Роден е Лудвиг ван Бетховен
В множеството източници се показва за рождена дата 16 декември 1770 година, като се има поради, че е бил кръстен на 17 декември 1770 година в град Бон. Семейството на дядо му – Лудвиг (или Лодевик) ван Бетховен, е с фламандски и холандски генезис. Лудвиг ван Бетховен-дядо е роден в град Мехелен, само че фамилията му се реалокира в Бон. Впоследствие той става капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а единственият му наследник Йохан – артист (тенор) в ерцхерцог-архиепископската шапка в Бон. През 1767 година Йохан ван Бетховен се среща по време на пътешестване с Мария Магдалена Кеверих, щерка на велможа пивовар и готвач, която в края на същата година става и брачна половинка на Йохан. През 1769 година при започване на месец април на двамата съпрузи се ражда наследник, който кръщават Лудвиг Мария, само че за жалост момченцето живее едвам няколко дни. На 16 декември 1770 Мария Магдалена още веднъж ражда наследник, на който също дават името Лудвиг като респект към бащата на Йохан. След време точно това дете ще се трансформира във великия композитор Лудвиг ван Бетховен. Мария Магдалена ражда общо 7 деца, 4 от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите оживели момчета.
Необикновеният музикален гений на Бетховен се демонстрира още в ранно детство. Баща му (човек с подчертана податливост към алкохола) стартира да се грижи за неговото развиване по принудителен и хаотичен метод. Йохан ван Бетховен преподава на сина си пиано, солфеж и го среща с главните правила на контрапункта и хармонията. Въпреки това уроците на Йохан съставляват същинско изтезание за дребния Лудвиг. Всяка вечер татко му и негов сътрудник на име Пфайфер се прибират пияни у дома, изваждат принудително детето от леглото и го карат да свири, като при всяка неточност го наскърбяват и удрят с пръчка. Впоследствие тези събития ще окажат огромно въздействие върху характера на композитора, придавайки му податливост към уединение и размисъл. Междувременно шестгодишният Лудвиг стартира да посещава общообразователно учебно заведение, само че около страничните му занимания не му остава време за учене и отсъства постоянно, заради което скоро бива изместен в друго учебно заведение. През петте години, когато към момента върви на учебно заведение, поради чести отсъствия и закъснение с образователния материал Лудвиг се оказва заставен да смени три учебни заведения, като през 1781 година напуща учебно заведение дефинитивно, с цел да има повече време за заниманията си с музика и с цел да работи като помощник-органист. На 26 март 1778 година в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред аудитория. Баща му, в желанието си да го показа като новия Моцарт, афишира, че е шестгодишен. Поради това Бетховен постоянно се е считал за по-млад от действителните си години. Дори когато доста по-късно той вижда кръщелното си удостоверение, отхвърля да повярва и го приписва на родения една година по-рано и умрял като дете негов брат Лудвиг Мария.
В началото триумфите на Бетховен като композитор са свързани с кариерата му на виртуозен пианист. Само през първите 10 години във Виена той основава 20 от своите 32 клавирни сонати, сред които Соната за пиано № 8 до минор, оп. 13 („ Патетическа “) (Grande Sonate pathétique op. 13 in c-Moll) и двете сонати оп.27, от която втората е известна като лунната соната. При всичко това импровизациите на пианото са значим източник на ентусиазъм за Бетховен като композитор.
На 29 март 1795 година Бетховен се показва за първи път пред виенската общност като пианист и композитор със своя концерт за пиано B-Dur op. 19. През 1798 година той подхваща едно концертно пътешестване към Прага, Дрезден и Берлин, което се трансформира в огромен негов триумф в това число и финансов. Това турне, което е по самодейност на Лихновски следва пътя на пътуването, което князът прави с Моцарт през 1789 година
Проблеми със слуха
Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и от 1802 година заживява в Хайлигенщат (днес към този момент част от Виена). Глухотата му пречи да поддържа връзка, по тази причина Бетховен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, само че в никакъв случай не дава отговор на глас, тъй като не е желал другите да схванат, че слухът му е повреден. Пише Хайлигенщатско наследство – писмо до братята си Карл и Йохан, с цел да им заяви, че слухът му се утежнява и да им завещае инструментите си. „ С наслада чакам гибелта “, написа Бетховен.
От 1812 г животът на Бетховен стартира да се утежнява очевидно. Наред с проблемите в персоналния му живот стартират проблеми с приходите му, както и утежняване на положението на слуха му до цялостната му загуба. От 1813 година Бетховен стартира да употребява слухова тръба с цел да комуникира със своята среда. Слуховите тръби са направени от Йохан Мелцел (Johann Nepomuk Mälzel), който е и изобретателят на метронома, особено за Бетховен. От 1818 година е потвърждава и потреблението на по този начин наречените разговорни тетрадки, при което неговите събеседници записват това, което желаят да му кажат, както и мемоари на самият Бетховен. Поради напредналата загуба на слуха той не може да се демонстрира повече като пианист.
![Родена е Емили Дикинсън]( "Родена е Емили Дикинсън")
Родена е Емили Дикинсън
Емили Елизабет Дикинсън е американска поетеса. Тя е създател на към 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десе...
На 15 ноември 1815 година умира брат му Каспар Карл и оставя деветгодишен наследник. Бетховен стартира една продължителна правосъдна борба за правото да се грижи за племенника си.
Едновременно с персоналната рецесия на Бетховен се трансформира и стила му на композиране. От 1813 до 1814 година той се занимава главно с композирането на Wellingtons Sieg, както и една съществена смяна, като заглавието на операта се трансформира от Леоноре на Фиделио. През идващите години се връща към сонатите за пиано. Създава сонатите оп. 90 (1814), оп. 101 (1815–1817) и op. 106 (1817–1818). Едновременно основава и две сонати за чело оп.102 (1815) и други.
След повече от десетгодишна пауза Бетховен още веднъж се обръща към симфониите и основава своята симфония № 9. През 1824 година той я приключва. Последната част с хоровото осъществяване на Одата на насладата на Шилер е извънредно известна. Първата премиера на деветата симфония е показана на 7 май 1824 година дружно с елементи на тържествената меса на Бетховен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое предпочитание Бетховен стои до диригентския пулт за поддръжка и предоставяне на темпото, само че на оркестъра е обещано напътствие да не се преценява с него, а с Михаел Умлауф, който е помощник диригент. Още при месата публиката стартира да приветства бурно. При завършването на симфонията Бетховен не се обръща да одобри овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която взе участие в осъществяването на одата на насладата, деликатно го обръща към публиката. По това време Бетховен е изцяло ням. През 1985 година част от „ Одата на насладата “ е призната за формален химн на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: независимост, мир и взаимност.
Малко преди гибелта си Бетховен работи върху своята 10-та симфония, която не приключва. Има доста скици и бележки от първата част на тази симфония. Бари Купър е обработил тези скици в една първа част. Има и мемоари за една трета част от 1825 г.
Необикновеният музикален гений на Бетховен се демонстрира още в ранно детство. Баща му (човек с подчертана податливост към алкохола) стартира да се грижи за неговото развиване по принудителен и хаотичен метод. Йохан ван Бетховен преподава на сина си пиано, солфеж и го среща с главните правила на контрапункта и хармонията. Въпреки това уроците на Йохан съставляват същинско изтезание за дребния Лудвиг. Всяка вечер татко му и негов сътрудник на име Пфайфер се прибират пияни у дома, изваждат принудително детето от леглото и го карат да свири, като при всяка неточност го наскърбяват и удрят с пръчка. Впоследствие тези събития ще окажат огромно въздействие върху характера на композитора, придавайки му податливост към уединение и размисъл. Междувременно шестгодишният Лудвиг стартира да посещава общообразователно учебно заведение, само че около страничните му занимания не му остава време за учене и отсъства постоянно, заради което скоро бива изместен в друго учебно заведение. През петте години, когато към момента върви на учебно заведение, поради чести отсъствия и закъснение с образователния материал Лудвиг се оказва заставен да смени три учебни заведения, като през 1781 година напуща учебно заведение дефинитивно, с цел да има повече време за заниманията си с музика и с цел да работи като помощник-органист. На 26 март 1778 година в Кьолн осемгодишният Лудвиг изнася първия си концерт пред аудитория. Баща му, в желанието си да го показа като новия Моцарт, афишира, че е шестгодишен. Поради това Бетховен постоянно се е считал за по-млад от действителните си години. Дори когато доста по-късно той вижда кръщелното си удостоверение, отхвърля да повярва и го приписва на родения една година по-рано и умрял като дете негов брат Лудвиг Мария.
В началото триумфите на Бетховен като композитор са свързани с кариерата му на виртуозен пианист. Само през първите 10 години във Виена той основава 20 от своите 32 клавирни сонати, сред които Соната за пиано № 8 до минор, оп. 13 („ Патетическа “) (Grande Sonate pathétique op. 13 in c-Moll) и двете сонати оп.27, от която втората е известна като лунната соната. При всичко това импровизациите на пианото са значим източник на ентусиазъм за Бетховен като композитор.
На 29 март 1795 година Бетховен се показва за първи път пред виенската общност като пианист и композитор със своя концерт за пиано B-Dur op. 19. През 1798 година той подхваща едно концертно пътешестване към Прага, Дрезден и Берлин, което се трансформира в огромен негов триумф в това число и финансов. Това турне, което е по самодейност на Лихновски следва пътя на пътуването, което князът прави с Моцарт през 1789 година
Проблеми със слуха
Освен от прогресивна загуба на слуха композиторът страда и от остра форма на тинитус. Напуска Виена и от 1802 година заживява в Хайлигенщат (днес към този момент част от Виена). Глухотата му пречи да поддържа връзка, по тази причина Бетховен или чете по устните на хората, или ги кара да пишат на хартия, само че в никакъв случай не дава отговор на глас, тъй като не е желал другите да схванат, че слухът му е повреден. Пише Хайлигенщатско наследство – писмо до братята си Карл и Йохан, с цел да им заяви, че слухът му се утежнява и да им завещае инструментите си. „ С наслада чакам гибелта “, написа Бетховен.
От 1812 г животът на Бетховен стартира да се утежнява очевидно. Наред с проблемите в персоналния му живот стартират проблеми с приходите му, както и утежняване на положението на слуха му до цялостната му загуба. От 1813 година Бетховен стартира да употребява слухова тръба с цел да комуникира със своята среда. Слуховите тръби са направени от Йохан Мелцел (Johann Nepomuk Mälzel), който е и изобретателят на метронома, особено за Бетховен. От 1818 година е потвърждава и потреблението на по този начин наречените разговорни тетрадки, при което неговите събеседници записват това, което желаят да му кажат, както и мемоари на самият Бетховен. Поради напредналата загуба на слуха той не може да се демонстрира повече като пианист.
Емили Елизабет Дикинсън е американска поетеса. Тя е създател на към 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десе...
На 15 ноември 1815 година умира брат му Каспар Карл и оставя деветгодишен наследник. Бетховен стартира една продължителна правосъдна борба за правото да се грижи за племенника си.
Едновременно с персоналната рецесия на Бетховен се трансформира и стила му на композиране. От 1813 до 1814 година той се занимава главно с композирането на Wellingtons Sieg, както и една съществена смяна, като заглавието на операта се трансформира от Леоноре на Фиделио. През идващите години се връща към сонатите за пиано. Създава сонатите оп. 90 (1814), оп. 101 (1815–1817) и op. 106 (1817–1818). Едновременно основава и две сонати за чело оп.102 (1815) и други.
След повече от десетгодишна пауза Бетховен още веднъж се обръща към симфониите и основава своята симфония № 9. През 1824 година той я приключва. Последната част с хоровото осъществяване на Одата на насладата на Шилер е извънредно известна. Първата премиера на деветата симфония е показана на 7 май 1824 година дружно с елементи на тържествената меса на Бетховен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое предпочитание Бетховен стои до диригентския пулт за поддръжка и предоставяне на темпото, само че на оркестъра е обещано напътствие да не се преценява с него, а с Михаел Умлауф, който е помощник диригент. Още при месата публиката стартира да приветства бурно. При завършването на симфонията Бетховен не се обръща да одобри овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която взе участие в осъществяването на одата на насладата, деликатно го обръща към публиката. По това време Бетховен е изцяло ням. През 1985 година част от „ Одата на насладата “ е призната за формален химн на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа: независимост, мир и взаимност.
Малко преди гибелта си Бетховен работи върху своята 10-та симфония, която не приключва. Има доста скици и бележки от първата част на тази симфония. Бари Купър е обработил тези скици в една първа част. Има и мемоари за една трета част от 1825 г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ