В продължение на десетилетия животът в Поднебесната империя се въртеше

В продължение на десетилетия животът в Поднебесната империя се въртеше към китайската версия на капитализма. Въпреки че механически е " комунистическа " страна, държавното управление даде късмет да икономическата доктрина, съгласно която намаляването на налозите и регулациите за бизнеса ще донесе изгода на цялото общество. Така Пекин разреши на някои хора да станат необикновено богати с вярата, че това може да извади всички китайци от блатото, което Културната гражданска война на ръководителя Мао сътвори, споделя BBC. До някаква степен концепцията проработи. В най-населената страна в света се появи голяма междинна класа и хора от всички слоеве на обществото покачиха виталния си стандарт. Неравенство От стагнацията през 70-те години, Китай се съумя да промени икономическата обстановка, в която се намира, и към този момент се изправя против Съединените американски щати в борба за международна доминация. Но не всичко е цветя и рози, откакто неравенството се задълбочи неимоверно. Пропастта е най-ясно забележима при децата на тези, които са били на вярното място в точното време, споделя кореспондентът на английската медия. Родителите, които съумяха да наложат надзор върху заводите през 80-те, станаха мръсно богати и в този момент наследниците им карат скъпи спортни коли по улиците на градовете - минавайки с мръсна газ около строителите, които се чудят дали в миналото ще съумеят да си разрешат лично жилище. Концепцията за социализъм " с китайски черти " разреши на партията да избяга значително от социализма в стопанската система, въпреки и че тя постоянно е управлявала еднолично и с твърда ръка, унищожавайки всеки, който наддаде глас против режима.   Но генералният секретар Си Дзинпин очевидно счита, че тази политика към този момент не е допустима. Китайското държавно управление, под негово управление, стартира да връща смисъла на думата " комунизъм " в Комунистическата партия, най-малко ненапълно. Така фразата " с китайски черти " бе сменена от " общ разцвет ". Още интервенция в персоналния живот Под този девиз прицелването към маститите предприемачи, които не заплащат налози, както и ограниченията за премахването на бизнеса от образованието и покачвания надзор върху софтуерните колоси, има повече смисъл. Дали Си в действителност има вяра в концепцията за комунистическия план? Трудно е да бъдем сигурни, само че съгласно някои наблюдаващи това изказване е правилно. За съпоставяне, в предишното редица партийни големци въобще не се усещаха по този начин. Но - дружно с преразпределянето на благосъстоянието - Си има вяра още, че партията би трябвало да се завърне с нова мощ е ежедневния живот на китайците. Децата са мързеливи и губят младостта си с видеоигри? Партията се намесва с ограничавания. Тийнейджърите са захласнати от глупави телевизионни излъчвания? Партията забрани " женствените мъже " да бъдат показвани от екрана. Демографска бомба? Партията отново има решение: три деца за всички. Футбол, кино, музика, философия, бебета, език, просвета - партията има отговор на всички проблеми. Различен от татко си В опита да разберем какво е построило Си до водача, който е през днешния ден, би трябвало да погледнем към предишното му. Баща му, Си Чжунсюн, е бил боен воин на Комунистическата партия, само че прочут и като умерена персона, по-късно гонен и задържан по време на ерата на Мао. Дори брачната половинка му, майка на Си Дзинпин, е трябвало да се откаже от него. По-късно, през 1978 година, той е оправдан и синът му надига глас за икономическа либерализация и пази един от най-прогресивните водачи в Китай, Ху Яобан. Защо в този момент президентът се обръща против предишното си и вярванията на татко си? Има редица вероятни пояснения. Може би той просто не е склонен с татко си по редица политически въпроси. Или водачът има намерение да реализира цели, които въпреки и да се разграничават от концепциите на татко му, в никакъв случай няма да доближат крайностите на Мао. Поне не преднамерено. И въпреки всичко наподобява необичайно. Когато татко му е изпратен в затвори, 15-годишният Си Дзинпин е заставен да работи на полето с години и да живее в пещерен дом. Трудните времена сигурно са го калили, само че преживяването можеше и да сътвори ненавист към политиката - изключително към твърдите линии в нея. Някои наблюдаващи считат, че Си Дзинпин има вяра, че точно мощен водач може да подсигурява, че Китай в никакъв случай няма да се завърне към хаоса от 60-те и 70-те години на предишния век. Една от аргументите за съществуването на толкоз спекулации е, че самият той няма да изясни смяната в политиката. Лидерите на Китай не дават изявленията даже на партийните официози. Затова е и мъчно да предвиждаме по какъв начин следващия партиен завой ще се отрази на втората най-голяма стопанска система в света. И даже не става въпрос за държавната интервенция в стопанската система - процедура, която е обект на различен спор - а несигурността. Как някой може да вземе капиталово решение, в случай че не знае по какъв начин ще се трансформират и най-основните правила след месец?