Агресията на Русия срещу Украйна не оставя място за преговори
В продължение на съвсем година и половина нашествието на Русия в Украйна шокира и ужаси света повече от всяко друго събитие в актуалната европейска история, написа за Euronews Питър Дикинсън, издател и редактор в Atlantic Council.
Въпреки това, към момента има доста интернационалните гласове, които упорстват за някакъв тип компромис с Кремъл.
И от американската десница, и от европейската левица, както и от Китай до Бразилия, видни фигури не престават да приканват за неотложно преустановяване на огъня, макар че всяко контрактувано споразумяване съвсем несъмнено ще остави огромни елементи от Украйна под съветски надзор.
Поддръжниците на договорката земя против мир нормално настояват, че са реалисти, стимулирани от желанието да се постави завършек на касапницата в Украйна допустимо най-бързо.
Докато някои без подозрение са изцяло откровени в желанията си, всички тези по този начин наречени реалисти са обединени от фундаменталния крах да признаят същинската природа на режима на Путин и геноцидния темперамент на съветската инвазия.
Нагли замисли и имперски упоритости
Войната, отприщена от Владимир Путин през февруари 2022 година, не е просто граничен спор, който може да бъде позволен посредством териториални отстъпки; това е старомодна война за имперско завладяване, която се стреми да унищожи украинската държавност и да изкорени всички следи от украинската национална еднаквост.
Искането на украинците да реализират компромис с този елиминационен дневен ред е по едно и също време гротескно и неуместно. Въпреки това, навръх това сме очевидци сега.
Може би не е изненадващо, че толкоз доста хора към момента не схващат същинските планове на Путин в Украйна.
Руският деспот работи интензивно, с цел да размъти водите, предлагайки редица извинения, с цел да оправдае войната и да отвлече вниманието от личните си имперски упоритости.
Най-ефективната машинация на Путин е изказванието, че Русия просто реагира на десетилетия разширение на НАТО.
От началото на нахлуването в Украйна доста политици и коментатори по света повториха недоволствата на Путин по отношение на разрастването на НАТО след 1991 година, потвърждавайки, че този развой съставлява непоносима опасност за съветската национална сигурност, което прави войната неизбежна.
Очевидното равнодушие на Русия към скорошното присъединение на Финландия към НАТО обаче направи за посмешище сходни изказвания.
НАТО не е повода
Финландците, които споделят 1300 км граница с Русия, оповестиха желанието си да се причислят към НАТО през май 2022 година и се причислиха към алианса единадесет месеца по-късно.
През този интервал Русия не предприе стъпки за митинг или увеличение на военното си наличие покрай Финландия.
Напротив, Путин омаловажи смисъла на участието на Финландия в НАТО, до момента в който съветската войска в действителност изтегли по-голямата част от войските си от граничния район.
Оттогава Русия зае същата безгрижна позиция по отношение на идното участие на Швеция в НАТО, макар обстоятелството, че това ще трансформира Балтийско море в езеро на НАТО.
Очевидно Путин не счита НАТО за опасност за сигурността на Руската федерация.
Руската злост към разширението на НАТО е задоволително действителна, само че няма нищо общо с законните опасения за националната сигурност.
Вместо това Путин възразява против НАТО, тъй като му пречи да тормози съседите на Русия.
Продължаващата глупост на изказванията за украински " нацисти "
Докато причините на Русия за НАТО не устоят на инспекция, другите извинения на Путин са още по-пресилени.
Най-известното е, че той нарежда нахлуването си в Украйна като кръстоносен поход за " денацифициране " на страната.
Един къс взор към политическия пейзаж на Украйна би трябвало да е задоволителен, с цел да разкрие глупостта на това изказване.
Украинският президент Володимир Зеленски е евреин и за първи път се издигна до национална популярност като рускоезичен комедиант, само че това не му попречи да завоюва президентството на Украйна със съкрушителна победа.
Докато Зеленски се радва на рекордно утвърждение, крайнодесните политици на Украйна остават твърдо на ръба на демокрацията в страната.
След години на неуместни изборни неуспехи украинските националистически партии се сплотиха през 2019 година под единно изборно знаме, само че въпреки всичко завоюваха единствено 2% от гласовете.
Докато Кремъл бълнува за мислени украински фашисти, малко са европейските страни, където крайнодесните политици се радват на по-малка поддръжка от Украйна.
Говоренето на Путин за НАТО и нацистите е предопределено да прикрие надалеч по-тъмните претекстове, движещи неговата инвазия.
Подобно на милиони свои сънародници, Путин отхвърля цялата концепция за украинска държавност и вижда украинската самостоятелност като знак на историческа неправда, сполетяла Русия след разпадането на Съветския съюз.
Когато той оплаква разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и " гибелта на историческа Русия ", той има поради на първо място Украйна.
Подчиняването на Украйна се трансформира в крайъгълен камък на това, което той счита за своя свещена задача да възроди Руската империя.
Манията по Украйна не е нищо ново за Русия и Путин
Неумолимото опълчване на Путин на украинската самостоятелност също отразява паниката му от прегръдката на демокрацията в постсъветска Украйна, която той вижда като екзистенциална опасност за личния си властнически режим.
Не е инцидентно, че манията на Путин по Украйна стана явна за първи път след продемократичната Оранжева гражданска война от 2004 година, която анулира подправен украински президентски избор.
Той е ужасяващ, че демократичните политически обичаи се вкореняват в Украйна и това това ще провокира претенции за сходна смяна в самата Русия.
Тези страхове се коренят в персоналния опит на Путин като млад офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Източна Германия от ерата на Студената война, където той стана очевидец на разпадането на руската власт, когато продемократичните придвижвания заляха Източния блок в края на 80-те години.
Путин остава преследван от вероятността една демократична Украйна да послужи като катализатор за нова глава в продължаващото раздробяване на Руската империя и наподобява подготвен да заплати съвсем всяка цена, с цел да предотврати това да се случи.
Психически неуравновесени есета и чисто и просто присвояване на земя
Тази угриженост за Украйна се ускори през годините и стартира да господства през цялото ръководство на Путин.
Той е прочут с това, че упорства, че украинците в действителност са руснаци ( " един народ " ) и разгласява душевен неуравновесено есе от 5000 думи през юли 2021 година, което се чете като оповестяване на война против украинската държавност.
Путин отиде още по-далеч през лятото на 2022 година, сравнявайки непосредствено продължаващото навлизане в Украйна с имперските завоевания на съветския цар Петър Велики от 18-ти век.
Месеци по-късно той следи обилна гала в Кремъл, с която публично анексира четири отчасти окупирани района на Украйна, представляващи към 20% от страната. Това чисто и просто присвояване на земя бе част от борба за " велика историческа Русия ", изясни той.
Путин не е измислил тази антиукраинска теория. Напротив, тя е била централна характерност на съветската имперска еднаквост от епохи.
Въпреки това неговата фиксация към Украйна е остра даже по съветските стандарти и е изкривила националния дискурс на страната до степен, че геноцидната изразителност, ориентирана против украинците, в този момент е рутинна характерност на мощно цензурираните съществени медии в Русия.
Не е изненадващо, че това токсини отношението към Украйна измежду елементарните руснаци и оказа помощ за подхранването на мощна социална поддръжка за нашествието, която остава непрекъснато над 70% съгласно единствения интернационално почитан самостоятелен социолог в Русия, Левада център.
Въпреки че има основателни опасения по отношение на валидността на изследванията на публичното мнение в диктатурите, не може да се отхвърли съвсем цялостното неявяване на антивоенно придвижване в днешна Русия. В доста действителен смисъл това е и войната на Русия, а освен войната на Путин.
От парадокси до жестокости — и в последна сметка геноцид
Военните закононарушения, осъществени от съветски бойци в Украйна, са разумно разследване от антиукраинската нервност, която от дълго време е нормализирана в самата Русия.
В края на краищата, както предизвестява Волтер, тези, които могат да ви накарат да вярвате в парадокси, могат да ви накарат да извършите зверства.
Нито пък тези закононарушения са дело на изолирани лица или лъжлив групи. Напротив, във всеки един освободен район на страната украинските чиновници са разкрили поразително сходни доказателства за бързи изтезания, изтезания, полово принуждение, всеобщи депортации, отвличания на деца, насилствена русификация и систематично угнетяване на украинската национална еднаквост.
Това падение във варварството е директен резултат от демонстрираните в Москва геноцидни планове.
Всичко това е чудесно известно в Украйна, което изяснява за какво на практика няма вкус за какъвто и да е компромис с Кремъл.
Едно скорошно изследване откри, че 84% от украинците са срещу всевъзможни териториални отстъпки на Москва и упорстват за цялостното освобождение на страната от съветска окупация, даже в случай че това значи удължение на войната.
Украинците признават, че в случай че Русия не бъде принудена да се отдръпна изцяло от тяхната страна, Путин ще употребява всяко съглашение за преустановяване на огъня, с цел да се превъоръжи и прегрупира, преди да възобнови нашествието си.
За някои външни наблюдаващи тази твърда решителност да се победи Русия може да наподобява безкомпромисна или даже безполезна. От украинска позиция това е просто единственият метод да се обезпечи национално оцеляване.
Едно спокойно съглашение би заплашило и други страни
Украинците не са единствените евентуални жертви на съглашение посредством договаряния. Награждаването на съветската инвазия с териториални отстъпки би имало пагубни последствия за интернационалната сигурност.
Това ще насърчи Кремъл и ще провокира по-нататъшна съветска експанзия, като Молдова, Казахстан и балтийските страни са евентуални цели.
Други властнически ръководещи също ще научат уроци от подобен триумф на Путин и ще се впуснат в лични експанзионистични завършения.
Целият свят ще навлезе в нова епоха на интернационална неустойчивост, белязана от надигаща се вълна от милитаризъм и геополитическо заплашване.
Тъй като огромната война на европейска земя наближава година и половина, би трябвало да се подчертае, че никой не желае мир повече от самите украинци.
В последна сметка те са тези, които са тероризирани и избивани ежедневно; те са тези, принудени да прекарват нощите си в мръсни окопи и спонтанни бомбоубежища.
И въпреки всичко те са задоволително почтени, с цел да признаят, че един несвоевременен мир въобще не би бил мир. Напротив, това на процедура би подсигурило повече война.
Не се пазарете с Путин
Всеки, който приканва за неотложно преустановяване на огъня, би трябвало да се съобрази с тази мрачна действителност.
Русия не е рационален интернационален артист, който се стреми да отговори на законни опасения за сигурността; това е намерено империалистическа мощ, която изрично отхвърля сегашния интернационален ред и ясно сподели желанието си да заличи Украйна напълно от картата.
При такива условия последователите на компромисно съглашение рискуват да разрешат геноцид в сърцето на Европа и да ограбят по-широкия свят от сигурността, която подхранва десетилетия на възходящ витален стандарт.
Всеки опит за пазарлък с Путин би основал пагубен казус за бъдещето на интернационалните връзки.
Вместо това в този момент би трябвало да е явно, че единственият метод да се обезпечи дълготраен мир е посредством успеха на Украйна и решителното проваляне на съветския империализъм.
Въпреки това, към момента има доста интернационалните гласове, които упорстват за някакъв тип компромис с Кремъл.
И от американската десница, и от европейската левица, както и от Китай до Бразилия, видни фигури не престават да приканват за неотложно преустановяване на огъня, макар че всяко контрактувано споразумяване съвсем несъмнено ще остави огромни елементи от Украйна под съветски надзор.
Поддръжниците на договорката земя против мир нормално настояват, че са реалисти, стимулирани от желанието да се постави завършек на касапницата в Украйна допустимо най-бързо.
Докато някои без подозрение са изцяло откровени в желанията си, всички тези по този начин наречени реалисти са обединени от фундаменталния крах да признаят същинската природа на режима на Путин и геноцидния темперамент на съветската инвазия.
Нагли замисли и имперски упоритости
Войната, отприщена от Владимир Путин през февруари 2022 година, не е просто граничен спор, който може да бъде позволен посредством териториални отстъпки; това е старомодна война за имперско завладяване, която се стреми да унищожи украинската държавност и да изкорени всички следи от украинската национална еднаквост.
Искането на украинците да реализират компромис с този елиминационен дневен ред е по едно и също време гротескно и неуместно. Въпреки това, навръх това сме очевидци сега.
Може би не е изненадващо, че толкоз доста хора към момента не схващат същинските планове на Путин в Украйна.
Руският деспот работи интензивно, с цел да размъти водите, предлагайки редица извинения, с цел да оправдае войната и да отвлече вниманието от личните си имперски упоритости.
Най-ефективната машинация на Путин е изказванието, че Русия просто реагира на десетилетия разширение на НАТО.
От началото на нахлуването в Украйна доста политици и коментатори по света повториха недоволствата на Путин по отношение на разрастването на НАТО след 1991 година, потвърждавайки, че този развой съставлява непоносима опасност за съветската национална сигурност, което прави войната неизбежна.
Очевидното равнодушие на Русия към скорошното присъединение на Финландия към НАТО обаче направи за посмешище сходни изказвания.
НАТО не е повода
Финландците, които споделят 1300 км граница с Русия, оповестиха желанието си да се причислят към НАТО през май 2022 година и се причислиха към алианса единадесет месеца по-късно.
През този интервал Русия не предприе стъпки за митинг или увеличение на военното си наличие покрай Финландия.
Напротив, Путин омаловажи смисъла на участието на Финландия в НАТО, до момента в който съветската войска в действителност изтегли по-голямата част от войските си от граничния район.
Оттогава Русия зае същата безгрижна позиция по отношение на идното участие на Швеция в НАТО, макар обстоятелството, че това ще трансформира Балтийско море в езеро на НАТО.
Очевидно Путин не счита НАТО за опасност за сигурността на Руската федерация.
Руската злост към разширението на НАТО е задоволително действителна, само че няма нищо общо с законните опасения за националната сигурност.
Вместо това Путин възразява против НАТО, тъй като му пречи да тормози съседите на Русия.
Продължаващата глупост на изказванията за украински " нацисти "
Докато причините на Русия за НАТО не устоят на инспекция, другите извинения на Путин са още по-пресилени.
Най-известното е, че той нарежда нахлуването си в Украйна като кръстоносен поход за " денацифициране " на страната.
Един къс взор към политическия пейзаж на Украйна би трябвало да е задоволителен, с цел да разкрие глупостта на това изказване.
Украинският президент Володимир Зеленски е евреин и за първи път се издигна до национална популярност като рускоезичен комедиант, само че това не му попречи да завоюва президентството на Украйна със съкрушителна победа.
Докато Зеленски се радва на рекордно утвърждение, крайнодесните политици на Украйна остават твърдо на ръба на демокрацията в страната.
След години на неуместни изборни неуспехи украинските националистически партии се сплотиха през 2019 година под единно изборно знаме, само че въпреки всичко завоюваха единствено 2% от гласовете.
Докато Кремъл бълнува за мислени украински фашисти, малко са европейските страни, където крайнодесните политици се радват на по-малка поддръжка от Украйна.
Говоренето на Путин за НАТО и нацистите е предопределено да прикрие надалеч по-тъмните претекстове, движещи неговата инвазия.
Подобно на милиони свои сънародници, Путин отхвърля цялата концепция за украинска държавност и вижда украинската самостоятелност като знак на историческа неправда, сполетяла Русия след разпадането на Съветския съюз.
Когато той оплаква разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и " гибелта на историческа Русия ", той има поради на първо място Украйна.
Подчиняването на Украйна се трансформира в крайъгълен камък на това, което той счита за своя свещена задача да възроди Руската империя.
Манията по Украйна не е нищо ново за Русия и Путин
Неумолимото опълчване на Путин на украинската самостоятелност също отразява паниката му от прегръдката на демокрацията в постсъветска Украйна, която той вижда като екзистенциална опасност за личния си властнически режим.
Не е инцидентно, че манията на Путин по Украйна стана явна за първи път след продемократичната Оранжева гражданска война от 2004 година, която анулира подправен украински президентски избор.
Той е ужасяващ, че демократичните политически обичаи се вкореняват в Украйна и това това ще провокира претенции за сходна смяна в самата Русия.
Тези страхове се коренят в персоналния опит на Путин като млад офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Източна Германия от ерата на Студената война, където той стана очевидец на разпадането на руската власт, когато продемократичните придвижвания заляха Източния блок в края на 80-те години.
Путин остава преследван от вероятността една демократична Украйна да послужи като катализатор за нова глава в продължаващото раздробяване на Руската империя и наподобява подготвен да заплати съвсем всяка цена, с цел да предотврати това да се случи.
Психически неуравновесени есета и чисто и просто присвояване на земя
Тази угриженост за Украйна се ускори през годините и стартира да господства през цялото ръководство на Путин.
Той е прочут с това, че упорства, че украинците в действителност са руснаци ( " един народ " ) и разгласява душевен неуравновесено есе от 5000 думи през юли 2021 година, което се чете като оповестяване на война против украинската държавност.
Путин отиде още по-далеч през лятото на 2022 година, сравнявайки непосредствено продължаващото навлизане в Украйна с имперските завоевания на съветския цар Петър Велики от 18-ти век.
Месеци по-късно той следи обилна гала в Кремъл, с която публично анексира четири отчасти окупирани района на Украйна, представляващи към 20% от страната. Това чисто и просто присвояване на земя бе част от борба за " велика историческа Русия ", изясни той.
Путин не е измислил тази антиукраинска теория. Напротив, тя е била централна характерност на съветската имперска еднаквост от епохи.
Въпреки това неговата фиксация към Украйна е остра даже по съветските стандарти и е изкривила националния дискурс на страната до степен, че геноцидната изразителност, ориентирана против украинците, в този момент е рутинна характерност на мощно цензурираните съществени медии в Русия.
Не е изненадващо, че това токсини отношението към Украйна измежду елементарните руснаци и оказа помощ за подхранването на мощна социална поддръжка за нашествието, която остава непрекъснато над 70% съгласно единствения интернационално почитан самостоятелен социолог в Русия, Левада център.
Въпреки че има основателни опасения по отношение на валидността на изследванията на публичното мнение в диктатурите, не може да се отхвърли съвсем цялостното неявяване на антивоенно придвижване в днешна Русия. В доста действителен смисъл това е и войната на Русия, а освен войната на Путин.
От парадокси до жестокости — и в последна сметка геноцид
Военните закононарушения, осъществени от съветски бойци в Украйна, са разумно разследване от антиукраинската нервност, която от дълго време е нормализирана в самата Русия.
В края на краищата, както предизвестява Волтер, тези, които могат да ви накарат да вярвате в парадокси, могат да ви накарат да извършите зверства.
Нито пък тези закононарушения са дело на изолирани лица или лъжлив групи. Напротив, във всеки един освободен район на страната украинските чиновници са разкрили поразително сходни доказателства за бързи изтезания, изтезания, полово принуждение, всеобщи депортации, отвличания на деца, насилствена русификация и систематично угнетяване на украинската национална еднаквост.
Това падение във варварството е директен резултат от демонстрираните в Москва геноцидни планове.
Всичко това е чудесно известно в Украйна, което изяснява за какво на практика няма вкус за какъвто и да е компромис с Кремъл.
Едно скорошно изследване откри, че 84% от украинците са срещу всевъзможни териториални отстъпки на Москва и упорстват за цялостното освобождение на страната от съветска окупация, даже в случай че това значи удължение на войната.
Украинците признават, че в случай че Русия не бъде принудена да се отдръпна изцяло от тяхната страна, Путин ще употребява всяко съглашение за преустановяване на огъня, с цел да се превъоръжи и прегрупира, преди да възобнови нашествието си.
За някои външни наблюдаващи тази твърда решителност да се победи Русия може да наподобява безкомпромисна или даже безполезна. От украинска позиция това е просто единственият метод да се обезпечи национално оцеляване.
Едно спокойно съглашение би заплашило и други страни
Украинците не са единствените евентуални жертви на съглашение посредством договаряния. Награждаването на съветската инвазия с териториални отстъпки би имало пагубни последствия за интернационалната сигурност.
Това ще насърчи Кремъл и ще провокира по-нататъшна съветска експанзия, като Молдова, Казахстан и балтийските страни са евентуални цели.
Други властнически ръководещи също ще научат уроци от подобен триумф на Путин и ще се впуснат в лични експанзионистични завършения.
Целият свят ще навлезе в нова епоха на интернационална неустойчивост, белязана от надигаща се вълна от милитаризъм и геополитическо заплашване.
Тъй като огромната война на европейска земя наближава година и половина, би трябвало да се подчертае, че никой не желае мир повече от самите украинци.
В последна сметка те са тези, които са тероризирани и избивани ежедневно; те са тези, принудени да прекарват нощите си в мръсни окопи и спонтанни бомбоубежища.
И въпреки всичко те са задоволително почтени, с цел да признаят, че един несвоевременен мир въобще не би бил мир. Напротив, това на процедура би подсигурило повече война.
Не се пазарете с Путин
Всеки, който приканва за неотложно преустановяване на огъня, би трябвало да се съобрази с тази мрачна действителност.
Русия не е рационален интернационален артист, който се стреми да отговори на законни опасения за сигурността; това е намерено империалистическа мощ, която изрично отхвърля сегашния интернационален ред и ясно сподели желанието си да заличи Украйна напълно от картата.
При такива условия последователите на компромисно съглашение рискуват да разрешат геноцид в сърцето на Европа и да ограбят по-широкия свят от сигурността, която подхранва десетилетия на възходящ витален стандарт.
Всеки опит за пазарлък с Путин би основал пагубен казус за бъдещето на интернационалните връзки.
Вместо това в този момент би трябвало да е явно, че единственият метод да се обезпечи дълготраен мир е посредством успеха на Украйна и решителното проваляне на съветския империализъм.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ