Арх. Димитър Балджиев: Презастрояването е световен феномен, ...
В плана за кино " Космос " най-трудно беше да преустроим сцената в многофункционална
В Пловдив се строи безредно, на парче и късогледо
Извън градските центрове еклектиката се трансформира в норма
Поводът
Млади архитекти връщат на пловдивчани именитото кино „ Космос “. Това е екипът на „ Тектоника-Б “, зад който стоят архитектите Димитър Балджиев, Елена Балджиева и Инес Янкова, които преди седмица показаха своя план в Дома на културата „ Борис Христов ”.
Кино „ Космос “ е напът да се трансформира в мултифункционален и съвременен център за просвета. За задачата към този момент има подготвен и координиран с инстанциите механически план за соцперлата. За новата идея, която внимателно пази достоверността на първичния план, за развиването на Пловдив и презастрояването като международен проблем беседваме с младия проектант Димитър Балджиев. Роден е през 1990 година в София, само че е израснал в Пловдив. Защитава бакалавърска степен по архитектура в Лондон Метрополитън и магистърска степен в Hochschule Anhalt - Dessau Institute of Architecture, Десау, Германия. Интересува се от архитектура и технологии с необикновен интерес към новаторските способи за дизайн и цифровата манифактура. Отличен е с първа награда „ Робърт Оксман ” за най-хубава дипломна разработка.
- Арх. Балджиев, пловдивчани харесаха плана ви за обновяването на кино „ Космос “. Кое беше най-голямото предизвикателство за вас в работата ви по този план?
- Най-голямото предизвикателство несъмнено беше преконфигурацията на зрителната зала и по-специално театралното пространство. Накратко, искахме да превърнем сцената, която сега е подобаваща само за кинопрожекции, в мултифункционална. Бяхме изправени пред разнородни и от време на време спорни условия на другите театрали, киноексперти и уредници на концерти. Самата зала със своите близо 600 места никога не е дребна и допуска оптимално пълноценна атрактивна и оборудвана сцена. Целите, които си бяхме сложили във връзка с мултифункционалност, бяха много високи и се радваме, че в последна сметка успяхме да ги осъществим.
- Вярвате ли, че скоро ще забележим реставрираното и към този момент приключено кино?
- Моите усещания са, че макар многото компликации и премеждия, през които мина планът, има политическа воля за реализирането му. Намерихме цялостно подпомагане в лицето на възложителя, а точно заместник-кмета по културата на Пловдив Пламен Панов. Такива планове в никакъв случай не са лесни, само че реализацията е все по-близо.
- Завършили сте образованието си в Европа. Кой международен проектант е най-големият ви преподавател?
- В модерното схващане за архитектура ролята на архитектурните суперзвезди не се издига на фундамент по този начин, както в средата и в края на ХХ век. Архитектурната специалност в интернационален, а и в местен мащаб е извънредно комплицирана и разнообразна и показва положителни и вдъхновяващи решения и от сътрудници, които не са издигнати в фетиш. Все отново черпя ентусиазъм от международни звезди като Coop Himmelb(l)au, Shigeru Ban, Reiser+Umemoto, Richard Rogers, Fosters and Partners, Kengo Kuma.
- През 2015 година спечелихте най-престижната студентска премия на името на Робърт Оксман за най-хубав дипломен план в Hochshule Anhalt, Германия, който се явява правоприемник на известната архитектурна школа Баухаус в Десау. Как впечатлихте журито?
- Първоначално планът ми беше отличен измежду сътрудниците в студиото, което ми даде опция да го показва пред доста необятно, близо 20-членно жури, при доста мощна конкуренция. Няма по какъв начин да знам кое тъкмо е наклонило везните в моя посока, само че смятам, че аналитичният ми метод и способността ми да предам нетривиални хрумвания, бързо и на наличен език, ми оказа помощ доста.
- Разкажете ни освен това за вашия план?
- Проектът разглеждаше способи да се балансира сред голям брой взаимно противоречащи си условия - в тази ситуация сред медицински, пациентски, строително-физични, инфраструктурни. Разработвах методика за оценяване на всички тези фактори и алгоритмичен прийом при визуализирането и намирането на уместно решение. Подходът и методът на мислене, които развих тогава, ми оказват помощ доста в решаването и на по-прозаични, ежедневни архитектурни проблеми. Но въпреки всичко това беше академична разработка, която съм правил преди близо 7-8 години. Сега несъмнено бих я направил по друг метод.
- Как ще се развива Пловдив в последните години? Какви ще са следствията в бъдеще от презастрояването?
- Това, което назоваваме презастрояване, е международен феномен. Безлично и бездушно жилищно строителство се разпростира и в Европа, и в Азия, и оттатък океана. За страдание, тези здания са артикул на пресечната точка на капитала и публичния интерес. Естествено, тук го вършим от време на време много безредно, на парче и късогледо. Това е пряк резултат от неналичието на съответно съвременно градоустройство, неналичието на предвидливост на общините и остарялата нормативна и законова база. Последствията в бъдеще ще са квартали със слаба социална функционалност, бетонови пустини, необезпечени от обществена инфраструктура. Има потребност от огромни вложения в градска среда и градско обмисляне.
- А какво мислите за тази еклектика в целия град? Защо българските архитекти не съумяват да се съобразят с околната застройка, когато проектират нова постройка?
- И този проблем не е единствено на родна почва. Извън градските центрове еклектиката е норма значително съвсем на всички места. Това, което би трябвало да вземем като образец от страните с по-развити строителни закони, са правила и механизми за задаване на характерни правила за другите градоустройствени зони. Имам поради рационални правила, съобразени както с естетическите визии, по този начин и с икономическите условия. Същевременно е нужно да се понижи административната тежест в проектирането. Като цяло да се основат правила и да се улесни спазването им. Засега има откъслечни такива за част от историческите центрове, които правила обаче са недостъпни в интернет.
Проблемът с презастрояването и съобразяването с околната застройка би трябвало да се реши с доста старания в посока внедряването на “новите ”, само че към този момент одобрени технологии в строителния развой като географски осведомителни системи, бази с информация, BIM, електронно предаване на планове и рутинно реализиране на публичен консенсус по значими въпроси посредством публични разисквания.
- Кой архитектурен жанр е най-подходящ за град като Пловдив?
- В днешно време не бих споделил, че има избран архитектурен жанр, който би трябвало да се следва. Съвременният метод на планиране би трябвало да минава през доста изчерпателен разбор на заобикалящата среда. Този разбор дава и естетическите рамки, в които е уместно да се осъществя един план. Пловдив е град с доста исторически напластявания, по тази причина и методът към нови планове би трябвало бъде доста деликатен и с деликатни архитектурни изразни средства.
- Кои здания са най-сложни за планиране - имате опит в здравните заведения, само че с изключение на тях?
- В практиката си имам опит с жилищни здания и разнообразни по мащаб и трудност публични здания. Проектирали сме и детски центрове, здравни заведения и изложбени зали. Винаги реконструкциите са по-предизвикателни от новите здания, а планът за ремонт на кино “Космос ” комбинира в себе си по едно и също време извънредно доста характерни условия, които би трябвало да се съблюдават в тази остаряла, знакова за града ни постройка.
- Какви са вашите занимания отвън архитектурата?
- Имам ползи в областта на компютрите - цифрова манифактура, програмиране и електроника. Обичам да сготвям, а в последно време се заражда и интерес към работа с дърво и глина.
В Пловдив се строи безредно, на парче и късогледо
Извън градските центрове еклектиката се трансформира в норма
Поводът
Млади архитекти връщат на пловдивчани именитото кино „ Космос “. Това е екипът на „ Тектоника-Б “, зад който стоят архитектите Димитър Балджиев, Елена Балджиева и Инес Янкова, които преди седмица показаха своя план в Дома на културата „ Борис Христов ”.
Кино „ Космос “ е напът да се трансформира в мултифункционален и съвременен център за просвета. За задачата към този момент има подготвен и координиран с инстанциите механически план за соцперлата. За новата идея, която внимателно пази достоверността на първичния план, за развиването на Пловдив и презастрояването като международен проблем беседваме с младия проектант Димитър Балджиев. Роден е през 1990 година в София, само че е израснал в Пловдив. Защитава бакалавърска степен по архитектура в Лондон Метрополитън и магистърска степен в Hochschule Anhalt - Dessau Institute of Architecture, Десау, Германия. Интересува се от архитектура и технологии с необикновен интерес към новаторските способи за дизайн и цифровата манифактура. Отличен е с първа награда „ Робърт Оксман ” за най-хубава дипломна разработка.
- Арх. Балджиев, пловдивчани харесаха плана ви за обновяването на кино „ Космос “. Кое беше най-голямото предизвикателство за вас в работата ви по този план?
- Най-голямото предизвикателство несъмнено беше преконфигурацията на зрителната зала и по-специално театралното пространство. Накратко, искахме да превърнем сцената, която сега е подобаваща само за кинопрожекции, в мултифункционална. Бяхме изправени пред разнородни и от време на време спорни условия на другите театрали, киноексперти и уредници на концерти. Самата зала със своите близо 600 места никога не е дребна и допуска оптимално пълноценна атрактивна и оборудвана сцена. Целите, които си бяхме сложили във връзка с мултифункционалност, бяха много високи и се радваме, че в последна сметка успяхме да ги осъществим.
- Вярвате ли, че скоро ще забележим реставрираното и към този момент приключено кино?
- Моите усещания са, че макар многото компликации и премеждия, през които мина планът, има политическа воля за реализирането му. Намерихме цялостно подпомагане в лицето на възложителя, а точно заместник-кмета по културата на Пловдив Пламен Панов. Такива планове в никакъв случай не са лесни, само че реализацията е все по-близо.
- Завършили сте образованието си в Европа. Кой международен проектант е най-големият ви преподавател?
- В модерното схващане за архитектура ролята на архитектурните суперзвезди не се издига на фундамент по този начин, както в средата и в края на ХХ век. Архитектурната специалност в интернационален, а и в местен мащаб е извънредно комплицирана и разнообразна и показва положителни и вдъхновяващи решения и от сътрудници, които не са издигнати в фетиш. Все отново черпя ентусиазъм от международни звезди като Coop Himmelb(l)au, Shigeru Ban, Reiser+Umemoto, Richard Rogers, Fosters and Partners, Kengo Kuma.
- През 2015 година спечелихте най-престижната студентска премия на името на Робърт Оксман за най-хубав дипломен план в Hochshule Anhalt, Германия, който се явява правоприемник на известната архитектурна школа Баухаус в Десау. Как впечатлихте журито?
- Първоначално планът ми беше отличен измежду сътрудниците в студиото, което ми даде опция да го показва пред доста необятно, близо 20-членно жури, при доста мощна конкуренция. Няма по какъв начин да знам кое тъкмо е наклонило везните в моя посока, само че смятам, че аналитичният ми метод и способността ми да предам нетривиални хрумвания, бързо и на наличен език, ми оказа помощ доста.
- Разкажете ни освен това за вашия план?
- Проектът разглеждаше способи да се балансира сред голям брой взаимно противоречащи си условия - в тази ситуация сред медицински, пациентски, строително-физични, инфраструктурни. Разработвах методика за оценяване на всички тези фактори и алгоритмичен прийом при визуализирането и намирането на уместно решение. Подходът и методът на мислене, които развих тогава, ми оказват помощ доста в решаването и на по-прозаични, ежедневни архитектурни проблеми. Но въпреки всичко това беше академична разработка, която съм правил преди близо 7-8 години. Сега несъмнено бих я направил по друг метод.
- Как ще се развива Пловдив в последните години? Какви ще са следствията в бъдеще от презастрояването?
- Това, което назоваваме презастрояване, е международен феномен. Безлично и бездушно жилищно строителство се разпростира и в Европа, и в Азия, и оттатък океана. За страдание, тези здания са артикул на пресечната точка на капитала и публичния интерес. Естествено, тук го вършим от време на време много безредно, на парче и късогледо. Това е пряк резултат от неналичието на съответно съвременно градоустройство, неналичието на предвидливост на общините и остарялата нормативна и законова база. Последствията в бъдеще ще са квартали със слаба социална функционалност, бетонови пустини, необезпечени от обществена инфраструктура. Има потребност от огромни вложения в градска среда и градско обмисляне.
- А какво мислите за тази еклектика в целия град? Защо българските архитекти не съумяват да се съобразят с околната застройка, когато проектират нова постройка?
- И този проблем не е единствено на родна почва. Извън градските центрове еклектиката е норма значително съвсем на всички места. Това, което би трябвало да вземем като образец от страните с по-развити строителни закони, са правила и механизми за задаване на характерни правила за другите градоустройствени зони. Имам поради рационални правила, съобразени както с естетическите визии, по този начин и с икономическите условия. Същевременно е нужно да се понижи административната тежест в проектирането. Като цяло да се основат правила и да се улесни спазването им. Засега има откъслечни такива за част от историческите центрове, които правила обаче са недостъпни в интернет.
Проблемът с презастрояването и съобразяването с околната застройка би трябвало да се реши с доста старания в посока внедряването на “новите ”, само че към този момент одобрени технологии в строителния развой като географски осведомителни системи, бази с информация, BIM, електронно предаване на планове и рутинно реализиране на публичен консенсус по значими въпроси посредством публични разисквания.
- Кой архитектурен жанр е най-подходящ за град като Пловдив?
- В днешно време не бих споделил, че има избран архитектурен жанр, който би трябвало да се следва. Съвременният метод на планиране би трябвало да минава през доста изчерпателен разбор на заобикалящата среда. Този разбор дава и естетическите рамки, в които е уместно да се осъществя един план. Пловдив е град с доста исторически напластявания, по тази причина и методът към нови планове би трябвало бъде доста деликатен и с деликатни архитектурни изразни средства.
- Кои здания са най-сложни за планиране - имате опит в здравните заведения, само че с изключение на тях?
- В практиката си имам опит с жилищни здания и разнообразни по мащаб и трудност публични здания. Проектирали сме и детски центрове, здравни заведения и изложбени зали. Винаги реконструкциите са по-предизвикателни от новите здания, а планът за ремонт на кино “Космос ” комбинира в себе си по едно и също време извънредно доста характерни условия, които би трябвало да се съблюдават в тази остаряла, знакова за града ни постройка.
- Какви са вашите занимания отвън архитектурата?
- Имам ползи в областта на компютрите - цифрова манифактура, програмиране и електроника. Обичам да сготвям, а в последно време се заражда и интерес към работа с дърво и глина.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ