“Блумбърг”: Путин е новият цар на ОПЕК
В продължение на над пет десетилетия саудитският енергиен министър можеше да манипулира цената на нефта единствено с няколко изкусно подхвърлени пред медиите думи по отношение на какво считала да реши Организацията на страните експортьорки на петрол – ОПЕК – на идната си среща, и да печели от това милиарди. Когато искаше да накаже съперниците си, било то другите страни от ОПЕК в 1985-86 година, Венецуела в 1998-99 година, или американските шистови компании в 2014-15 година, и когато можеше да си го разреши, Рияд наводняваше пазара и подбиваше цените.
Като колония на Съединени американски щати Саудитска Арабия обаче използваше цената на нефта и като политическо оръжие в ръцете на Вашингтон. Широко публикувано на Запад и Изток да вземем за пример, е мнението, че Съюз на съветските социалистически републики рухнал стопански заради пресъхване на валутните му доходи след провокирания от ОПЕК нефтен ценови потрес от 80-те години, когато суровината поевтиня близо три и половина пъти от номиналното $37,42 (в осъвременени долари – $111,30) за барел в 1980 до $14,87 ($30,82) в 1988 година
Аналогично, след кримската рецесия в 2014 година доста западни потенциали, измежду които и журналистът от в. „ Ню Йорк Таймс “ Томас Фридман, предричаха, че рухването на цената близо два и половина пъти, от $85,60 в 2014 до $36,34 в 2016 година, провокирано от Саудитска Арабия макар войните в няколко от огромните страни експортьорки на петрол – Ирак, Либия, Нигерия, Сирия – ще докара стопанските системи на Русия и Иран до колапс, съветските олигарси ще смъкват Путин, ще има проамериканско ръководство в Кремъл, Крим и Донбас ще капитулират пред Киев, Асад ще падне, а Иран ще бъде подложен на колене. Немалко хора и в Русия повярваха на предсказанието.
Каква е била изненадата им, когато на 24 ноември т.г. организация „ Блумбърг “ разгласи, че Путин е станал „ международният енергиен цар “, цитирайки Хелима Крофт, шеф в капиталовата банка RBC в Ню Йорк и някогашен аналитик в Централно разузнавателно управление на САЩ. По думите на неизвестен върховен чиновник в ОПЕК, в този момент Путин „ поръчвал музиката “ в картела. Това състояние съществувало отпреди година, когато той съумял да убеди ОПЕК да ограничи производството.
Влиятелната му позиция в ОПЕК съгласно „ Блумбърг “ била резултат от цялостната външна политика на Русия, ориентирана към противопоставяне на световното въздействие на Съединени американски щати чрез необятен набор стопански, дипломатически, военни и разследващи ограничения. Тук с изключение на Сирия и цялостната близкоизточна политика на Москва, би трябвало да се посочат и умелите й дейности пред самата Саудитска Арабия, и поддръжката й за Мадуро във Венецуела.
Тази тактика, подкрепена от голямото минерално благосъстояние на Русия, работи, заключава „ Блумбърг “. Путин съумя хем да вдигне цената на нефта с $20 или 56% от минимума м.г., хем да не остави своите нефтени барони Сечин и Алекперов да недоволстват прекомерно шумно от ограничението на добива им, хем и да не разрешава цената да се вдигне толкоз, че да насърчи прекален растеж на американския рандеман от шисти.
В четвъртък, 30 ноември, във Виена 14-те членки на ОПЕК плюс Русия, Казахстан, Азербайджан и Мексико, се договориха да продължат споразумението си за ограничение добива на петрол до края на 2018 година – нещо, за което Путин се схванал със саудитския крал при неотдавнашното му посещаване в Москва. Страните ще се съберат през юни, с цел да прегледат резултата на съглашението, сподели саудитският енергиен министър Халид ал-Фалих. Цената на Brent незабавно подскочи с 1,1% до $63,22.
Кои са главните аргументи за отстъпчивостта на Саудитска Арабия, която, наподобява, е основна за нарасналото въздействие на Путин в ОПЕК?
Първо, тежкото икономическо състояние на самата Саудитска Арабия и виталният й интерес от по-високи цени на нефта.
Второ, само че не и по значение, качествено новата геополитическа роля на Русия след успеха й в Сирия, засиленото й военно наличие в Близкия Изток и съюза й с Иран – основния противник на Рияд за въздействие в района, в комбиниране с неуспеха на саудитските проекти против Асад и йеменските бунтовници.
На този декор сегашните вътрешнополитически междуособици, арестите на десетки принцове и милиардери вършат Рияд още по-уязвим и подвластен от благоволението на, както очевидно му наподобява, новия близкоизточен хегемон – Путин.
Опитомяването на Рияд от Москва през последните месеци, нещо, което изобщо не беше реалност в 2014-16 година, макар че Путин и тогава говореше за другарството си със саудитите, е в действителност най-красноречивото доказателство, че Русия се възприема най-широко като новият близкоизточен хегемон. Има индикации, че саудитските управляващи копират и управническия опит на Путин, т.е. че в страната върви „ путинизация “.
Това е следващото доказателство, че от няколко години живеем в постамерикански свят. Комично звучат оценките на Обама, че Русия била районна мощ с стопанска система в отломки.
Неприятното за Съединени американски щати събитие е, че четвъртият мандат на Путин към този момент е безусловно сигурен. Външнополитическите му триумфи и световният му авторитет надалеч натежават над вътрешните недоволства от него.
Опитомяване
на опърничавите
Овладяването на ОПЕК – организация, исторически основана да противодейства на Съюз на съветските социалистически републики, от Русия, и то в най-неблагоприятни интернационалните условия на „ изолираност ”, основава противен и рисков за Съединени американски щати казус във връзка с другите интернационалните организации под американско въздействие и с антируска устременост. Който е опитомил ОПЕК, може да повтори същото да вземем за пример и с надалеч по-безобидния МОК, и то без въздушно-космическа интервенция като в Сирия, а благодарение на хакери, медии и интернационалните юристи. Със сигурност нещо такова може да се чака след международното състезание по футбол следващата година. Друго неприятно за Съединени американски щати събитие е, че те очевидно се предовериха на личната си агитация, която тръбеше, че шистовият им рандеман може да държи цените прекомерно ниски за Русия безкрайно дълго време.
Като колония на Съединени американски щати Саудитска Арабия обаче използваше цената на нефта и като политическо оръжие в ръцете на Вашингтон. Широко публикувано на Запад и Изток да вземем за пример, е мнението, че Съюз на съветските социалистически републики рухнал стопански заради пресъхване на валутните му доходи след провокирания от ОПЕК нефтен ценови потрес от 80-те години, когато суровината поевтиня близо три и половина пъти от номиналното $37,42 (в осъвременени долари – $111,30) за барел в 1980 до $14,87 ($30,82) в 1988 година
Аналогично, след кримската рецесия в 2014 година доста западни потенциали, измежду които и журналистът от в. „ Ню Йорк Таймс “ Томас Фридман, предричаха, че рухването на цената близо два и половина пъти, от $85,60 в 2014 до $36,34 в 2016 година, провокирано от Саудитска Арабия макар войните в няколко от огромните страни експортьорки на петрол – Ирак, Либия, Нигерия, Сирия – ще докара стопанските системи на Русия и Иран до колапс, съветските олигарси ще смъкват Путин, ще има проамериканско ръководство в Кремъл, Крим и Донбас ще капитулират пред Киев, Асад ще падне, а Иран ще бъде подложен на колене. Немалко хора и в Русия повярваха на предсказанието.
Каква е била изненадата им, когато на 24 ноември т.г. организация „ Блумбърг “ разгласи, че Путин е станал „ международният енергиен цар “, цитирайки Хелима Крофт, шеф в капиталовата банка RBC в Ню Йорк и някогашен аналитик в Централно разузнавателно управление на САЩ. По думите на неизвестен върховен чиновник в ОПЕК, в този момент Путин „ поръчвал музиката “ в картела. Това състояние съществувало отпреди година, когато той съумял да убеди ОПЕК да ограничи производството.
Влиятелната му позиция в ОПЕК съгласно „ Блумбърг “ била резултат от цялостната външна политика на Русия, ориентирана към противопоставяне на световното въздействие на Съединени американски щати чрез необятен набор стопански, дипломатически, военни и разследващи ограничения. Тук с изключение на Сирия и цялостната близкоизточна политика на Москва, би трябвало да се посочат и умелите й дейности пред самата Саудитска Арабия, и поддръжката й за Мадуро във Венецуела.
Тази тактика, подкрепена от голямото минерално благосъстояние на Русия, работи, заключава „ Блумбърг “. Путин съумя хем да вдигне цената на нефта с $20 или 56% от минимума м.г., хем да не остави своите нефтени барони Сечин и Алекперов да недоволстват прекомерно шумно от ограничението на добива им, хем и да не разрешава цената да се вдигне толкоз, че да насърчи прекален растеж на американския рандеман от шисти.
В четвъртък, 30 ноември, във Виена 14-те членки на ОПЕК плюс Русия, Казахстан, Азербайджан и Мексико, се договориха да продължат споразумението си за ограничение добива на петрол до края на 2018 година – нещо, за което Путин се схванал със саудитския крал при неотдавнашното му посещаване в Москва. Страните ще се съберат през юни, с цел да прегледат резултата на съглашението, сподели саудитският енергиен министър Халид ал-Фалих. Цената на Brent незабавно подскочи с 1,1% до $63,22.
Кои са главните аргументи за отстъпчивостта на Саудитска Арабия, която, наподобява, е основна за нарасналото въздействие на Путин в ОПЕК?
Първо, тежкото икономическо състояние на самата Саудитска Арабия и виталният й интерес от по-високи цени на нефта.
Второ, само че не и по значение, качествено новата геополитическа роля на Русия след успеха й в Сирия, засиленото й военно наличие в Близкия Изток и съюза й с Иран – основния противник на Рияд за въздействие в района, в комбиниране с неуспеха на саудитските проекти против Асад и йеменските бунтовници.
На този декор сегашните вътрешнополитически междуособици, арестите на десетки принцове и милиардери вършат Рияд още по-уязвим и подвластен от благоволението на, както очевидно му наподобява, новия близкоизточен хегемон – Путин.
Опитомяването на Рияд от Москва през последните месеци, нещо, което изобщо не беше реалност в 2014-16 година, макар че Путин и тогава говореше за другарството си със саудитите, е в действителност най-красноречивото доказателство, че Русия се възприема най-широко като новият близкоизточен хегемон. Има индикации, че саудитските управляващи копират и управническия опит на Путин, т.е. че в страната върви „ путинизация “.
Това е следващото доказателство, че от няколко години живеем в постамерикански свят. Комично звучат оценките на Обама, че Русия била районна мощ с стопанска система в отломки.
Неприятното за Съединени американски щати събитие е, че четвъртият мандат на Путин към този момент е безусловно сигурен. Външнополитическите му триумфи и световният му авторитет надалеч натежават над вътрешните недоволства от него.
Опитомяване
на опърничавите
Овладяването на ОПЕК – организация, исторически основана да противодейства на Съюз на съветските социалистически републики, от Русия, и то в най-неблагоприятни интернационалните условия на „ изолираност ”, основава противен и рисков за Съединени американски щати казус във връзка с другите интернационалните организации под американско въздействие и с антируска устременост. Който е опитомил ОПЕК, може да повтори същото да вземем за пример и с надалеч по-безобидния МОК, и то без въздушно-космическа интервенция като в Сирия, а благодарение на хакери, медии и интернационалните юристи. Със сигурност нещо такова може да се чака след международното състезание по футбол следващата година. Друго неприятно за Съединени американски щати събитие е, че те очевидно се предовериха на личната си агитация, която тръбеше, че шистовият им рандеман може да държи цените прекомерно ниски за Русия безкрайно дълго време.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ