В продължение на 11 седмици през зимата и пролетта на

В продължение на 11 седмици през зимата и пролетта на 2013 година дръзновен апаш държал в боязън голям брой нюйоркски банки. Той бил толкоз умел, че нито един път не провокирал ничие съмнение и нито един път не вдигнал паника.

Вероятно тъй като този човек не се и опитал да си присвои това, което банките пазят най-свято – пари. Това, което търсел героят на тази история, провокира неразбиране. Истинските банкови обирджии даже не биха му обърнали внимание.

Загадъчният апаш се интересувал само от… килимчетата на входовете на множеството банки. По-късно полицията съставила лист на пострадалите, в който влезнали представителите на шест банкови организации. Но този лист надалеч не бил цялостен.

„ Тридесет и седем случая “, декларирал представителят на JPMorgan Chase, чието гумено чердже станало обичан трофей на тайнствения апаш.

Неизвестно е какъв брой тъкмо време е минало, преди някой да се заинтересува от ориста на изчезналите килимчета. Вероятно за ориста на тези произведения почнали да се безпокоят чак когато те не били откривани в някой дъждовен ден.

Накрая някой почнал да се занимава с това дело и първият факт на отвличане на този потребен предмет бил закрепен на 4 март 2013 година измежду нощ на Мадисън авеню. Първо похитителят отмъкнал едно чердже, а след шест дни се върнал за второ, като сполучливо го похитил измежду бял ден.

Нахалният апаш главно осъществявал незаконните си действия на остров Манхатън. Изобщо не го смущавали нито хора на улицата, нито камерите за следене. Той похищавал килимчета и в утринния час пик на многолюден бул. и два пъти се появявал на лов за килимчета в банка, намираща се на Бродуей тъкмо против кметството, и за пет визити в едно финансово институция съумял да отмъкне цели шест килимчета.

Когато му трябвала банкова карта, с цел да си свърши работа в извънработно време, той постоянно употребявал една и съща. Както по-късно изяснила полицията, въпросната карта била открадната от женска чанта на Пенсилванската гара. Именно с помощта на нея съумели да фиксират точното време, когато злосторникът още веднъж проникнал в банка за лов на евентуални килимчета.

На 25 май 2013 година, малко преди 9 часа сутринта, служителят по сигурността в един от клоновете на Chase до Уолстрийт позвънил на 911 и съобщил за преди малко осъществена кражба на чердже. Патрулиращ наоколо служител на реда съумял да залови крадеца с килимчето на разположение. Към края на деня му предявили обвиняване за кражбата на шест произведения.

Тайнственият грабител на банкови килимчета се оказал осъжданият по-рано 55-годишен Уилям Футман, който незабавно след ареста се разболял и бил трансфериран в затворническото поделение на болничното заведение Bellevue. Футман по-рано бил осъждан за търговия с опиати и имал порядъчен стаж зад решетките, като се стартира от 90-те години.

„ Не съм го направил аз “, декларирал той във връзка случилото се пред The New York Times. Но след това пояснил, че не е отговорен в последния епизод, при който го задържали. По думите му това било чердже на компанията Imperial Carpet, в която той сякаш работел. Футман отрекъл своята причастност в кражбата на всички килимчета.

„ В това време даже не бях в града “, споделил той. И даже уверявал, че в работата му давали килимчета гратис. Той работел там от 70-те години, с цел да изхранва фамилията си. „ Имам 15 дъщери. Всички те пораснаха. И в този момент се усещам по този начин, като че ли имам 15 майки “, обяснявал похитителят.

Той признал, че година по-рано за известно време бил незает, по тази причина му се наложило да открадне килимчета от банките.

„ Може би седем. От целия град. Винаги през нощта. Никога не са ме хващали на място “, споделил Футман.

Какво ги е правил?

„ Продавах ги по винарните. Подовете им постоянно са мокри “, разказал крадецът. За всяко чердже получавал по 30 и повече $.

Полицията декларирала, че Футман си е признал всичко, само че самият той настойчиво твърдял, че не е правилно. Никой обаче не можел да удостовери разказите му, защото от компанията Imperial Carpet споделили, че в никакъв случай не са чували за подобен служащ, а Уилям изрично отказал да назове най-малко една от многочислените си дъщери или своята жена.