Пенсионно неравенство в България: Мъжете с по-високи индивидуални коефициенти от жените
В показаната публикация ще разгледаме статистическите данни от Националния застрахователен институт /НОИ/ за пенсиите и самостоятелните коефициенти в България за предходната година (2022 г.), които акцентират пенсионното неравноправие сред мъжете и дамите в страната .
Според данните на Национален осигурителен институт пенсиите с високи самостоятелни коефициенти над 2, 3 и 4 са преди всичко присъждани на лица с високи работни заплати и отговарящи осигурителни приходи. Интересното е, че към 70% от тези пенсии принадлежат на мъжете . Това акцентира съществуващото разграничение в приходите сред половете в професионалната сфера.
Същевременно, по-малко от 30% от пенсиите с високи самостоятелни коефициенти са присъдени на дами. Това отразява провокациите, пред които са изправени дамите в трудовия пазар и пенсионната система .
Интересен факт е, че близо 75% от най-ниските самостоятелни коефициенти /до 1/ са на дами. Това в допълнение акцентира неравенството в приходите и пенсионните права сред половете .
Данните на Национален осигурителен институт демонстрират още, че междинният самостоятелен коефициент на пенсионер за 2022 година е 1,282, като за мъжете той е 1,511, а за дамите – 1,126. Този раздор в самостоятелните коефициенти отразява неравенството в приходите сред половете и има директно влияние върху размера на пенсиите.
Според статистиката, 39,1% от пенсиите имат самостоятелен коефициент до 1 , като от тях 72,5% принадлежат на дами. Това акцентира, че болшинството на най-ниските пенсии са присъдени на дами с по-ниски приходи през трудоспособната им възраст.
Подробни данни се дават и по категории на труда , като се вижда, че служащите с първа категория труд имат по-висок междинен самостоятелен коефициент спрямо останалите. Този раздор може да бъде пояснен с разликите в професионалната сфера и заплащането сред другите типове труд .
Следващата значима точка е, че пенсиите за неработоспособност са по-ниски спрямо пенсиите за стаж и възраст . Това може да оказва в допълнение влияние върху икономическата обстановка на лицата с увреждания.
В умозаключение, статистическите данни от Национален осигурителен институт ясно демонстрират, че пенсионното неравноправие сред мъжете и дамите в България продължава да съществува. Различията в приходите, кариерните благоприятни условия и самостоятелните коефициенти оказват въздействие върху размера на пенсиите, като дамите са в по-неблагоприятна позиция. Този проблем изисква внимание и дейности за понижаване на пенсионните неравенства сред половете в страната.
