„Неудобната истина“: Ден за почит на жертвите на комунистическия режим (Видео)
В последните няколко години все по-често чуваме за апели като отваряне на лагера в Белене. Подозираме, че младите фенове най-вероятно не са толкоз осведомени с въпросният лагер, както и със зверствата, които са осъществявани там. На 1-ви февруари се уважава паметта на жертвите на комунистическия режим, само че за жал не можем да разкрием имената на всички, ръководещите в интервала от 1944 година до 1989 година – времето, в което оперира въпросният лагер, не са водели прилежни мемоари на въдворените.
Темата на епизода в „ Неудобната истина “ е реверанс точно пред тези хора, както и тези малко на брой, които имаха храброст да проговорят и да опишат ориста си.
Съществуват доста лагери за по този начин наречените врагове на народа – това най-често са хора, които отхвърлят да предадат своята частна благосъстоятелност на ТКЗС-тата, отхвърлят да прегърнат толкоз мощно Българо-съветската дружба и не могат да одобряват наложения ярем от по този начин нареченото второ избавление. Врагове на народа най-често са интелектуалци, учители, свещеници, индустриалци и политици. Това са неуместните мислещи хора, които отхвърлят да се подчинят сляпо. Те са обречени да усетят гнева на доста по-прост и буен съперник, употребяващ всички механизми на закона, с цел да разчиства остарели сметки.
1ви февруари е датата, в която почитаме паметта на жертвите на комунизма, само че не знаем кои са те, рядко чуваме техните истории и още по-рядко виждаме монументи, които припомнят за зверствата на един режим, за който все по-често се чува едно тъпо проплакване.
Днес желаеме да разкажем и представим някои от хората, които са били въдворени в комунистическия пъкъл, тяхната присъда не е известна, никой не е посмял да се изправи пред тях със силата на закона, може би от боязън, че ще се изложи или новата власт ще се окаже по-гола от царя в онази приказка.
Докато събирахме данни за този материал, постоянно виждахме и препратки в дейностите сред властта в България за интервала 1944 – 1989 година и тази в Камбоджа, водена от Пол Пот. Тъжното съпоставяне, най-вероятно е изцяло задоволително, с цел да разберем какъв брой стъпки обратно сме създали и какъв брой доста сме изгубили.
По разнообразни оценки се счита, че броят на лагерниците за времето, в което съществуват е към 186 хиляди, само че други източници сочат, че броят им е доста по-сериозен.
В този епизод на „ Неудобната истина “ се опитваме да напомним, че тези, които страдаха без съд и присъда, които са умрели в този пъкъл, не са забравени, въпреки и да не ги познаваме, въпреки и за тях в никакъв случай да не се чува. Те са част от нашата история и в никакъв случай няма да бъдат забравени. Завършваме тези редове с мисъл на Никола Милков Дафинов:
