В представите на хората понятието конска муха се свързва с

В визиите на хората понятието конска муха се свързва с нетърпима скука и безсрамие и провокира отрицателни страсти. Тя е също толкоз досадна като черна муха, зелена муха и плодовите мухи. Всъщност нахалството на муха, наименуван конска, е най-малкото, което може да се каже за нея.

Тя е ужасяващ пакостник, който съставлява сериозна заплаха освен за конете и другите домашни животни, само че и за хората. Не по-малко неприятна е от кърлежи, бълхи, акари, стоножки, дървеници и хлебарки.

Ухапването от конска муха е доста мъчително и напълно не е безвредно. Конската муха придвижва разнообразни заболявания, основава доста проблеми от здравен темперамент и по тази причина е належащо да се води битка с нея. За задачата би трябвало да се познава този тип, навиците и метода му на живот, разпространяването и вредите, които може да нанесе.

Класификация и разпространяване на конската муха

Конската муха е хапещо насекомо от типа Diptera и наброява голям брой представители, разграничени в разреди и фамилии, съгласно паразитирането им върху избрани бозайници. Общо конските мухи са над 150 типа.

Най-често срещаният тип е с латинско название Hippobosca equine и е член на семейство Hippoboscidae. От тях в България могат да бъдат открити 5 типа.

Този вид муха е публикуван на всички места, с изключение единствено на Антарктида. Основното им систематизиране е в Европа и елементи от Азия и Африка. Предпочитат влажните региони, като се събират край крайбрежията на езерата и по плажовете. Те са привличани от тъмни обекти и употребяват комплицирано устроеното си зрение, с цел да набелязват плячката си. Смята се също, че конските мухи са привлечени от избрани миризми, както и от въглеродния диоксид.

Характеристика на конската муха

Конската муха е хапеща муха ектопаразит най-вече по коне и други едри бозайници, включително и по говедата. Това при множеството типове е трайно крилата муха, която не хвърля крилата си, с цел да откри гостоприемник, както вършат единствено някои представители на фамилията. Със арестуваните си крила, мухата отлита от гостоприемника, с цел да подава ларвите си. Конските мухи са положителни летци.

Дължината на крилото им е от 6 до 8, 5 милиметра. Характерната им специфичност е, че се движат встрани и избират да се хранят сред задните крайници и перинеума на животните.

Тялото на конските мухи е мощно гръбнокоремно сплеснато и външно наподобява прекалено много на добре познатата ни домашна муха. Крилата спрямо тялото са относително къси или в друга степен редуцирани, както и краката. Те са приспособени за захващане към космите или перата на бозайниците и птиците, върху които паразитират.

Имат комплицирано устроени очи, както всички представители на типа, а относително дългите им антени им имат пръстени в последния сегмент. Женските са снабдени със мощна челюст, сходна на ножица, която раздира плътта. Освен това долната челюст на женската има дребни кукички, които подкрепят да по-доброто закрепване на мухата, преди да стартира да пие кръв.

Коремчето на женската е дълго и необятно и се състои от седем сегмента. Това е належащо, защото ларвата се развива в майката, а и при пиенето на кръв коремчето усилва размера си.

Жизнен цикъл на конската муха

В взаимозависимост от типа конските мухи живеят непрекъснато или краткотрайно прикрепени към своите гостоприемници. Основният им хазаин са еднокопитните. Срещат се и при говеда, върху които са в положение да поддържат популация. Хапят разнообразни бозайници, включително овце и кози. Могат да намерят своя гостоприемник също при камилите, сърните и зайците. Чапла е птицата, която страда постоянно от ухапванията им, само че и доста други птици са наранени от упоритата муха.

Този вид муха лети с особено и доста мощно бръмчене. Кръвопийци при конските мухи са единствено женските. Те се хранят с кръв, с цел да подкрепят процеса на развиване на яйцата си, защото кръвта съдържа доста хранителни субстанции. Пикът на сезона на конските мухи е през топлите месеци и те са особени дейни през лятото и ранната есен.

При мъжките челюстта не е добре развита и те се хранят с пъстър прашец, който изсмукват посредством хоботчето си. Подобно на женските избират влажните места и могат да бъдат видени около реки и язовири.

Жизненият цикъл на конската муха включва нормалните за насекомите 4 етапи - яйце, ларва, какавида и възрастно насекомо. Развитата ларва в тялото на женската незабавно след раждането навлиза в почвата, където какавидира. Следващото яйце се развива след раждането на ларвата. Това се отнася за мухите, които нямат непрекъснат гостоприемник.

При конските мухи, които имат непрекъснат гостоприемник, яйцата биват инжектирани в инсекти като комари или други буболечки. Когато това инфектирано насекомо пие кръв от друго, то му предава яйцата на конската муха.

Опасна е потреблението на месо, инфектирано с яйцата на мухата, които могат да обхванат в тялото на индивида, да се излюпят и да стартират да си пробиват път на открито, прояждайки плътта му. Много е рисково в случай че се излюпят в очите или гърлото.

Лечение на ухапването от конска муха

Хората не са естествения гостоприемник на конската муха и по тази причина ухапванията не са чести, само че когато въпреки всичко се случат, те са доста мъчителни и не наподобяват на досадното захапване от други мухи и комари.

Ухапаното място от конска муха върху кожата наподобява на синя пъпка. Първоначално се появява зачервяване и оток. Около мястото на захапване се появява червен кръг, който е към 5-6 сантиметра. Появява се присъщия сърбеж.

На втория ден аленото леке става моравосиньо, продължава да сърби, а пъпката заздравява постепенно. Инвазията на конската муха се характеризира с ужасния сърбеж, който не утихва нито през деня, нито със захлаждането по здрач.

Трябва да се знае, че ухапването е токсично, реакцията не е алергична. Затова то е въпрос на реакция от страна на потърпевшия. При някои хора веществата, които се съдържат в слюнката на конската муха, предизвикват по-остри реакции. Отокът и зачервяването са резултат от микроскопични кръвоизливи. От токсините в слюнката кръвоносните съдове се уголемяват. Ако отокът е огромен, от кръвта излизат и еритороцити. Затова петното е алено, след това синьо, зелено и жълто, като при всеки хематом.

Как да третираме ухапаното място от конска муха? Ухапаното място би трябвало да се дезинфекцира със алкохол или течност на спиртна основа. В краен случай се измива с вода и сапун. При по-бурно изразени реакции с по-големи отоци и нетърпими сърбежи, може да се направи компрес. За утешение на кожата и намаляване на подутината може да се употребяват лекарствени препарати.

Ухапването на конската муха не трябва да се приема като безобидно. Пренасяйки бактерии, патогени, микроби и микроорганизми, рисковото насекомо провокира разнообразни заболявания като туларемия, туберкулоза, паразитни болести, чревни и гъбични инфекции.

Интересни обстоятелства за конската муха

Както при останалите типове, конската муха продължава да показва нови непознати на индивида свои представители. Такава е рядката австралийска конска муха Scaptia. Тя беше определена да бъде наречена на поп звездата Бионсе. Към нейното наименование бе добавено Beyonceae. Етимолозите изясняват този избор с типа на конската муха. тя е златиста и редкият блестящ цвят я прави звездата измежду мухите. Този тип е открит през 1981 година и се храни с нектар от евкалиптовото дърво, с което е значима за опрашването на растенията.

Конската муха е едно от най-издръжливите същества на Земята. Те не атакуват студенокръвни животни, само че има сведения, че при липса на топлокръвни, те нападат даже гущерите.

Тези инсекти на могат да понасят миризмата на пелин и по тази причина букетите от ароматната билка са добър метод за битка с конските мухи.

Експериментите демонстрират, че конските мухи на атакуват раирани обекти, евентуално поради структурата на зрителните им органи, които се объркват от укпоредните ленти. Затова зебрите не страдат от тях.