В последно време се затвърждава все повече практиката на интернет

В последно време се затвърждава от ден на ден практиката на интернет общуването. Много по-често си пишем с хората, в сравнение с се чуваме или виждаме с тях. Дори по празници става табиет да пращаме картички, стикери, послания или друго по интернет, в сравнение с да се обадим и да поздравим индивида. Тъжна наклонност. Ще се съгласите, че както живото, по този начин и онлайн общуването си има своите правила. Всички имаме по някой другар, който ни влудява с метода, по който ни написа. Сред най-неприятните привички, които могат напряко да ти скъсат нервите, се подреждат следните:

1. Писането с една дума на ред.

Вместо да изпрати цялото известие едновременно, той изпраща на ред по една-две думи, което води до верижно тиктакане или трептене на телефона. Чувствате се като в първи клас, тъй като сричате против екрана и очаквате идната дума, с цел да получите най-накрая някаква приключена мисъл.

2. „ Здравей! ” и нищо повече.

Някой желае да ви попита нещо, само че вместо непосредствено да напише въпроса или повода, заради която ви търси, написа едно „ Здравей! ” и замръзва в очакване на отговор. Признайте си, че е извънредно дразнещо! В този ред на мисли същото се отнася и за: „ Здравей, по какъв начин си? ” и „ Здравей, имаш ли минутка? ” Най-логичното нещо на света е да не откъсвате поздрава си от останалото си известие, тъй че просто напишете всичко едновременно.

3. Изпращане на безлични електронни картички.

Не стига че картичките по пощата са съвсем отживялост, ами на мода пристигнаха електронните картички като привет за празниците, които хората просто изпращат в листата с контактите си поред. Няма нищо особено, нито прочувствено в това, да получиш неопределен привет – без послание, без персонално благопожелание – съвсем като на останалите 258 другари в листата.

4. Тагване във връзка имен ден или различен известен празник.

Естествено продължение на неприятното възприятие по отношение на електронните картички е всеобщото тагване. Идва Ивановден и Иван еди кой си е тагнат паралелно до още 38 други с общи пожелания. Не, това не е благ привет, тъй като фейсбук ви е подсетил за съществуването на някого, като ви е извел листата с имената, нито е персонален, нито е необходим подобен привет. Ако не поздравите най-малкото в персонално известие индивида, значи въобще не е толкоз значим за вас и по-добре въобще не го поздравявайте. Явно е, че не сте близки. Тагването на 50 индивида единствено с цел да се изфукате какъв брой доста ивановци познавате не е по никакъв начин прелестно.

5. Гласови известия от една дума.

Защо въобще някой си прави труда да запише гласово известие, състоящо се от една-две думи. По-добре го напишете. Да не приказваме какъв брой е неловко да слушаш гласови известия, в случай че целия ден си в офиса или на обществено място, където нямаш опция да се съсредоточиш.

6. Не ти отварят известието.

Може би най-влудяващото нещо на света е да пишеш на някого, знаейки, че е онлайн, и той да не ти отвори известието. Убедени сме, че сходни обстановки са слагали край не на едно и две другарства. Всички знаем за функционалността на месинджър и други сходни да ти дадат опция да прочетеш цялото или по-голямата част от известието, без да го „ отваряш ”, само че това е доста д р а з н е щ о, не го правете!

7. Не ти дават отговор на известието.

Следващата тъга в общуването. Да кажем, че са ви отворили известието, само че не получавате отговор в продължение на няколко часа. Разбираемо е, че хората са заети и всеки си освобождава малко време за другарство с другите в друг миг. Но въпреки всичко в случай че са ви задали въпрос, не е мъчно да отговорите най-малко, че нямате време и ще пишете малко по-късно – най-малкото е израз на образование и почитание.

Адаптация: Цветелина Велчева