Партито на Хенри VIII и Франсоа I за 19 милиона долара
В продължение на две и половина седмици през юни 1520 година двама от най-големите монарси на Ренесансова Европа – британският Хенри VIII и френският Франсоа I – отганизират дружно празненство с невъобразими размери. Това празненство, наречено Златното поле, коства в днешни пари към 15 милиона лири или съвсем 19 милиона $. Очевидно проведена във връзка другарството на младите крале, тази самобитна среща на върха също по този начин дава опция на всеки държател „ да надмине другия по величие и военна героизъм “, споделя историкът Трейси Борман.
И двамата подхождат към този суетлив въпрос с цялостна мощ. От 7 до 24 юни към 12 000 благородници, близки и прислужници се събират на равнища в северния завършек на днешна Франция, където се любуват дни и нощи на развлечение в големи краткотрайно издигнати дворци от тухла, дървен материал, плат и стъкло. Гостите вечерят с 29 000 риби, 98 000 яйца, 6 475 птици, 2200 овце и 817 000 литра вино, състезават се по битка, пердах с мачове и други атлетични проби и се любуват на театрални осъществявания. Дори и най-разкошният актуален ренесансов панаир бледнее спрямо този несравним показ на благосъстоянието.
Когато Хенри и Франсоа се срещат на празненството, първият носи дреха „ оребрена със златен плат “ и „ с такава форма и качество, че беш необикновено да се види “, съгласно британския хронист Едуард Хол. Франсоа е облечен в облекла от плат от златен фриз, бижута и кепе с бели пера. По-късно Хенри участва на шампионат, облечен в ризница, украсена с 2000 унции злато и 1100 перли. Други свидетелства за пищността и изобилността на празненството са фонтаните с алено вино и хвърчилата, изпълнени с фойерверки.
Хенри VIII
За да разберете за какво Англия и Франция „ вложиха толкоз доста пари, време и сила в това ефемерно събитие “, би трябвало да се има поради напрегнатата обстановка, споделя Глен Ричардсън, създател на „ The Field of Cloth “ (както е името на партито). Две години по-рано, през есента на 1518 година, основният консултант на Хенри, кардинал Томас Уолси, убеждава водещите сили на Европа – в това число Свещената Римска империя, Франция, Англия, Папските страни и Бургундия – да подпишат контракт за повсеместен мир като всеки дава обещание да оказва помощ на останалите, в случай че бъдат нападнати. Крехко в най-хубавия случай, съглашението е подбито от нелеките мемоари на Англия и Франция, от Стогодишната война от 14 век и поредицата от по-нови борби през 15 век. Според Ричардсън, Уолси, настоящ под егидата на папа Лъв X, има вяра, че договорът ще действа единствено по предопределение „ въз основа на персонално схващане сред тези два царя “.
Франсоа I
Съотношението на силите в Европа при започване на 16 век се въртеше към Хенри, Франсоа и заветен римски император Карл V – трима арогантни млади владетели, които преобладават на континента в продължение на десетилетия, като образуват и нарушават съюзи между тях кой както реши. По време на празненството Францис, тогава, чувствайки се все по-застрашен от бързата агресия на Карл V през Централна Европа, се надява да си обезпечи Хенри като съдружник против императора. Английският крал обаче няма самообладание да договаря и с двамата мъже – дни преди веселбата той се срещна с Чарлз в дома си.
Сключването на мир с един монарх постоянно води до толкоз драмна – и разноски – колкото и войната, която Ричардсън дефинира като „ главния метод, по който владетелите са утвърждавали името и интернационалната си известност “. Установяването на хармонични връзки посредством шампионат, сходен на война, разрешава на Хенри и Франсоа да доближат „ другарство с едната ръка “, до момента в който стискат „ едвам прикрит пестник с другата “.
В същото време количеството изразходвани запаси за празненството отразява затънтените плахите връзки сред Хенри и Франсоа, които споделят обич към културата на Ренесанса, уязвимост към мързела и жестока конкуренция. Борман споделя: „ Съперничеството беше толкоз мощно, че съвсем ги заслепява за цената му. Те се стремят да потвърдят превъзходството си един над различен, без значение от цената. “
***
Фактът, че Англия и Франция са във война в границите на 2 години след празненството, кара наблюдаващите както тогава, по този начин и напоследък да разгласят събитието за неуспех. В проповед, произнесена малко след срещата, свещеник Йоан Фишър споделя, че „ тези принцове са смъртни и подлежат на изменение на настроенията и по тази причина техните стремежи се трансформират “. През 20 век някои специалисти допускат даже, че срещата е просто фасада, проведена с цел да прикрие идните проекти на двамата мъже за война.
Ричардсън възприема друга позиция, поставяйки същинската стойност на шампионата в дълготрайното му влияние върху англо-френските връзки. Макар италианската война от 1521–1526 година да заварва Хенри и Франсоа на противоположни страни, последващия спор от 1526 до 1530 година още веднъж сплоти двете страни – този път против Чарлз, чиито сили завладяват Италия.
