В последните няколко години чуваме много за инстаграм инфлуенсърите –

В последните няколко години чуваме доста за инстаграм инфлуенсърите – тази нова специалност наподобява все по-красива и вълнуваща. Освен това наподобява извънредно приятна – пътешествия, фотоси с разнообразни артикули, по-широка публика и още доста други забавни оферти. Социалните мрежи помогнаха доста за развиването на тази специалност, само че с нея няма по какъв начин да не признаем и господството на още една – Photoshop. Историята на тази стратегия е повече от пословична и е помогнала за редица кавги. Дълго време фотографията се смяташе за един от достоверните източници на информация, до момента в който не се появиха способи за операция, с които даже архивите да се трансформират. Все още няма точна цифра на хората, които се пробват да снимат извънземни обекти.

И до момента в който някои фотоси умерено могат да се считат за чиста форма на операция, други се преглеждат като чистата форма на истина и имат статута на аксиома – нямат потребност от доказване. Ако се чудите кой е един от главните майстори за смяна на историята и явно един от първите инфлуенсъри, тогава би трябвало да обърнете внимание на Йосиф Сталин. Съветският първи и инфлуенсър разполага с цяла бригада майстори, които освен да трансформират историята, само че и да ни замислят по отношение на истината и наличието, което получаваме от литературата през днешния ден. Според някои историци, Сталин се трансформира в един от най-големите инфлуенсъри на XX век, изключително откакто неговият фетиш към личността води до смяната на света.

Тук обаче идва идващият въпрос: по какъв начин може да се трансформират фотоси, преди да се появят компютрите? Според легендата, първият в страната е наел някои от най-големите майстори на туша и четката, с цел да трансформират освен историята, само че и да изгладят неговия лик, с цел да наподобява освен хубав и възвишен, само че и да се скрият някои от проблематичните точки по лицето, случили се в резултат на прекарана дребна шарка като дребен. Това е единствено една от естетическите промени, Сталин е знаел, че откакто Ленин напусне този свят, тъй като първо поема контрола над Съюз на съветските социалистически републики на много висока възраст и второ – продължава да се счита за учредител, обликът на Йосиф би трябвало да бъде видян в картините. През 1922 година се появява една от първите фотоси, която освен трансформира височината му, само че и го слага покрай всички фотоси на.

Макар и да не са близки, Сталин упорства да участва на погребението на Ленин и е изкуствено прибавен!

В предишното обществените мрежи са липсвали, затова малцината, които познават истинския кадър или би трябвало да пазят тежката воля на цензурата или да открият отряда за разстрелване. Истината е, че през днешния ден някои специалисти преглеждат главните фрагменти, които се пускат за пропагандата и откакто контролът над медии и критици е подложен през цялото време, затова всичко от партията е признато за истина, както и всичко през днешния ден, споделено в интернет може да се трансформира в истина. Има единствено един проблем в тази тактика – Сталин в никакъв случай не е бил любим на Ленин.

Двамата не просто не са се харесвали, само че и самият Ленин го наричал един от най-грубите и капризни люде, които човек е можел да срещне. Негово предложение е било да бъде изместен от позицията основен секретар на партията. В тези трепетни години, тушът по-скоро бил някаква почтена задявка от страна на партията за печелене на внимание и издигане на една харизматична персона. Снимките се подобрявали доста и трябвало да покажат националната обич към Ленин, а в следствие и към Сталин. След като идва великата чистка на Йосиф, множеството хора трябвало да изчезнат освен физически, само че и архивно.

Това значи, че цялата въртяна агитация до този миг се прибира и изпраща при отдела за изтриване. Тушът стартира да се харчи в промишлени количества и задачата на главната задача е премахването на други водачи като, Лев Борисович Каменев и още доста други. Фотографските мемоари се трансформират извънредно бързо, само че в бъдеще ще открием, че още доста други ще бъдат изпратени за изтриване и смяна. Най-вероятно сте забелязвали една от фотосите на Сталин и Николай Ежов – тогавашният шеф на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), който по време на великата чистка,  състояла се в интервала от 1936-1938 година, разрешава това знамение да се случи, само че не осъзнава, че неговите качества в следствие ще оказват помощ за издаването на смъртна присъда. Може да ви се коства необичайно, само че Сталин, с изключение на показан като един популярен избавител и труженик на мира и любовта към елементарните жители – въобще не обича съперници и хора, които биха могли да го заличат бързо, тъкмо както са постъпили с неговите врагове.

Една от най-големите измами на Сталин по отношение на изгубването на бившия  шеф на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).

Съюз на съветските социалистически републики е следващата империя, която тъкмо като Австро-Унгария показва голяма мощ и господство, само че стои върху глинени крачета, които бързо ще рухнат при идващ по-активен напор. Никой не подозира, че Николай, чиято най-популярна фотография е направена през 1937 година и то по време на самата велика чистка, скоро се трансформира в особена опасност и през 1940 година е екзекутиран, а всички негови фотоси и следи са отстранени, като че ли в никакъв случай не се е раждал.

Според някои историци, когато гледате ретушираните фотографии, може да разпознаете една напълно друга история на Съюз на съветските социалистически републики, онази, която трябвало да бъде съответна за всички и да подсигурява мир и пълноправие. Очевидно такова не може да има, изключително откакто на върха на хранителната верига стои човек, който разпределя дажбите. Фантазията на Сталин да бъде трансфорат в извънредно провидение, което милее за всички има единствено избран триумф. Редица специалисти са следили този феномен и в предишното, от време на време е доста мъчно да избягаме от истината, тя може да оцелява за малко време, само че до момента в който отрядът с тушовете се опитвал да пренапише историята, дано не забравяме, че основаната система на Йосиф се оказва изключително нестабилна.

Леон Тротски е отстранен от това изображение, тъй като скоро се трансформира в един от главните врагове.

Натровена през цялото време, тя към този момент е пропита с хора, които се бунтуват против новия ред, вярата и гаранцията за един по-добър живот не може да се забива като финален байрак на политическата чистка, а не би трябвало да забравяме, че когато Тротски е отстранен, новите господари като я е просто тоталното въплъщение на злото. Трудно е да забравяме, че партията в никакъв случай не е отреждала някакво по-специално място на Сталин.

Тук би трябвало да напомним, че в миналото Исак Абрамович Зеленски е имал напълно друга тактика за болшевиките. През 1906 година той  се включва в Октомврийската гражданска война от 1917 година През 1922 година е член на Централния комитет на Комунистическата партия и секретар на Московската партийна организация. Той ще погребе и Ленин през 1924 година По същото време е непрекъснато нападнат от Сталин за неправилното отношение към Каменев и Жиновеев, които в този миг са съпротива на бъдещия деспот, само че същият не знае това. Това нарушение изпраща Зеленски директно  в Ташкент за седем години, с цел да заема поста на секретар в Централна Азия.

През 1931 година е извикан още веднъж в Москва, с цел да поеме дистрибуционното бюро. Капанът щраква, само че Исак даже не подозира клопката си. Той прекарва много време с издирването на старите болшевики и приказва за онази гражданска война, в която Йосиф в никакъв случай не е взел участие и даже не се е борил, само че в този момент демонстрира доста съществено предпочитание да се трансформира в идващият водач на една изключително специфична територия в света. Тези речи доближават до Сталин и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) се намесва, като го изпраща непосредствено на съд и след тонове изтезания го трансформират в един от огромните врагове на народа. Стъпките му са последвани от още доста други фрагменти на остарялата гражданска война. Зеленски е упрекнат, че е тровил храната и е предоставял отрова на руските жители.

Една занимателна градска легенда е, че е слагал пирони и стъкла в маслото на московчани. През 1938 година е разстрелян. Обвинителят Вишнински е награден с място в Централния комитет. Снимките на Зеленски са заличени и неговото наличие няма да бъде намерено на никое място другаде. Едно от студиата за изтриване се намира на улица Киров в една от многото жилищни здания на Москва. До него се доближава без асансьор и по-важното е, че точно там оперира Александър Родченко. Ако в никакъв случай не сте го чували, той е воин на Съветското изкуство, дизайнер и фотограф и стартира да работи сред революцията и 30-те години на предишния век.

Първо основава революционно списание, като обработва фотосите за него, а в следствие поема и останалите поръчки на режима. Родченко умира през 1956 година и идващите три генерации наследници не престават да пазят тайния апартамент, като е една от забележимите станции на пропагандата и смяната на историята. Една от изключително редките книги на този фотограф е „ Десет години от Узбекистан “ и в нея ще откриете доказателства за още доста велики чистки, довели даже до закононарушения против човечеството. Сталин оркестрира всичко това, само че най-после изпраща формалните фрагменти, които би трябвало да се трансформират. Това, което малко на брой знаят е, че Родченко резервира копията.

Открийте разликите!

Никой не може да каже тъкмо по какъв начин Родченко е съумял да се снабди с тази полезност, изключително в интервал, когато даже стените имат уши. Промяната на фотосите не съумява да се наложи във времето. Историците я разказват като една сензитивна и нежна неистина, която бързо се отстрани. Скоро градските митове по московските улици се случват, а когато специалистите в една област бъдат отстранени, фабрикуването на нова история не може да се заличи толкоз елементарно. Така наречената групова памет, за която знаем, че живее към едно потомство, скоро стартира да придвижва отровата си към идващото – тъкмо този детайл е бил пропуснат от Сталин. Заличаването на един човек от фотография, не може да заличи загатна от него, а до момента в който партията управлява всичко във всекидневието, оттатък входната врата на всяко домакинство не престават да се носят легендите.

Впрочем не би трябвало да забравяме, че лица като Николай Ежов имат задоволително поддръжници, които бързо трансформират разпоредбите на играта и демонстрират по какъв начин тъкмо наподобява обстановката. Ясно е, че фотосите не можели да трансформират нищо, само че се очаквало да се трансфорат в формалната история, само че както се досещаме, до момента в който истинските фрагменти са предоставени за по-сериозна смяна, някой се резервират в предишното и получават нов живот през днешния ден. С откриването на сходни измами, доверието към Сталин се редуцира извънредно доста и тъкмо затова ще открием, че когато неговият живот завършва, и по-скоро, са един след различен преследвани, което може да ни покаже, че новата власт е имала единствено една съществена цел, да забрани или заличи оня, който в миналото е правил същото.

Това ще остави един необикновен звук за ария, който няма по какъв начин да не се продължи, най-малко до време, в което истината не може свободно да се разкрие, освен това без да засегне нечии ползи. Точно затова няма по какъв начин да останем без последното умозаключение. Съединени американски щати разсекретява публични документи на 50 години от едно събитие, Европа има процедура, която изисква времето да бъде към 55 години, а също така не би трябвало да забравяме, че формалното признато време на Русия през днешния ден е към 55-60 години, като в техните архиви ще открием една доста значима детайлност – руснаците са на път да споделят какво в действителност се случи в миналото с Курск и за какво тази подводница дълго време беше чакана да се извади, като по-късно се прикриваха и някои по-специфични удари от плавателния съд.

Тази истина в никакъв случай няма да разберем, не и до момента в който разполагаме с истината, а от време на време тя е задоволително нежна, с цел да се дава за свободно прилагане. Добрата вест е, че през днешния ден нямаме потребност от туш, стратегии като Photoshop, както и по този начин наречените Deep Fake технологии ще слагат лицата ни в някои изключително жестоки и неприятни моменти, само че от тях занапред следва да открием резултатите в бъдеще.

Снимки: Twitter