Какво всъщност спечели Марешки? За един кокал питам
В рамките на по-малко от половин ден партия "Воля " и по-персонално нейният водач Веселин Марешки съумяха да привлекат такова публично и медийно внимание върху себе си, каквото не са привличали за цялото време, прекарано в пленарната зала.
Със опасността си, че напущат Народното събрание "Воля " по-скоро изигра следващото излишно осъществяване на цирковата сцена, вместо да се концентрира върху по-полезно деяние, като да вземем за пример да се придържа към законодателната роля на политическата сцена, която въплъщава постройката, която тя и останалите партии населяват.
Каква в действителност е късата последователност на събитията? Нищо по-съществено от това, че Веселин Марешки се появи пред медиите и ненадейно роди,,сензацията’’, че парламентарната група на партията се отдръпва от залата, т.е. отхвърля да взе участие в по-нататъшна законодателна самодейност. Причините не бяха разкрити, нито бе предоставена опция на медиите да разчовъркат за генезиса на ребуса, защото Марешки отхвърли да дава отговор на каквито и да е въпроси, тъй като занапред предстояло заседание на управлението (оставаме настрани парадокса, че в тази ситуация решението бива оповестено преди съвещанието на ръководството). Край на първо деяние.
В малко по-късния следобяд на вчерашния ден сюжетът претърпя трагичен поврат, оказвайки се, че "Воля " (почти) няма да напуща Народното събрание. По думите на Веселин Марешки ще вземат участие единствено в диспути, които преценяват, че са с значимо публично значение, само че не и в,,дребнотемие’’. С други думи, партията ще продължи и отсега нататък да се записва в зала, обаче в случай че в плануванаъа стратегия на Народното събрание има закон от вида на,,дребнотемието’’, няма да вземат участие в полемиките. Край на второ деяние, край и на спектакъла.
Каква оценка би получил този неуместен водевил с детайли на парламентаризъм е задача на театралната рецензия. От позиция на политическия разбор може да се заключи, че това е голям дял за Марешки, само че за жал голямо дискредитиране на така и така съмнителния престиж на парламентарната ни система.
Както стана ясно при започване на текста, с тези дейности "Воля " съумя да притегли такова публично и медийно внимание върху себе си, каквото надали е привличала за цялото време, прекарано в пленарната зала – мнение, което бе затвърдено и от самия Марешки тази заран с думите:,,От през вчерашния ден оставам с усещането, че "Воля " е най-важният състезател в този парламент’’.
Ето че около сеизмичните публични разтърсвания около измененията в Изборния кодекс и опрощаването на задълженията на основното мюфтийство Веселин Марешки реши в допълнение да разтресе основите на парламентарната институция, употребявайки за задачата едно от противоречивите оръжия на Българска социалистическа партия и да разгласи излизането на партията си от Народното събрание, което – както се разбра – не е излизане от Народното събрание (почти). Независимо дали става дума за предизборна пиар акция, за неутолимо предпочитание да бъде под ярките светлини на прожектора, въпреки и за малко повечко от неписаното предписание на Уорхол за 15 минути популярност, или просто за шумното изложение на някаква позиция, Веселин Марешки се трансформира в случай че не в,,най-важният състезател в този парламент’’, то сигурно в най-дискутираният и издирван състезател за деня. Така че без значение какво в реалност е целял да реализира ръководителят на "Воля ", несъмнено е получил вниманието, което е търсел. А пък може би тъкмо това е била задачата му – излизане от сянката на в действителност огромните играчи в сегашната българска политика, въпреки и за малко. Като водач на най-малката партия в Народното събрание Марешки съумя да я вмести в публичния плакат паралелно до борбите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия и хроничното недоразумение в редиците на,,Обединени патриоти’’, което за партия като "Воля " евентуално наподобява колосален триумф от позиция на партийната реклама, само че не и в подтекста на действителна политическа продуктивност.
Едва ли обаче сходна пародия би послужила като добра реклама за повдигането на реномето на Народното събрание. Не е изключено след тази акция на "Воля " и Марешки рейтингът на най-висшия законодателен орган у нас да понесе още морални вреди, защото от националните избраници се чака да извършват конституционните си задължения и да съставляват ползите на гласоподавателите си, вместо да се упражняват като извънпарламентарна съпротива, което фразеология единствено по себе си е сюрреалистично, изкуствено и потвърдено неефективно (ако се придържаме към откритите правила и обичаи във всяка една страна с развита народна власт, общоизвестно е, че политики, промени и предпоставки за промени се вършат вътре в залата, а не отвън залата; това сочи и здравият парламентарен разсъдък от към 800 години).
За отбелязване е и фактът, че с изключение на депутат и водач на парламентарно показана партия Веселин Марешки извършва и длъжността заместник-председател на Народното събрание – функционалност, която го задължава да се отнася с по-голямо почитание към институцията, която действително съставлява и въплъщава. В този смисъл щом заместник-председателят си разрешава да показва такова несвоевременно държание по отношение на личния си парламент, единствено и единствено с цел да извлече дивиденти в името на партията си, какво остава за елементарния народен представител?
Със сигурност кокалът на властта е вкусен, а и надали е до дъно оглозган. Въпросът е това ли е цената, с която през вчерашния ден изуми "Воля " обществеността, с цел да се добере до него? Уви, на този стадий наподобява, че отговорът е "да ".
Със опасността си, че напущат Народното събрание "Воля " по-скоро изигра следващото излишно осъществяване на цирковата сцена, вместо да се концентрира върху по-полезно деяние, като да вземем за пример да се придържа към законодателната роля на политическата сцена, която въплъщава постройката, която тя и останалите партии населяват.
Каква в действителност е късата последователност на събитията? Нищо по-съществено от това, че Веселин Марешки се появи пред медиите и ненадейно роди,,сензацията’’, че парламентарната група на партията се отдръпва от залата, т.е. отхвърля да взе участие в по-нататъшна законодателна самодейност. Причините не бяха разкрити, нито бе предоставена опция на медиите да разчовъркат за генезиса на ребуса, защото Марешки отхвърли да дава отговор на каквито и да е въпроси, тъй като занапред предстояло заседание на управлението (оставаме настрани парадокса, че в тази ситуация решението бива оповестено преди съвещанието на ръководството). Край на първо деяние.
В малко по-късния следобяд на вчерашния ден сюжетът претърпя трагичен поврат, оказвайки се, че "Воля " (почти) няма да напуща Народното събрание. По думите на Веселин Марешки ще вземат участие единствено в диспути, които преценяват, че са с значимо публично значение, само че не и в,,дребнотемие’’. С други думи, партията ще продължи и отсега нататък да се записва в зала, обаче в случай че в плануванаъа стратегия на Народното събрание има закон от вида на,,дребнотемието’’, няма да вземат участие в полемиките. Край на второ деяние, край и на спектакъла.
Каква оценка би получил този неуместен водевил с детайли на парламентаризъм е задача на театралната рецензия. От позиция на политическия разбор може да се заключи, че това е голям дял за Марешки, само че за жал голямо дискредитиране на така и така съмнителния престиж на парламентарната ни система.
Както стана ясно при започване на текста, с тези дейности "Воля " съумя да притегли такова публично и медийно внимание върху себе си, каквото надали е привличала за цялото време, прекарано в пленарната зала – мнение, което бе затвърдено и от самия Марешки тази заран с думите:,,От през вчерашния ден оставам с усещането, че "Воля " е най-важният състезател в този парламент’’.
Ето че около сеизмичните публични разтърсвания около измененията в Изборния кодекс и опрощаването на задълженията на основното мюфтийство Веселин Марешки реши в допълнение да разтресе основите на парламентарната институция, употребявайки за задачата едно от противоречивите оръжия на Българска социалистическа партия и да разгласи излизането на партията си от Народното събрание, което – както се разбра – не е излизане от Народното събрание (почти). Независимо дали става дума за предизборна пиар акция, за неутолимо предпочитание да бъде под ярките светлини на прожектора, въпреки и за малко повечко от неписаното предписание на Уорхол за 15 минути популярност, или просто за шумното изложение на някаква позиция, Веселин Марешки се трансформира в случай че не в,,най-важният състезател в този парламент’’, то сигурно в най-дискутираният и издирван състезател за деня. Така че без значение какво в реалност е целял да реализира ръководителят на "Воля ", несъмнено е получил вниманието, което е търсел. А пък може би тъкмо това е била задачата му – излизане от сянката на в действителност огромните играчи в сегашната българска политика, въпреки и за малко. Като водач на най-малката партия в Народното събрание Марешки съумя да я вмести в публичния плакат паралелно до борбите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия и хроничното недоразумение в редиците на,,Обединени патриоти’’, което за партия като "Воля " евентуално наподобява колосален триумф от позиция на партийната реклама, само че не и в подтекста на действителна политическа продуктивност.
Едва ли обаче сходна пародия би послужила като добра реклама за повдигането на реномето на Народното събрание. Не е изключено след тази акция на "Воля " и Марешки рейтингът на най-висшия законодателен орган у нас да понесе още морални вреди, защото от националните избраници се чака да извършват конституционните си задължения и да съставляват ползите на гласоподавателите си, вместо да се упражняват като извънпарламентарна съпротива, което фразеология единствено по себе си е сюрреалистично, изкуствено и потвърдено неефективно (ако се придържаме към откритите правила и обичаи във всяка една страна с развита народна власт, общоизвестно е, че политики, промени и предпоставки за промени се вършат вътре в залата, а не отвън залата; това сочи и здравият парламентарен разсъдък от към 800 години).
За отбелязване е и фактът, че с изключение на депутат и водач на парламентарно показана партия Веселин Марешки извършва и длъжността заместник-председател на Народното събрание – функционалност, която го задължава да се отнася с по-голямо почитание към институцията, която действително съставлява и въплъщава. В този смисъл щом заместник-председателят си разрешава да показва такова несвоевременно държание по отношение на личния си парламент, единствено и единствено с цел да извлече дивиденти в името на партията си, какво остава за елементарния народен представител?
Със сигурност кокалът на властта е вкусен, а и надали е до дъно оглозган. Въпросът е това ли е цената, с която през вчерашния ден изуми "Воля " обществеността, с цел да се добере до него? Уви, на този стадий наподобява, че отговорът е "да ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ