В природата съществуват зверчета, които са пухкави и симпатични, но

В природата съществуват зверчета, които са пухкави и симпатични, само че единствено отдалече. При среща с тях индивидът може да пострада тежко, освен това те са в положение да убият всеки нахалник в територията им. Такова животно е росомаха. Тя не се среща по нашите географски ширини, само че е извънредно забавно творение, което справедливо се дефинира като нинджата в света на хищните бозайници.

Това необичайно за нашите показа животно в действителност е неповторим войник. То не се опасява да влезе в пердах с мечки и е един от най-смелите хищници, обитаващи студените северни области на света.

Какъв е методът на живот на росомахата и какви са присъщите особености на този скотски тип?

Характеристика на росомахата

Росомахата, с латинско наименование Gulo gulo, е най-едрият представител на огромното семейство на Поровите. Родът на зверчето е Росомахи. Срещат се три подвида, които населяват разнообразни области - Европа, Средна и Северна Азия. Животното е известно още като егоист. Въпреки че е представител на Поровите, външно наподобява повече на мечките. Научните класификации му отреждат място до златката поради развиването на типа и по тази причина постоянно назовават росомахата огромна златка.

Росомахата се отличава най-много със своята храброст, мощ и устойчивост, което кара черната мечка да заобикаля срещата с нея.

Този член на семейство Порови има присъщото за тях гъвкаво и издължено тяло. Дължината от 86 сантиметра е присъщата, само че някои самци стигат до 105 сантиметра. Не е висока, единствено към 45 сантиметра височина и тежи сред 11 и 19 кг.

Както останалите Порови, задните крайници на росомахата са по-дълги, само че както предните, по този начин и задните крака са къси за тялото на животното. Затова, когато се движи, лакомецът наподобява наведен леко напред. Тъй като живее в студени северни области, природата е направила росомахата пригодна за напредване в снега. Стъпалата на зверчето са прекомерно необятни и имат ципа сред пръстите. За да не потъва в преспите, росомахата най-често се движи тичайки.

Животното има източена напред зурла и дребни уши. Това, което впечатлява, е мощната захапка и необикновено острите зъби. Тялото на зверчето е покрито с груби, дълги и гъсти косми. Цветът им варира от тъмнокафяво до ярко, а на задната част на гърба има две бели линии. Има пухкава опашка, дълга до 23 сантиметра, само че най-често към 18 сантиметра.

Разпространение на росомахата

Местообитанията на росомахата са тайгата и лесотундрата. Понякога може да бъде забелязана в тундрите на Северна Америка и Евразия. Наблюдавана е в Канада, Аляска, Скандинавия и Сибир. В предишното в американския щат Мичиган е имало росомахи, само че в този момент са изтребени. Това обаче е причина и до в този момент Мичиган да е определян като щат на росомахите.

Начин на живот на росомахата

Росомахата се разграничава от останалите представители на семейство Порови по това, че е странстващо животно. Ареалът, който обикаля, е доста необятен, доближава 2 хиляди квадратни километра.

Животното е отшелник. И рядко може да бъде забелязано в група. Хралупите и храстите са техните жилища. Понякога заемат домовете на други животни. Могат да бъдат видени в пещера, само че също и свити на кълбо до някое дърво. Отлични катерачи и плувци са.

Смелото зверче постоянно прогонва вълците от плячката им, с изключение на в случаите, когато са събрани на глутница. Росомахата е в положение да излезе победител в дуела даже с най-едрия вълк. Мечките, които са 10 пъти по-тежки от нея, също отбягват да се конфронтират и отстъпват пред смелото зверче. Поради тези аргументи животното няма на процедура врагове, които го заплашват.

Хранене на росомахата

В множеството случаи росомахата се храни с дребни животни или мърша, когато се наложи обаче може да потърси и по-едра плячка. Има случаи, в които е поваляла даже лосове.

Често оставя от храната си за по-късно, като я заравя в снеговете. Прекарва главната част от времето си ловувайки. Тя е както дневен, по този начин и нощен ловджия. Излиза за храна даже в неприятно време.

Ловуването става като зверчето се покатери на някое дърво и чака да се появи подобаващ обект. После скача върху жертвата си. Този метод на набиране на храна е определен заради това, че росомахата не може да надбяга жертвите си, а също така има едва зрение. Атаката от засада е сигурния метод да успее да улови някое дребно, само че пък пъргаво животно. Слухът на зверчето също не е задоволително добър, с цел да улови шумоленето на животното, което преследва, само че пък обонянието замества този минус.

Лакомецът е кадърен да отбрани уловената плячка даже от мечки и вълци и е изключително нападателна, в случай че някой посегне на нейната храна.

Размножаване на росомахата

Поради мощната настъпателност на животното не е добре проучено размножаването на този тип. Известно е, че бременността трае 10 месеца и нормално на пролет през март или април се раждат 2-3 дребни, които майката кърми към 2 месеца. Майката е единственият от родителите, които се грижат за дребните. Тя ги пази от хищници през миризмата си. Тя непрестанно разпръсква от нея към леговището, до момента в който дребните не го изоставен.

Женските имат мощно развъртян майчински инстинкт и стават доста нападателни, в случай че някой наближи мястото, където крият дребните си. Другите хищници отбягват да атакуват поколението на агресивното животно, само че въпреки всичко дребните стават честа жертва на хищни птици, против които майката е безсилна.

Росомахата живее към 8-10 години.

Росомахата като ловджийски обект

Независимо че росомахата мъчно може да бъде нападната от различен звяр, тя е застрашена и нейният най-опасен зложелател е индивидът. Росомахата е обект на лов. В Аляска кожата на зверчето е доста ценена, защото е пухкава и пази от студа.

Месото на животното също се употребява, въпреки че на усет не е изключително положително. То е жилаво и мъчно за предъвкване. Ноктите също се употребяват, основно за декорации. В някои племена са употребявали даже течността от жлезите на росомахата като отбрана от мечки и вълци. С нея са маркирани дърветата, с цел да не бъде приближавано мястото, където хората лагеруват.

Росомахата към момента не е заплашен тип, макар ловците, само че климатичните промени могат да се окажат съдбовни за нея поради топенето на ледовете. Намаляването на снежната завивка и намаляването на броя на росомахите, пригодени да живеят в тези условия, е нещо, което към този момент е видяно от учените. Дребният дивеч, с който се храни росомахата, е мощно намалял и това стеснява опциите и на забавното зверче.

Интересни обстоятелства за росомахата

Най-необяснимото в държанието на този дребен и безумно самоуверен звяр е, че росомахата открива и избавя затрупани в снега хора. При опит е открито държанието на росомахата. Тя намира и изравя индивида, след това го захапва за ръкава и го извлича от преспата. Съвсем необяснимо след това зверчето си отива. Това държание няма никакво пояснение, само че може да ни накара да погледнем с други очи на росомахата.

Понякога лакомецът се държи необичайно. Той рови земята с лапа, както го прави кучето, и гризе кората на някои дървета.

Росомахата не се бие за територията си, тя алармира за това, че е нейна със секрецията от аналните жлези.

За скривалище росомахата може да употребява даже празна коруба от друго животно, т.е. напълно непретенциозна е към дома си.