Невероятната история на Ахмедия Джабраилов
В ранната пролет на 1966 година по специфичния телефон на генералния секретар Леонид Брежнев се обажда министърът на външните работи. С паника оповестява, че на идното визитата в Съюз на съветските социалистически републики на френския президент военачалник Шарл дьо Гол, високият посетител изразил предпочитание измежду посрещачите в Москва да бъде неговият другар от съпротивата Армад Мишел, който живеел в Съюз на съветските социалистически републики.
„ Е, и какво? “, пита умерено генералният секретар. „ Какъв е казусът? “
„ Такъв жител в Съюз на съветските социалистически републики няма “, отговори министърът. „ Не го намираме, Леонид Илич... “
„ Значи, неприятно са търсили “, затваря телефона Брежнев. След което се свърза с някого и подрежда да се търси по-добре.
Всички служби на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са включени в акция по издирването на Армад Мишел във всички републики, краеве, области на руската страна.
Оказва се, че няма и няма човек с такова име и фамилия на територията на Съюз на съветските социалистически републики. А Шарл де Гол следва да дойде всеки миг. Назрява скандал. Докато една от машинописките в Политбюро, не без терзание оповестява, че преди към три години наподобява е печатала това име в един-единствен документ, предопределен персонално за Никита Хрушчов.
Спешно се насочат при Хрушчов, който живеел в предоставената му дача. 72-годишният Никита Сергеевич незабавно се сетил:
„ Имаше подобен чешит от Азербайджан. По време на войната служил при французите, при партизаните. А френските ветерани взели, че му изпратили 100 хиляди $. И този екстравагантен човек взема решение да ги откаже. Разпоредих да ми го доведат персонално при мен. И по този начин намерено, по партийному, споделям: ‘Харесва ми, значи, това, че не приемате задгранични подаяния. Но, въпреки това, срамотия е да се върнат парите на тези капиталисти. Не би ли желал да внесеш тази сума в нашата „ Фондация за мир “, братко? Това ще е по нашему, по съветскому!’ И той се съгласи и ги внесе. Разцелувахме се. Макар и екстравагантен, индивидът бе умишлен...
А за какво ви отправям към„ Фондацията за мир “ ли? Потърсете във финансовите ѝотчети и ще го намерите. “
След този диалог търсят индивида и държавен конвой от няколко автомобила неотложно се насочва към град Шеки в северните региони на Република Азербайджан и оттова по неравномерен стеснен път – до дребното селце Охуд. Надвечер кортежът доближава скромна къща в покрайнините на селото – към този момент знаеха тъкмо кого търсят. На чердака излиза селският агроном, четиридесет и шест годишен, малък на растеж, с необикновени за тези места светли коси и сини очи. Официалните лица тържествено му оповестяват, че би трябвало незабавно да лети за Москва, с цел да се срещне с другаря Брежнев. Селският агроном умерено дава отговор, че има доста работа в селото и няма време за такава среща. Тогава му оповестяват, че военачалник де Гол упорствал непременно да се срещне със своя другар от съпротивата. Агрономът изискал от пристигналите да се закълнат, че казаното от тях е истина и те се заклеват в децата си.
Същата нощ Ахмедия Джабраилов лети за Москва. Товае светското му име, а като един от най-известните герои на френската опозиция е прочут под името Армад Мишел.От летището незабавно го водят в 200-та секция на ГУМ, която обслужва единствено висшето управление на страната. Снабдяват го с няколко костюма, ризи, вратовръзки, обувки, чорапи, копчета за ръкавели, долни дрехи, дъждобран, демисезонно палто и даже чадър за дъжд. И тогава го водят при Брежнев.
„ Другарите “, които го съпровождат в кабинета на генералния секретар му оповестяват следното:
„ Де Гол идва на следващия ден сутринта. Програмата на престоя му включва пътешестване из страната; генералът може да изиска да посети къщата на своя другар и приятел от съпротивата в село Охуд. Съставена е карта на селото, където се намира къщата. Къщите на съседите ще бъдат изравнени до земята за два дни. Живущите в тях ще бъдат преместени в по-удобни къщи.
А новата къща на агронома ще бъде издигната на два етажа, с веранда; ще бъдат добавени две пристройки, плевня, обор, необятен курник и два гаража за персоналния му автомобил. Цялото дворно място ще бъде оградено с висококачествена ограда и записано като благосъстоятелност на фамилията му. А другарят Джабраилов би трябвало да не помни, че е агроном и непретенциозно да заяви на де Гол, че е станал един от първите руски фермери. “
След като умерено, без да прекъсва, изслушал инструкцията, Ахмедия Джабраилов дава отговор:
„ Нищо не съм чул, считайте, че нищо не сте споделили. “
На идващия ден, облечен според напътствията, той е на пистата на летище Внуково-2. Генералът слиза от самолета по стълбата бодро, по юношески, макар възрастта си. След топло здрависване с Брежнев, Шарл де Гол се навежда към генералния секретар, наподобява да му каже нещо като опрощение, след което се втурва към стоящия настрана агроном. Двамата здраво се прегръщат, а всички присъстващи са шокирани.
Направо от летището Ахмедия е откаран в резиденцията на де Гол – по този начин е поискал генералът.Поискал също да се анулира вечерната стратегия, тъй като нямал самообладание да поддържа връзка с приятеля си.Следобиколка в зимната градина, вечерят на свещи с разкопчани ризи и разхлабени вратовръзки. После се разхождат по алеите на резиденцията, заметнали раменете си с две идентични одеяла, потънали в мемоари за отминалите славни времена на съпротивата.
В детството и юношеството нашият воин не се откроявал с нищо изключително, с изключение на с външния си тип. Завършил селскостопански колеж, почнала войната, записал се доброволец и откакто бил пратен на фронта, незабавно изискал да влезе в разузнаването.
„ Защо? “, попитали го.
„ Защото от нищо не ме е боязън. “
Заради тези си думи станал обект на насмешки пред строя.
Но още в първата борба влачи „ език “ – немски боец с глава по-висок и веднъж и половина по-тежък от него.За тази самоинициатива го санкционират, изключително откакто се оказва, че от немския редови войник не може да се добият никакви военни секрети.
Ахмедия отхвърля и законните 100 грама на бойците преди борба. Това също не се харесвало на другарите му.
Един ден го хващат с руско-немски речник.
„ Ти, какво, в плен ли искаш да се предадеш?
„ Разузнавачът би трябвало да знае езика на врага “, дава отговор.
„ Но ти не си шпионин.
„ Все още “,пояснил Ахмедия.
Биографията му деликатно е тествана, само че не разкрили никакви немски „ следи “. За всеки случай името му е зачеркнато от листата за награждаване с медали.
През май 1942 година, след зле планувана военна интервенция, множеството от бойците на батальона, в който служи, умират на бойното поле. Тежко ранен и в безсъзнание, Ахмедия е хванат. Минава през няколко лагера, до момента в който най-после се озовава във Франция, в концентрационния лагер Монгобан. Умело прикрива знанията си по немски език; и с право, тъй като може да си навлече неприятности от немците. В концентрационния лагер му разпореждат да оказва помощ на френската чистачка Жанет, да изнася боклука. Един ден взема решение да я помоли да го научи на френски.
„ Защо ти би трябвало? “, попитала.
„ Разузнавачът би трябвало да знае езика на съдружниците “, обяснил.
„ Добре. Всеки ден ще типреподавампо пет нови думи. “
„ По двадесет и пет “, поправил я той.
„ Няма да ги запомниш “, засмяла се Жанет.
Но се оказва, че запомнял всяка една дума. Уникалният му слух за музика и езиковите качества му оказват помощ бързо да овладее немския и френския език. След това стартират с граматиката, времената, членовете и за няколко месеца ученикът към този момент говорелдобър френски.
Тогава замисля проект – елементарен и самоуверен, само че осъществим. 65-годишната Жанет изпитвала огромно почитание към този горделив, светлокос и синеок човек и склонява да провежда бягството му по необикновен метод, като симулира гибелта му. Когато Ахмедия още веднъж припада от недохранване и ужасните рани на крайници си, германците вземат решение, че е починал. Жана моли германците да ѝ разрешат да погребе това момче, което толкоз приличал на починалия ѝ наследник. По нейна молба дърводелецът заковал хлабаво капака на ковчега, като преди този момент направил няколко невидими дупки, през които да влиза въздух. През нощта, благодарение на локални патриоти, полумъртвия Ахмедия е изваден от гроба и пренесен в мазето на къщата на мадам Жана. Заедно с щерка ѝ Сара го лекуват и не след дълго възобновения Ахмедия съумява да се свърже с партизаните. По-късно той ще ѝ напише: „ Скъпа моя Жанет! Незабравима мадам Жанет! Ти ми върна живота, което значи, че си моя майка. Въпреки че споделят, че човек има единствено една майка, аз имам две. “
През 1943 година Ахмедия става войник в корпуса Гарон под командването на капитана от съпротивата Делпланк (псевдоним „ Дюма “). Неговите приятели по оръжие са изумени от Джабраилов поради смелостта и доблестта му, готовността му постоянно да се притече на помощ. Не инцидентно Делпланк го разказва по следния метод: „ Смел и самоуверен до точката на обезумялост “. Наричали го с разнообразни имена – Кардо, Ахмед Мишел, Матийо Мишел, Кураж Мишел, Харго, Фраджи, Рус Ахмед. Тези имена провокирали под паника смут измежду нацистите и огромно почитание измежду френските маки. Но псевдонимът му, който остава, е Армад Мишел. Името Армад избра самичък, а Мишел е френската версия на името на татко му Микаил.
„ Изпълнявайки своя дълг към руската татковина, аз в това време се скланям почтено и правилно да послужвам на ползите на френския народ, на чиято земя пазя ползите на моята татковина. С цялата си сила и мощ ще поддържам моите френски братя в битката против нашия общ зложелател – немските окупатори. “Такава клетваполага Ахмедияв партизанския отряд.
Разпределят го като редник-разузнавач. След четири задачи към този момент е повдигнат за пълководец на разследващата група.
След месец, когато групата му сполучливо дерайлира товарен трен с немско оръжие, той е почетен с първата си френска премия. Малко по-късно получава собственоръчно написано от Шарл дьо Гол малко писмо: „ Скъпи Армад Мишел! От името на воюващата Франция ви благодаря за вашата работа. “
Подпис,
Ваш, Шарл де Гол.
През цялото време продължава да усъвършенства немския си език, задължавайки своите разузнавачи също да учат немски. Не минава доста време и неговите разузнавачи стартират да минават зад вражеските линии в униформи на немски офицери и бойци. Специално внимание обръща на немските документи. Получава задания от своите командири, само че самичък ги възнамерява. През цялата война няма нито един случай да пропусне или да не извърши предоставената му задача. Получава и първия си медал – „ Кръст за доброволна работа “.
Два дни по-късно, в униформа на немски капитан, той повежда дребна група разузнавачи и сапьори на сложна задача: трябвало да спре трен с 500 френски деца, отправяни за Германия. Успяват да унищожат защитата на влака и да изведат всички деца в гората. Но самичък той е тежко ранен и изгубва схващане. Близо денонощие лежи до железопътната линия. В джоба си имал безупречно завършени немски документи, както и фотография на жена с две светлокоси деца, на гърба на която имало надпис: „ На моя безценен Хайнц от любящите го Марика и децата. “
Армад Мишел обичал такива правдоподобни елементи. Дошъл на себе си, когато схванал, че е открит от немците.
„ Жив е “, чул глас.
След което имитира хрип на обречен на смърт и прошепва нещо като: „ Скъпа Марика, напущам този живот с мисли за теб, децата, чичо Карл и велика Германия... “
Впоследствие тази история става един от най-популярните анекдоти в средите на френската Съпротива. А две години по-късно, обществено, по време на другарска почерпка, де Гол пита нашия воин:
„ Все не помня да те запитвам откъдеизмъкна някакъв си чичо Карл в оня миг? “
Отговорът на Армад Мишел провокира безумен смях у генерала и също се трансформира в известен виц.
„ Всъщност, имах поради Карл Маркс, само че германците не го схванаха. “
Но това става по-късно, а в оня миг Ахмедия е изпратен в немска офицерска болница. Започва бързо да се възвръща и без никакво пресилване става любим на целия санитарен пункт. След като го изписват, капитанът от немската войска Хайнц-Макс Лайтгеб е назначен за комендант на окупирания френски град Алби. Това е исторически факт. И стартира да извършва новите си отговорности. Но единствено след седмица открива връзка с партизаните. Резултатът от неговата активност „ за славата на Райха “ са постоянните произшествия на немските влакове, всеобщите бягства, най-вече на руски военнопленници и доста други саботажни актове.
Шест месеца по-късно той е показан за една от немските военни награди. Но не съумява да я получи, тъй като до разузнаването на генералде Гол доближава информация, че Ахмедия към този момент е подозиран от германците и генералът персонално заповяда на хер Лайтгеб да се отдръпна. Така, Армад Мишел още веднъж е при партизаните, само че води със себе си „ език “ с висок сан и всичките пари на комендатурата.
Следва персонално запознаване с де Гол и надвит марш по улиците на Париж. На този популярен церемониал Армад Мишел върви паралелно с генерала. Завършва войната с най-високото отличие „ Национален воин на Франция “, джентълмен е на „ Кръста за доброволна работа “, притежател е на най-високия боен орден на Франция, джентълмен е на „ Ордена на Почетния легион “. Върхът на тази чест е „ Военният кръст “ – най-високото военно отличие на Френската република.
Връчвайки тази премия, де Гол му споделя: „ На военните паради във Франциявече имаш право да вървиш пред президента на страната. “
„ Само в случай че вие станете президент,mon général “, дал отговор Армад Мишел. Де Гол бил почетен със същото отличие.
„ Между другото, време е да преминем на „ ти “, споделя де Гол.
Армад Мишел става френски жител, дами се за Сара – дъщерята на спасителката му Жанет, има двама сина, бизнес с моторни транспортни средства в Дижон, дребна фабрика, предоставена му от управляващите и виновна служба в кабинета на Шарл дьо Гол.
Но през 1951 година изискал да се върне в родината си Азербайджан. Очевидно носталгията по родния дом се оказала по-силна. Преди отпътуването, де Гол му връчва уверение за почетен жител на Франция с право на гратис пътешестване по всички типове превоз. Десет дни по-късно автомобилната компания в Дижон е кръстена на негово име.
При кацанетов Москва чиновниците на МГБ (предшественикът на КГБ)били изцяло шокирани. Засипват го с въпроси: Защо се съобщи? Как самуспя да избягаш от концентрационния лагер? Защо на фотографията си в униформа на немски офицер? и така нататък, след което е въдворен в село Охуд и му е неразрешено да напуща това място.Изземват всичкитемунагради, писма, фотографии, дори правото на бесплатно пътешестване по френския жп и градски превоз.В село Охуд е разпределен да бъде пастир. След няколко годинисмекчават ограниченията и го назначават за агроном.
След като внася стоте хиляди $ във „ Фондацията за мир “, през 1963 година Хрушчов подрежда да му бъдат върнати персоналните документи и награди като се изключи най-важната – „ Военният кръст “. Защото в Съюз на съветските социалистически републики единствено двама души имали такава премия – маршал Жуков и селският пастир Ахмедия Джабраилов. И „ Военният кръст “ остава като експонат в „ Музея на бойната популярност “. Всичките върнати му награди Ахмедия деликатно скатава в остарялата фамилна ракла.
След срещата с де Гол, Ахмедия – без да осведоми „ другарите “ – самичък отива на летището, купува си билет и се връща назад вкъщи. Камериерката, обслужваща неговия „ апартамент “ в хотел „ Москва “, била изумена, когато намира всичките предоставени му в 200-та секция на ГУМ движимости: костюми, ризи, вратовръзки, два чифта обувки, даже бельото и чадъра.
Няколко дни по-късно в селската къщаотново идват коли. От тях излиза мъж на към петдесет години, в странна военна униформа. Оказва се, че това лице е върховен началник във френското Министерство на защитата,някогашенблизък другар на Ахмедия и негов зависещ в разследващата група.Прегръщат се, тупат се един различен по рамената. След това се качват на верандата.Но преди да седне на масата, генералът извършва служебната си задача. Предава на своя военен приятел публично писмо от президента на Франция, указващо, че жителят на Съюз на съветските социалистически републики Ахмедия Микаил оглу Джабраилов има право да посещава Франция безграничен брой пъти и за неустановен интервал от време за сметка на френското държавно управление.
След това генералът му връща „ Военния кръст “ – законната наградна благосъстоятелност на героя от Френската опозиция. Така в дома си – най-после на дребното азербайджанско село, Ахмедия Джабраилов с псевдоним Армад Мишел, става цялостен притежател на всички най-високи военни награди и оценки на Франция. От родината си – Съюз на съветските социалистически републики няма нито една военна премия.
През 1970 година възбраната „ в никакъв случай да не пътува в чужбина “ е снета.Така, през1972 година Ахмедия Джабраилов посещава скъпата на сърцето му Франция, за чието избавление героично се е борил, намира се с военните си другари и с първото си семейство в Париж. Преди да замине за Франция обаче, Ахмедия взема със себе си шепа от родната пръст, която разпръсва върху гробовете на азербайджанските партизани Джейран ханъм, Микаил Хюсейнов, Вели Велиев, Фейзула Гурбанов, героичен починали като участници във френската опозиция. През 1975 и 1980 година посещава още веднъж Франция и местата на военните стълкновения с нацистите.
Ахмадия Джабраилов умира на 10 октомври 1994 година в Шеки вследствие на нелепа автомобилна злополука – камион се удря в телефонна кабина, в която в този миг разговарял героят на френската Съпротива. Погребан е в гробището на село Охуд!
Синът му Микаил Джебраилове народен воин на Азербайджан.Загива в боевете в Карабах година по-рано.
Авторизиран превод: доктор Радко Ханджиев
(В материала са употребявани и други изявления за Ахмедия Джебраилов, като „ Азербайджанский воин, заслуживший право идти впереди президента Франции. Невероятная история ‘капитана рейха’! “ с създател Вугар Иманов от 5 май 2020 година, https://www.trend.az/life/socium/3234360.html)
„ Е, и какво? “, пита умерено генералният секретар. „ Какъв е казусът? “
„ Такъв жител в Съюз на съветските социалистически републики няма “, отговори министърът. „ Не го намираме, Леонид Илич... “
„ Значи, неприятно са търсили “, затваря телефона Брежнев. След което се свърза с някого и подрежда да се търси по-добре.
Всички служби на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са включени в акция по издирването на Армад Мишел във всички републики, краеве, области на руската страна.
Оказва се, че няма и няма човек с такова име и фамилия на територията на Съюз на съветските социалистически републики. А Шарл де Гол следва да дойде всеки миг. Назрява скандал. Докато една от машинописките в Политбюро, не без терзание оповестява, че преди към три години наподобява е печатала това име в един-единствен документ, предопределен персонално за Никита Хрушчов.
Спешно се насочат при Хрушчов, който живеел в предоставената му дача. 72-годишният Никита Сергеевич незабавно се сетил:
„ Имаше подобен чешит от Азербайджан. По време на войната служил при французите, при партизаните. А френските ветерани взели, че му изпратили 100 хиляди $. И този екстравагантен човек взема решение да ги откаже. Разпоредих да ми го доведат персонално при мен. И по този начин намерено, по партийному, споделям: ‘Харесва ми, значи, това, че не приемате задгранични подаяния. Но, въпреки това, срамотия е да се върнат парите на тези капиталисти. Не би ли желал да внесеш тази сума в нашата „ Фондация за мир “, братко? Това ще е по нашему, по съветскому!’ И той се съгласи и ги внесе. Разцелувахме се. Макар и екстравагантен, индивидът бе умишлен...
А за какво ви отправям към„ Фондацията за мир “ ли? Потърсете във финансовите ѝотчети и ще го намерите. “
След този диалог търсят индивида и държавен конвой от няколко автомобила неотложно се насочва към град Шеки в северните региони на Република Азербайджан и оттова по неравномерен стеснен път – до дребното селце Охуд. Надвечер кортежът доближава скромна къща в покрайнините на селото – към този момент знаеха тъкмо кого търсят. На чердака излиза селският агроном, четиридесет и шест годишен, малък на растеж, с необикновени за тези места светли коси и сини очи. Официалните лица тържествено му оповестяват, че би трябвало незабавно да лети за Москва, с цел да се срещне с другаря Брежнев. Селският агроном умерено дава отговор, че има доста работа в селото и няма време за такава среща. Тогава му оповестяват, че военачалник де Гол упорствал непременно да се срещне със своя другар от съпротивата. Агрономът изискал от пристигналите да се закълнат, че казаното от тях е истина и те се заклеват в децата си.
Същата нощ Ахмедия Джабраилов лети за Москва. Товае светското му име, а като един от най-известните герои на френската опозиция е прочут под името Армад Мишел.От летището незабавно го водят в 200-та секция на ГУМ, която обслужва единствено висшето управление на страната. Снабдяват го с няколко костюма, ризи, вратовръзки, обувки, чорапи, копчета за ръкавели, долни дрехи, дъждобран, демисезонно палто и даже чадър за дъжд. И тогава го водят при Брежнев.
„ Другарите “, които го съпровождат в кабинета на генералния секретар му оповестяват следното:
„ Де Гол идва на следващия ден сутринта. Програмата на престоя му включва пътешестване из страната; генералът може да изиска да посети къщата на своя другар и приятел от съпротивата в село Охуд. Съставена е карта на селото, където се намира къщата. Къщите на съседите ще бъдат изравнени до земята за два дни. Живущите в тях ще бъдат преместени в по-удобни къщи.
А новата къща на агронома ще бъде издигната на два етажа, с веранда; ще бъдат добавени две пристройки, плевня, обор, необятен курник и два гаража за персоналния му автомобил. Цялото дворно място ще бъде оградено с висококачествена ограда и записано като благосъстоятелност на фамилията му. А другарят Джабраилов би трябвало да не помни, че е агроном и непретенциозно да заяви на де Гол, че е станал един от първите руски фермери. “
След като умерено, без да прекъсва, изслушал инструкцията, Ахмедия Джабраилов дава отговор:
„ Нищо не съм чул, считайте, че нищо не сте споделили. “
На идващия ден, облечен според напътствията, той е на пистата на летище Внуково-2. Генералът слиза от самолета по стълбата бодро, по юношески, макар възрастта си. След топло здрависване с Брежнев, Шарл де Гол се навежда към генералния секретар, наподобява да му каже нещо като опрощение, след което се втурва към стоящия настрана агроном. Двамата здраво се прегръщат, а всички присъстващи са шокирани.
Направо от летището Ахмедия е откаран в резиденцията на де Гол – по този начин е поискал генералът.Поискал също да се анулира вечерната стратегия, тъй като нямал самообладание да поддържа връзка с приятеля си.Следобиколка в зимната градина, вечерят на свещи с разкопчани ризи и разхлабени вратовръзки. После се разхождат по алеите на резиденцията, заметнали раменете си с две идентични одеяла, потънали в мемоари за отминалите славни времена на съпротивата.
В детството и юношеството нашият воин не се откроявал с нищо изключително, с изключение на с външния си тип. Завършил селскостопански колеж, почнала войната, записал се доброволец и откакто бил пратен на фронта, незабавно изискал да влезе в разузнаването.
„ Защо? “, попитали го.
„ Защото от нищо не ме е боязън. “
Заради тези си думи станал обект на насмешки пред строя.
Но още в първата борба влачи „ език “ – немски боец с глава по-висок и веднъж и половина по-тежък от него.За тази самоинициатива го санкционират, изключително откакто се оказва, че от немския редови войник не може да се добият никакви военни секрети.
Ахмедия отхвърля и законните 100 грама на бойците преди борба. Това също не се харесвало на другарите му.
Един ден го хващат с руско-немски речник.
„ Ти, какво, в плен ли искаш да се предадеш?
„ Разузнавачът би трябвало да знае езика на врага “, дава отговор.
„ Но ти не си шпионин.
„ Все още “,пояснил Ахмедия.
Биографията му деликатно е тествана, само че не разкрили никакви немски „ следи “. За всеки случай името му е зачеркнато от листата за награждаване с медали.
През май 1942 година, след зле планувана военна интервенция, множеството от бойците на батальона, в който служи, умират на бойното поле. Тежко ранен и в безсъзнание, Ахмедия е хванат. Минава през няколко лагера, до момента в който най-после се озовава във Франция, в концентрационния лагер Монгобан. Умело прикрива знанията си по немски език; и с право, тъй като може да си навлече неприятности от немците. В концентрационния лагер му разпореждат да оказва помощ на френската чистачка Жанет, да изнася боклука. Един ден взема решение да я помоли да го научи на френски.
„ Защо ти би трябвало? “, попитала.
„ Разузнавачът би трябвало да знае езика на съдружниците “, обяснил.
„ Добре. Всеки ден ще типреподавампо пет нови думи. “
„ По двадесет и пет “, поправил я той.
„ Няма да ги запомниш “, засмяла се Жанет.
Но се оказва, че запомнял всяка една дума. Уникалният му слух за музика и езиковите качества му оказват помощ бързо да овладее немския и френския език. След това стартират с граматиката, времената, членовете и за няколко месеца ученикът към този момент говорелдобър френски.
Тогава замисля проект – елементарен и самоуверен, само че осъществим. 65-годишната Жанет изпитвала огромно почитание към този горделив, светлокос и синеок човек и склонява да провежда бягството му по необикновен метод, като симулира гибелта му. Когато Ахмедия още веднъж припада от недохранване и ужасните рани на крайници си, германците вземат решение, че е починал. Жана моли германците да ѝ разрешат да погребе това момче, което толкоз приличал на починалия ѝ наследник. По нейна молба дърводелецът заковал хлабаво капака на ковчега, като преди този момент направил няколко невидими дупки, през които да влиза въздух. През нощта, благодарение на локални патриоти, полумъртвия Ахмедия е изваден от гроба и пренесен в мазето на къщата на мадам Жана. Заедно с щерка ѝ Сара го лекуват и не след дълго възобновения Ахмедия съумява да се свърже с партизаните. По-късно той ще ѝ напише: „ Скъпа моя Жанет! Незабравима мадам Жанет! Ти ми върна живота, което значи, че си моя майка. Въпреки че споделят, че човек има единствено една майка, аз имам две. “
През 1943 година Ахмедия става войник в корпуса Гарон под командването на капитана от съпротивата Делпланк (псевдоним „ Дюма “). Неговите приятели по оръжие са изумени от Джабраилов поради смелостта и доблестта му, готовността му постоянно да се притече на помощ. Не инцидентно Делпланк го разказва по следния метод: „ Смел и самоуверен до точката на обезумялост “. Наричали го с разнообразни имена – Кардо, Ахмед Мишел, Матийо Мишел, Кураж Мишел, Харго, Фраджи, Рус Ахмед. Тези имена провокирали под паника смут измежду нацистите и огромно почитание измежду френските маки. Но псевдонимът му, който остава, е Армад Мишел. Името Армад избра самичък, а Мишел е френската версия на името на татко му Микаил.
„ Изпълнявайки своя дълг към руската татковина, аз в това време се скланям почтено и правилно да послужвам на ползите на френския народ, на чиято земя пазя ползите на моята татковина. С цялата си сила и мощ ще поддържам моите френски братя в битката против нашия общ зложелател – немските окупатори. “Такава клетваполага Ахмедияв партизанския отряд.
Разпределят го като редник-разузнавач. След четири задачи към този момент е повдигнат за пълководец на разследващата група.
След месец, когато групата му сполучливо дерайлира товарен трен с немско оръжие, той е почетен с първата си френска премия. Малко по-късно получава собственоръчно написано от Шарл дьо Гол малко писмо: „ Скъпи Армад Мишел! От името на воюващата Франция ви благодаря за вашата работа. “
Подпис,
Ваш, Шарл де Гол.
През цялото време продължава да усъвършенства немския си език, задължавайки своите разузнавачи също да учат немски. Не минава доста време и неговите разузнавачи стартират да минават зад вражеските линии в униформи на немски офицери и бойци. Специално внимание обръща на немските документи. Получава задания от своите командири, само че самичък ги възнамерява. През цялата война няма нито един случай да пропусне или да не извърши предоставената му задача. Получава и първия си медал – „ Кръст за доброволна работа “.
Два дни по-късно, в униформа на немски капитан, той повежда дребна група разузнавачи и сапьори на сложна задача: трябвало да спре трен с 500 френски деца, отправяни за Германия. Успяват да унищожат защитата на влака и да изведат всички деца в гората. Но самичък той е тежко ранен и изгубва схващане. Близо денонощие лежи до железопътната линия. В джоба си имал безупречно завършени немски документи, както и фотография на жена с две светлокоси деца, на гърба на която имало надпис: „ На моя безценен Хайнц от любящите го Марика и децата. “
Армад Мишел обичал такива правдоподобни елементи. Дошъл на себе си, когато схванал, че е открит от немците.
„ Жив е “, чул глас.
След което имитира хрип на обречен на смърт и прошепва нещо като: „ Скъпа Марика, напущам този живот с мисли за теб, децата, чичо Карл и велика Германия... “
Впоследствие тази история става един от най-популярните анекдоти в средите на френската Съпротива. А две години по-късно, обществено, по време на другарска почерпка, де Гол пита нашия воин:
„ Все не помня да те запитвам откъдеизмъкна някакъв си чичо Карл в оня миг? “
Отговорът на Армад Мишел провокира безумен смях у генерала и също се трансформира в известен виц.
„ Всъщност, имах поради Карл Маркс, само че германците не го схванаха. “
Но това става по-късно, а в оня миг Ахмедия е изпратен в немска офицерска болница. Започва бързо да се възвръща и без никакво пресилване става любим на целия санитарен пункт. След като го изписват, капитанът от немската войска Хайнц-Макс Лайтгеб е назначен за комендант на окупирания френски град Алби. Това е исторически факт. И стартира да извършва новите си отговорности. Но единствено след седмица открива връзка с партизаните. Резултатът от неговата активност „ за славата на Райха “ са постоянните произшествия на немските влакове, всеобщите бягства, най-вече на руски военнопленници и доста други саботажни актове.
Шест месеца по-късно той е показан за една от немските военни награди. Но не съумява да я получи, тъй като до разузнаването на генералде Гол доближава информация, че Ахмедия към този момент е подозиран от германците и генералът персонално заповяда на хер Лайтгеб да се отдръпна. Така, Армад Мишел още веднъж е при партизаните, само че води със себе си „ език “ с висок сан и всичките пари на комендатурата.
Следва персонално запознаване с де Гол и надвит марш по улиците на Париж. На този популярен церемониал Армад Мишел върви паралелно с генерала. Завършва войната с най-високото отличие „ Национален воин на Франция “, джентълмен е на „ Кръста за доброволна работа “, притежател е на най-високия боен орден на Франция, джентълмен е на „ Ордена на Почетния легион “. Върхът на тази чест е „ Военният кръст “ – най-високото военно отличие на Френската република.
Връчвайки тази премия, де Гол му споделя: „ На военните паради във Франциявече имаш право да вървиш пред президента на страната. “
„ Само в случай че вие станете президент,mon général “, дал отговор Армад Мишел. Де Гол бил почетен със същото отличие.
„ Между другото, време е да преминем на „ ти “, споделя де Гол.
Армад Мишел става френски жител, дами се за Сара – дъщерята на спасителката му Жанет, има двама сина, бизнес с моторни транспортни средства в Дижон, дребна фабрика, предоставена му от управляващите и виновна служба в кабинета на Шарл дьо Гол.
Но през 1951 година изискал да се върне в родината си Азербайджан. Очевидно носталгията по родния дом се оказала по-силна. Преди отпътуването, де Гол му връчва уверение за почетен жител на Франция с право на гратис пътешестване по всички типове превоз. Десет дни по-късно автомобилната компания в Дижон е кръстена на негово име.
При кацанетов Москва чиновниците на МГБ (предшественикът на КГБ)били изцяло шокирани. Засипват го с въпроси: Защо се съобщи? Как самуспя да избягаш от концентрационния лагер? Защо на фотографията си в униформа на немски офицер? и така нататък, след което е въдворен в село Охуд и му е неразрешено да напуща това място.Изземват всичкитемунагради, писма, фотографии, дори правото на бесплатно пътешестване по френския жп и градски превоз.В село Охуд е разпределен да бъде пастир. След няколко годинисмекчават ограниченията и го назначават за агроном.
След като внася стоте хиляди $ във „ Фондацията за мир “, през 1963 година Хрушчов подрежда да му бъдат върнати персоналните документи и награди като се изключи най-важната – „ Военният кръст “. Защото в Съюз на съветските социалистически републики единствено двама души имали такава премия – маршал Жуков и селският пастир Ахмедия Джабраилов. И „ Военният кръст “ остава като експонат в „ Музея на бойната популярност “. Всичките върнати му награди Ахмедия деликатно скатава в остарялата фамилна ракла.
След срещата с де Гол, Ахмедия – без да осведоми „ другарите “ – самичък отива на летището, купува си билет и се връща назад вкъщи. Камериерката, обслужваща неговия „ апартамент “ в хотел „ Москва “, била изумена, когато намира всичките предоставени му в 200-та секция на ГУМ движимости: костюми, ризи, вратовръзки, два чифта обувки, даже бельото и чадъра.
Няколко дни по-късно в селската къщаотново идват коли. От тях излиза мъж на към петдесет години, в странна военна униформа. Оказва се, че това лице е върховен началник във френското Министерство на защитата,някогашенблизък другар на Ахмедия и негов зависещ в разследващата група.Прегръщат се, тупат се един различен по рамената. След това се качват на верандата.Но преди да седне на масата, генералът извършва служебната си задача. Предава на своя военен приятел публично писмо от президента на Франция, указващо, че жителят на Съюз на съветските социалистически републики Ахмедия Микаил оглу Джабраилов има право да посещава Франция безграничен брой пъти и за неустановен интервал от време за сметка на френското държавно управление.
След това генералът му връща „ Военния кръст “ – законната наградна благосъстоятелност на героя от Френската опозиция. Така в дома си – най-после на дребното азербайджанско село, Ахмедия Джабраилов с псевдоним Армад Мишел, става цялостен притежател на всички най-високи военни награди и оценки на Франция. От родината си – Съюз на съветските социалистически републики няма нито една военна премия.
През 1970 година възбраната „ в никакъв случай да не пътува в чужбина “ е снета.Така, през1972 година Ахмедия Джабраилов посещава скъпата на сърцето му Франция, за чието избавление героично се е борил, намира се с военните си другари и с първото си семейство в Париж. Преди да замине за Франция обаче, Ахмедия взема със себе си шепа от родната пръст, която разпръсва върху гробовете на азербайджанските партизани Джейран ханъм, Микаил Хюсейнов, Вели Велиев, Фейзула Гурбанов, героичен починали като участници във френската опозиция. През 1975 и 1980 година посещава още веднъж Франция и местата на военните стълкновения с нацистите.
Ахмадия Джабраилов умира на 10 октомври 1994 година в Шеки вследствие на нелепа автомобилна злополука – камион се удря в телефонна кабина, в която в този миг разговарял героят на френската Съпротива. Погребан е в гробището на село Охуд!
Синът му Микаил Джебраилове народен воин на Азербайджан.Загива в боевете в Карабах година по-рано.
Авторизиран превод: доктор Радко Ханджиев
(В материала са употребявани и други изявления за Ахмедия Джебраилов, като „ Азербайджанский воин, заслуживший право идти впереди президента Франции. Невероятная история ‘капитана рейха’! “ с създател Вугар Иманов от 5 май 2020 година, https://www.trend.az/life/socium/3234360.html)
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ