Нова премиера във Варна: Хенри IV на нобеловия лауреат Пирандело
В рамките на VIII Коледни театрални седмици – Варна 2017, Варненският трагичен спектакъл ще показа на 2 и 3 декември, 19.00, Основна сцена, премиерата на „ Хенри IV “ от Нобеловия лауреат Луиджи Пирандело.
Toва е втората режисура във Варненския трагичен спектакъл на изтъкнатата режисьорка Лилия Абаджиева след забележителната й театрална версия на „ Фауст “ от Гьоте през 2011 година, първа режисура на тази творба в България.
„ В пиесата Хенри в действителност няма име, той е един привиден вманиачен, който се показва за Хенри IV. Неслучайно Пирандело не му дава име, тъй като Хенри може да бъде всеки от нас. В този смисъл името и биографията на историческата персона, както и епохата, не са толкоз значими. По-скоро става дума за един съвсем философски облик на времето и една велика метафора, която звучи комплицирано, само че се надявам, че ние сме намерили нейния правилен сценичен облик “, споделя Лилия Абаджиева.
„ Това е историята на мозъка, историята на едно полудяване, което в действителност е видимо, маска пред другите, бягство от света. Загубил любови другарство в младостта, героят застива там някъде. Да остане в тази роля и да я играе постоянно, е неговият безусловно умишлен избор. Хенри живее в този фантазъм, услужливо поддържан от приятелите, които задоволително добре са го не запомнили през последните 20 години, с цел да го считат в действителност за вманиачен. Тъй като действието се предхожда от събития, случили се преди 20 години, ние трябваше да си представим всички тези отминали събития, да изследваме по какъв метод работи възприятието за виновност. Ако избереш живия живот, сякаш живеейки го, дали в действителност си жив? Или пък този, който остава правилен на идеалите си, отказвайки се от живота, дали той в действителност не е е същински живият? “
В концепцията си тя обръща изключително внимание на въпроса за времето, загатна, паметта. Предпочитайки предишното пред сегашното, героят на Пирандело става изразител на оня блян по чистотата на младостта, който носи всеки от нас.
Сценограф на „ Хенри IV ”, както и на множеството постановки на Лилия Абаджиева, е Васил Абаджиев. Стоян Радев, който построи един запаметяващ се Мефистофел във „ Фауст “ от предходната варненска режисура на режисьорката, в този момент се превъплъщава в облика на Хенри. Останалите настоящи лица и реализатори: Маркиза Матилда Спина - Веселина Михалкова; Фрида, нейна щерка - Цветина Петрова; Младият маркиз Карло ди Ноли - Ненчо Костов; Барон Тито Белкреди - Симеон Лютаков; Доктор Дионизио Дженони - Васил Ряхов; Ландолфо (Лоло) - Пламен Димитров; Ариалдо (Франко) - Димитър Мартинов; Ордулфо (Момо) - Станислав Кондов; Бертолдо (Фино) - Константин Соколов. Помощник-режисьор Ели Пенчева. /dariknews.bg
Toва е втората режисура във Варненския трагичен спектакъл на изтъкнатата режисьорка Лилия Абаджиева след забележителната й театрална версия на „ Фауст “ от Гьоте през 2011 година, първа режисура на тази творба в България.
„ В пиесата Хенри в действителност няма име, той е един привиден вманиачен, който се показва за Хенри IV. Неслучайно Пирандело не му дава име, тъй като Хенри може да бъде всеки от нас. В този смисъл името и биографията на историческата персона, както и епохата, не са толкоз значими. По-скоро става дума за един съвсем философски облик на времето и една велика метафора, която звучи комплицирано, само че се надявам, че ние сме намерили нейния правилен сценичен облик “, споделя Лилия Абаджиева.
„ Това е историята на мозъка, историята на едно полудяване, което в действителност е видимо, маска пред другите, бягство от света. Загубил любови другарство в младостта, героят застива там някъде. Да остане в тази роля и да я играе постоянно, е неговият безусловно умишлен избор. Хенри живее в този фантазъм, услужливо поддържан от приятелите, които задоволително добре са го не запомнили през последните 20 години, с цел да го считат в действителност за вманиачен. Тъй като действието се предхожда от събития, случили се преди 20 години, ние трябваше да си представим всички тези отминали събития, да изследваме по какъв метод работи възприятието за виновност. Ако избереш живия живот, сякаш живеейки го, дали в действителност си жив? Или пък този, който остава правилен на идеалите си, отказвайки се от живота, дали той в действителност не е е същински живият? “
В концепцията си тя обръща изключително внимание на въпроса за времето, загатна, паметта. Предпочитайки предишното пред сегашното, героят на Пирандело става изразител на оня блян по чистотата на младостта, който носи всеки от нас.
Сценограф на „ Хенри IV ”, както и на множеството постановки на Лилия Абаджиева, е Васил Абаджиев. Стоян Радев, който построи един запаметяващ се Мефистофел във „ Фауст “ от предходната варненска режисура на режисьорката, в този момент се превъплъщава в облика на Хенри. Останалите настоящи лица и реализатори: Маркиза Матилда Спина - Веселина Михалкова; Фрида, нейна щерка - Цветина Петрова; Младият маркиз Карло ди Ноли - Ненчо Костов; Барон Тито Белкреди - Симеон Лютаков; Доктор Дионизио Дженони - Васил Ряхов; Ландолфо (Лоло) - Пламен Димитров; Ариалдо (Франко) - Димитър Мартинов; Ордулфо (Момо) - Станислав Кондов; Бертолдо (Фино) - Константин Соколов. Помощник-режисьор Ели Пенчева. /dariknews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ