сметка да върнеш пандизчиите в тяхната кухня, тъй като те са тичали някъде в други будки, с цел да могат да си хапнат човешки?
Това е отново обич към специалността и това, което върша. Реално специалността ми е обвързвана да създаваш наслаждение, когато готвиш вкусно и забавно, хората се забавляват. То не се промени и тази настройка в пандиза при мен. В смисъл, продължих да си сготвям, да се развличам в готвенето.
А това си беше твоя самодейност ти да започнеш да им готвиш?
Ами аз пожелах, тъй като първо е забавно и желаех да покажа, че и в пандиза може да се готви добре, тъй като са доста нищожни продуктите. Така че това беше цялата концепция, да имам удоволствието отново от специалността и да покажа, желаех доста младите момчета, които ми помагаха към мен, да ги науча да готвят. Даже желаех да направя една самодейност в пандиза да ги образовам примерно 4-5 месеца, да им дадем някаква тапия, че са готвачи. Като излязат...
Да имат работа?
Да, само че не се получи, тъй като просто машината, държавната машина е по-тромава и тежка, до момента в който се вземат решения ще мине една година и аз щях да приключа, нали. Но мисля, че човек, когато е с една положителна настройка и дали ще е в специалността, дали ще е в обществената му ангажираност, няма значение къде си.
Имаш няколко предписания в книгата, а първата е за фасул супа, това ли е рецептата, която им правеше там или просто това ти е обичаната рецепта за фасул супа?
Това е рецептата, която татко ми готвеше и баба ми частично. И аз след това прибавих 1-2 неща. И фасул чорбата е нещо, с което съм израснал.
Да, в Петърч.
И в Петърч и след това, като работеха моите родители в Алжир. Имаше най-малко три пъти седмично фасул супа и аз я обичах, няма значение какъв брой пъти я вършат, мен ми харесваше. Даже съм ял и леко студена я харесвах, разнообразни разновидности съм си правил, слагал съм си в сандвичи и така нататък И в пандиза като отидох те се оплакваха леща, фасул. Викам " аз толкоз обичам тази храна ", не ми правеше усещане, че ядем три пъти седмично фасул.
Много сложна е вашата специалност, гледала съм документални филми за действителни шефове, знам, че стресът е голям. Но в действителност какво те е водило, какъв е този апетит да достигнеш до висините й?
На мен в никакъв случай не ми е пречело какъв брой, дали ще работя нали 40-42 часа, когато отваряхме един хотел. Няма метод, научих се да дремя прав по 10-15 минути.
Облягаш ли се някъде?
Да, облягаш се на стената и спиш за 10-15 минути, то е една такава техника, която преди доста години в Берлин, в хотел “Адлон " един южнокореец ми сподели тази техника и аз я правех. Но в никакъв случай не съм имал ден, когато да си помисля, че не желая да отида да работя. Защото за мен не е работа, аз съм се забавлявал. Наистина тези часове, и това, което съм дал на специалността си, то ми е занимание, аз не съм го виждал, че е времеемко. Но в този момент осъзнах, след толкоз доста години, като се видях със фамилията и разговаряхме, че аз съм дал времето на специалността си, само че за фамилията съм имал малко по-малко време.
Едно от спиращите дъха фрази в книгата беше, когато си не запомнил да вземеш своята дъщеричка от детска градина, а тя те е чакала 1 час на минусови температури. Съжаляваш ли за тези моменти, мъчителни ли са?
Да, да, да. Човек съжалява... Според мен специалността, която съм имал съм отделял най-вече време за фамилията си, само че не задоволително, не задоволително съгласно мен, тъй като както споделих, множеството време съм отделял за специалността и това какво мога да направя и да се развличам в специалността. А действително по-малко за фамилията, което в този момент обезщетявам с внуците.
Искам да поговорим и за това, че твоето семейство те следва по света, съгласно работата, за която те наемат. Още един откъс от книгата ти: " София и България от зората на новия век в действителност изглеждаха тъжно. Но мисля, че конфликтът с другата среда направи освен мен, само че и децата ни по-добри и по-борбени. Убеден съм, че резултатът от преместването ни си струваше, тъй като и двете ни дъщери в този момент приказват свободно български и немски, както и сякаш не съжаляват. Не знам, след години може да ме упрекнат за решението ми, нямам визия ". Каква е оценката им след години в действителност за това, че те следваха по пътя?
Единственото, което след доста дългите диалози, просто времето, което съм липсвал малко у дома, това е само. Времето, което имах опция, свободното време, което имах отвън работата постоянно съм отделял на 100% на фамилията си, с цел да мога да обезщетявам неналичието ми. И мисля, че сме имали много време дружно, спрямо други сътрудници, които познавам от Запада. Но в действителност специалността е времеемка и в случай че искаш да постигнеш лишава доста време. И с помощта на това, че фамилията ме поддържаше през всичките тези години, аз съумях да реализира, да кажем избрани неща в специалността. Ако нямаш поддръжката и индивидът, който стои до теб и зад теб, няма да успееш да постигнеш толкоз доста. Така че би трябвало да намериш човек, който да има вяра в теб, в това, което искаш ти да постигнеш, с цел да можеш в действителност да го постигнеш.
Реално ти в книгата пишеш с изключение на доста за бизнеса и израстването в кулинарията, за опцията да го разширяваш, да си бизнесмен, да правиш доста неща едновременно, да затваряш заведения, в случай че се наложи. Но действително мисля, че фамилната единодушие е това, което съумява да задържи твоите достижения и основания ресторант Андре и в най-трудните ви дни.
Така е, съумяха. Разбира се и моите дъщери помагаха доста, техните другари, съпрузи, които живеят с тях и те помагаха доста, с цел да се продължи бизнеса, до момента в който ме няма мен. Така че това демонстрира когато едно семейство е сплотено и стои зад теб, ти можеш да преминеш през Ада, както се споделя.
Твоята брачна половинка Мария споделя в нейното изявление в границите на книгата, че се е чудела, когато схваща новината, по кое време това ще се случи, тъй като тя ти е казвала доста пъти, че прегаряш, че си изнемощял.
Да.
И в последна сметка в този момент, в този финален заключителен миг на нашия диалог, какво би споделил, и какво казваш с тази книга? Какво сподели на себе си, живееш ли по-различно в този момент?
Поучих се от всичко, което ми се е случвало през последните години 30-40-50 години, по тази причина и направих книгата. То беше и за мен доста здравословно и освежително, тъй като минах още веднъж през моя живот. Докато пишехме книгата с Виолета, си спомняш неща, които до тогава си позабравил. Мария също, моята брачна половинка, напомни неща, които и аз съм не запомнил. Тя оказа помощ също за писането на книгата. И тогава човек в случай че огледа вярно и положително върху живота си, извлича в действителност най-хубавите неща, поуките от целия живот. И което споделих, надграждаш над това, което си направил до момента по още по-позитивен метод и по-добър, по този начин считам за самия себе си. Затова споделих, че всеки държи уравнението и писах в този момент пожелания за книгата, до момента в който беше Панаирът на книгата " Животът е едно уравнение и ние би трябвало да се забавляваме и да намерим най-хубавото решение за нас ".
Много си ухилен, доста си положителен и продължаваш... Четох апропо, менюто в ресторанта ти, в което си си взел доста от предаването " Ловци на храна ". В последна сметка храната е страст, храната е история, храната е подарък, който ти през своите ръце, през своите композиции в едно меню даваш на хората. От тук нататък какво следва пред Андре Токев
Преди години аз си правех проект за 5, за 10 години напред, пишех си какво желая да реализира, какво да направя, когато е хубаво, когато имаш доста години напред да постигаш и да правиш. Сега проектите са ми малко по-краткосрочни и не желая да се конкретизирам прекомерно съществено за задания, които би трябвало да реализирам.
Сега си се оставил животът да те любува и да те изненадва?
Не обичам да ме изненадва, обичам да възнамерявам нещата. Но по-краткосрочно замислям моя живот сега с 1-2 години напред, не е като преди с 5-10 години напред. И по тази причина сега пробвам, когато имам опция да се любувам и да отстранявам време за фамилията. Разбира се, отново влизам, когато работя в кухнята съм си в кухнята и там се развличам и не желая и да спирам да съм готвач, това е моята специалност. Не желая да съм, някои споделят да съм управител, предприемач. Мога да имам бизнес, само че желае ми се да съм си готвач, това е моята специалност, моето предопределение. И ще не преставам да сготвям, това са ми проектите. И да снабдявам наслаждение на хората с моята храна.
Тоест, в случай че би трябвало да довършим заглавието " Продължавам " - ще не преставам да сготвям и да сътворявам наслаждение на хората с моята храна, може ли?
Точно по този начин.
Привет.
Много благодаря за това, че се отзовахте на моята покана и благодаря като четец на една книга, която с огромно наслаждение и неспокойствие прочетох, споделя се " Продължавам ". И която в действителност е едно доста съществено самопризнание за това, което се случва на един човек, който е прегорял: от светлината на прожекторите, влизането в къщите на стотици хиляди или милиони българи, работата като основен готвач в международни вериги, отворил свои лични заведения тук, в България, а се озова в пандиза. Защо решихте да споделите своята история?
Винаги съм желал да споделям моя опит, дали ще е в кулинарно естество, като бях готвач, постоянно желаех да предавам моите познания на по-младите и на идващото потомство. Когато Захари ми се обади, издателят на “Сиела ", който издаде книгата, сподели: “Здравей, Андре, мисля, че заслужаваш да напишеш книга ". И аз си споделих да, в действителност желая да опиша моята история и да стимулирам хората да не се отхвърлят и в най-трудните им обстановки или най-трудното им време, което претърпяват, тъй като постоянно съм бил подобен, че в най-сложните обстановки или най-трудните задания, аз постоянно съпоставям моят живот със задания или едно уравнение. И желаех да покажа, че има постоянно позволение и би трябвало да се продължава напред, по тази причина се споделя и книгата " Продължавам ". Защото доста хора се разочароват пред сложни задания, не желаят да продължат напред и си остават на едно място, на едно равнище. И по тази причина желаех да покажа, че моят живот не е бил постоянно с триумфи, има и доста неуспехи. Но за мен това не са неуспехи, това са задания, които те усъвършенстват и ти ставаш по-добър, и се учиш от тях. И в случай че вярно разчетеш задачата ти се научаваш и ставаш по-добър.
Ще тръгнем от това на какво те научи пандиза. Аз бях извънредно впечатлена, и по какъв начин да кажа, даже разчуствана за това, че ти си готвил в заведения за хранене " Мишлен ", в международни вериги, само че си готвил и в пандиза. Но ти започваш с най-важната нощ, тази, в която ти се случва това, което ти се случи. И хващаш бика за рогата безусловно, вечерта, в която в действителност ти прегоря. Би ли разказал в този момент и на нашите слушатели?
Това е, концепцията беше тъкмо най-трудният ден, когато човек прави огромна неточност, в профил наподобява като неточност, както ти сподели прегаря и човек би трябвало да откри пътя си. Затова взехме решение да стартираме от там, в действителност от както някои споделят огромният гърмеж, с цел да се покаже какви са следствията и по какъв начин можеш да излезеш с верни решения и да влезеш в верния път. И по тази причина започнахме със случката книгата.
Ти пишеш менюто, новото меню на твоя ресторант.
Да.
И отпиваш от едно алено вино, което е луксозно, тъй като ти си познавач на усетите.
Няма смисъл да го описвам, тъй като съм го разказвал доста пъти, от две години непрекъснато ме питат в изявленията за това нещо. Мисля че в книгата е значимо да видят някой път, медийните хора или които са известни, и ние сме хора, както се споделя, случва се да се направи неточност. И в случай че си задоволително съзнателен ще си понесеш следствията от тази неточност и ще намериш верният път по какъв начин да вървиш по-добре напред. Това е и концепцията на книгата, в която разказвам, че човек просто би трябвало да се поучава от тези камъчета или трудности, или задания, които му се слагат на пътя, с цел да намира положително решение, и то положително решение за себе си. Не можеш да кажеш това е по този начин и всеки би трябвало да го прави по този метод.
Понеже обичаш уравненията като един германец, ще кажа, че честността е персонално уравнение, което е доста друго. За едни е честно едно, за други е друго. И тук в твоята книга, тъкмо а това, което пишеш за персоналната си честност чета: " Приех присъдата си не като наказване, а като нещо действително, което ми се случваше. Защото не може примерно момче, което е откраднало един шоколад да влезе в пандиза, а за мен, който бях направил сериозна пакост правилото да не важи. Да, не се беше случило най-страшното, животът на никой не беше потърпевш, само че бях направил нещо неправилно и желаех да си излежа присъдата. От една страна поради мен, а от друга с цел да покажа, е всеки носи отговорност за грешките си. Нямам поради безусловно наказване със затвор, в случай че си неточен в работата си, също би трябвало да има съответното деяние, с цел да си вземеш поука ".
Ами аз мисля, че това е напълно обикновено нещо. Много ми писаха също, които по същия метод от изтощеност са тръгвали с колата и не знаят накъде отиват. Изведнъж, след половин час се осъзнават, че пътуват някъде, примерно за Перник, а те изобщо не желаят да отидат в Перник, нали.
За бърнаута ще приказваме настрана. Това е доста значима тематика.
И е доста забавно. Не е опрощение, тъй като човек би трябвало, в случай че може преди този момент да предотврати бърнаута, само че в този забързан свят и животът, който живеем в действителност, изключително в този момент и още по-младото потомство с бързата техника, която се развива и това, което се изисква от тях става още по-страшно. И може би, в случай че прочетат книгата, желая малко да ги смъква, да понижат темпото. Не да не работят, не да не правят действия, а просто вярното движение.
Ти и мен ме смъкна, тъй като и аз не постоянно разгадавам по кое време идва този миг. Всъщност в книгата, която ти си написал " Продължавам " има очевидно доста научени уроци, които си научил по сложния метод, в случай че би трябвало да съм почтена. Времето, което си прекарал в пандиза е доста забавно за множеството от нас. И ти имаш една фраза, която доста ме впечатли, апелирам те да я разясняваме още веднъж от книгата: " Ето това е забавното на живота, можеш да видиш хората от една вероятност, само че можеш да ги видиш и от друга, нещо като два паралелни свята. Подобно на политиците, които са си построили личен свят, откъдето манипулират останалите, по този начин и нарушителите си имат своя, а по средата живеят други хора. " Как е в света на нарушителите, които ти като че ли си схванал и не съдиш? И като че ли не те е било боязън от тях?
Може би посредством моето поведение, и това, че ги схващам като хора, като човек, откриваш и другата страна на нарушителя, тази страна. Аз мисля, че всеки човек има и отрицателни и положителни черти. И когато ти се държиш обикновено и го възприемаш като човек, а не като нарушител, тогава и той те възприема. Водехме напълно естествени диалози, това е значимо, ние постоянно съдим хората, заради ред аргументи, и то е обикновено, когато направиш едно закононарушение да бъдеш наказан. Но когато си в пандиза, там всички сме равни. И виждаш, че заради ред аргументи този човек е направил закононарушението, не че го оправдаваш, само че го приемаш като човек. И това е значимо, в смисъл, да даваме и втори късмет на хората, и да ги възприемаме като такива. Защото, както споделих, и в книгата съм го описал, срещнах се с хора в пандиза, които от деца са израснали по този метод, той не е виждал нищо. Някои не могат да четат, да пишат, той не му остава нищо друго, с изключение на да прави закононарушения, с цел да се прехранва. И доста е мъчно, и за това освен те са отговорни, а и обществото, в което живеем, също ги кара, ги провокира да извървят този път. И предпоставките за някои неща ги провокират, несъмнено, че има хора, които са реагирали рисково, приказвам за по-тежки закононарушения тогава. Мисля, че там намесата е... би трябвало да има и психолог, и психиатър и така нататък, които да оказват помощ вероятно индивидът да се трансформира.
Не е имало рискови моменти? Има апропо международно известни, даже към този момент по този начин водачи на вътрешни трансформации, които са минали през пандиза и разказват, че това е може би един от най-големите им уроци. Ти какво трансформира там? Имаше ли миг на промяна? И най-сетне умря ли си, тъй като имаше и такова изречение, че си си умрял.
Наистина след към този момент, ще станат съвсем 40 години работа, 37 години работа в екшън, човек не осъзнава, само че би трябвало да има някаква отмора и да преосъзнае може би това, което му се е случило. И както споделих в забързания свят ти все искаш и това да направиш, и това да постигнеш, и това да се направи, и последваща крачка, и последваща крачка. И си мислиш, че като си сполучлив, това, което мислиш е най-успешното и за тези към теб. Но то не е по този начин. И то действително тогава го разбираш, когато се случи такава преживелица и ти си да кажем, в пандиза е все едно те затварят в манастир и живота завършва. И ти в случай че имаш опцията да се осъзнаеш и да видиш какво се случва към теб, можеш да си извлечеш положителни поучения и да промениш методът на мислене и живота. Но аз постоянно споделям, човек не се трансформира радикално друго, тъй като има и доста сполучливи неща, които са се случили в моя живот. И аз постоянно споделям, че би трябвало да се надгради над това, което си направил. Изключваш отрицателните, те не са отрицателни, те са задания, които те усъвършенстват и ставаш по-добър, в случай че ги решиш вярно.
Ще продължим да приказваме за това решение. Обичам този немски израз решение задания, уравнения. Шеф Андре Токев е в студиото и продължаваме нашия диалог за надграждането, трансформирането и уроците от пандиза. Това, което обаче ти си направил доста ми наподобява на част от живота ти преди, когато доста помагаше. Ти и в този момент го правиш, на друг вид обществени групи, на дечица, които са заболели - със своето готвене. Там ти си направил затворническата кухня вкусна. Аз бях доста впечатлена какви хитрини си употребявал за това. Как си купувал някакви характерни артикули, с цел да обогатиш подправките. Разкажи малко за този интервал и това, в последна сметка да върнеш пандизчиите в тяхната кухня, тъй като те са тичали някъде в други будки, с цел да могат да си хапнат човешки?
Това е отново обич към специалността и това, което върша. Реално специалността ми е обвързвана да създаваш наслаждение, когато готвиш вкусно и забавно, хората се забавляват. То не се промени и тази настройка в пандиза при мен. В смисъл, продължих да си сготвям, да се развличам в готвенето.
А това си беше твоя самодейност ти да започнеш да им готвиш?
Ами аз пожелах, тъй като първо е забавно и желаех да покажа, че и в пандиза може да се готви добре, тъй като са доста нищожни продуктите. Така че това беше цялата концепция, да имам удоволствието отново от специалността и да покажа, желаех доста младите момчета, които ми помагаха към мен, да ги науча да готвят. Даже желаех да направя една самодейност в пандиза да ги образовам примерно 4-5 месеца, да им дадем някаква тапия, че са готвачи. Като излязат...
Да имат работа?
Да, само че не се получи, тъй като просто машината, държавната машина е по-тромава и тежка, до момента в който се вземат решения ще мине една година и аз щях да приключа, нали. Но мисля, че човек, когато е с една положителна настройка и дали ще е в специалността, дали ще е в обществената му ангажираност, няма значение къде си.
Имаш няколко предписания в книгата, а първата е за фасул супа, това ли е рецептата, която им правеше там или просто това ти е обичаната рецепта за фасул супа?
Това е рецептата, която татко ми готвеше и баба ми частично. И аз след това прибавих 1-2 неща. И фасул чорбата е нещо, с което съм израснал.
Да, в Петърч.
И в Петърч и след това, като работеха моите родители в Алжир. Имаше най-малко три пъти седмично фасул супа и аз я обичах, няма значение какъв брой пъти я вършат, мен ми харесваше. Даже съм ял и леко студена я харесвах, разнообразни разновидности съм си правил, слагал съм си в сандвичи и така нататък И в пандиза като отидох те се оплакваха леща, фасул. Викам " аз толкоз обичам тази храна ", не ми правеше усещане, че ядем три пъти седмично фасул.
Много сложна е вашата специалност, гледала съм документални филми за действителни шефове, знам, че стресът е голям. Но в действителност какво те е водило, какъв е този апетит да достигнеш до висините й?
На мен в никакъв случай не ми е пречело какъв брой, дали ще работя нали 40-42 часа, когато отваряхме един хотел. Няма метод, научих се да дремя прав по 10-15 минути.
Облягаш ли се някъде?
Да, облягаш се на стената и спиш за 10-15 минути, то е една такава техника, която преди доста години в Берлин, в хотел “Адлон " един южнокореец ми сподели тази техника и аз я правех. Но в никакъв случай не съм имал ден, когато да си помисля, че не желая да отида да работя. Защото за мен не е работа, аз съм се забавлявал. Наистина тези часове, и това, което съм дал на специалността си, то ми е занимание, аз не съм го виждал, че е времеемко. Но в този момент осъзнах, след толкоз доста години, като се видях със фамилията и разговаряхме, че аз съм дал времето на специалността си, само че за фамилията съм имал малко по-малко време.
Едно от спиращите дъха фрази в книгата беше, когато си не запомнил да вземеш своята дъщеричка от детска градина, а тя те е чакала 1 час на минусови температури. Съжаляваш ли за тези моменти, мъчителни ли са?
Да, да, да. Човек съжалява... Според мен специалността, която съм имал съм отделял най-вече време за фамилията си, само че не задоволително, не задоволително съгласно мен, тъй като както споделих, множеството време съм отделял за специалността и това какво мога да направя и да се развличам в специалността. А действително по-малко за фамилията, което в този момент обезщетявам с внуците.
Искам да поговорим и за това, че твоето семейство те следва по света, съгласно работата, за която те наемат. Още един откъс от книгата ти: " София и България от зората на новия век в действителност изглеждаха тъжно. Но мисля, че конфликтът с другата среда направи освен мен, само че и децата ни по-добри и по-борбени. Убеден съм, че резултатът от преместването ни си струваше, тъй като и двете ни дъщери в този момент приказват свободно български и немски, както и сякаш не съжаляват. Не знам, след години може да ме упрекнат за решението ми, нямам визия ". Каква е оценката им след години в действителност за това, че те следваха по пътя?
Единственото, което след доста дългите диалози, просто времето, което съм липсвал малко у дома, това е само. Времето, което имах опция, свободното време, което имах отвън работата постоянно съм отделял на 100% на фамилията си, с цел да мога да обезщетявам неналичието ми. И мисля, че сме имали много време дружно, спрямо други сътрудници, които познавам от Запада. Но в действителност специалността е времеемка и в случай че искаш да постигнеш лишава доста време. И с помощта на това, че фамилията ме поддържаше през всичките тези години, аз съумях да реализира, да кажем избрани неща в специалността. Ако нямаш поддръжката и индивидът, който стои до теб и зад теб, няма да успееш да постигнеш толкоз доста. Така че би трябвало да намериш човек, който да има вяра в теб, в това, което искаш ти да постигнеш, с цел да можеш в действителност да го постигнеш.
Реално ти в книгата пишеш с изключение на доста за бизнеса и израстването в кулинарията, за опцията да го разширяваш, да си бизнесмен, да правиш доста неща едновременно, да затваряш заведения, в случай че се наложи. Но действително мисля, че фамилната единодушие е това, което съумява да задържи твоите достижения и основания ресторант Андре и в най-трудните ви дни.
Така е, съумяха. Разбира се и моите дъщери помагаха доста, техните другари, съпрузи, които живеят с тях и те помагаха доста, с цел да се продължи бизнеса, до момента в който ме няма мен. Така че това демонстрира когато едно семейство е сплотено и стои зад теб, ти можеш да преминеш през Ада, както се споделя.
Твоята брачна половинка Мария споделя в нейното изявление в границите на книгата, че се е чудела, когато схваща новината, по кое време това ще се случи, тъй като тя ти е казвала доста пъти, че прегаряш, че си изнемощял.
Да.
И в последна сметка в този момент, в този финален заключителен миг на нашия диалог, какво би споделил, и какво казваш с тази книга? Какво сподели на себе си, живееш ли по-различно в този момент?
Поучих се от всичко, което ми се е случвало през последните години 30-40-50 години, по тази причина и направих книгата. То беше и за мен доста здравословно и освежително, тъй като минах още веднъж през моя живот. Докато пишехме книгата с Виолета, си спомняш неща, които до тогава си позабравил. Мария също, моята брачна половинка, напомни неща, които и аз съм не запомнил. Тя оказа помощ също за писането на книгата. И тогава човек в случай че огледа вярно и положително върху живота си, извлича в действителност най-хубавите неща, поуките от целия живот. И което споделих, надграждаш над това, което си направил до момента по още по-позитивен метод и по-добър, по този начин считам за самия себе си. Затова споделих, че всеки държи уравнението и писах в този момент пожелания за книгата, до момента в който беше Панаирът на книгата " Животът е едно уравнение и ние би трябвало да се забавляваме и да намерим най-хубавото решение за нас ".
Много си ухилен, доста си положителен и продължаваш... Четох апропо, менюто в ресторанта ти, в което си си взел доста от предаването " Ловци на храна ". В последна сметка храната е страст, храната е история, храната е подарък, който ти през своите ръце, през своите композиции в едно меню даваш на хората. От тук нататък какво следва пред Андре Токев
Преди години аз си правех проект за 5, за 10 години напред, пишех си какво желая да реализира, какво да направя, когато е хубаво, когато имаш доста години напред да постигаш и да правиш. Сега проектите са ми малко по-краткосрочни и не желая да се конкретизирам прекомерно съществено за задания, които би трябвало да реализирам.
Сега си се оставил животът да те любува и да те изненадва?
Не обичам да ме изненадва, обичам да възнамерявам нещата. Но по-краткосрочно замислям моя живот сега с 1-2 години напред, не е като преди с 5-10 години напред. И по тази причина сега пробвам, когато имам опция да се любувам и да отстранявам време за фамилията. Разбира се, отново влизам, когато работя в кухнята съм си в кухнята и там се развличам и не желая и да спирам да съм готвач, това е моята специалност. Не желая да съм, някои споделят да съм управител, предприемач. Мога да имам бизнес, само че желае ми се да съм си готвач, това е моята специалност, моето предопределение. И ще не преставам да сготвям, това са ми проектите. И да снабдявам наслаждение на хората с моята храна.
Тоест, в случай че би трябвало да довършим заглавието " Продължавам " - ще не преставам да сготвям и да сътворявам наслаждение на хората с моята храна, може ли?
Точно по този начин.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ