Нацистката олимпиада, Берлин 1936 г.
В продължение на 16 дни през август 1936 година Берлин приема Летните олимпийски игри в разгара на нацистката тирания на Адолф Хитлер. Режимът на фюрера употребява спортния конгрес, с цел да „ разхлаби “ краткотрайно антисемитската си стратегия, да изтика на заден декор проектите за териториално уголемение и да покаже пред света лицето на една мирна и толерантна Германия. Не на последно място, в Берлин Хитлер желал да показва и превъзходството на „ арийската “ раса над другите.
Отказвайки се от предлагането да бойкотират Олимпийските игри през 36-а, Съединени американски щати и други западни демокрации се лишават от опцията да заемат позиция, която съгласно тогавашните наблюдаващи, е могла да възпре Хитлер и да укрепи съпротивата против нацистката робия. След края на игрите, Германия продължава с политиката си на агресия, преследването на евреи и други „ врагове на страната “, достигайки върха на уродливостта по време на Втората международна война и Холокоста.
През 1931 година Международният олимпийски комитет неслучайно избира Берлин за хазаин на игрите – това е един тип публично завръщане на Германия измежду международната общественост след изолацията, в която се оказва страната след Първата международна война.
2 години по-късно водачът на националсоциалистите Адолф Хитлер става канцлер и бързо обръща нежната немска народна власт в еднопартийна тирания, преследваща евреите, ромите и всички неуместни на партията хора. Нацистите декларират своите права за надзор във всички аспекти на немския живот, даже и в спорта. Германските спортисти през 30-те служат за поддържане на мита за „ арийското “ расово предимство и физическа мощност.
През април 1933 година условието „ единствено арийци “ е въведено във всички немски спортни организации. “Не-арийците “, евреите, полуевреите и ромите систематично се изключват от спортните организации и общества. Точно тогава немската боксова асоциация изгонва и лишава купите на първенеца си Ерик Сийлиг, защото е евреин. По същата причина от тима на Германия за купа „ Дейвис “ е отхвърлен тенисистът Даниел Пренн. Ромите, в това число боксьора Йохан Тролман, също не са пощадени.
Притиснати до стената, еврейските спортисти се сплотяват в независими еврейски асоциации като Макаби и Маген, както и в обособени спонтанни клубове. Въпреки това, еврейските спортни обединявания не могат да се съпоставят с добре оборудваните немски организации.
Но олимпийските правила не разрешават всякаква расова или религиозна дискриминация, ето за какво Хитлер би трябвало да заблуди по някакъв метод международната общност. Затова сякаш като доблестен жест и за усмиряване на интернационалното публично мнение, немските управляващи дават право на полуеврейската фехтовачка Хелене Майер да съставлява Германия на Олимпийските игри в Берлин. Тя печели сребърен орден на сингъл при дамите, и сходно на всички други немски медалисти, прави нацистки привет на подиума. След Олимпиадата Майер се връща в Съединени американски щати, а други еврейски спортисти по този начин и не застават под немския байрак. За сметка на това, и макар натиска от еврейските организации да бойкотират Игрите, десетки други евреи вземат участие в Берлин, а някои от тях даже се окичват и с медали.
По време на Олимпиадата нацисткият режим се пробва по всякакъв начин да скрие своята незаконна расова политика. Много от анти еврейските надписи и знаци краткотрайно са отстранени, а вестниците внезапно смечкават гневния си изказ.На жителите на Берлин даже е предложено от 30 юни до 1 септември, да се въздържат от отрицателни обществени изявления за евреите. От уличните сергии изчезват всички анти-семитски плакати, брошури и книги. Временно биват спрени и законите против хомосексуалистите. Целта е пред задграничните фенове и публицисти да се построи подправен облик на кротка и демократична Германия.
Въпреки опитите на Третия райх “да си смени козината “, в Съединените щати, Англия, Франция, Швеция, Чехословакия и Холандия пораждат придвижвания, които приканват да се бойкотират игрите в Берлин. Обсъжда се концепцията да се организира контра-олимпиада в Барселона, само че тя пропада заради експлоадирането на гражданската война в Испания.
В последна сметка игрите се организират. Световната преса е във екстаз, а малко на брой са публицистите, които зад красивата фасада виждат ужасната истина – северните покрайнини на Берлин и концентрационният лагер Ораниенбург са цялостни с нежелани евреи и други „ подчовеци “.
Като цяло резултатите от Олимпиадата са позитивни за Райха. Огромните вложения за физическо образование и спорт дават резултат: немците печелят 33 златни медала, оставяйки зад себе си Съединени американски щати (СССР въобще не взе участие на игрите). Точно тези две страни се явяват с максимален брой състезатели на мероприятието.
Голям удар за нацистката доктрина и предубеждения е триумфът на тъмнокожия американец Джеси Оуенс, който пред гневния взор на Хитлер печели цели 4 златни медала. При третото отличие на Оуенс фюрерът демонстративно напуща Олимпийския стадион и се връща чак за награждаването, като преднамерено отхвърля да поздрави спечелилия. Успехите на доста други тъмнокожи спортисти, както и на такива от еврейски генезис, разрушават на пух и прахуляк нацистката доктрина за превъзходството на арийската раса.
