Рецесията в САЩ: Разбиране на истинската икономическа реалност
В непрекъснато изменящия се стопански пейзаж понятието за криза претърпя забележителна еволюция. Въпреки че обичайните пазари може да не демонстрират криза, по-внимателният разбор на данните разкрива по-сложна истина.
В този материал се преглеждат комплицираните проблеми, които се крият под видимо стабилната повърхнина, като се хвърля светлина върху аргументите, заради които формалните данни може да не отразяват тъкмо главните стопански течения.
Предефиниране на параметрите на рецесията
Традиционно рецесията се характеризира с две поредни тримесечия на понижаване на Брутният вътрешен продукт. Въпреки появилите се по-рано признаци обаче Съединените щати съумяха да избегнат техническото систематизиране на рецесията.
Тази смяна се дължи на повсеместен метод, който регистрира разнообразни фактори, като изискванията на пазара на труда, потребителските и бизнес разноските, промишленото произвеждане и трендовете в приходите. В резултат на това преоценената оценка показва друга позиция.
Фина промяна
Изтъкнатият икономист Даниел Акал обърна внимание на това, което той разказа като “скрита национализация на стопанската система ”. Това разбиране се отнася до обстановка, при която икономическите компликации засягат непропорционално семействата и дребните предприятия, до момента в който по-големите корпорации и държавните управления остават релативно незасегнати.
Въпреки че Брутният вътрешен продукт може да не отразява това, частните вложения и разполагаемият приход означават спад, затулен от повишените държавни разноски.
Скрити действителности
Тъй като държавните управления не престават да харчат, Брутният вътрешен продукт остава релативно постоянен, което прикрива провокациите, пред които са изправени частното благосъстояние и заплатите. Това неповторимо събитие основава краткотрайно усещане за разцвет, като в същото време подкопава главните стълбове на стопанската система.
Нарастването на държавните разноски може да наподобява преференциално, само че то съставлява нож с две остриета. Всички краткосрочни изгоди водят до дълготрайни последствия под формата на повишен държавен дълг и неизбежно данъчно облагане.
Незабележимите разноски на дълга
Отлагането на тавана на дълга, което разрешава безотговорно харчене от страна на държавното управление, утежни обстановката. С повишаването на държавния дълг стават явни неговите утежняващи последствия за бъдещите генерации.
Несъответствието сред приходите и разноските е явно, а намаляващите данъчни доходи в допълнение задвижват цикъла на заемите. Прогнозите са, че този трупащ се дълг ще докара до незадоволителни вложения в основни браншове и до утежняване на инфраструктурата.
Проблеми с паричното предложение
Даниел Акал акцентира намаляването на паричното предложение (М2) като забележителен проблем. Тъй като наличните парични средства понижават с невиждани темпове, въздействието евентуално ще бъде непропорционално тежко за междинните консуматори и дребните и междинните предприятия.
Това стесняване се преплита с повишението на лихвените проценти, предопределено да поправя несъответствията. Продължаващото харчене от страна на обществения бранш обаче подкопава успеваемостта на тези ограничения.
Заключение
Сегашният стопански сюжет демонстрира комплицирано взаимоотношение на детайли. Пренастройването на паричната политика, без да се обърне внимание на държавните разноски и дефицити, може да докара до интервал на застоялост.
В тази публикация се обясняват тънкостите, които образуват нашето схващане за криза. Навлизайки под повърхността, ние разкриваме достоверната икономическа динамичност, която постоянно остава скрита.
Повторното калибриране на обичайните индикатори и скритите разноски, свързани със повишените държавни разноски, оферират по-всеобхватен взор върху днешната икономическа среда. Докато се ориентираме в тези тънкости, по-дълбокото схващане е неотложно за вземането на добре осведомени решения.
