Проф. Павлов: Стамболов ни е оставил изключително много, а политическият ни елит въобще не се усеща за това
В последно време нашият политическия хайлайф някак си изобщо не се усеща за това, което ни е оставил Стефан Стамболов, а то е извънредно доста. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " историкът проф. Пламен Павлов по повод 170-тата годишнина от рождението на Стефан Стамболов.
" Напоследък е мода да се упрекват учебниците по история. Делото на Стамболов го има в учебниците по история, само че там минава някак си под сурдинка, тъй като се отнася до публичното схващане. Става дума, че модернизацията на България в най-голяма степен персонално се дължи на него, несъмнено, и на Константин Стоилов, и на други наши политически водачи от края на ХІХ и началото на ХХ век, само че безспорно началото е сложено от Стефан Стамболов. Става дума и за инфраструктурата, най-много ЖП мрежата – тогава това е най-модерната връзка, която не е изгубила своето значение и до през днешния ден. Като погледнем мрежата на ЖП линиите в България, ами те са планувани по този начин, че да свържат България със прилежащите страни, с неосвободените български земи, с Македония преди всичко, с двете огромни пристанища " Варна “ и " Бургас “. Всъщност тогава е стартирано тяхното създаване.
Пловдивския мострен панаир – не е инцидентно това ревю и неслучайно е в Пловдив, с цел да се види, че няма повече никаква Източна Румелия и че може обединена България, защото е имало концепция да има две изложби: едното – в Русе, за Северна България, едно – в Пловдив, за Южна България. Самият Стамболов, който е от Северна България, в никакъв случай не е страдал от локален национализъм. В Търново, апропо, и до през днешния ден едно от знаковите места е Стамболовият мост. Стамболовият мост е една желязна структура – в този момент, през днешния ден, тя може да не впечатлява младежите чак толкоз доста, само че в края на ХІХ век тя е някакъв самобитен аналог на Айфеловата кула ", означи историкът.
Той обърна внимание, че Стефан Стамболов е най-големият визионер в следосвобожденската ни история: " Този незавършил Одеската семинария юноша, който си отива от тоя свят, погубен от сътрудници на една враждебна страна, на 41-годишна възраст, на процедура е най-големият визионер в следосвобожденската ни история. Той гледа напред в бъдещето не с 5, не с 10, а със 100 години напред. И в действителност през днешния ден с горест може да установяваме, че не сме надскочили това, което той е почнал ".
" Напоследък е мода да се упрекват учебниците по история. Делото на Стамболов го има в учебниците по история, само че там минава някак си под сурдинка, тъй като се отнася до публичното схващане. Става дума, че модернизацията на България в най-голяма степен персонално се дължи на него, несъмнено, и на Константин Стоилов, и на други наши политически водачи от края на ХІХ и началото на ХХ век, само че безспорно началото е сложено от Стефан Стамболов. Става дума и за инфраструктурата, най-много ЖП мрежата – тогава това е най-модерната връзка, която не е изгубила своето значение и до през днешния ден. Като погледнем мрежата на ЖП линиите в България, ами те са планувани по този начин, че да свържат България със прилежащите страни, с неосвободените български земи, с Македония преди всичко, с двете огромни пристанища " Варна “ и " Бургас “. Всъщност тогава е стартирано тяхното създаване.
Пловдивския мострен панаир – не е инцидентно това ревю и неслучайно е в Пловдив, с цел да се види, че няма повече никаква Източна Румелия и че може обединена България, защото е имало концепция да има две изложби: едното – в Русе, за Северна България, едно – в Пловдив, за Южна България. Самият Стамболов, който е от Северна България, в никакъв случай не е страдал от локален национализъм. В Търново, апропо, и до през днешния ден едно от знаковите места е Стамболовият мост. Стамболовият мост е една желязна структура – в този момент, през днешния ден, тя може да не впечатлява младежите чак толкоз доста, само че в края на ХІХ век тя е някакъв самобитен аналог на Айфеловата кула ", означи историкът.
Той обърна внимание, че Стефан Стамболов е най-големият визионер в следосвобожденската ни история: " Този незавършил Одеската семинария юноша, който си отива от тоя свят, погубен от сътрудници на една враждебна страна, на 41-годишна възраст, на процедура е най-големият визионер в следосвобожденската ни история. Той гледа напред в бъдещето не с 5, не с 10, а със 100 години напред. И в действителност през днешния ден с горест може да установяваме, че не сме надскочили това, което той е почнал ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ