В рамките на Шестата национална среща-семинар, организирана от Министерство на

...
В рамките на Шестата национална среща-семинар, организирана от Министерство на
Коментари Харесай

Газираните напитки у нас – сред най-ниско калоричните в Европа

В рамките на Шестата национална среща-семинар, проведена от Министерство на здравеопазването и Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА), с университетски среди и браншови организации, беше регистриран напредъкът по повод реформулирането на храните за понижаване количеството на добавените захари, активност от Националната стратегия за предварителна защита на хроничните незаразни заболявания.

Според отчет на Европейската комисия, 5 от 10 рискови фактора за хроничните незаразни заболявания са свързани с храненето. Реформулирането на храните е изведена като една от шестте политики, насочени към обезпечаване на условия за здравословно хранене, избрани от Световната здравна организация по време на Среща на върха на Организация на обединените нации в края на 2021 година

В България все още, безалкохолната промишленост е първият и единствен бранш от хранително-вкусовата индустрия, който публично и непринудено се ангажира пред Научно-експертния съвет към Министерство на здравеопазването за постигането на задачата, дефинирана в Анекса на Европейски Съюз за понижаване на добавените захари. В края на предходната година, самостоятелна външна оценка и експертиза, изследваща етикетираната информация на предлаганите на пазара питиета, удостовери осъществяването на доброволния ангажимент за в допълнение 15% понижаване на добавените захари и калориите в газираните питиета у нас от 2015 до 2020 година

В резултат на дългогодишните старания на бранша, България е измежду водещите пазари по дял на газирани питиета без добавена захар – 65,6%, с два пъти по-високо равнище на осъществяване по отношение на междинния дял в Европа. У нас, единствено 1 от всеки 5 питиета, които безалкохолната промишленост предлага, съдържа добавени захари , удвоявайки достижението по отношение на това по време на първата среща по реформулиране, макар предизвикателната среда с раздрани вериги на доставки, промишлени и стопански провокации, в резултат на COVID-19.

Следващите доброволни задължения на безалкохолната промишленост на равнище Европейски Съюз включват още 10% приблизително понижение на добавените захари, както и нов ангажимент във връзка с виновния маркетинг без реклама и предложение по медийните канали, в това число цифрова среда и обществени медии, на деца до 13 година (увеличаване на възрастовата граница с 1 година по отношение на предходния ангажимент) и понижен предел на аудиторията до 30%.

По време на срещата-семинар, стана ясно, че за реализиране на устойчиви резултати за понижаване на потреблението на добавени захари, е нужен многостранен метод и групови ангажирани дейности от всички участници. Един от органите, които сплотяват научните среди, институциите и представители на асоциациите, е образуваният със Заповед на Министъра на опазването на здравето през 2017 година Научно-експертен съвет по храните.

„ В Научно-експертния съвет по храните извършихме доста работа, като разработихме и повече от 30 одобрени стандарта с понижени сол, захар или мазнини, взаимно с асоциациите на производители на храни и питиета. Последната ни активност преди COVID-19 беше уточняването и създаването на национални гранични стойности за сол, мазнини, наситени мастни киселини и захари, в предпочитани за страната групи храни. Тези гранични стойности са плод на доста дълги съвещания, оповестени са на уеб страницата на Министерство на здравеопазването и са доброволни за използване от страна на промишлеността. Това е базата за съпоставяне, съгласно която всички производители могат да видят в каква посока да създават новите си артикули. Все още нямаме нова заповед, само че доста се надявам Съветът да продължи своята работа, защото е извънредно значим и мисля, че в бъдеще точно работата по мониторинга на този развой би трябвало да бъде приоритет за Министерство на здравеопазването. “, сподели проф. Веселка Дулева, шеф на отдел „ Храни и хранене” в НЦОЗА и Национален съветник по хранене и диететика към Министерство на здравеопазването.

Ключов фактор за следене на осъществяването на уговорките е въвеждането на единна и стандартизирана система за мониторинг, която да обгръща всички браншове от хранително-вкусовата индустрия. В момента на Европейско равнище се работи по основаване на методология за мониториране. В взаимните дейности, от които част са и НЦОЗА и Министерство на здравеопазването, е създаден отдел за мониторинг, който е апробиран в две държави-членки, като България е планувана за следващата година.
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР