Учен глътна древна бактерия, за да живее вечно
Ако безконечната младост към момента е единствено фантазия, то вярата за безконечен живот към този момент се е появила. „ Нестареещи кафези “ са открити във безконечния студ на Сибир.
Бактерия със солидната възраст милиони години живее и процъфтява и до ден сегашен. Руският академик Анатолий Брушков, завеждащ катедрата по геокриология, счита, че за това ѝ оказват помощ гените. Те я пазят от увреждания.
Той счита, че същият механизъм може да сработи при въвеждане на клетките в човешкия организъм – те ще засилят неговия имунитет и ще покачат двигателната интензивност. Освен това Брушков към този момент е въвел в себе си тези кафези и твърди, че е почнал да се усеща по-добре.
„ Самата клетка не замръзва в леда. Тя няма напредък, само че остава жива – разяснява ученият пред „ Вести FМ “. Вероятно има някакъв предпазен механизъм. От друга страна, протичат нормалните процеси, които се случват на повърхността, т.е. топене. По подобен метод тези кафези попадат в околната среда и стигат и до локалното население.
Якутия е един от центровете на дълголетието. Интересно би било да се опитва по какъв начин въздейства тази бактерия върху човешкия организъм. Естествени тествания към този момент са извършени, защото тя сама попада при индивида в тези места. Стана ми забавно да опитвам, за какво не? “
Анатолий Брушков надалеч не е първият академик, който рискува живота си поради науката. Неговите прародители също са играли ролята на опитни зайчета. И не всеки път рискът е бил оневинен.
Руският физиолог Александър Богданов е опитал с преливането на кръв. След 11 трансфузии той оповестил, че е престанал да оплешивява, подобрило се зрението му. Но след 12-ата процедура умрял – не съвпаднали резус-факторите, за които тогава още не било известно.
Единствената жена притежател на Нобелова премия – проф. Мария Кюри, се опитвала да разбере върху себе си въздействието на радия и полония. Тя следила язвите, които се образували по ръцете ѝ от непрекъснатия контакт с радиоактивните мостри, и даже носела на гърдите си ампула с радий като амулет. В резултат умряла от левкемия.
През XVIII век младият доктор Уилям Старк, изследвайки скорбута, изпитал върху себе си 24 диети. Той се опитвал да потвърди, че аскетичната порция е не по-малко потребна от изисканата храна. Старк минал на вода, самун и захар, медни пудинги, а по-късно – единствено на плодове и зеленчуци. Окончателно го довършила диета със сирене „ Честър “ – той умрял на 29 години.
Но най-вече се запомнил опитът на румънския доктор Николае Миновичи, който поради описанието на положението асфиксия се опитал да се удуши. Слава Богу, разминало му се.
Но през днешния ден няма нужда от осъществяване на опити върху себе си, счита зам.-директорът на изследователския център „ Фундаментални основи на биотехнологиите “ на РАН Николай Пименов. Има други способи да се потвърдят или отхвърлят всевъзможни догатки, в това число и за „ нестареещите кафези “.
„ Това не е нищо повече от доказан кандидат за сензация. Изискват се проучвания. Сега това може да се прави на молекулярно равнище, да се сравнят геномите, да се види има ли там неповторими ензими, които не са присъщи за други организми. Чак по-късно може да се приказва, че организъм, прокиснал доста години в замръзналата почва, има неповторими свойства “, споделя Пименов.
И въпреки всичко действието на бактериите, които са съумели да се запазят милиони години, към този момент се ревизират на животни и селскостопански култури. Мишки, на които били въведени микроорганизмите, почнали да живеят по-дълго и даже когато остареели, можели да възпроизвеждат поколение.
