Как да се справим с деспотите
В продължение на към 15 години след рухването на Съветския съюз през 1991 година западната външна политика изглеждаше, че е стъпила на сигурни основи. Либералните полезности - народна власт, отворени пазари, права на индивида и господство на закона - преди малко бяха надвили над комунизма. Съединени американски щати, първата и единствена световна суперсила, имаше властта да наложи този честен кодекс върху терористите и тираните. И твърдата обич беше оправдана, тъй като историята сподели, че западните полезности са безспорната формула за мир, разцвет и напредък.
Петнадесет години по-късно западната външна политика е неразбория. За да разберете за какво, помислете за Мохамед бин Салман (MBS), престолонаследника на Саудитска Арабия. Той илюстрира ерозията на всеки от трите стълба на западната външна политика - полезности, власт и тази историческа орис.
Както заключава профилът му, направен от The Economist, престолонаследникът има податливост да бъде принудителен и променлив и да потиска враговете си. Той е държан виновен за убийството на създателя на Washington Post Джамал Хашогджи. И въпреки всичко той е и реформатор, който либерализира саудитското общество, опитоми духовниците в кралството и даде на дамите нови свободи. Дори и да се съмнявате в реформаторския блян на MBS, Саудитска Арабия добива нефт, който може да помогне на Съединени американски щати и нейните съдружници да устоят на още по-опасен човек - Владимир Путин. Етичната политика ли е да се заобикаля MBS или да се вечеря с него?
Реклама Етичната политика
MBS също демонстрира, че американската мощност е по-малко внушителна, в сравнение с изглеждаше преди 15 години. Саудитска Арабия е покрай Съединени американски щати от 1945 година, само че престолонаследникът дълго време пренебрегваше Джо Байдън, като отхвърляше да дава отговор на телефонните му позвънявания, вместо това се сближаваше с Русия и Китай. Саудитска Арабия е основна за район, който Съединени американски щати се опита да промени, като нахлу в Ирак, само че макар че Америка и нейните съдружници са към момента спечелилите в района, военните дейности изтощиха желанието на гласоподавателите да видят техните страни и армии да работят като световна полиция. Тяхното отвращение е разбираемо. Войните в пустинята демонстрираха, че не можете да превърнете хората в либерали, като стреляте по тях.
И историята се завъртя назад. Млад мъж, който бърза, MBS има вяра, че може да реализира западните равнища на разцвет без неудобствата на демокрацията или човешките права. Джъстин Бийбър и моторните спортове Monster-Jam стоят компактно до деспотичното му ръководство.
MBS не е самичък. Китай отстоява достолепията на " насочените към хората " човешки права, които слагат мира и икономическото развиване над гласуването и свободата на словото. Путин нахлу в Украйна и докара до нещо, което може да се счита за война против полезностите на Просвещението от режим, който е в плен на съветската марка фашизъм. Когато западните водачи умоляват световния юг да се застъпи за интернационалната система, като осъди Путин, мнозина споделят, че са изгубили самообладание с проповедническите, лицемерни западняци, които с подготвеност нахлуват в други страни, когато им е комфортно.
The Economist не е изгубил вярата си в институциите, произлезли от Просвещението. Либералните полезности са универсални. И въпреки всичко тактиката на Запада за поощряване на светогледа му се проваля и Америка и нейните съдружници би трябвало да гледат по-ясно на нещата. Те би трябвало да балансират мечтаното с вероятното. В същото време би трябвало да се придържат към правилата, които ги избавят от цинизма на зоната без истина на Путин. Това звучи като съвет за съвършенство. Може ли да работи?
Реклама Избягване на обвиняванията в двуличие
Най-добрият метод западните водачи да избегнат обвиняванията в двуличие е да се въздържат от залагане на морални позиции, които не могат да поддържат. По време на акцията Байдън даде обещание да третира Саудитска Арабия като " парий ". Но през юли той отиде в Джеда и поздрави MBS с пестник и беше необятно наказан за двуличие и морално безволие.
Западните водачи би трябвало да бъдат почтени за това какво въздействие в действителност имат. Предположението, че останалите се нуждаят от Запада повече, в сравнение с Западът се нуждае от останалите, е по-малко правилно в наши дни. През 1991 страните от Г-7 произвеждаха 66% от международната продукция, през днешния ден - едвам 44%. Погледнато обратно, беше високомерно да се мисли, че диктатурите могат да бъдат излекувани от техните патологии от батальони юристи по правата на индивида и пазарни икономисти. Лидерите би трябвало да са наясно по отношение на вярното и неверното, само че когато преценят дали да наложат наказания на грешниците, те би трябвало да правят оценка евентуалните резултати, а не привидните добродетели.
Друг принцип е, че говоренето нормално е положително. Някои споделят, че явяването дава легитимност. В реалност то генерира прозрения, основава късмет за практикуване на въздействие и оказва помощ за решаването на другояче неразрешими проблеми - климатични покупко-продажби, да речем; или възобновяване на износа на зърно от Украйна; или молба към " Ал Шабаб ", филиал на " Ал Кайда ", да помогне за спасяването на Сомалия от гладна гибел. Байдън беше прав да приказва с MBS. Френският президент Еманюел Макрон е прав да беседва с Путин. Всеки би трябвало да приказва с президента на Китай Си Цзинпин.
Има способи да поддържате диалозите почтени. На срещите можете да изразите мнението си за човешките права. Можете да смекчите контактите си, както Макрон направи, откакто съветски войски направиха военни закононарушения. Можете да настоявате да говорите и с опозицията, и с дисидентите. В това и в други неща западните водачи би трябвало да се координират между тях, тъй че да е по-малко евентуално да бъдат изправени пред политиката разделяй и владей - от Китай да вземем за пример поради отношението му към дисидентите в чужбина или злоупотребата с уйгурите в Синдзян.
Петнадесет години по-късно западната външна политика е неразбория. За да разберете за какво, помислете за Мохамед бин Салман (MBS), престолонаследника на Саудитска Арабия. Той илюстрира ерозията на всеки от трите стълба на западната външна политика - полезности, власт и тази историческа орис.
Както заключава профилът му, направен от The Economist, престолонаследникът има податливост да бъде принудителен и променлив и да потиска враговете си. Той е държан виновен за убийството на създателя на Washington Post Джамал Хашогджи. И въпреки всичко той е и реформатор, който либерализира саудитското общество, опитоми духовниците в кралството и даде на дамите нови свободи. Дори и да се съмнявате в реформаторския блян на MBS, Саудитска Арабия добива нефт, който може да помогне на Съединени американски щати и нейните съдружници да устоят на още по-опасен човек - Владимир Путин. Етичната политика ли е да се заобикаля MBS или да се вечеря с него?
Реклама Етичната политика
MBS също демонстрира, че американската мощност е по-малко внушителна, в сравнение с изглеждаше преди 15 години. Саудитска Арабия е покрай Съединени американски щати от 1945 година, само че престолонаследникът дълго време пренебрегваше Джо Байдън, като отхвърляше да дава отговор на телефонните му позвънявания, вместо това се сближаваше с Русия и Китай. Саудитска Арабия е основна за район, който Съединени американски щати се опита да промени, като нахлу в Ирак, само че макар че Америка и нейните съдружници са към момента спечелилите в района, военните дейности изтощиха желанието на гласоподавателите да видят техните страни и армии да работят като световна полиция. Тяхното отвращение е разбираемо. Войните в пустинята демонстрираха, че не можете да превърнете хората в либерали, като стреляте по тях.
И историята се завъртя назад. Млад мъж, който бърза, MBS има вяра, че може да реализира западните равнища на разцвет без неудобствата на демокрацията или човешките права. Джъстин Бийбър и моторните спортове Monster-Jam стоят компактно до деспотичното му ръководство.
MBS не е самичък. Китай отстоява достолепията на " насочените към хората " човешки права, които слагат мира и икономическото развиване над гласуването и свободата на словото. Путин нахлу в Украйна и докара до нещо, което може да се счита за война против полезностите на Просвещението от режим, който е в плен на съветската марка фашизъм. Когато западните водачи умоляват световния юг да се застъпи за интернационалната система, като осъди Путин, мнозина споделят, че са изгубили самообладание с проповедническите, лицемерни западняци, които с подготвеност нахлуват в други страни, когато им е комфортно.
The Economist не е изгубил вярата си в институциите, произлезли от Просвещението. Либералните полезности са универсални. И въпреки всичко тактиката на Запада за поощряване на светогледа му се проваля и Америка и нейните съдружници би трябвало да гледат по-ясно на нещата. Те би трябвало да балансират мечтаното с вероятното. В същото време би трябвало да се придържат към правилата, които ги избавят от цинизма на зоната без истина на Путин. Това звучи като съвет за съвършенство. Може ли да работи?
Реклама Избягване на обвиняванията в двуличие
Най-добрият метод западните водачи да избегнат обвиняванията в двуличие е да се въздържат от залагане на морални позиции, които не могат да поддържат. По време на акцията Байдън даде обещание да третира Саудитска Арабия като " парий ". Но през юли той отиде в Джеда и поздрави MBS с пестник и беше необятно наказан за двуличие и морално безволие.
Западните водачи би трябвало да бъдат почтени за това какво въздействие в действителност имат. Предположението, че останалите се нуждаят от Запада повече, в сравнение с Западът се нуждае от останалите, е по-малко правилно в наши дни. През 1991 страните от Г-7 произвеждаха 66% от международната продукция, през днешния ден - едвам 44%. Погледнато обратно, беше високомерно да се мисли, че диктатурите могат да бъдат излекувани от техните патологии от батальони юристи по правата на индивида и пазарни икономисти. Лидерите би трябвало да са наясно по отношение на вярното и неверното, само че когато преценят дали да наложат наказания на грешниците, те би трябвало да правят оценка евентуалните резултати, а не привидните добродетели.
Друг принцип е, че говоренето нормално е положително. Някои споделят, че явяването дава легитимност. В реалност то генерира прозрения, основава късмет за практикуване на въздействие и оказва помощ за решаването на другояче неразрешими проблеми - климатични покупко-продажби, да речем; или възобновяване на износа на зърно от Украйна; или молба към " Ал Шабаб ", филиал на " Ал Кайда ", да помогне за спасяването на Сомалия от гладна гибел. Байдън беше прав да приказва с MBS. Френският президент Еманюел Макрон е прав да беседва с Путин. Всеки би трябвало да приказва с президента на Китай Си Цзинпин.
Има способи да поддържате диалозите почтени. На срещите можете да изразите мнението си за човешките права. Можете да смекчите контактите си, както Макрон направи, откакто съветски войски направиха военни закононарушения. Можете да настоявате да говорите и с опозицията, и с дисидентите. В това и в други неща западните водачи би трябвало да се координират между тях, тъй че да е по-малко евентуално да бъдат изправени пред политиката разделяй и владей - от Китай да вземем за пример поради отношението му към дисидентите в чужбина или злоупотребата с уйгурите в Синдзян.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ