Наистина ли пиратите са ползвали дъската, за да убиват хора
В продължение на хиляди години пирати от разнообразни типове са плячкосвали почтени кораби из морета и океани. Техните подвизи са документирани от хора като Цицерон и Омир в античен Рим и Гърция, а викингите сами разказват набезите и приключенията си по вода през междинните епохи. Въпреки това, кръвожадните пирати, които най-често се изобразяват във филмите и книгите през днешния ден, са тези от златния век на пиратството – т.е. 16 и 17 век.
През това време пиратите бяха освен постоянно срещани, само че доста от тях – „ частниците “ – в действителност бяха наемани от държавните управления на разнообразни страни, с цел да крадат от други страни или да водят война против тях. Испания по това време доминираше в Новия свят и имаше доста кораби, които превозваха благосъстояние назад към страната. Мисълта за злато, сребро и скъпи подправки беше прекомерно примамлива за доста други страни, които желаеха да сложат завършек на монопола на Испания за своя сметка. Така те наемат частници да свършат мръсната работа по кражбата на част от товара.
В холивудското показване на този Златен век на пиратството, както и в съвсем всички анимации, общоприетият метод да се екзекутира човек на борда на пиратски транспортен съд е с прословутото вървене по дъска. Но преди да се появят мощно продуцираните капитан Кук, капитан Флинт и капитан Джак Спароу, хора като Черна брада, Калико Джак и капитан Кид обикаляха международните водите освен на лента, а в действителност. По време на обирите си тези същински пирати в действителност караха ли хората сами да се хвърлят към гибелта от дъската през борда на корабите им? С риск да разочароваме почитатели им отговорът е най-много „ не “.
Пиратите караха хората да вървят по дъската понякога, само че историческите извори демонстрират, че практиката е била извънредно рядка. Всъщност пиратите избират да не убиват жертвите си. Ако те добиеха известност на убийци, членовете на екипажа на всеки транспортен съд, който превземаха, просто щяха да се бият до гибел, което би влошило доста изискванията на работа, вместо просто да ги оставят да вземат каквото желаят и да бягат. Ако трябваше да се отърват от някого, доста по-бърз вид е просто да го бутнат зад борда, а не да поставят дъска и да ги карат самичък да се хвърля.
Бартоломей Робъртс
Може би по-кръвожадните пирати биха потормозили психическите жертвите си, преди да ги качат на дъската? Не тъкмо. Блек Барт – прочут също като Бартоломей Робъртс – беше пиратски капитан, прочут с ненапълно психическия тормоз върху жертвите си. Той беше необикновено сполучлив корсар, за който се твърди, че е ограбил над 400 кораба и е натрупал към 50 милиона паунда в откраднати артикули. Той също имаше известност на принудител и изтезава жертвите си. Но за него се знае сигурно само, че за всичките си години пиратство е предиздвикал единствено един човек да върви по дъската.
Що се отнася до някои други съответни образци на пирати, които са карали хората сами да се хвърлят във водата, един от по-известните случаи е бил на борда на холандския транспортен съд Vhan Fredericka. През 1829 година пиратите се качват на кораба наоколо до Вирджинските острови и убиват съвсем всеки член на екипажа, като завързват гюлета за краката им и ги карат да се хвърлят зад борда. Въпреки това, общо взето, има единствено към пет случая на прословутото вървене по дъската, които могат да бъдат потвърдени от историческите извори. Възможно е да е имало и други случаи, които не са били записани или чиито записи са изгубени във времето, само че най-вероятно практиката не е била толкоз постоянно срещана.
Самата фраза „ вървене по дъската “ датира от 1769 година, като първото й споменаване е, когато моряк на име Джордж Ууд призна пред духовник, че е предиздвикал няколко мъже да „ вървят по дъската “. Въпреки че изповедта на Ууд сигурно се е случила, дали Ууд фактически е карал хората да вървят по дъската към момента не се знае заради неналичието на директни доказателства.
Фразата става по-популярна през 19 век, когато писатели стартират да я употребяват в книгите си. През 1837 година Чарлз Елмс написа момчешка история, наречена „ The Pirates Sown Book “, която твърди, че американски корсар дилетант, Стейд Бонет, убива хора точно по този метод. През 1881 година излиза „ Treasure Island “ от Робърт Луис Стивънсън. Ходенето на дъска се загатва минимум три пъти в книгата и известността на й безспорно е повода тоа да стане толкоз известна тематика в художествените пиратски истории.
