1918: Закавказието, мюсюлманският изток и парламентаризмът – II
В предходната част стартира разказът за активността на депутатите - мюсюлмани в Закавказкия сейм. На база на непокътнатите протоколи от съвещанията на няколкото мюсюлмански азербайджански партийни фракции в Сейма се вижда извънредно комплицираната геополитическа и локална политическа обстановка в Закавказието. Някой беше споделил, че " горко на този народ, на който са нужни герои ". През 1918 година и трите съществени закавказки етноса имат своите герои, като тук не става дума единствено за готовността на последните да служат на народите си, а и за забележителната предвидливост и отговорност, която демонстрират.
1918: Закавказието, мюсюлманският изток и парламентаризмът
Пътят към Азербайджанската демократична република - делото на мюсюлманските парламентарни фракции в Закавказкия парламент
Въпреки редица разнообразни тълкувания, въз основата на наличните исторически извори се виждат големите старания, които поставят депутатите от Закавказкия сейм, с цел да основат от Закавказието районна мощ - единна, демократична, федеративна република от Черно море до Каспийско море. Както беше коментирано към този момент в предходната част, само чудовищният напън на трите велики сили - Отоманската империя, Съветска Русия и Германия, провалят построяването и развиването на Закавказката демократична федеративна република (ЗДФР).
Повлечени от водовъртежа на геополитическото опълчване на Великите сили и на техните упоритости в района, грузинци, азербайджанци и арменци са принудени да търсят решение на своите национални проблеми в основаването на независими национални страни. Но дотогава има още време, а нашият роман доближи досега, когато Германия в лицето на проф. Шрайдер - учител в Тифлиския университет се обръща към азербайджанските депутати с предлагането да упълномощят и командироват в Берлин своя делегация, която да може да води директни договаряния с немското държавно управление. [1, док. 7]
Азербайджанските представители на срещата с Шрайдер дават отговор уклончиво и внимателно, тъй като добре познават ревностния темперамент на отоманските управляващи и не желаят да основават непотребни дипломатически интриги в района, пък било и сред съдружници като Берлин и Константинопол. Някой би могъл да изтълкува тази нерешителност като прекомерна преданост на азербайджанците към Отоманската империя, провокирана от религиозна и езикова непосредственост, само че както ще забележим по-нататък, те са имали всички учредения да са внимателни.
Азербайджанските демократични водачи чудесно знаят, че Отоманската империя има свои цели и задания в района и че те напълно не са свързани с поддръжката и построяването на закавказката държавност и либерален ред. До огромна степен отоманските планове не са свързани и с построяването на азербайджанската държавност.
Едва ли азербайджанските депутати са имали информация за почналите договаряния сред Германия и Отоманската империя за разпределение на сферите на въздействие в Закавказието и за признаването на ползите на Германия в Тифлиска губерния. Едва ли са знаели в детайлности и за желанията на младотурското управление на Империята, да трансформира Азербайджан в ханство, отпред на което да застане родственик на младотурски водач.
Но те са показали забележителна политическа вътрешен глас, с цел да имат избрани запаси към Отоманската империя и да се притесняват от реакциите на нейното политическо управление. Действително те декларират, че биха приели единствено турски войски за вероятно укротяване на анархията по мюсюлманските земи в Закавказието, само че надали биха се намерили и други въоръжени сили от страна на Централните сили, които да се нагърбят с сходна задача.
Малко по-късно азербайджанските водачи ще би трябвало да проявят по едно и също време и огромна неотстъпчивост и огромна маневреност, с цел да не позволен наличието на отоманския пълководец Нури паша в Елисаветпол (Гянджа) и в Баку да докара до очистване на азербайджанската народна власт.
Но да се върнем към хронологията на събитията и техния разбор. На 6 април 1918 година, общото съвещание на мюсюлманските фракции би трябвало да се занимава с извънредно деликатната тематика за позицията на партията " Хюммат " ( " Гуммет " ) във връзка с политическото държание на грузинските социалдемократи. Възникнали са спекулации, че грузинските социалдемократи търсят помощ от болшевиките във зародилата тогава обстановка в Закавказието, обвързвана с неуспеха на мирните договаряния с Отоманската империя.
Първи взима думата депутатът от Сейма Али Хан Кантемиров. Той изяснява, че не желае да влиза в борба с партията " Хюммат " ( " Гуммет " ), само че желае уточнения от първа ръка, за отношението на " Хюммат " към хипотетичните дейности на грузинските меншевики. Той пита:
" Сега, когато става дума за политическа платформа, не за хрумвания, а за спасяването на физическото битие на народа, когато партията на меншевиките, с които върви в крайник партията " Гуммет ", се обръщат с молба за помощ към съветската народна власт и желаят по този метод да въвлекат Закавказието в ужасите на болшевишката вакханалия, когато в Баку мюсюлманските демократи гинат с хиляди от ръцете на болшевишко - арменските банди и когато партията на меншевиките, която по този начин твърдо се разправи с болшевиките тук в Александровската градина (става дума за разгонването на предизвиканите от болшевиките митинги в Александровската градина в Тифлис, ориентирани против свикването на Закавказкия Сейм, бел. авт.), в този момент се отнася към нас по този начин невъзмутимо, когато обект на принуждение е станала демокрацията на различен народ и води двусмислена политика по въпроса за надигащата се заплаха над мюсюлманския народ, държанието на мюсюлманската социалдемократическа партия " Гуммет " би трябвало да бъде дефинирано ". [1, док. 8]
Въпросите на Али Хан Кантемиров не са инцидентни. В предходната част към този момент анализирахме прекомерно сдържаното държание на грузинските социалдемократи - меншевики във връзка с кървавите погроми на болшевиките над азербайджанците в Баку и над партията " Мусават ".
Действително в този миг над грузинската част от Закавказието е надвиснала заплахата от турско настъпление. Грузинските меншевики са безусловно заклещени в избора си дали да продължат войната с Отоманската империя с всички шансове да претърпят военна злополука или да извършат " политическо и партийно самоубийство ", (както се споделяше в телеграмата до делегацията на мирните договаряния в Трапезунд и по-специално до Гегечхори и Церетели) и да се одобряват отоманските териториални искания и да се предадат териториите, които Съветска Русия към този момент е отстъпила на Султана с Брест-Литовския кротичък контракт.
Грузинските меншевики нямат никакво поле за маневриране, те са в същински политически " цугцванг " и зверствата на болшевиките в Баку, (подкрепени от локалната секция на " Дашнакцутюн " ) най-малко в този момент като че ли не са основният им проблем. Те обаче са голям проблем за техните прекомерно лоялни съдружници от мюсюлманските фракции в Закавказкия сейм.
Вече проследихме дебатите сред мюсюлманските фракции във връзка неуспеха на договарянията в Трапезунд и възобновяването на военните дейности с Отоманската империя. По време на тези диспути, партията " Хюммат " ( " Гуммет " ) декларира, че ще поддържа позицията на грузинските социалдемократи - болшевики. Тази позиция е изцяло противоположна на безапелационната позиция против възобновяването на военните дейности, заявена от Мюсюлманския социалистически блок. Тя е в прорез и с доста умерената и уравновесена взаимна декларация на партията " Мусават ", дружно с гравитиращите към нея безпартийни демократични депутати и на партията " Мюсюлманство в Русия " ( " Иттихад " ).
Когато мащабът на клането в Баку ( " Мартенските събития " от 1918 година) става изцяло явен в Тифлис, измежду депутатите от мюсюлманските фракции пораждат изцяло резонни въпроси. От една страна, те са мощно уязвени от безчувственото от тяхна позиция държание на грузинските меншевики. От друга страна, поражда въпросът за националното единение и към партията " Хюммат " ( " Гуммет " ) потичат въпроси. Естествено, те са напълно издържани в духа на апела на депутата Али Хан Кантемиров:
" Необходимо е в този виновен миг мюсюлманските партии да знаят отношението на " Гуммет " към обстановката, към нас и към нашата ориентировка, към меншевиките, а също по този начин и към болшевиките ". [1, док. 8]
Членът на Сейма и социалдемократ " хюмматист " - Агамалов се пробва да отговори на Кантемиров, само че присъстващите на съвещанието не са удовлетворени. В протоколите е маркирано, че за тях, " той се отклонява от директен отговор, старае се да се измъкне с общи изречения, които акцентират демократичността на партията " Гуммет " и тактиката й от тази позиция ". [1, док. 8]
Налага се да се включи различен член на Сейма и социалдемократ " хюмматист " - Дж. Ахундов, който декларира, че отношението на партията " Хюммат " ( " Гуммет " ) по всички повдигнати въпроси ще стане ясно, в случай че той даде уточнения по два съществени въпроса: въпросът за " северната и южната ориентировка ", (иначе казано за препоръчваната от " Хюммат " геополитическа ориентировка, бел. авт.) и за отношението към болшевиките. Ахундов декларира:
" Ние не сме нито за северна, нито за южна ориентировка на независимото Закавказие. Що се отнася до отношението ни към болшевиките, то ние гумметистите сме подготвени да се борим с тях безпощадно, като в това време поставяме всички вероятни старания, с цел да вървим ръка за ръка с умерените демократи на другите нации ". [1, док. 8]
Това заявление, естествено поражда нови въпроси. Мусаватистът Векилов пита:
" Как си представяте това единство, когато грузинците - меншевики, в единение с които работят гумметистите са издали възвание към съветската народна власт, другояче казано към болшевиките и чакат от тях помощ, в това време, когато вие преди малко заявихте за своята неотстъпчивост към болшевиките ". [1, док. 8]
В отговор Дж. Ахундов декларира:
" Във възванието към съветската народна власт ние не сме взимали присъединяване, само че не издадохме своя декларация с негативен темперамент, тъй като по този метод щяхме да разрушим единственото мостче сред демокрациите на другите нации и мюсюлманите. Това възвание е издадено от боязън, провокиран от устрема на мюсюлманите да се изолират, както споделят самите меншевики - грузинци, и когато те от боязън протягат ръка на север, ние гумметистите не можем да възразяваме ". [1, док. 8]
Депутатите Усуббеков и Ахундов обръщат внимание, че съгласно тях грузинците - меншевики водят грузинска национална политика и упрекват членовете на " Хюммат ", че нагледно казано " им вървят по гайдата ". Те приканват:
" Сега, в този съдбоносен час ние желаеме да знаем, ще продължавате ли вие гумметистите да вървите подире им (на грузинските меншевики, бел. авт.) или ще имате своя национална ориентировка. В името на спасението на грузинците или по-скоро на партията си, меншевиките се готвят да ни навлекат на главите болшевишка, казашка и арменска заплаха, за което без притеснение приказват техните вождове, членовете на Сейма Жордания и Церетели. Всичко това те ни го споделят в очите без притеснение, вие би трябвало да мислите по различен метод, в сравнение с тези господа ". [1, док. 8]
Социалдемократът от " Хюммат " ( " Гуммет " ) и член на Сейма Агамалов взима думата, с цел да подчертае още един път, че ориентацията на " гумметистите " е закавказка. Той заявява:
" Ние сме за самостоятелността на Закавказието, поради ползите на демокрацията, само че в случай че демократизмът се оказва нежен и се разрушава в националистическия борд и в резултат на това настъпи разпад, то аз ще предпочета " пердаха на родния си татко пред непознатия ". Но нашата основна цел е самостоятелността ". [1, док. 8]
Много интензивният по време на тези диспути социалист от Мюсюлманския социалистически блок Кантемиров задава нов въпрос:
" Не виждате ли опасност за самостоятелността (на Закавказието, бел. авт.) в обръщението към съветската народна власт и за какво вие гумметистите не протестирате? " [1, док. 8]
Отговорът на Агамалов е:
" Аз стачкувах. Протестирах по това или по-точно по въпроса за ориентацията, в тясна връзка с който стои въпросът за отношението към болшевиките. Назрява ерес измежду меншевиките и ние чакаме триумфа на тази част от демократите, които ще тръгнат след Чхенкели. " [1, док. 8]
Несъмнено Агамалов е планувал много тъкмо вероятния ход на събитията в кратковременен проект. Въпреки основателните безпокойства на останалите депутати - азербайджанци, неговата политическа логичност ще се окаже вярна.
Политическата линия на Чхенкели в действителност ще надделее, Закавказкият Сейм ще разгласи независимостта на Закавказието и войната с Отоманската империя ще бъде спряна. Правителството на Гегечкори подава оставка. Последното ще стане причина за някои отровни реплики в едно от писмата на Шаумян до Ленин, в което вождът на бакинските болшевики ще уведоми вожда на международния пролетариат, че държавното управление на Гегечкори се е оказало прекомерно ляво и по тази причина е трябвало да си отиде.
Всъщност, става дума за естествена демократична процедура и за вдишване на политическа отговорност. Логиката на Агамалов се оказва оправдана - заслужавало си е да бъдат непокътнати неизгорени мостове и сред демократичните партии и сред трите съществени народа в Закавказието.
Разбира се, не всички членове на " Хюммат " ( " Гуммет " ) са били с толкоз ясна политическа визия и с толкоз точна прогноза за хода на политическия развой. Протоколите са запазили разсъжденията, направени на глас от незнаен народен представител от Сейма, член на " Хюммат " ( " Гуммет " ):
" Ако не се стигне до автономия (на Закавказието, бел. авт.) и тук дойдат от север болшевиките, то ние сме срещу тях и следователно сме за турска ориентировка, само че в случай че от север пристигна същинска народна власт, то ние ще сме с тях срещу турците ". [1, док. 8]
Един от най-авторитетните мусаватисти, основател на партията " Мусават " и някогашен социалдемократ - Мамед Емин Расулзаде, акцентира, че той и съидейниците му ще се борят " с оръжие в ръка, с каквато и да е (демократична или недемократична, бел. авт.), връщаща се назад в Закавказието Русия ". [1, док. 8]
На това изказване на Расулзаде, депутатът член на " Хюммат " ( " Гуммет " ) Н. Джамалбеков дава отговор:
" Аз съм подготвен да се боря дружно с вас, само че покажете вашите сили. "
М. Е. Расулзаде: " Ние имаме вяра в силите си и в тежък миг можем да повикаме помощ от юго-запад. "
Н. Джамалбеков: " Аз не очаквам от турската войска независимост за нашия народ. " [1, док. 8]
В последна сметка, заради разликите сред оценките на другите депутати, членове на " Хюммат " ( " Гуммет " ), мусаватистите им оферират да дадат възможния си безапелационен отговор в писмена форма. Членовете на " Хюммат " ( " Гуммет " ) дават единодушието си и дават обещание да показват мнението си на идващото съвещание на фракциите.
Бихме могли да завиждаме на почтения метод, по който се водят политическите диспути сред депутатите от обособените мюсюлмански фракции в Закавказкия сейм. При днешните политически нрави фракцията на " Хюммат " ( " Гуммет " ) би била безусловно анихилирана политически от съперниците си. Тогава членовете на останалите мюсюлмански фракции просто желаят да схванат действителната позиция на " гумметистите ".
На идващия ден (на 7 април 1918 г.), депутатите от мюсюлманските фракции още веднъж са призовани на взаимно съвещание. Представителите на партията " Хюммат " ( " Гуммет " ) отсъстват, само че на останалите фракции сега не им е единствено до тях. На съвещанието се разисква извънредно незабавен и стеснителен за азербайджанците въпрос - получената тревожна депеша за провалянето на отряда на полковник Магалов при железопътната гара Аджикабул. В протокола е записано буквално:
" Всички оратори в един глас упрекват партията на меншевиките за аджикабулското проваляне, поради тяхното двусмислено отношение по отношение на болшевиките ". [1, док. 9] Азербайджанските членове на сейма недоволстват и против министрите - меншевики, " които откакто са съсредоточили в ръцете си цялата власт, от една страна, изпращат за битка с болшевиките държавен отряд и му дават обещание средства за тази битка, а въпреки това, по всевъзможен метод задържат отпущането на военните снаряжения, правейки официални отводи. " [1, док. 9]
Тук става дума за отряда на полковник Магалов (последният има и княжеска титла), който е изпратен от Закавказкия комисариат, с цел да спре настъпващите войски на Бакинския съвет, навлезли в дълбочина на територията на Азербайджан и нахлули на територията на Елисаветполска (Гянджанска) губерния.
От позиция на мюсюлманските фракции, от изхода на сражението сред силите на полковник Магалов и войските на Бакинския съвет е зависело спасяването на азербайджанските територии от болшевишка окупация. Затова те вършат, каквото е по силите им, за усилването на отряда на Магалов и към него са присъединени офицерите от Мюсюлманската школа за подпрапоршчици.
Очевидно е, че обвиняванията на азербайджанците към централното държавно управление, т.е. към Закавказкия комисариат не са били до край основателни, тъй като против болшевиките и техните съдружници е изпратена действителна военна мощ. Лидерът на Бакинския съвет - Степан Шаумян в присъщия му " артистичен " жанр, разказва отряда на Магалов като някаква страшна мощ, до момента в който изнудва Совнаркома за подкрепления в жива мощ и в техника. Обаче за огромно страдание на азербайджанците паническите рапорти на Шаумян надалеч не са основателни.
Претенциите на депутатите - мюсюлмани към Закавказкия комисариат се оказват изцяло основателни, когато става дума за оборудването на отряда, изпратен против войските на Бакинския съвет. Бойците на полковник Магалов се оказват доста по-зле въоръжени от болшевиките и са разрушени.
При тези условия е естествено депутатите от мюсюлманските фракции в Закавказкия сейм да са леко параноични и да откриват двоякост в държанието на грузинските социалдемократи - меншевики. На това се дължат и обясненията с " гумметистите " от предходния ден. Но нещата явно стоят по-просто и напълно не подмолно. Меншевиките в Тифлис са изправени пред възобновяване на военните дейности с Отоманската империя и надали разполагат с остатъци на военна екипировка. В подобен миг всеки сектор на фронта " тегли чергата към себе си " и азербайджанците надали е трябвало да чакат, че тяхното направление е с по-голям приоритет от защитата на територията на Закавказието с преобладаващо грузинско население.
Азербайджанските депутати недоволстват, че " полковник княз Магалов изпраща всекидневно телеграми с най-тревожен темперамент, моли за изпращането на брониран трен, на оръдия, снаряди, картечници и патрони, само че държавното управление не обръща никакво внимание и нищо не подхваща за тяхното снабдяване.
Членът на Сейма М. Магеррамов и министърът на пътищата и известията Х. Б. Мелик-Асланов, упълномощени да получат гореизброените неща, не получиха нищо, защото им се основават милион трудности... ". [1, док. 9] За въпросните " милион трудности ", двамата пълномощници на азербайджанците рапортуват на същото това общо съвещание на мюсюлманските парламентарни фракции.
Тук още веднъж е мястото да подчертаем, че несъгласията сред обособените партии (в това число и сред другите социалдемократически и социалистически партии) и етноси, показани в Закавказкия сейм, са провокирани най-много от бруталния напън на двамата нападателни съседи - северният (Съветска Русия) и юго-западният (Отоманската империя). Случаят с борбата сред мюсюлманските фракции в Сейма и меншевиките - грузинци е извънредно прегледен образец на въздействието на непрекъснатия напън на Великите сили върху политическия развой в Закавказието.
Грузинците са надълбоко обезпокоени и съвсем паникьосани от опасността от страна на Отоманската империя. Азербайджанците възприемат по безусловно същия метод напредването на болшевишките войски. Естествено, провалянето при Аджикабул и ежедневните телеграми на полковник Магалов поддържат у мюсюлманските депутати високо напрежение и раздразнителност. Това се отразява и на дебатите, извършени на 7 април 1918 година.
Пак по време на тези диспути, членът на Сейма Н. б. Усуббеков споделя, че " тези, които ни обещаваха за тази битка всичко, лъгаха, тъй като не дадоха съвсем нищо. Тюркската поговорка споделя: " Лъжецът би трябвало да бъде гонен до дъно ". Ние направихме това. Да се гоним повече няма смисъл. Трябва през днешния ден да отправим ултиматум с подробна обосновка за всичко това, което ние понесохме, да напуснем Тифлис и да се хвърлим по посока на надигащата се заплаха. "
Редица оратори, говорили след Усуббеков, го поддържат и желаят мусаватистите - членове на държавното управление, да подадат оставка. За това изключително упорства Ш. б. Рустамбеков.
От своя страна министърът на пътищата и известията и член на Сейма, Х. Б. Мелик-Асланов, установи " прекомерно печалния факт, че на едната страна са застанали всички, а на другата [са останали] мюсюлманите. На страната на първите са техническото и материалното предимство, а на наша страна е числеността и надали на мюсюлманите е преференциално да скъсват [отношенията си с останалите закавказки нации и техните партии] при тези условия, въпреки че са в действителност изолирани. От болшевиките за нас няма прошка и към този момент те ни разрушиха. Меншевиките също застанаха във неприятелски лагер и в случай че нас са ни разрушили на едно място, то би трябвало да се укрепим на друго. С меншевиките към този момент има опция да се разберем и договорим, в случай че въпросът за войната с Турция бъде позволен в допустима за нас форма ". [1, док. 9]
Междувременно Усуббеков продължава да упорства на своето в началото предложение, представено малко нагоре. Той изисква, без да се взима поради отсъствието на представителите на партията " Дашнакцутюн " от Тифлис (тоест, без да се изчаква завръщането им, бел. авт.), да се насочи ултиматум към меншевиките и държавното управление, съществена точка на който да бъде оповестяването на независимостта на Закавказието. [1, док. 9]
Настояването на Усуббеков е резонно, тъй като то би основало правни учредения за дейности и на двата фронта - и в спора със Съветска Русия и във взаимоотношенията с Отоманската империя.
Докато Закавказието се води, въпреки и на книга, част от територията на някогашната Руска империя и съществува в режим на юридически вакуум (а също и на международно-правен вакуум), военните дейности на Бакинския съвет могат да бъдат обсъждани като част от някакъв вътрешен великоруски спор. Самият Шаумян характеризира клането над азербайджанците през март 1918 година като " революция ", след което с половин уста изрича страдание, че тя се е трансформирала в междунационално кръвопролитие.
С оповестяването на независимостта на Закавказието, нападателните дейности на Съветска Русия към този момент ще са против суверенна страна, която ще бъде приета минимум от Отоманската империя, която е страна по мирния контракт със Съветска Русия от Брест-Литовск. С последното събитие би трябвало да се преценяват най-малко в Москва.
Болшевиките в Баку очевидно с нищо не се преценяват, само че за тях ще бъде в действие второто основание, обвързвано с независимостта. Обявяването на независимостта на Закавказието е изискване за подписване на мир с Отоманската империя. Ако бъде реализиран мир със султана, против войските на Бакинския съвет биха могли да бъдат употребявани всички военни запаси на Закавказието и даже " да бъде поискана помощ от юго-изток ", както се беше изразил един от водачите на азербайджанците.
Затова и настояването, наличието на ултиматума до грузинските меншевики и до държавното управление (тоест - до Закавказкия Комисариат) да се сведе до гледище за неотложно оповестяване на независимостта на Закавказието, може да се оцени като доста съответно и политическо издържано.
След повдигането на въпроса за ултиматума се изрича и членът на Сейма, Мамед Емин Расулзаде. Неговото изявление е доста уравновесено и умерено. Той постулира, че " би трябвало да се употребява това течение измежду меншевиките, което стои на гледната точка на делегацията на Трапезундската мирна конференция. Трябва да се поговори с члена на Сейма - Чхенкели. Трябва да се превземе крепостта от вътрешната страна ". [1, док. 9]
Друг член на Сейма - Хасмамедов, също застава на позицията за договаряния с Чхенкели, само че не в качеството му на министър на външните работи и на представител на държавното управление, " тъй като сега няма Закавказко държавно управление, а има тирания на арменците и грузинците, олицетворени от техните представители (Върховният Съвет на защитата: Гегечкори, Карчикян и Рамишвили) ". [1, док. 9] Затова, съгласно Хасмамедов, с Чхенкели би трябвало да се беседва в качеството му на ръководител на Грузинския народен съвет и началник на грузинската политика.
Хасмамедов предлага на Чхенкели да се съобщи: " в този сериозен миг за нашия живот, а също по този начин и за грузинския народ, измежду който към този момент върви разложение заради болшевишко-арменските интриги, за всичко намерено и да се получи безапелационен отговор: с нас или срещу нас. Ако са срещу нас, то в ръцете ни има копче с друго свойство, от натискането на което могат да последват огромни разтърсвания ". [1, док. 9]
Членът на Закавказкия сейм Фатали Хан Хойский разпорежда очаквания на тези договаряния (на договарянията с течението на Чхенкели измежду грузинските социалдемократи - меншевики, бел. авт.) и при положение на техен крах заема позицията, че би трябвало да последва разкъсване с останалите партии и нации в Закавказието. Той обаче предизвестява, че " това ще задълбочи и без сложното състояние и тогава ще се наложи да се повикат сили от вън ". [1, док. 9]
Фатали Хан Хойский предлага и някои изключителни мероприятия с на практика темперамент като изпращане на делегати по места. За тези задачи той предлага членовете на Сейма Усуббеков, Джафаров, Рустамбеков и Махмудов, дружно с помощника на Бакинския губернски комисар М. Б. Векилов. Според Хойский тези стъпки, които са препоръчани от съвсем всички оратори, би трябвало да бъдат подхванати, а точно: " да се предложения и да се водят диалози с ръководителя на Трапезундската делегация (с Чхенкели, бел. авт.) за създалото се състояние и да му се съобщи за нуждата от самостоятелност на Закавказието.
Да се свика съвещание на държавното управление, дружно с представители на [парламентарните] фракции, и да се разгласи за излизането на министрите - мюсюлмани от държавното управление, заради неудовлетворяването на техните претенции по въпроса за изпращане на помощ на отряда на полковник Магалов. Да се изпрати за сведение на всички виновни партии неотклонното предпочитание на всички мюсюлмански фракции на Сейма да се разгласи независимостта на Закавказието, като при положение, че това не срещне състрадание у другите партии, ние ще бъдем принудени да стартираме разискване на въпроса за опцията за оповестяване на независимостта на Източен Кавказ (има се пред тип източната част на Закавказието, бел. авт.) ". [1, док. 9]
На това общо съвещание на мюсюлманските фракции на Закавказкия сейм се взима явен курс към оповестяването на независимостта на Закавказието и на поддръжка на позицията на Чхенкели като началник на делегацията на Сейма на Трапезундската мирна конференция за подписване на мир с Отоманската империя, даже и на най-висока цена. Консолидираната позиция на всички мюсюлмански фракции ще изиграе доста значима роля за внезапното тласване напред на процеса на оповестяване на независимостта на Закавказието. Ефектът от взетата безапелационна позиция от страна на азербайджанците по въпроса за независимостта и мира на югозападния фронт ще се види безусловно през идващите ден - два.
На идващото общо съвещание на мюсюлманските фракции, състояло се на 9 април 1918 година, Мамед Емин Расулзаде към този момент има опцията да рапортува и да осведоми азербайджанските депутати за резултатите от договарянията с представителите на " виновните фракции ". По време на тези договаряния е направен дневният ред за идното съвещание на Закавказкия сейм. На съвещанието на мюсюлманските фракции още веднъж отсъстват представителите на " Хюммат " ( " Гуммет " ). В протокола въпросната партия е упомената (както в никакъв случай до този момент) като " социал-демократическата партия на меншевиките " Гуммет ". [1, док. 10] Сам по себе си този запис, най-вероятно резултат на техническа неточност, отразява възприемането на " гумметистите " в този миг от останалите азербайджанци, като надали не секция на грузинските социалдемократи - меншевики.
Мамед Емин Расулзаде осведоми останалите депутати от мюсюлманските фракции, че първата точка на идното съвещание на Сейма ще бъде въпросът за провъзгласяването на независимостта на Закавказието, а вторият въпрос ще бъде специфична, авансово готова резолюция, която ще бъде показана на Сейма за утвърждение. Проектът на резолюцията гласи:
" Като изслуша отчета на мирната делегация и като й предлага да продължи прекратените договаряния, Сеймът разпорежда на държавното управление да предприеме ограничения за най-скорошно преустановяване на военните дейности и за подписване на мир ". [1, док. 10]
Очевидно е, че решенията на бурното съвещание на мюсюлманските фракции, състояло се на 7 април 1918 година, са имали мощно катализиращо въздействие върху готовността на останалите партии и най-много на грузинските социалдемократи - меншевики, да подхващат действителни и съответни ограничения за оповестяване на независимостта на Закавказието и за подписване на мир.
Натискът на азербайджанците явно дава на течението на Чхенкели доста значими спомагателни причини, които ръководителят на делегацията на Трапезундските договаряния да хвърли върху везните и да ги наклони в своя изгода. Сега към този момент концепцията за подписване на мир, с предоставяне на териториални отстъпки на Отоманската империя не наподобява като " партийно самоубийство " за грузинските социалдемократи, тъй като със сключването на мира те ще изпълнят настояването освен на Султана, само че и на най-многолюдната етническа група в Закавказието - азербайджанците. Самият Чхенкели към този момент е изваден от положението на " цугцванг " в политическия шахмат и може самоуверено да изиграе ходовете си в отбрана на независимостта и мира.
Категоричната позиция на азербайджанците, които до този миг са показали удивително самообладание в общия подтекст на съмненията на закавказките политически елити във връзка с независимостта, е убедила за доста малко време останалите " виновни партии " и " виновни фракции ", че времето за размисли, чудене, а пък и за отсрочване е изтекло. За два дни договаряния голямото болшинство в Закавказкия сейм е узряло за оповестяването на акта на независимостта.
Разбира се, това не е мотив за еуфория измежду депутатите от мюсюлманските фракции на съвещанието им на 9 април 1918 година. Членът на Сейма Халил бек Хаджибаба оглу Хасмамедов и още редица други оратори, " като вземат поради неустойчивостта и съмнителността на болшинството в Сейма " приканват към " зоркост и нерешителност във връзка с оферти дневен ред и към такава мъглива и неопределена позиция, допускаща друго пояснение ". [1, док. 10]
Хасмамедов и съидейниците му оферират на самото съвещание на Закавказкия сейм да се изиска изменение на дневния ред. Те разсъждават по следния метод:
" Ако ние първо приемем независимостта на Закавказието и по-късно такава мъглява формула (има се пред тип резолюцията за мирните договаряния с Отоманската империя, бел. авт.), можем да се окажем в тежко състояние, в случай че тази формула бъде изтълкувана по различен метод, а точно държавното управление, на което се разпорежда воденето на мирните договаряния, може да заеме войнстваща позиция и да докара Закавказието още веднъж в положение на война с Турция и от нас ще чакат жертви наедно с другите нации, като от жители на към този момент самостоятелното Закавказие. Ето за какво в резолюцията би трябвало да бъде посочено, че " тези стъпки и този курс, към който се е придържала и се придържа мирната делегация, се утвърждават ". Без това утвърждение, при смяна на обективните условия може да се промени обстановката и за меншевиките, които водят зад тила ни договаряния с Ленин, и да бъдем въвлечени в нежелателна война и в този случай тази резолюция ще ни тежи като известно юридическо обвързване ". [1, док. 10]
Мамед Емин Расулзаде отделя в изявлението си повече внимание не на правната дефиниция на въпроса, а на неговата същина. Той ясно изяснява, че " фактът на прекосяване на властта към ръководителя на мирната делегация, членът на Сейма Чхенкели демонстрира, че въпросът за мира е решен окончателно. Само че, по време на провъзгласяването на независимостта на Закавказието,, би трябвало да се посочат границите на страната в общи линии, без Батумски, Карски и Ардахански сандажак и с включване на Северен Кавказ до казашките земи ". [1, док. 10]
Но даже и невъзмутимите разсъждения на Расулзаде не могат да успокоят терзанията на доста от участниците в пренията. Особено е смутен Фатали Хан Хойский. За него главен източник на паники е " неустойчивостта на позицията на меншевиките, чийто виновен представител Церетели заран приказва едно, вечер - друго, а другият им представител Ной Рамишвили вечер твърди едно, а на другия ден напълно противоположното му... ". [1, док. 10] Това дава учредения на Хойский да се притеснява от тази неизясненост в резолюцията и той също като Расулзаде упорства, " границите на Закавказието да бъдат посочени с ясни очертания и да бъде изказано утвърждение на позицията на мирната делегация ". [1, док. 10]
В последна сметка, след тези бурни и съдържателни диспути, събранието на мюсюлманските фракции обобщава направените рекомендации по следния метод:
" Взимайки под внимание всичко казано нагоре, събранието постанови да се упорства:
на одобрение на подхванатите стъпки от мирната делегация;
за самостоятелност с установяване на границите.
В случай на неприемане на едното или на другото, да се излезе със лична декларация. " [1, док. 10]
Очевидно решителността на азербайджанските депутати е огромна. Те безусловно взимат нещата в свои ръце и се пробват да наложат политическа линия, която е по едно и също време лоялна към останалите партии и народности, показани в Сейма и по едно и също време с това подсигурява ползите на мюсюлманското население, което изрично не желае да бъде хвърлено в някакво продължение на така и така към този момент изгубената война с Отоманската империя.
Интересен е въпросът на какво се дължи убеждението на част от депутатите - мюсюлмани, че меншевиките водят договаряния с Ленин зад тила им. До този миг, в границите на това проучване, не е намерено писмено или друго доказателство за воденето на сходни договаряния. Съмненията за договаряния сред меншевиките и Ленин се базират на " косвени улики ", най-вероятно провокирани от държанието на грузинските социалдемократи.
Нещата се въртят към признатата двусмислена и трисмислена декларация на социалдемократите - меншевики, която провокира бурните прения сред депутатите от " Хюммат " ( " Гуммет " ) и представителите на останалите мюсюлмански фракции, в това число на Мюсюлманския социалистически блок, състояли се на описаното нагоре съвещание на 6 април 1918 година. За страдание, към този момент ние не разполагаме с текста на " обръщението към съветската народна власт ", което е било признато от грузинските меншевики и което азербайджанските " гумметисти " са подкрепили в забележителна степен.
Известно е, че грузинските социалдемократи - меншевики, не признават болшевиките за демократична партия след Октомврийския прелом. Известно е и по какъв начин безкомпромисно са потушени болшевишките опити за предизвикателство на вълнения в Тифлис в деня на откриването на Закавказкия сейм, от страна на доминираното от меншевиките държавно управление (Закавказкия комисариат). За последното събитие неколкократно припомнят и депутатите азербайджанци, когато разясняват отношението на грузинските социалдемократи към болшевиките.
Може би тук е мястото да поместим цялостния текст на " възванието ", точното название на което е " Обращеніе Закавказской соціалъ-демократіи къ демократіи Россіи ". [6, док. № 86, стр. 187] Пълният и прецизен текст гласи:
" Другари служащи, селяни и бойци на Русия! От името на демокрацията на Закавказието, в час на смъртна заплаха, надвиснала над нашия край се обръщаме към Вас.
Турските империалисти, базирайки се на Брест-Литовския контракт, ни предявиха претенции, свеждащи се до поробването на Закавк
1918: Закавказието, мюсюлманският изток и парламентаризмът
Пътят към Азербайджанската демократична република - делото на мюсюлманските парламентарни фракции в Закавказкия парламент
Въпреки редица разнообразни тълкувания, въз основата на наличните исторически извори се виждат големите старания, които поставят депутатите от Закавказкия сейм, с цел да основат от Закавказието районна мощ - единна, демократична, федеративна република от Черно море до Каспийско море. Както беше коментирано към този момент в предходната част, само чудовищният напън на трите велики сили - Отоманската империя, Съветска Русия и Германия, провалят построяването и развиването на Закавказката демократична федеративна република (ЗДФР).
Повлечени от водовъртежа на геополитическото опълчване на Великите сили и на техните упоритости в района, грузинци, азербайджанци и арменци са принудени да търсят решение на своите национални проблеми в основаването на независими национални страни. Но дотогава има още време, а нашият роман доближи досега, когато Германия в лицето на проф. Шрайдер - учител в Тифлиския университет се обръща към азербайджанските депутати с предлагането да упълномощят и командироват в Берлин своя делегация, която да може да води директни договаряния с немското държавно управление. [1, док. 7]
Азербайджанските представители на срещата с Шрайдер дават отговор уклончиво и внимателно, тъй като добре познават ревностния темперамент на отоманските управляващи и не желаят да основават непотребни дипломатически интриги в района, пък било и сред съдружници като Берлин и Константинопол. Някой би могъл да изтълкува тази нерешителност като прекомерна преданост на азербайджанците към Отоманската империя, провокирана от религиозна и езикова непосредственост, само че както ще забележим по-нататък, те са имали всички учредения да са внимателни.
Азербайджанските демократични водачи чудесно знаят, че Отоманската империя има свои цели и задания в района и че те напълно не са свързани с поддръжката и построяването на закавказката държавност и либерален ред. До огромна степен отоманските планове не са свързани и с построяването на азербайджанската държавност.
Едва ли азербайджанските депутати са имали информация за почналите договаряния сред Германия и Отоманската империя за разпределение на сферите на въздействие в Закавказието и за признаването на ползите на Германия в Тифлиска губерния. Едва ли са знаели в детайлности и за желанията на младотурското управление на Империята, да трансформира Азербайджан в ханство, отпред на което да застане родственик на младотурски водач.
Но те са показали забележителна политическа вътрешен глас, с цел да имат избрани запаси към Отоманската империя и да се притесняват от реакциите на нейното политическо управление. Действително те декларират, че биха приели единствено турски войски за вероятно укротяване на анархията по мюсюлманските земи в Закавказието, само че надали биха се намерили и други въоръжени сили от страна на Централните сили, които да се нагърбят с сходна задача.
Малко по-късно азербайджанските водачи ще би трябвало да проявят по едно и също време и огромна неотстъпчивост и огромна маневреност, с цел да не позволен наличието на отоманския пълководец Нури паша в Елисаветпол (Гянджа) и в Баку да докара до очистване на азербайджанската народна власт.
Но да се върнем към хронологията на събитията и техния разбор. На 6 април 1918 година, общото съвещание на мюсюлманските фракции би трябвало да се занимава с извънредно деликатната тематика за позицията на партията " Хюммат " ( " Гуммет " ) във връзка с политическото държание на грузинските социалдемократи. Възникнали са спекулации, че грузинските социалдемократи търсят помощ от болшевиките във зародилата тогава обстановка в Закавказието, обвързвана с неуспеха на мирните договаряния с Отоманската империя.
Първи взима думата депутатът от Сейма Али Хан Кантемиров. Той изяснява, че не желае да влиза в борба с партията " Хюммат " ( " Гуммет " ), само че желае уточнения от първа ръка, за отношението на " Хюммат " към хипотетичните дейности на грузинските меншевики. Той пита:
" Сега, когато става дума за политическа платформа, не за хрумвания, а за спасяването на физическото битие на народа, когато партията на меншевиките, с които върви в крайник партията " Гуммет ", се обръщат с молба за помощ към съветската народна власт и желаят по този метод да въвлекат Закавказието в ужасите на болшевишката вакханалия, когато в Баку мюсюлманските демократи гинат с хиляди от ръцете на болшевишко - арменските банди и когато партията на меншевиките, която по този начин твърдо се разправи с болшевиките тук в Александровската градина (става дума за разгонването на предизвиканите от болшевиките митинги в Александровската градина в Тифлис, ориентирани против свикването на Закавказкия Сейм, бел. авт.), в този момент се отнася към нас по този начин невъзмутимо, когато обект на принуждение е станала демокрацията на различен народ и води двусмислена политика по въпроса за надигащата се заплаха над мюсюлманския народ, държанието на мюсюлманската социалдемократическа партия " Гуммет " би трябвало да бъде дефинирано ". [1, док. 8]
Въпросите на Али Хан Кантемиров не са инцидентни. В предходната част към този момент анализирахме прекомерно сдържаното държание на грузинските социалдемократи - меншевики във връзка с кървавите погроми на болшевиките над азербайджанците в Баку и над партията " Мусават ".
Действително в този миг над грузинската част от Закавказието е надвиснала заплахата от турско настъпление. Грузинските меншевики са безусловно заклещени в избора си дали да продължат войната с Отоманската империя с всички шансове да претърпят военна злополука или да извършат " политическо и партийно самоубийство ", (както се споделяше в телеграмата до делегацията на мирните договаряния в Трапезунд и по-специално до Гегечхори и Церетели) и да се одобряват отоманските териториални искания и да се предадат териториите, които Съветска Русия към този момент е отстъпила на Султана с Брест-Литовския кротичък контракт.
Грузинските меншевики нямат никакво поле за маневриране, те са в същински политически " цугцванг " и зверствата на болшевиките в Баку, (подкрепени от локалната секция на " Дашнакцутюн " ) най-малко в този момент като че ли не са основният им проблем. Те обаче са голям проблем за техните прекомерно лоялни съдружници от мюсюлманските фракции в Закавказкия сейм.
Вече проследихме дебатите сред мюсюлманските фракции във връзка неуспеха на договарянията в Трапезунд и възобновяването на военните дейности с Отоманската империя. По време на тези диспути, партията " Хюммат " ( " Гуммет " ) декларира, че ще поддържа позицията на грузинските социалдемократи - болшевики. Тази позиция е изцяло противоположна на безапелационната позиция против възобновяването на военните дейности, заявена от Мюсюлманския социалистически блок. Тя е в прорез и с доста умерената и уравновесена взаимна декларация на партията " Мусават ", дружно с гравитиращите към нея безпартийни демократични депутати и на партията " Мюсюлманство в Русия " ( " Иттихад " ).
Когато мащабът на клането в Баку ( " Мартенските събития " от 1918 година) става изцяло явен в Тифлис, измежду депутатите от мюсюлманските фракции пораждат изцяло резонни въпроси. От една страна, те са мощно уязвени от безчувственото от тяхна позиция държание на грузинските меншевики. От друга страна, поражда въпросът за националното единение и към партията " Хюммат " ( " Гуммет " ) потичат въпроси. Естествено, те са напълно издържани в духа на апела на депутата Али Хан Кантемиров:
" Необходимо е в този виновен миг мюсюлманските партии да знаят отношението на " Гуммет " към обстановката, към нас и към нашата ориентировка, към меншевиките, а също по този начин и към болшевиките ". [1, док. 8]
Членът на Сейма и социалдемократ " хюмматист " - Агамалов се пробва да отговори на Кантемиров, само че присъстващите на съвещанието не са удовлетворени. В протоколите е маркирано, че за тях, " той се отклонява от директен отговор, старае се да се измъкне с общи изречения, които акцентират демократичността на партията " Гуммет " и тактиката й от тази позиция ". [1, док. 8]
Налага се да се включи различен член на Сейма и социалдемократ " хюмматист " - Дж. Ахундов, който декларира, че отношението на партията " Хюммат " ( " Гуммет " ) по всички повдигнати въпроси ще стане ясно, в случай че той даде уточнения по два съществени въпроса: въпросът за " северната и южната ориентировка ", (иначе казано за препоръчваната от " Хюммат " геополитическа ориентировка, бел. авт.) и за отношението към болшевиките. Ахундов декларира:
" Ние не сме нито за северна, нито за южна ориентировка на независимото Закавказие. Що се отнася до отношението ни към болшевиките, то ние гумметистите сме подготвени да се борим с тях безпощадно, като в това време поставяме всички вероятни старания, с цел да вървим ръка за ръка с умерените демократи на другите нации ". [1, док. 8]
Това заявление, естествено поражда нови въпроси. Мусаватистът Векилов пита:
" Как си представяте това единство, когато грузинците - меншевики, в единение с които работят гумметистите са издали възвание към съветската народна власт, другояче казано към болшевиките и чакат от тях помощ, в това време, когато вие преди малко заявихте за своята неотстъпчивост към болшевиките ". [1, док. 8]
В отговор Дж. Ахундов декларира:
" Във възванието към съветската народна власт ние не сме взимали присъединяване, само че не издадохме своя декларация с негативен темперамент, тъй като по този метод щяхме да разрушим единственото мостче сред демокрациите на другите нации и мюсюлманите. Това възвание е издадено от боязън, провокиран от устрема на мюсюлманите да се изолират, както споделят самите меншевики - грузинци, и когато те от боязън протягат ръка на север, ние гумметистите не можем да възразяваме ". [1, док. 8]
Депутатите Усуббеков и Ахундов обръщат внимание, че съгласно тях грузинците - меншевики водят грузинска национална политика и упрекват членовете на " Хюммат ", че нагледно казано " им вървят по гайдата ". Те приканват:
" Сега, в този съдбоносен час ние желаеме да знаем, ще продължавате ли вие гумметистите да вървите подире им (на грузинските меншевики, бел. авт.) или ще имате своя национална ориентировка. В името на спасението на грузинците или по-скоро на партията си, меншевиките се готвят да ни навлекат на главите болшевишка, казашка и арменска заплаха, за което без притеснение приказват техните вождове, членовете на Сейма Жордания и Церетели. Всичко това те ни го споделят в очите без притеснение, вие би трябвало да мислите по различен метод, в сравнение с тези господа ". [1, док. 8]
Социалдемократът от " Хюммат " ( " Гуммет " ) и член на Сейма Агамалов взима думата, с цел да подчертае още един път, че ориентацията на " гумметистите " е закавказка. Той заявява:
" Ние сме за самостоятелността на Закавказието, поради ползите на демокрацията, само че в случай че демократизмът се оказва нежен и се разрушава в националистическия борд и в резултат на това настъпи разпад, то аз ще предпочета " пердаха на родния си татко пред непознатия ". Но нашата основна цел е самостоятелността ". [1, док. 8]
Много интензивният по време на тези диспути социалист от Мюсюлманския социалистически блок Кантемиров задава нов въпрос:
" Не виждате ли опасност за самостоятелността (на Закавказието, бел. авт.) в обръщението към съветската народна власт и за какво вие гумметистите не протестирате? " [1, док. 8]
Отговорът на Агамалов е:
" Аз стачкувах. Протестирах по това или по-точно по въпроса за ориентацията, в тясна връзка с който стои въпросът за отношението към болшевиките. Назрява ерес измежду меншевиките и ние чакаме триумфа на тази част от демократите, които ще тръгнат след Чхенкели. " [1, док. 8]
Несъмнено Агамалов е планувал много тъкмо вероятния ход на събитията в кратковременен проект. Въпреки основателните безпокойства на останалите депутати - азербайджанци, неговата политическа логичност ще се окаже вярна.
Политическата линия на Чхенкели в действителност ще надделее, Закавказкият Сейм ще разгласи независимостта на Закавказието и войната с Отоманската империя ще бъде спряна. Правителството на Гегечкори подава оставка. Последното ще стане причина за някои отровни реплики в едно от писмата на Шаумян до Ленин, в което вождът на бакинските болшевики ще уведоми вожда на международния пролетариат, че държавното управление на Гегечкори се е оказало прекомерно ляво и по тази причина е трябвало да си отиде.
Всъщност, става дума за естествена демократична процедура и за вдишване на политическа отговорност. Логиката на Агамалов се оказва оправдана - заслужавало си е да бъдат непокътнати неизгорени мостове и сред демократичните партии и сред трите съществени народа в Закавказието.
Разбира се, не всички членове на " Хюммат " ( " Гуммет " ) са били с толкоз ясна политическа визия и с толкоз точна прогноза за хода на политическия развой. Протоколите са запазили разсъжденията, направени на глас от незнаен народен представител от Сейма, член на " Хюммат " ( " Гуммет " ):
" Ако не се стигне до автономия (на Закавказието, бел. авт.) и тук дойдат от север болшевиките, то ние сме срещу тях и следователно сме за турска ориентировка, само че в случай че от север пристигна същинска народна власт, то ние ще сме с тях срещу турците ". [1, док. 8]
Един от най-авторитетните мусаватисти, основател на партията " Мусават " и някогашен социалдемократ - Мамед Емин Расулзаде, акцентира, че той и съидейниците му ще се борят " с оръжие в ръка, с каквато и да е (демократична или недемократична, бел. авт.), връщаща се назад в Закавказието Русия ". [1, док. 8]
На това изказване на Расулзаде, депутатът член на " Хюммат " ( " Гуммет " ) Н. Джамалбеков дава отговор:
" Аз съм подготвен да се боря дружно с вас, само че покажете вашите сили. "
М. Е. Расулзаде: " Ние имаме вяра в силите си и в тежък миг можем да повикаме помощ от юго-запад. "
Н. Джамалбеков: " Аз не очаквам от турската войска независимост за нашия народ. " [1, док. 8]
В последна сметка, заради разликите сред оценките на другите депутати, членове на " Хюммат " ( " Гуммет " ), мусаватистите им оферират да дадат възможния си безапелационен отговор в писмена форма. Членовете на " Хюммат " ( " Гуммет " ) дават единодушието си и дават обещание да показват мнението си на идващото съвещание на фракциите.
Бихме могли да завиждаме на почтения метод, по който се водят политическите диспути сред депутатите от обособените мюсюлмански фракции в Закавказкия сейм. При днешните политически нрави фракцията на " Хюммат " ( " Гуммет " ) би била безусловно анихилирана политически от съперниците си. Тогава членовете на останалите мюсюлмански фракции просто желаят да схванат действителната позиция на " гумметистите ".
На идващия ден (на 7 април 1918 г.), депутатите от мюсюлманските фракции още веднъж са призовани на взаимно съвещание. Представителите на партията " Хюммат " ( " Гуммет " ) отсъстват, само че на останалите фракции сега не им е единствено до тях. На съвещанието се разисква извънредно незабавен и стеснителен за азербайджанците въпрос - получената тревожна депеша за провалянето на отряда на полковник Магалов при железопътната гара Аджикабул. В протокола е записано буквално:
" Всички оратори в един глас упрекват партията на меншевиките за аджикабулското проваляне, поради тяхното двусмислено отношение по отношение на болшевиките ". [1, док. 9] Азербайджанските членове на сейма недоволстват и против министрите - меншевики, " които откакто са съсредоточили в ръцете си цялата власт, от една страна, изпращат за битка с болшевиките държавен отряд и му дават обещание средства за тази битка, а въпреки това, по всевъзможен метод задържат отпущането на военните снаряжения, правейки официални отводи. " [1, док. 9]
Тук става дума за отряда на полковник Магалов (последният има и княжеска титла), който е изпратен от Закавказкия комисариат, с цел да спре настъпващите войски на Бакинския съвет, навлезли в дълбочина на територията на Азербайджан и нахлули на територията на Елисаветполска (Гянджанска) губерния.
От позиция на мюсюлманските фракции, от изхода на сражението сред силите на полковник Магалов и войските на Бакинския съвет е зависело спасяването на азербайджанските територии от болшевишка окупация. Затова те вършат, каквото е по силите им, за усилването на отряда на Магалов и към него са присъединени офицерите от Мюсюлманската школа за подпрапоршчици.
Очевидно е, че обвиняванията на азербайджанците към централното държавно управление, т.е. към Закавказкия комисариат не са били до край основателни, тъй като против болшевиките и техните съдружници е изпратена действителна военна мощ. Лидерът на Бакинския съвет - Степан Шаумян в присъщия му " артистичен " жанр, разказва отряда на Магалов като някаква страшна мощ, до момента в който изнудва Совнаркома за подкрепления в жива мощ и в техника. Обаче за огромно страдание на азербайджанците паническите рапорти на Шаумян надалеч не са основателни.
Претенциите на депутатите - мюсюлмани към Закавказкия комисариат се оказват изцяло основателни, когато става дума за оборудването на отряда, изпратен против войските на Бакинския съвет. Бойците на полковник Магалов се оказват доста по-зле въоръжени от болшевиките и са разрушени.
При тези условия е естествено депутатите от мюсюлманските фракции в Закавказкия сейм да са леко параноични и да откриват двоякост в държанието на грузинските социалдемократи - меншевики. На това се дължат и обясненията с " гумметистите " от предходния ден. Но нещата явно стоят по-просто и напълно не подмолно. Меншевиките в Тифлис са изправени пред възобновяване на военните дейности с Отоманската империя и надали разполагат с остатъци на военна екипировка. В подобен миг всеки сектор на фронта " тегли чергата към себе си " и азербайджанците надали е трябвало да чакат, че тяхното направление е с по-голям приоритет от защитата на територията на Закавказието с преобладаващо грузинско население.
Азербайджанските депутати недоволстват, че " полковник княз Магалов изпраща всекидневно телеграми с най-тревожен темперамент, моли за изпращането на брониран трен, на оръдия, снаряди, картечници и патрони, само че държавното управление не обръща никакво внимание и нищо не подхваща за тяхното снабдяване.
Членът на Сейма М. Магеррамов и министърът на пътищата и известията Х. Б. Мелик-Асланов, упълномощени да получат гореизброените неща, не получиха нищо, защото им се основават милион трудности... ". [1, док. 9] За въпросните " милион трудности ", двамата пълномощници на азербайджанците рапортуват на същото това общо съвещание на мюсюлманските парламентарни фракции.
Тук още веднъж е мястото да подчертаем, че несъгласията сред обособените партии (в това число и сред другите социалдемократически и социалистически партии) и етноси, показани в Закавказкия сейм, са провокирани най-много от бруталния напън на двамата нападателни съседи - северният (Съветска Русия) и юго-западният (Отоманската империя). Случаят с борбата сред мюсюлманските фракции в Сейма и меншевиките - грузинци е извънредно прегледен образец на въздействието на непрекъснатия напън на Великите сили върху политическия развой в Закавказието.
Грузинците са надълбоко обезпокоени и съвсем паникьосани от опасността от страна на Отоманската империя. Азербайджанците възприемат по безусловно същия метод напредването на болшевишките войски. Естествено, провалянето при Аджикабул и ежедневните телеграми на полковник Магалов поддържат у мюсюлманските депутати високо напрежение и раздразнителност. Това се отразява и на дебатите, извършени на 7 април 1918 година.
Пак по време на тези диспути, членът на Сейма Н. б. Усуббеков споделя, че " тези, които ни обещаваха за тази битка всичко, лъгаха, тъй като не дадоха съвсем нищо. Тюркската поговорка споделя: " Лъжецът би трябвало да бъде гонен до дъно ". Ние направихме това. Да се гоним повече няма смисъл. Трябва през днешния ден да отправим ултиматум с подробна обосновка за всичко това, което ние понесохме, да напуснем Тифлис и да се хвърлим по посока на надигащата се заплаха. "
Редица оратори, говорили след Усуббеков, го поддържат и желаят мусаватистите - членове на държавното управление, да подадат оставка. За това изключително упорства Ш. б. Рустамбеков.
От своя страна министърът на пътищата и известията и член на Сейма, Х. Б. Мелик-Асланов, установи " прекомерно печалния факт, че на едната страна са застанали всички, а на другата [са останали] мюсюлманите. На страната на първите са техническото и материалното предимство, а на наша страна е числеността и надали на мюсюлманите е преференциално да скъсват [отношенията си с останалите закавказки нации и техните партии] при тези условия, въпреки че са в действителност изолирани. От болшевиките за нас няма прошка и към този момент те ни разрушиха. Меншевиките също застанаха във неприятелски лагер и в случай че нас са ни разрушили на едно място, то би трябвало да се укрепим на друго. С меншевиките към този момент има опция да се разберем и договорим, в случай че въпросът за войната с Турция бъде позволен в допустима за нас форма ". [1, док. 9]
Междувременно Усуббеков продължава да упорства на своето в началото предложение, представено малко нагоре. Той изисква, без да се взима поради отсъствието на представителите на партията " Дашнакцутюн " от Тифлис (тоест, без да се изчаква завръщането им, бел. авт.), да се насочи ултиматум към меншевиките и държавното управление, съществена точка на който да бъде оповестяването на независимостта на Закавказието. [1, док. 9]
Настояването на Усуббеков е резонно, тъй като то би основало правни учредения за дейности и на двата фронта - и в спора със Съветска Русия и във взаимоотношенията с Отоманската империя.
Докато Закавказието се води, въпреки и на книга, част от територията на някогашната Руска империя и съществува в режим на юридически вакуум (а също и на международно-правен вакуум), военните дейности на Бакинския съвет могат да бъдат обсъждани като част от някакъв вътрешен великоруски спор. Самият Шаумян характеризира клането над азербайджанците през март 1918 година като " революция ", след което с половин уста изрича страдание, че тя се е трансформирала в междунационално кръвопролитие.
С оповестяването на независимостта на Закавказието, нападателните дейности на Съветска Русия към този момент ще са против суверенна страна, която ще бъде приета минимум от Отоманската империя, която е страна по мирния контракт със Съветска Русия от Брест-Литовск. С последното събитие би трябвало да се преценяват най-малко в Москва.
Болшевиките в Баку очевидно с нищо не се преценяват, само че за тях ще бъде в действие второто основание, обвързвано с независимостта. Обявяването на независимостта на Закавказието е изискване за подписване на мир с Отоманската империя. Ако бъде реализиран мир със султана, против войските на Бакинския съвет биха могли да бъдат употребявани всички военни запаси на Закавказието и даже " да бъде поискана помощ от юго-изток ", както се беше изразил един от водачите на азербайджанците.
Затова и настояването, наличието на ултиматума до грузинските меншевики и до държавното управление (тоест - до Закавказкия Комисариат) да се сведе до гледище за неотложно оповестяване на независимостта на Закавказието, може да се оцени като доста съответно и политическо издържано.
След повдигането на въпроса за ултиматума се изрича и членът на Сейма, Мамед Емин Расулзаде. Неговото изявление е доста уравновесено и умерено. Той постулира, че " би трябвало да се употребява това течение измежду меншевиките, което стои на гледната точка на делегацията на Трапезундската мирна конференция. Трябва да се поговори с члена на Сейма - Чхенкели. Трябва да се превземе крепостта от вътрешната страна ". [1, док. 9]
Друг член на Сейма - Хасмамедов, също застава на позицията за договаряния с Чхенкели, само че не в качеството му на министър на външните работи и на представител на държавното управление, " тъй като сега няма Закавказко държавно управление, а има тирания на арменците и грузинците, олицетворени от техните представители (Върховният Съвет на защитата: Гегечкори, Карчикян и Рамишвили) ". [1, док. 9] Затова, съгласно Хасмамедов, с Чхенкели би трябвало да се беседва в качеството му на ръководител на Грузинския народен съвет и началник на грузинската политика.
Хасмамедов предлага на Чхенкели да се съобщи: " в този сериозен миг за нашия живот, а също по този начин и за грузинския народ, измежду който към този момент върви разложение заради болшевишко-арменските интриги, за всичко намерено и да се получи безапелационен отговор: с нас или срещу нас. Ако са срещу нас, то в ръцете ни има копче с друго свойство, от натискането на което могат да последват огромни разтърсвания ". [1, док. 9]
Членът на Закавказкия сейм Фатали Хан Хойский разпорежда очаквания на тези договаряния (на договарянията с течението на Чхенкели измежду грузинските социалдемократи - меншевики, бел. авт.) и при положение на техен крах заема позицията, че би трябвало да последва разкъсване с останалите партии и нации в Закавказието. Той обаче предизвестява, че " това ще задълбочи и без сложното състояние и тогава ще се наложи да се повикат сили от вън ". [1, док. 9]
Фатали Хан Хойский предлага и някои изключителни мероприятия с на практика темперамент като изпращане на делегати по места. За тези задачи той предлага членовете на Сейма Усуббеков, Джафаров, Рустамбеков и Махмудов, дружно с помощника на Бакинския губернски комисар М. Б. Векилов. Според Хойский тези стъпки, които са препоръчани от съвсем всички оратори, би трябвало да бъдат подхванати, а точно: " да се предложения и да се водят диалози с ръководителя на Трапезундската делегация (с Чхенкели, бел. авт.) за създалото се състояние и да му се съобщи за нуждата от самостоятелност на Закавказието.
Да се свика съвещание на държавното управление, дружно с представители на [парламентарните] фракции, и да се разгласи за излизането на министрите - мюсюлмани от държавното управление, заради неудовлетворяването на техните претенции по въпроса за изпращане на помощ на отряда на полковник Магалов. Да се изпрати за сведение на всички виновни партии неотклонното предпочитание на всички мюсюлмански фракции на Сейма да се разгласи независимостта на Закавказието, като при положение, че това не срещне състрадание у другите партии, ние ще бъдем принудени да стартираме разискване на въпроса за опцията за оповестяване на независимостта на Източен Кавказ (има се пред тип източната част на Закавказието, бел. авт.) ". [1, док. 9]
На това общо съвещание на мюсюлманските фракции на Закавказкия сейм се взима явен курс към оповестяването на независимостта на Закавказието и на поддръжка на позицията на Чхенкели като началник на делегацията на Сейма на Трапезундската мирна конференция за подписване на мир с Отоманската империя, даже и на най-висока цена. Консолидираната позиция на всички мюсюлмански фракции ще изиграе доста значима роля за внезапното тласване напред на процеса на оповестяване на независимостта на Закавказието. Ефектът от взетата безапелационна позиция от страна на азербайджанците по въпроса за независимостта и мира на югозападния фронт ще се види безусловно през идващите ден - два.
На идващото общо съвещание на мюсюлманските фракции, състояло се на 9 април 1918 година, Мамед Емин Расулзаде към този момент има опцията да рапортува и да осведоми азербайджанските депутати за резултатите от договарянията с представителите на " виновните фракции ". По време на тези договаряния е направен дневният ред за идното съвещание на Закавказкия сейм. На съвещанието на мюсюлманските фракции още веднъж отсъстват представителите на " Хюммат " ( " Гуммет " ). В протокола въпросната партия е упомената (както в никакъв случай до този момент) като " социал-демократическата партия на меншевиките " Гуммет ". [1, док. 10] Сам по себе си този запис, най-вероятно резултат на техническа неточност, отразява възприемането на " гумметистите " в този миг от останалите азербайджанци, като надали не секция на грузинските социалдемократи - меншевики.
Мамед Емин Расулзаде осведоми останалите депутати от мюсюлманските фракции, че първата точка на идното съвещание на Сейма ще бъде въпросът за провъзгласяването на независимостта на Закавказието, а вторият въпрос ще бъде специфична, авансово готова резолюция, която ще бъде показана на Сейма за утвърждение. Проектът на резолюцията гласи:
" Като изслуша отчета на мирната делегация и като й предлага да продължи прекратените договаряния, Сеймът разпорежда на държавното управление да предприеме ограничения за най-скорошно преустановяване на военните дейности и за подписване на мир ". [1, док. 10]
Очевидно е, че решенията на бурното съвещание на мюсюлманските фракции, състояло се на 7 април 1918 година, са имали мощно катализиращо въздействие върху готовността на останалите партии и най-много на грузинските социалдемократи - меншевики, да подхващат действителни и съответни ограничения за оповестяване на независимостта на Закавказието и за подписване на мир.
Натискът на азербайджанците явно дава на течението на Чхенкели доста значими спомагателни причини, които ръководителят на делегацията на Трапезундските договаряния да хвърли върху везните и да ги наклони в своя изгода. Сега към този момент концепцията за подписване на мир, с предоставяне на териториални отстъпки на Отоманската империя не наподобява като " партийно самоубийство " за грузинските социалдемократи, тъй като със сключването на мира те ще изпълнят настояването освен на Султана, само че и на най-многолюдната етническа група в Закавказието - азербайджанците. Самият Чхенкели към този момент е изваден от положението на " цугцванг " в политическия шахмат и може самоуверено да изиграе ходовете си в отбрана на независимостта и мира.
Категоричната позиция на азербайджанците, които до този миг са показали удивително самообладание в общия подтекст на съмненията на закавказките политически елити във връзка с независимостта, е убедила за доста малко време останалите " виновни партии " и " виновни фракции ", че времето за размисли, чудене, а пък и за отсрочване е изтекло. За два дни договаряния голямото болшинство в Закавказкия сейм е узряло за оповестяването на акта на независимостта.
Разбира се, това не е мотив за еуфория измежду депутатите от мюсюлманските фракции на съвещанието им на 9 април 1918 година. Членът на Сейма Халил бек Хаджибаба оглу Хасмамедов и още редица други оратори, " като вземат поради неустойчивостта и съмнителността на болшинството в Сейма " приканват към " зоркост и нерешителност във връзка с оферти дневен ред и към такава мъглива и неопределена позиция, допускаща друго пояснение ". [1, док. 10]
Хасмамедов и съидейниците му оферират на самото съвещание на Закавказкия сейм да се изиска изменение на дневния ред. Те разсъждават по следния метод:
" Ако ние първо приемем независимостта на Закавказието и по-късно такава мъглява формула (има се пред тип резолюцията за мирните договаряния с Отоманската империя, бел. авт.), можем да се окажем в тежко състояние, в случай че тази формула бъде изтълкувана по различен метод, а точно държавното управление, на което се разпорежда воденето на мирните договаряния, може да заеме войнстваща позиция и да докара Закавказието още веднъж в положение на война с Турция и от нас ще чакат жертви наедно с другите нации, като от жители на към този момент самостоятелното Закавказие. Ето за какво в резолюцията би трябвало да бъде посочено, че " тези стъпки и този курс, към който се е придържала и се придържа мирната делегация, се утвърждават ". Без това утвърждение, при смяна на обективните условия може да се промени обстановката и за меншевиките, които водят зад тила ни договаряния с Ленин, и да бъдем въвлечени в нежелателна война и в този случай тази резолюция ще ни тежи като известно юридическо обвързване ". [1, док. 10]
Мамед Емин Расулзаде отделя в изявлението си повече внимание не на правната дефиниция на въпроса, а на неговата същина. Той ясно изяснява, че " фактът на прекосяване на властта към ръководителя на мирната делегация, членът на Сейма Чхенкели демонстрира, че въпросът за мира е решен окончателно. Само че, по време на провъзгласяването на независимостта на Закавказието,, би трябвало да се посочат границите на страната в общи линии, без Батумски, Карски и Ардахански сандажак и с включване на Северен Кавказ до казашките земи ". [1, док. 10]
Но даже и невъзмутимите разсъждения на Расулзаде не могат да успокоят терзанията на доста от участниците в пренията. Особено е смутен Фатали Хан Хойский. За него главен източник на паники е " неустойчивостта на позицията на меншевиките, чийто виновен представител Церетели заран приказва едно, вечер - друго, а другият им представител Ной Рамишвили вечер твърди едно, а на другия ден напълно противоположното му... ". [1, док. 10] Това дава учредения на Хойский да се притеснява от тази неизясненост в резолюцията и той също като Расулзаде упорства, " границите на Закавказието да бъдат посочени с ясни очертания и да бъде изказано утвърждение на позицията на мирната делегация ". [1, док. 10]
В последна сметка, след тези бурни и съдържателни диспути, събранието на мюсюлманските фракции обобщава направените рекомендации по следния метод:
" Взимайки под внимание всичко казано нагоре, събранието постанови да се упорства:
на одобрение на подхванатите стъпки от мирната делегация;
за самостоятелност с установяване на границите.
В случай на неприемане на едното или на другото, да се излезе със лична декларация. " [1, док. 10]
Очевидно решителността на азербайджанските депутати е огромна. Те безусловно взимат нещата в свои ръце и се пробват да наложат политическа линия, която е по едно и също време лоялна към останалите партии и народности, показани в Сейма и по едно и също време с това подсигурява ползите на мюсюлманското население, което изрично не желае да бъде хвърлено в някакво продължение на така и така към този момент изгубената война с Отоманската империя.
Интересен е въпросът на какво се дължи убеждението на част от депутатите - мюсюлмани, че меншевиките водят договаряния с Ленин зад тила им. До този миг, в границите на това проучване, не е намерено писмено или друго доказателство за воденето на сходни договаряния. Съмненията за договаряния сред меншевиките и Ленин се базират на " косвени улики ", най-вероятно провокирани от държанието на грузинските социалдемократи.
Нещата се въртят към признатата двусмислена и трисмислена декларация на социалдемократите - меншевики, която провокира бурните прения сред депутатите от " Хюммат " ( " Гуммет " ) и представителите на останалите мюсюлмански фракции, в това число на Мюсюлманския социалистически блок, състояли се на описаното нагоре съвещание на 6 април 1918 година. За страдание, към този момент ние не разполагаме с текста на " обръщението към съветската народна власт ", което е било признато от грузинските меншевики и което азербайджанските " гумметисти " са подкрепили в забележителна степен.
Известно е, че грузинските социалдемократи - меншевики, не признават болшевиките за демократична партия след Октомврийския прелом. Известно е и по какъв начин безкомпромисно са потушени болшевишките опити за предизвикателство на вълнения в Тифлис в деня на откриването на Закавказкия сейм, от страна на доминираното от меншевиките държавно управление (Закавказкия комисариат). За последното събитие неколкократно припомнят и депутатите азербайджанци, когато разясняват отношението на грузинските социалдемократи към болшевиките.
Може би тук е мястото да поместим цялостния текст на " възванието ", точното название на което е " Обращеніе Закавказской соціалъ-демократіи къ демократіи Россіи ". [6, док. № 86, стр. 187] Пълният и прецизен текст гласи:
" Другари служащи, селяни и бойци на Русия! От името на демокрацията на Закавказието, в час на смъртна заплаха, надвиснала над нашия край се обръщаме към Вас.
Турските империалисти, базирайки се на Брест-Литовския контракт, ни предявиха претенции, свеждащи се до поробването на Закавк
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ