Родителство без зрение: Когато обичта е най-сигурният ориентир - историята на Бени и Боги
Родителството е сложен, провокационен, само че и най-сладкият интервал в живота на хората. От историята на Бена и Богомил Къркови блика мощ, любов, щастие, само че и удивление. Те не виждат света, само че го вършат по-добър за децата си. Родителството не се води от очите, а от сърцето и обичта е най-сигурният ориентир.
Бени и Боги са незрящо семейство, двамата отглеждат двете си прелестни дъщери - Лора, която е на 4 години и 9 месеца и Габриела на 1 година и 9 месеца.
Хората без зрение също могат да бъдат родители и се оправят отлично в тази си роля. Както споделя и самата Бени, те са благословени. Те учат децата си да са независими още от доста мънички, тъй като децата им нямат различен избор.
Бена е приключила Музикална педагогика в Софийския университет, а сега е в отпуск по майчинство, а Богомил е приключил Публична администрация, само че не работи по специалността си, в този момент преподава на незрящи в рехабилитационния център " Светлина ".
Боги е роден без зрение, а Бени се ражда прибързано и губи зрението си, по време на престоя в кувиоз.
Двамата се срещат в учебно заведение за незрящи и след известно време стават семейство.
" Ние нямахме подозрения дали желаеме деца. Ние искахме деца, само че събитията бяха такива, че аз първо трябваше да завърша междинното си обучение, тъй като започнах първи клас, когато бях на 15 години и нямаше по какъв начин да бързаме с децата, споделя Бени.
„ Аз имам вяра, че има Бог и Той ми даде огромна мощ и убеденост, както и на двама ни, че ще се оправим. Хората ни питаха: „ Децата ви в този момент в случай че не виждат, какво ще вършиме? “ Аз отговарях: Няма да стане по този начин, само че в случай че стане ще ги науча на това, на което мен не са могли да научат, само че няма да стане по този начин и ние ще имаме здрави деца. Знаех, че желаеме да имаме повече от едно дете, с цел да не е самичко дете ".
Така и става. Лора и Габриела са прелестни, здрави, витални и усмихнати момиченца.
" Те са доста желани деца, планувани деца. Лора е доста добродушно дете, Габриела не толкоз, да не кажа никак. Сблъсквала съм се с проблеми - най-големият проблем, с който не съумях да се оправя, само че може би тъй като имаше човек към мен, беше слагане на капки в очите. Иначе мога да поставям в ушите, в носа, да си дозирам медикаменти със спринцовки, които имат драскотина. Термометрите приказват, апаратите за кръвно приказват.
Но пък в родилното не желаеха да ми дадат опция да им покажа, че аз мога да си взема бебето и да си го виждам. Много мъчно отидох да си взема Лора, малко по-лесно взех Габриела от стаичката с бебетата, тъй като бях и по-опитна. С Лора чаках да ми дадат бебето, а те не желаеха да ми го дадат. И им споделям, аз щом съм решила да родя дете, значи желая да си го виждам. С Габриела към този момент им споделих - в случай че желаете ме наблюдавайте по какъв начин ще си взема бебето, аз имам по-голямо дете у дома, желая да си я закърмя, тъй като знам, че мога, не желая да се храни с приспособено мляко.
Много плаках с Лора, по какъв начин по този начин не ми дават бебето в болничното заведение, мислех си всевъзможни нелепости ", споделя Бена.
На какво не са съумели да те научат?
На автономия, на домакинска работа, да съм в точния момент на учебно заведение, а не 15-годишна да изучавам с първолаци, което беше доста мъчно. Моите родители са подценили образованието и са си мислили, че единствено тяхното дете е сляпо на този свят и би трябвало да се пази като цвете в саксия и доста мъчно съумях да ги убедя, че би трябвало да изучавам и да имам обучение.
Аз съм и от двете страни - незряща съм и съм от цигански генезис и се сблъсквам и чувствам много често дискриминацията. Хората в циганската махала нямат задоволително осведоменост, не знам на какво се дължи - дали на това, че те самите не желаят или, че хората ги отбягват и не им дават задоволително информация.
Бена развива свой профил в Тик Ток от близо година с концепцията да покаже на хората по какъв начин се оправя в всекидневието и семейството една незряща жена. Чрез този си профил съумява да срещне незрящи хора на 60 години, които не могат да четат, пишат и готвят. Именно това се пробва да промени с видеата си. Да покаже, че един незрящ човек може всичко, единствено би трябвало да има предпочитание и да му се даде опция и подобаваща среда.
Вярваш ли, че децата сами избират родителите си?
Има някаква истина. За мен е супер забавно предизвикателство родителството. Казвам на Боги - ей това кърменето е вълшебна работа и той се смее и вика - вълшебницата ми тя и се майтапи, само че за мен в действителност е чудо. Да се роди бебето, да се отгледа, изключително за незрящ човек е в действителност предизвикателство. Няма спор, че на всяка една майка, която държи за първи път бебе й е мъчно, само че когато не виждаш и не знаеш по какъв начин би трябвало да го направиш, а единствено би трябвало да го усетиш и в случай че не ти се изясни добре, си изгубен.
Какво хората не схващат за родителството без зрение?
Може би това, че нашите деца се учат на доста огромна отговорност още, до момента в който са доста дребни. Например: запитвам Лора, къде си, а тя ми дава отговор - тук, на люлката. Уточнява къде е. Питат ме за какво детето върви със звънче на обувката - тъй като би трябвало да го слушам, другояче не знам къде е. Такива напълно обикновени неща, които за нас са от супер огромно значение.
Какви други " хитринки " прилагате, сходно на звънчетата на обувките, които ви оказват помощ в всекидневието в развъждането на децата?
Учим ги непрестанно. Говорим доста, но доста. Аз не онемявам. Дори като дремя от време на време си бълнувам някои неща. Аз задавам въпроси, те дават отговор, с цел да знаем непрекъснато къде са и какво вършат. Лекарства под формата на капки като се дават, употребявам картонена или пластмасова чаша и си броя какъв брой капки падат, то се чува.
Говорите ли с децата намерено, че не виждате?
Да, Лора ми дава рисунка и ми споделя - мамо, снимай я с телефона да видиш какъв брой е хубава. Тя доста добре знае, че аз не я виждам. Сега около Габи й споделям: Лорче, нали знаеш, че аз Габи не я виждам къде е, може да ми окажеш помощ. Сега към този момент ми оказва помощ за сортирането на чорапките, тъй като другояче ги събирах и чаках да пристигна някой зрящ да ми помогне.
Има ли близки, които ви оказват помощ?
В развъждането на децата няма. Боги като си пристигна от работа, единствено той за няколко часа.
Кое е най-важното нещо, на което желаете да научите децата?
Да не лъжат, да са добрички, да оказват помощ на хората, когато видят, че някой има потребност. За мен лъжата е нещо доста неприятно и не желая в никакъв случай да лъжат, желая да държат на обещанията си. Лора беше дала обещание да не рисува стените, само че наруши обещанието и аз съм й малко афектирана. Живяхме в комплекса на слепите и Лора когато види, че някой се залута нещо, отива и оказва помощ. Лора тича и аз крещя къде отиваш, Лора, тя не ми се обажда, аз се тормозя и по-късно се връща и ми споделя: мамо, ти нали сподели да оказвам помощ, аз отидох да оказа помощ на баба Роска, тъй като се беше изгубила.
А те на какво ви научиха?
На доста самообладание, тъй като едно нещо би трябвало да се повтаря по 200 пъти дневно и да се изчака резултатът.
Имаше ли страхове, до момента в който беше бременна, когато бяха по-малки децата, сега?
Най-големият ми боязън е като излезем на открито нещо да не им се случи, другояче нямам страхове. Ако паднат ми лишава време да схвана къде са се блъснали, къде има кръв, какво тъкмо им има. Само от това ме е боязън. На мен ми беше доста забавно и въобще не ме е било боязън нито от раждане, нито от кърмене, нито от къпането на бебето.
Случвало ми се е да падне детето и до момента в който стигна до нея. Хората споделят, гледай в този момент по какъв начин си е оставила детето да плаче там, а аз до момента в който стигна ми лишава малко повече време, а и всичко ми трепери, до момента в който схвана какво му е. Но хората съдят без да са сигурни какво и за какво се случва.
Помагат ли ви хората, когато сте на открито?
Да, откликват, дори ни се възхищават по какъв начин си гледаме децата, задават ни въпроси.
От какво имате потребност, какво може да направи страната и обществото за незрящите?
Достъпна среда. Няма асансьори, някъде няма ескалатори, тротоари. Най-вече налична среда.
За какво си мечтаеш?
Да имам по-спокоен живот. Чисто финансово също, тъй като е доста мъчно. Мечтая си хората да са по-добри, да не са предубедени, да дават късмет на всички, да дават опция за работа. Сега онлайн от телефон и компютър могат доста неща да се правят от един незрящ човек, само че като схванат, че не виждаме, срещаме отменяне.
Завършила си музика. Коя ария пееш на децата си?
Много детски песнички...
" Вятърко листи в гората пилей
Косето-Босето към този момент не пей... "
Майчината любов е...
Майчината любов е нещо доста свято, нещо неописуемо, което единствено една майка може да го разбере.
Децата са...
Богатство, най-важното нещо на света и най-голямото знамение, което може да се случи на човек.
