Как изглежда Санкт Петербург по времето на Достоевски
В работите на Фьодор Достоевски, северната столица на Русия постоянно е изобразявана като мръсно, тъмно място, цялостно с просяци.
Ето по какъв начин в действителност наподобява градът по времето на известния публицист.
Фьодор Достоевски е роден и израснал в Москва, само че след това живее съвсем 30 години в Санкт Петербург. Той няма собствен дом и е чартърен, като сменя адреса си няколко пъти.
Аничков мост
Като младеж татко му го изпраща да учи във Главното инженерно учебно заведение, което се намира в Михайловския палат в Санкт Петербург – дворецът на починалия император Павел I. Приятелят на бъдещия публицист Дмитрий Григорович, си спомня, че младият Фьодор не е изключително отзивчив и не се включва в обществени игри, само че „седеше, замислен в книга, надалеч от всички“.
Михайловският палат (Инженерният замък)
На хвърлей от тази институция е Лятната градина и Пантелеймоновския мост на река Фотанка. В началото на ХХ в. той е сменен от мост, по който могат да минават и транспортни средства.
Р. Фотанка до Лятната градина
През 1849 година Достоевски е задържан и прекарва 8 месеца в пандиза в Петропавловската цитадела. Първоначалната смъртна присъда е анулирана безусловно в последната минута и сменена с каторга в Сибир. Достоевски е упрекнат в присъединяване в революционните кръгове и разпространяване на неразрешеното писмо от литературния критик Висарион Белински до писателя Николай Гогол през 1847 година, в което се приказва за гражданските свободи и анулация на крепостничеството.
Петропавловската цитадела
Полемиката против паметника на Петър Велики – основателят на града, стартира с основния воин в поемата на Пушкин „Бронзовият конник“. След ужасно наводняване той проклина Петър за основаването на новата столица по средата на тресавище с ужасяващ климат. В романа Юноша Достоевски още веднъж показва сходна теза: „Какво, по какъв начин ще се разпръсне и по какъв начин ще се вдигне тази мъгла, няма ли да си отиде с нея и всичкия този развален, разглезен град, да се вдигне с мъглата и да изчезне като пушек, с цел да остане предходното финско тресавище, а измежду него, евентуално, може би за хубост, бронзов ездач на тежко дищаш, отпаднал кон?“
Статуята „Бронзовият конник“
Въпреки че в романа си Достоевски обрисува по-скоро един тъмен, в сравнение с величествен Санкт Петебрург, самият публицист постоянно може да бъде забелязан на Невски проспект, пазарската улица на града, където активност развиват банкери и търговци, а млади дами се разхождат. След това писателят живее в чужбина и когато идва не наема апартамент, а остава на хотел на Невски проспект.
Невски проспект
Писателят посещава Казанската катедрала на Невски проспект, с цел да се моли (съпругата му твърди, че отива там и след оповестяването на Руско-турската война през 1877 година).
Казанската катедрала
На минута от Казанската катедрала е (и към момента е там) сладкарница „Вълк и Беранже“, която Достоевски обича да посещава и където през 1846 година се заппознава с Михаил Петрашевски, уредникът на гореспонатия скришен доброволчески кръг. Именно на заседание на „петрашевците“ Достоевски чете неразрешеното писмо. Петрашевски, който също заточен в Сибир, е първообраз на мрачния персонаж в романа „Бесове“ на Пьотър Верховенски.
Домът на Котомин на ъгъла на Невски проспект и улица „Болшая Морская“Свободни източници
Много места в Санкт Петербург са разказани в „Престъпление и наказание“. На Николаевския мост (сега „Благовешченски“) антигероят от романа Родион Разколников, изгубен в мислите си, едвам не е стъпкан от файтон, а кочияшът го удря по гърба с камшика си. Няколко състрадатели млади дами го вземат за бедняк и му дават лепта.
Николаевският мост
Разколников обикаля и Лятната градина, като си мечтае целият град да потъне в такава зеленина и фонтани, които освежават прашния градски въздух: „После внезапно се заинтересува за какво точно във всички огромни градове човек освен по нужда, а просто някак изключително е податлив да живее и да се заселва точно в такива елементи на града, където няма нито градини, нито фонтани, където е нечистотия и воня, и всевъзможни гадости.“
Параклис „Св. княз Александър Невски“ до оградата на Лятната градинаСвободни източници
А ето го и насипа на Екатерининския канал на Николайския събор. Недалеч отсам живее остарялата лихварка, убита от Разколников, а надолу по канала пребивавам обичаната му Соня Мармеладова. Днес той се назовава Грибоедовски канал, а Достоевски не доживява построяването на главната му забележителност: църквата „Възкресение Христово“. Само месец след гибелта на писателя император Александър II е погубен на мястото на днешната черква, която е издигната в памет на царя. Ако обаче бе очевидец на това събитие, Достоевски би бил шокиран: той е родолюбец и монархист, надълбоко угрижен за възходящия брой опити за покушением над царя.
Николски събор
Самият Разколников живее близо до артистичния регион на площад „Сеная“. „Близо до кръчмите на долните етажи, в мръсните и миризливи дворове на къщите на площад „Сеная“, и най-много край пивниците, се тълпяха всевъзможни занаятчии и търговци на килими.“
Площад „Сеная“Свободни източници
А този махленски търговец на риба като че ли е слязъл от страниците на романите на Достоевски. „Отново вонята от дюкяните и кръчмите, още веднъж пияни всяка минута, фински амбулантни търговци и разпадащи се карети.“
Василиевският остров играе съществена роля в „Престъпление и наказание“ и други творби самият публицист живее на няколко разнообразни адреса. Тъй като няма пари за транспорт, основният воин на „Унижените и оскърбените“ върви до там пешком, макар че се намира в другия завършек на града. Веднъж Достоевски съвсем припада: „имаше дълъг път до Василиевски [където той и брачната половинка му живеят по това време]“. Точно както хората през днешния ден употребяват услугите за споделено пътешестване, по този начин и по времето на Достоевски пасажерите в една и съща посока си разделят транспорта – или използвт личното си транспортно средство като такси: „…като чу, че отивам до Василиевски, той благодушно предложи да ме вземе в своята карета“.
От особено значение за писателя е Троицската катедрала. Именно тук през 1887 година той се дами за втората си брачна половинка Анна Сниткина, която е с 25 години по-млада от него. Тя е негов стенограф и без нейна помощ „Идиот“, „Бесове“, „Юноша“, „Братя Карамазови“ и други произведения евентуално нямаше да видят бял свят.
Троицката катедрала
Сградата на механичния цех „Курт Зигел“ е издигната през 1876 година на ул. „Ямская“ в Санкт Петербург, която в този момент носи името ул. „Достоевски“. На ъгъла ѝ стои къщата, в която се намира последният му апартамент, където той живее от 1878 година до гибелта си през 1881 година. Днес в нея се обитава музеят в негова памет.
Сградата на завода „К. Зигел“
Достоевски доживява да види построяването и откриването на Александровския (сега Литейни) преносим мост през 1879 година, една от визитните картички на града. Точно както хората споделят, че Москва не е Русия, по този начин Достоевски има вяра, че Санкт Петербург не е внушителен за цялата страна. „В последна сметка не можете да отречете, че те не познаваха почвата, познаваха Русия от работа в Санкт Петербург, имаха връзки барон-крепостен селяндур с народа“, написа той в своя дневник на писателя за героите на Пушкин и Гогол.
Александровски (сега Литейни) мост в развой на създаване
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Ето по какъв начин в действителност наподобява градът по времето на известния публицист.
Фьодор Достоевски е роден и израснал в Москва, само че след това живее съвсем 30 години в Санкт Петербург. Той няма собствен дом и е чартърен, като сменя адреса си няколко пъти.
Аничков мост
Като младеж татко му го изпраща да учи във Главното инженерно учебно заведение, което се намира в Михайловския палат в Санкт Петербург – дворецът на починалия император Павел I. Приятелят на бъдещия публицист Дмитрий Григорович, си спомня, че младият Фьодор не е изключително отзивчив и не се включва в обществени игри, само че „седеше, замислен в книга, надалеч от всички“.
Михайловският палат (Инженерният замък)
На хвърлей от тази институция е Лятната градина и Пантелеймоновския мост на река Фотанка. В началото на ХХ в. той е сменен от мост, по който могат да минават и транспортни средства.
Р. Фотанка до Лятната градина
През 1849 година Достоевски е задържан и прекарва 8 месеца в пандиза в Петропавловската цитадела. Първоначалната смъртна присъда е анулирана безусловно в последната минута и сменена с каторга в Сибир. Достоевски е упрекнат в присъединяване в революционните кръгове и разпространяване на неразрешеното писмо от литературния критик Висарион Белински до писателя Николай Гогол през 1847 година, в което се приказва за гражданските свободи и анулация на крепостничеството.
Петропавловската цитадела
Полемиката против паметника на Петър Велики – основателят на града, стартира с основния воин в поемата на Пушкин „Бронзовият конник“. След ужасно наводняване той проклина Петър за основаването на новата столица по средата на тресавище с ужасяващ климат. В романа Юноша Достоевски още веднъж показва сходна теза: „Какво, по какъв начин ще се разпръсне и по какъв начин ще се вдигне тази мъгла, няма ли да си отиде с нея и всичкия този развален, разглезен град, да се вдигне с мъглата и да изчезне като пушек, с цел да остане предходното финско тресавище, а измежду него, евентуално, може би за хубост, бронзов ездач на тежко дищаш, отпаднал кон?“
Статуята „Бронзовият конник“
Въпреки че в романа си Достоевски обрисува по-скоро един тъмен, в сравнение с величествен Санкт Петебрург, самият публицист постоянно може да бъде забелязан на Невски проспект, пазарската улица на града, където активност развиват банкери и търговци, а млади дами се разхождат. След това писателят живее в чужбина и когато идва не наема апартамент, а остава на хотел на Невски проспект.
Невски проспект
Писателят посещава Казанската катедрала на Невски проспект, с цел да се моли (съпругата му твърди, че отива там и след оповестяването на Руско-турската война през 1877 година).
Казанската катедрала
На минута от Казанската катедрала е (и към момента е там) сладкарница „Вълк и Беранже“, която Достоевски обича да посещава и където през 1846 година се заппознава с Михаил Петрашевски, уредникът на гореспонатия скришен доброволчески кръг. Именно на заседание на „петрашевците“ Достоевски чете неразрешеното писмо. Петрашевски, който също заточен в Сибир, е първообраз на мрачния персонаж в романа „Бесове“ на Пьотър Верховенски.
Домът на Котомин на ъгъла на Невски проспект и улица „Болшая Морская“Свободни източници
Много места в Санкт Петербург са разказани в „Престъпление и наказание“. На Николаевския мост (сега „Благовешченски“) антигероят от романа Родион Разколников, изгубен в мислите си, едвам не е стъпкан от файтон, а кочияшът го удря по гърба с камшика си. Няколко състрадатели млади дами го вземат за бедняк и му дават лепта.
Николаевският мост
Разколников обикаля и Лятната градина, като си мечтае целият град да потъне в такава зеленина и фонтани, които освежават прашния градски въздух: „После внезапно се заинтересува за какво точно във всички огромни градове човек освен по нужда, а просто някак изключително е податлив да живее и да се заселва точно в такива елементи на града, където няма нито градини, нито фонтани, където е нечистотия и воня, и всевъзможни гадости.“
Параклис „Св. княз Александър Невски“ до оградата на Лятната градинаСвободни източници
А ето го и насипа на Екатерининския канал на Николайския събор. Недалеч отсам живее остарялата лихварка, убита от Разколников, а надолу по канала пребивавам обичаната му Соня Мармеладова. Днес той се назовава Грибоедовски канал, а Достоевски не доживява построяването на главната му забележителност: църквата „Възкресение Христово“. Само месец след гибелта на писателя император Александър II е погубен на мястото на днешната черква, която е издигната в памет на царя. Ако обаче бе очевидец на това събитие, Достоевски би бил шокиран: той е родолюбец и монархист, надълбоко угрижен за възходящия брой опити за покушением над царя.
Николски събор
Самият Разколников живее близо до артистичния регион на площад „Сеная“. „Близо до кръчмите на долните етажи, в мръсните и миризливи дворове на къщите на площад „Сеная“, и най-много край пивниците, се тълпяха всевъзможни занаятчии и търговци на килими.“
Площад „Сеная“Свободни източници
А този махленски търговец на риба като че ли е слязъл от страниците на романите на Достоевски. „Отново вонята от дюкяните и кръчмите, още веднъж пияни всяка минута, фински амбулантни търговци и разпадащи се карети.“
Василиевският остров играе съществена роля в „Престъпление и наказание“ и други творби самият публицист живее на няколко разнообразни адреса. Тъй като няма пари за транспорт, основният воин на „Унижените и оскърбените“ върви до там пешком, макар че се намира в другия завършек на града. Веднъж Достоевски съвсем припада: „имаше дълъг път до Василиевски [където той и брачната половинка му живеят по това време]“. Точно както хората през днешния ден употребяват услугите за споделено пътешестване, по този начин и по времето на Достоевски пасажерите в една и съща посока си разделят транспорта – или използвт личното си транспортно средство като такси: „…като чу, че отивам до Василиевски, той благодушно предложи да ме вземе в своята карета“.
От особено значение за писателя е Троицската катедрала. Именно тук през 1887 година той се дами за втората си брачна половинка Анна Сниткина, която е с 25 години по-млада от него. Тя е негов стенограф и без нейна помощ „Идиот“, „Бесове“, „Юноша“, „Братя Карамазови“ и други произведения евентуално нямаше да видят бял свят.
Троицката катедрала
Сградата на механичния цех „Курт Зигел“ е издигната през 1876 година на ул. „Ямская“ в Санкт Петербург, която в този момент носи името ул. „Достоевски“. На ъгъла ѝ стои къщата, в която се намира последният му апартамент, където той живее от 1878 година до гибелта си през 1881 година. Днес в нея се обитава музеят в негова памет.
Сградата на завода „К. Зигел“
Достоевски доживява да види построяването и откриването на Александровския (сега Литейни) преносим мост през 1879 година, една от визитните картички на града. Точно както хората споделят, че Москва не е Русия, по този начин Достоевски има вяра, че Санкт Петербург не е внушителен за цялата страна. „В последна сметка не можете да отречете, че те не познаваха почвата, познаваха Русия от работа в Санкт Петербург, имаха връзки барон-крепостен селяндур с народа“, написа той в своя дневник на писателя за героите на Пушкин и Гогол.
Александровски (сега Литейни) мост в развой на създаване
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ