Отец Ангелов: Изпитанието с пандемията ни кара да потърсим отново духовността си
В последно време, сякаш не се замисляме тъкмо по какъв начин живеем. Това сподели в предаването „ 120 минути “ във връзка с пандемията с ковид отец Ангел Ангелов, предстоятел на 17-вековния храм " Света София " и нравствен надзирател на Софийска епархия на Българската православна черква.
„ Светът сподели своите новости и ние се втурнахме по всевъзможен метод да придобиваме всичко, което ни предлага пазарът, а това не е най-важното. Важното е духовното и тъй като гибелта постоянно е към нас и, сякаш ние не пожелахме да я погледнем в очите тази гибел. Мнозина от феновете, както и аз, изгубихме доста близки хора, изгубихме другари, имаше други за които се молихме, тъй като ситуацията им беше сериозно, и тогава човек се замисля, че гибелта не минава нашия предел и е при съседа, по тази причина това тестване е да потърсим още веднъж духовността си, ставаме все по-малко духовни “.
По думите му, най-страшното е материалното:
То завихря живота ни и осмисля бъдещето ни, ние забравихме хубостта на простотата, и оттук насетне непрекъснатото тичане, с цел да придобиеш повече и повече, кому е нужно, животът не е чак толкоз дълъг и по тази причина ни е обещано на тази земя да придобием насладата, благостта, да бъдем в милосърдието и това което ни завеща Исус Христос - да се обичаме един другиго.
За историята на храма „ Св. София “ отец Ангелов описа, че храмът, който е бил пръв, е доста по-малък, само че прелестно непокътнат:
„ Мозайката изпод, която е сложена в този прелестен музей, който в този момент разкрива всичките истини, може да се види. Малкият храм, който е храм на некропол, тъй като там е било гробището на антична Сердика и той е обслужвал този некропол. Много по-късно се построява този възвишен храм.
Когато влизат турците, нашите християни тогава се отдръпват от храма, не става въпрос за принудително завладяване на храма. За известно време тя е джамия. Има останки от архитектурата на джамията и по-късно при един земетръс пада минарето, което се пояснява, че не е угодно. Когато идват съветските войски, те намират една разрушена сграда. Даже някои българи желали да се заличи, тъй като не виждали нищо красиво. По-късно става склад на общината, от горната страна се построява наблюдателница на пожарната, тъй като „ Св. София “ е на най-високото място на тогавашната София. Този храм е кръстен на Исус Христос.
Първата огромна византийска базилика носи името на Света София. Може би името София, което е второто лице на Светата Троица, до някаква степен дава правото и на тези, които към момента носят в себе си в древността езическата философия, тъй че да примирят християнството с езическата философия. Премъдростта дава тази опция. Колко са тези поданици в света, които могат да се похвалят – ние живеем в Божия град. Ние живеем в града на Христос, премъдростта “.
На въпроса за какво църквата няма камбанария, отец Ангел изясни, че камбаните влизат доста по-късно в практиката на църквата
„ Археологията допуска, че този храм е имал своите камбанарии, които са били две кули тъкмо във фасадата на храма начело, когато към този момент е развалина, по-късно камбанарията на храма е издигната на едно дърво и по този начин остава. Камбаната е доста по-малка за разлика от това, което е в „ Св. Ал. Невски “.
Отец Ангел показа, че му е доста мъчно да приказва за Възкресението.
„ Абсурдността на този празник – преди два дни направихме опело на Бога, не звучи ли изцяло невероятно по какъв начин един Бог може да понесе гибелта и оттук насетне всичко това, което той приема в себе си, това, че желае да бъде индивида, Св. Йоан Дамаскин споделя, че единственото ново под слънцето е появяването на Богочовека.(…)
Много пъти съм се питал гибелта има ли своето опрощение и в никакъв случай не мога да го открия. Единствената гибел, която носи своето опрощение е Христовата гибел. Независимо каква гибел е пред нас – тя няма смисъл и това е най-страшното за всеки един християнин, за всеки един човек. Ние носим в себе си тази метафизичност за усета за вечността. Този празник ни го предлага в цялост. Сега сме толкоз радостни “.
„ Светът сподели своите новости и ние се втурнахме по всевъзможен метод да придобиваме всичко, което ни предлага пазарът, а това не е най-важното. Важното е духовното и тъй като гибелта постоянно е към нас и, сякаш ние не пожелахме да я погледнем в очите тази гибел. Мнозина от феновете, както и аз, изгубихме доста близки хора, изгубихме другари, имаше други за които се молихме, тъй като ситуацията им беше сериозно, и тогава човек се замисля, че гибелта не минава нашия предел и е при съседа, по тази причина това тестване е да потърсим още веднъж духовността си, ставаме все по-малко духовни “.
По думите му, най-страшното е материалното:
То завихря живота ни и осмисля бъдещето ни, ние забравихме хубостта на простотата, и оттук насетне непрекъснатото тичане, с цел да придобиеш повече и повече, кому е нужно, животът не е чак толкоз дълъг и по тази причина ни е обещано на тази земя да придобием насладата, благостта, да бъдем в милосърдието и това което ни завеща Исус Христос - да се обичаме един другиго.
За историята на храма „ Св. София “ отец Ангелов описа, че храмът, който е бил пръв, е доста по-малък, само че прелестно непокътнат:
„ Мозайката изпод, която е сложена в този прелестен музей, който в този момент разкрива всичките истини, може да се види. Малкият храм, който е храм на некропол, тъй като там е било гробището на антична Сердика и той е обслужвал този некропол. Много по-късно се построява този възвишен храм.
Когато влизат турците, нашите християни тогава се отдръпват от храма, не става въпрос за принудително завладяване на храма. За известно време тя е джамия. Има останки от архитектурата на джамията и по-късно при един земетръс пада минарето, което се пояснява, че не е угодно. Когато идват съветските войски, те намират една разрушена сграда. Даже някои българи желали да се заличи, тъй като не виждали нищо красиво. По-късно става склад на общината, от горната страна се построява наблюдателница на пожарната, тъй като „ Св. София “ е на най-високото място на тогавашната София. Този храм е кръстен на Исус Христос.
Първата огромна византийска базилика носи името на Света София. Може би името София, което е второто лице на Светата Троица, до някаква степен дава правото и на тези, които към момента носят в себе си в древността езическата философия, тъй че да примирят християнството с езическата философия. Премъдростта дава тази опция. Колко са тези поданици в света, които могат да се похвалят – ние живеем в Божия град. Ние живеем в града на Христос, премъдростта “.
На въпроса за какво църквата няма камбанария, отец Ангел изясни, че камбаните влизат доста по-късно в практиката на църквата
„ Археологията допуска, че този храм е имал своите камбанарии, които са били две кули тъкмо във фасадата на храма начело, когато към този момент е развалина, по-късно камбанарията на храма е издигната на едно дърво и по този начин остава. Камбаната е доста по-малка за разлика от това, което е в „ Св. Ал. Невски “.
Отец Ангел показа, че му е доста мъчно да приказва за Възкресението.
„ Абсурдността на този празник – преди два дни направихме опело на Бога, не звучи ли изцяло невероятно по какъв начин един Бог може да понесе гибелта и оттук насетне всичко това, което той приема в себе си, това, че желае да бъде индивида, Св. Йоан Дамаскин споделя, че единственото ново под слънцето е появяването на Богочовека.(…)
Много пъти съм се питал гибелта има ли своето опрощение и в никакъв случай не мога да го открия. Единствената гибел, която носи своето опрощение е Христовата гибел. Независимо каква гибел е пред нас – тя няма смисъл и това е най-страшното за всеки един християнин, за всеки един човек. Ние носим в себе си тази метафизичност за усета за вечността. Този празник ни го предлага в цялост. Сега сме толкоз радостни “.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ