В природата живеят над 400 вида маймуни. Най-голяма е горилата,

В природата живеят над 400 типа маймуни. Най-голяма е горилата, където мъжките са от 180 до 250 кг.

А най-малката маймуна е мармозетката, при която един от типовете - мармозетка дребосък, доближава едвам до 140 грама. Обикновената мармозетка също не може да се похвали с огромни размери, тя е единствено 100 грама повече от дребния си родственик.

Мъниците в маймунското царство могат да се похвалят, че са първите маймуни от Новия свят, които имат своя геном секвениран. През 2014 година е оповестена геномната поредност на женската мармозетка.

Какво знаем за дребното живо и пъргаво творение, което се побира в човешката шепа? Те са маймуни и носят особеностите на типа, само че имат и своите особености. На всеки фен на бързите маймунчета ще бъде забавна всяка информация, която споделя незнайни за тях неща за мармозетките.

Класификация на мармозетката

Обикновените мармозетки са с латинско наименование Callithrix jacchus. Те са дребни бозайници от фамилията на Остроноктестите маймуни - Callitrichidae.

Малкият примат се назовава още маймуна на Гелди в чест на естественика Емил Август Гелди, изучавал животни в Бразилия. Много бразилски представители на фауната са кръстени на негово име.

Семейството на мармозетките - Callitrichidae не е малко, включва към 60 типа маймунки, само че мармозетките са единствено един тип. Съществуват обаче разновидности, като мармозетката джудже, която не трябва да се бърка с различен тип примат.

Семейството мармозетки се назовава по този начин, тъй като в действителност е доста игриво и реализира елементарно контакт с хората. Не са нападателни и елементарно се опитомяват.

Къде живеят мармозетките?

Мармозетката е маймуна от Новия свят. Първоначалното място на разселване е североизточния бряг на Бразилия в щатите Пиауи, Параиба, Сеара, Рио Гранде, Пернамбуко, Алагос и Баия.

Чрез освобождение на пленени човеци уголемява обсега си след 1920 година до югоизточна Бразилия. Там се трансформира в инвазивен тип. Затова има опасения от генетични замърсявания и грабителство върху птичи гнезда и яйца. Има мармозетки също в Перу, Боливия и Еквадор.

Нейното царство е тропическата гора и високите дървета, на чиито върхове прави своя дом.

Как наподобява мармозетката?

Всички представители на мармозетката могат да се разграничат по някои общи черти. Те включват: извънредно дребни размери; гъста, плътна, копринена четина, от време на време с шарки; дълга, усукана опашка, която извършва функционалност на балансьор; има плясък нокът на огромните пръсти, сходно на хората;мармозетката ловко се катери по дърветата; храни се главно с растителна храна.

Мармозетката с право се дефинира като най-малкия примат в света. Мъжките маркозетки са високи едвам 188 милиметра, а женските са приблизително 185 милиметра. Мъжките мармозетки тежат приблизително 256 грама, женските са 236 грама. Опашката е много дълга, постоянно е по-дълга от тялото. Тя няма захващаща функционалност, само че при скачане от клон на клон извършва балансираща роля.

В взаимозависимост от разновидностите мармозетките са обагрени в друг цвят. Отличителна характерност са белите туфи на ушите и бялата четина на челото. Най-често козината на мармозетките е тъмнокафява, в задната част е сивкаво кафява с лека напречна линия. Имат добре изразени напречни линии на опашката и с това наподобява на опашката на лемура.

Някои имат сребристо сива мека четина, образуваща дребна грива към главата на животното.

Мармозетката има по пет пръста на предните и задните крака, с които настойчиво се вкопчва в предмети. Ноктите са заострени и закривени и с тях животното се катери по дърветата.

Очите на мармозетките са дребни, черни, с емфатичен горен клепач. Муцунката също е покрита с четина, което отличава мармозетката от доста други типове маймуни.

Някои учени отделят мармозетката дребосък като обособен тип, само че физиологично мъниците нямат разлики, единствено джуджето с червен цвят има съкратени пръсти и по-гъста грива.

Интересен факт е, че макар дребния размер на главата, маймунките имат много развъртян мозък, което ги прави деликатни и бързи животни.

Начин на живот и държание на мармозетката

Поради дребния си размер животните са принудени непрестанно за се крият. Затова местообитание на мармозетките са най-високите корони на дърветата, където има допустимо минимум хищници. За да прекарат нощта, избират хралупи в дърветата и там се скриват фамилии с до 6 генерации.

Рядко слизат на земята, тъй като там са изправени пред доста рискове, само че са прекомерно любопитни и могат да бъдат видени наоколо да села и други обитаеми места. Те с ненаситност се доближават до хората и могат да се заселят покрай домовете им. Мармозетката с черни уши е изключително другарски настроена.

Мармозетките са маймунки, които обичат топлината. Предпочитат температурата да е 25-30 градуса. При ниски температури бързо замръзват и могат да умрат от хипотермия. Влажността на въздуха би трябвало да бъде 60 %.

Хранене на мармозетката

Тези маймунки са най-вече тревопасни животни. Могат обаче да компенсират неналичието на протеини с животинска храна. Трудността идва от това, че някои животни, които тя желае да изяде гледат на нея като на своя храна.

Храната на мармозетките включва плодовете, цветята и цвететния прашец, младите издънки и листата, ларвите на бръмбари, насекомите като молец, щурец и дребните земноводни.

Тези маймунки имат огромна потребност от вода, тъй като са доста пъргави и преносими. Често пият росата или водата, която се събира по листата на дърветата при дъжд.

Мармозетките имат мощни резци, това са единствените им два зъба. С тях хапят през горния пласт на дървесната кора и пият сока на дървото. С дребните си крака елементарно отстраняват червеи и друга дребна храна от стволовете на старите дървета.

По отношение на храната нямат огромна конкуренция от други типове маймуни. Те са дребни, леки и елементарно се изкачват до най-високите клони на дървото, с цел да откъснат някой плод.

Мармозетките са дневни животни и целия ден прекарват в хранене, скачане от клон на клон.

През нощта се струпват в групи, които може да бъдат и 20 индивида и се прибират в хралупите на дърветата, с цел да нощуват.

Заедно отглеждат дребните.

Виковете, с които поддържат връзка, са мощни, те също така чуруликат. Имат най-малко 10 сигнала за диалози.

Мармозетките са териториални животни. Придвижват се по периметъра на горите и в случай че се срещнат със свои родственици се хранят наоколо, игнорирайки се.

В дивата природа мармозетките живеят 10-15 години, в прен доближават до 25 години.

Размножаване на мармозетката

Семействата на тези маймунки се състои от мъжки и женски от всички възрасти. Нямат подчиненост, само че имат явен водач, който опложда множеството женски в фамилията.

Мъжкия доближава възраст за чифтосване на 3 години, женската на 2 години. Женската мармозетка избира мъжкия, само че най-често изборът пада върху водача, най-големият мъжки. Няма сезон за чифтосване на мармозетките, защото са в топъл климат.

Бременността при мармозетките е към 5 месеца, след което женската ражда 1 или 2 дребни, всяко към 15 грама. Малките се захващат за корема на майките си, а когато пораснат се реалокират на гърба.

Мъжките и женските мармозетки дружно се грижат за дребните. Лидерът е ангажиран със задачата да откри положително място за хранене и да се оглежда за рискове.

На възраст 3 месеца дребните мармозетки към този момент вървят сами, а на 6 месеца се хранят с храната на възрастните. Малките имат пубертет на към 1- 1, 5 години, само че към момента не могат да основават поколение, въпреки да се чифтосват.

Врагове на мармозетката

Тъй като живее високо на дърветата, тази маймунка се пази относително добре. Враговете на мармозетката са боата, лешоядът, маргай и други.

Най-често ги атакуват птици, когато изгубят бдителността си. Едрите птици нормално ги имат за дребна плячка и ги атакуват по-рядко.

Змиите са огромна заплаха, тъй като съумяват да ги обхванат без удушване. Някои огромни паяци също са сериозен зложелател.

При забелязване на заплахата маймуните крещят мощно, с цел да предупредят останалите, след това се втурват на разнообразни страни, което обърква хищника. Не са способни на самоотбрана, даже не се спускат да защитят дребното си. Те разчитат напълно на дребния си размер и качествата да скачат бързо и надалече.

Защитен статус на мармозетката

В Бразилия мармозетката е предпазена от закона и е неразрешен износът от страната. Продават се като екзотични домашни любимци на черния пазар и по тази причина се постанова да бъдат опазвани, въпреки че като брой не са на изгубване, защото се развъждат драговолно на родна територия.