В поредната ни публикация от рубриката 100 въпроса за тоталитарната

...
В поредната ни публикация от рубриката 100 въпроса за тоталитарната
Коментари Харесай

Чавдарчета, пионерчета... Как властта си отглеждаше бодра смяна

В следващата ни обява от рубриката " 100 въпроса за тоталитарната страна " започваме тематиката за младежките организации преди 1989 г.  - по какъв начин функционираха те.

Всяка уважаваща себе си тоталитарна страна разчита в съществуването си с изключение на на строга подчиненост, боязън и силово налагане на реда, на организираност и идеологическо моделиране и промиване на съзнанието напълно от рано.

Така и в съществуващото ръководства в България след 1944 година " вярното " образование в " комунистическите полезности "  започва от невръстна детска възраст. Създават се две организации за по-малките възпитаници, които покриват периодите на начално и главно обучение. Между първи и трети клас всички деца наложително са чавдарчета, а по-късно стават пионери - до седми-осми клас, когато се минава в идната по-висша категория - младежката организация на Българска комунистическа партия, или Комсомола. С повишаването на възрастта се усилва и идеологическата тежест.

Всяка от детските организации има свои знаци, ритуали, правила за приемане, структури. Т. нар. чавдарчета носят сини връзки, пионерите - червени. При публични мотиви тези връзки се комбинират с бяла риза и черна/синя пола (плисирана най-често) или панталон надлежно в същите цветове, бели чорапи, черни обувки. Всичко това гарнирано и с калпаче, част от униформата.
 Из Книжка за чавдарчето

Чавдарчетата
Всеки член на Чавдарската организация, т. е. всички, които са били на възраст над 7-8 години през 1989 година, са имали " удоволствието " да повтарят до премаляване правилата на чавдарчето.

Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна.

Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.

Малките чавдарчета са положителни другарчета.

Чавдарчето е радостно дете, играе, пее, учи се, чете.

Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора почита.

Чавдарчето е примерно у дома и във клас, то помни: " Пионер ще стана аз ".

Всяко дете получава и Книжка на чавдарчето - с тия мисли (които се повтарят в час в хор, не че не са изписани във всяко кътче на класните стаи на дребните ученици), със стихотворения като  " Де е България ", " Аз съм българче " и изключително значимото за " родолюбивото " образование " Към партията " на Христо Радевски (Води ме, Партийо, води ме/под свойте бойки флагове!/Свети с аленото си име/ посредством хилядите имена!)

Защо чавдарчета?

От една страна организацията на най-малките носи името на Чавдар челник, бунтовник, който помога на слабите, сиромасите против " чорбаджиите изедници " и т. н., съгласно формалния роман, " стъпил " на " Хайдути " на Христо Ботев. В името има и още един проект - от отряда " Чавдар ", партизанската бригада, за която дава отговор Тодор Живков като прокурист на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Командир на " Чавдар "  е ген. Добри Джуров, дълги години министър на защитата. Това може и да е реализиран вторично резултат. 

Чавдарчетата се одобряват на тържествена гала малко след началото на първи клас в наличието на родителите - с изключение на синята връзка тогава те получават и значка, и калпачето с лъвче и зелено дъно, като някаква имитация на опълченска униформа. 

Чавдарчето, несъмнено, е добро дете. И от него се чака да стане примерно пионерче. И да не е, в действителност отново става - по възрастов симптом, не е въпрос на доброволност или желания. Най-важна е масовостта. Чавдарчетата са към момента на лек идеологически режим, 9-10-годишните обаче към този момент са годни за по-сериозно образование в социалистическите правила, които включват преди всичко лоялност към Българска комунистическа партия и Комунистическа партия на Съветския съюз.
Пионерската организация 
Пълното ѝ име е Димитровска пионерска организация " Септемврийче ". Затова и пионерите са наричани като синоним още септемврийчета. Това име идва от 23 септември, на който се чества Септемврийското въстание и на който по традиция се одобряват новите пионери.

Детската организация е основана на 2 ноември 1944 г. с решение № 7, т. 16 на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, което разпорежда на РМС, „ като пръв асистент и запас на партията “, да построи детско-юношеска пионерска организация и да се заеме с нейното директно управление. Членовете ѝ са деца сред 9 и 14-годишна възраст. Всекидневната им активност е реализирана под управлението на Димитровския комунистически юношески съюз. 



След гибелта на Георги Димитров през 1949 година към името е добавено и " димитровска ". Според налаганата митологема той е огромен другар на децата, заобиколен е от пионери, някои от класическите му фотоси от последните му години (от Врана) са в такава компания. На погребението на " вожда и учителя на българския народ "  септемврийчета произнасят клетва, която приключва с думите: “Ти ни наричаше най-младата промяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска храброст, с димитровски плам ”. 

През 1951 година организацията към този момент е и пионерска (пионер е пръв, изобретател, първопроходник и т. н.)

Клетвата

Приемът става с полагане на клетва - " Аз, димитровският пионер, тържествено давам обещание пред другарите си и своя храбър народ да се боря безрезервно за делото на Българската комунистическа партия, за успеха на комунизма. Да бъда правилен на заветите на Георги Димитров, да извършвам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда заслужен жител на моето благо родно място - Народна република България. "

Символите

Знамената, значки, алената връзка, поздравът - това са наложителни детайли от пионерската символика. Знамената са червени,  " като кръвта на бойците паднали за национална независимост “. Те са символ на честност към делото на пролетарската революция, към комунистическата партия и към Родината. Всеки пионерски отряд и тайфа имат свои флагове, които се съхраняват в пионерската стая. Изнасят се на публични и национални празници. Да си знаменосец или асистент/ка (отпред и откъм гърба на знаменосеца) е показано като висша чест, единствено за определени - отличници и изявени пионери (или най-малко деца на видни партийци).

Както и чавдарчета, и пионерите имат значка. При встъпването получават и алена връзка, която са задължени са носят непрекъснато, най-малко до момента в който са на учебно заведение или на други всеобщи интензивности (през 80-те това условие все по-трудно се изпълнява). Връзката символизира парче от пионерското знаме. Трите ѝ върха и възелът са единството на комунисти, комсомолци и пионери. Същото значение има и тривърхият пламък, който се намира над петолъчната звезда на пионерската значка с облика на Георги Димитров.

Има и привет (не може единствено в хитлеристките организации, в комунистическите - също си има поздрави) - с леко прегъната от лакътя ръка под ъгъл, начело пред гърдите и лицето. Има и организация на маршируване и рапортуване. Поздравът с повдигането на ръката е съпроводен с думите: " Бъди подготвен! " Задължителният отговор (по устав) е " Винаги подготвен! " Следва и " Рапорт даден " - " Рапорт признат ".

ДПО „ Септемврийче “ има и химн (марш)  - песента „ Пейте в светлата татковина... “ по текст на Асен Босев.

Както и прецизен правилник.

Структурата

Пионерската организация е с доста добре разчертана йерархична конструкция и ясни подчинености. Започва се от звено, отряд, тайфа - на равнище учебното заведение, минава се към районна, градска, окръжна и т н. организации.

Основните структурни единици обаче са отрядът и дружината. 

Отрядът нормално е еднакъв на всеки клас в учебно заведение и се състои обичайно от три звена. На равнище отряд " се избира " управление - отряден съвет отпред с отряден ръководител, а малко по-долу са ръководителите на звена, който му рапортуват. В отрядния съвет отново обичайно има отговорник по образователната активност, нещо като втори по сан след ръководителя, отговорник по културно-масовата, по спортната активност, по трудовата активност и т. н. 

Отрядният ръководител, елементарен назначаван измежду любимците на класния началник, има всестранни отговорности. Сред тях е - в случай че има съответните пристрастености и да доносничи за съучениците си (доносничеството във всичките му прояви постоянно горещо се насърчава, даже и да става въпрос за нормално докладване кой постоянно не си носи пионерската връзка на училище). Също по този начин написа отчети, в които се регистрира най-често мнима активност, само че пък усвоява от рано верния партийно-бюрократичен език, участва на дружинни препоръки и свежда оттова нарежданията надолу по веригата какво би трябвало да се прави и провежда.

Отговорникът по образователната дейност води всякакви табла и дневници за триумф и дисциплинираност, провежда участия в кръжоци и олимпиади. По трудовата взе участие при събирането на вторични първични материали (кой ще довлече най-вече остарели вестници " Работническо дело ", например) или в организацията на така наречен ленински съботници (най-често в годините директно преди краха на строя те са сведени до маркиране на активност по разчистване на някоя градинка покрай учебното заведение за към час-два). По спортната  дава отговор за присъединяване в спортните полудни, по културно-масова събира пари за кино, пари за наложителния абонамент за най-малко едно руско издание (най-евтин е абонаментът за една от мног типове " Правда ", само че някои драговолно одобряват задачата и се абонират за " Мурзилка " ) и т. н. Всички в края на отчетно-изборния интервал на съвещание на отряда четат отчети (един и същ всяка година, както и не се трансформира съвсем съставът на отрядния съвет през годините на пионерстване). 

Всеки отряд си има патрон - погубен преди 1944 година партизанин, укривател, ремсист, най-често от съответния регион на страната. В класната стая има ъгъл - дребен олтар със фотография на починалия. Периодично има дни, в които се приказва и се разисква какво е направил даденият човек с акцент по какъв начин се е жертвал, с цел да " бъдем ние свободни и щастливи под грижата на партията ".

Всички отряди в едно учебно заведение - в класическия случай, се сплотяват в тайфа. Дружината също си има съвет - от отрядните ръководители и някои други, има си и дружинен ръководител. За да не стават неточности, пионерското самоуправление е под непрекъснат надзор. Във всяко учебно заведение има дружинни ръководители (най-често ръководителки) - приключили съответното партийно обучение за подготовка на сходни фрагменти, които играят главно роля на морална полиция и на разпространители и пазители на партийните постулати. Дружинните ръководители вземат участие в дружинните препоръки и на процедура дефинират какво се случва на тях, дирижират дневен ред, избори и решения.

" Дружинният съвет се грижи за работата на пионерските от­ряди с четите „ Чавдарче " и за подготовката на чавдарчетата за приемането им в пионерската организация; провежда разнообразни кръжоци, клубове, секции, сформира и други, като редовно контро­лира и регистрира тяхната активност ", както написа в устава.

Дружинният общ брой е върховен управителен орган на пионерската тайфа, който може да има настоятелен или церемониален темперамент. Ръководи се от дружинния съвет и се привиква минимум 4-5 пъти в годината. Чрез дружинния общ брой колективът като цяло дава из­раз на своето мнение и взема решения. Сборът взема решение кой да бъде ръководител на дружинния съвет и дефинира знаменосец с двама асистенти. 

Според заложеното в устава дружинният съвет има право:

- да прави оферти пред партийната организация в учи­лището, шефа и учителския съвет, пред комитета на комсо­мола и препоръките на пионерската организация по въпроси, свър­зани с възстановяване живота в дружината и училището;

- да връчва знамето на отрядите и четите и да утвърждава патроните на отрядите;

- да регистрира съревнованието и да дефинира първенците;

- да награждава и да прави предложение пред комсомолските комитети и учебното управление за награждаването на пио­нерски отряди, чети „ Чавдарчета ", команди, кръжоци, клубове, секции, сформира и обособени пионери;

- да дава рекомендации на пионерите, които аплайват за членове на комсомола;

- да утвърждава решенията на отрядите за изключване на пионери от организацията.

Освен образователното, и неучебното време на пионерите е добре уплътнено. За органи­зиране на разностранна работа с тях се основават и клу­бове, команди, кръжоци, сформира, секции по ползи и место­жителство, има пионерски домове, в София - Дворец на пионерите. Венец на венеца е " Знаме на мира ", творението на Людмила Живкова, в което надарените български пионери посрещат деца от приятелски страни и си обменят гении.

За ваканциите са планувани пионерските лагери - градски, и по-забавните - планински или морски (там обаче още веднъж има отряди, надпревари, инспекции и т. н.) или дори в чужбина - за най-заслужилите, примерно в Сочи.

Задължения

Пионерите имат разнородни отговорности, към тях има голям брой упования. Те са в непрекъсната претовареност с някакви всеобщи мероприятия - групови визити на кино, спортни празници, беседи, празнувания на партийни годишнини. Те би трябвало да поддържат така наречен " шефства " - обещано дружество поема шефството над даден отряд. Така пионерите на празници вървят " да поздравяват " чичковците и леличките с песни и стихотворения, които определени жертви от работещите хора изслушват за Нова година, Първи май, Осми март и т. н. А пионерите се чака и че им оказват помощ с дребен непринуден труд, най-често огромният подарък е до стоят по-далеч от съответната машина или да не счупят нещо

(Личен опит - така наречен " началство " може да има и положителни страни, в случай че случиш на дружество. В съответния случай с връзки, както всичко ставаше в тази система, класът ни се уреди с връзки със захарния цех " Победа " в Бургас. Хората от завода " се радваха " на регулярни визити към четири години - с стратегия от песни и стихотворения за мама, труда и партията, а отсрещната страна, ние - на торби, цялостни с шоколад, вафли и бонбони. Но тази долче вита си беше частен случай.)

Пионерите, както стана ясно, би трябвало от време на време да събират вторични първични материали със надпревари сред класовете, т.е. отрядите, в чиято основа е въпросът кой родител ще довлече повече килограми хартия. В тази рубрика са и съботниците, които в действителност се провеждат във всеки ден от седмицата, ориентирани не към действителни резултати, а официално отчитане на активност. Пионерите също вървят на бригади, отново да се приучват хипотетично на труд - въпреки и по-кратки и дневни, без преспиване. По руски образец би трябвало да се провеждат в тимуровски команди, в които да вършат (или най-малко отчитат) положителни каузи.

Пионерите би трябвало да развиват и интернационалните интензивности - с другарчета от приятелски страни. (Периодично се разпространяваха в учебно заведение адреси на искащи от други страни - главно от Съюз на съветските социалистически републики, за преписка. Това предполагаше най-малкото положително притежаване на най-малко един от родителите на наложителния съветски език.) В интернационалните действия участва и наложителен абонамент - и за българско издание, и за съветско. (Споменатата " Правда " - не баш официозът, а някаква подверсия, беше превъзходен избор в моя случай. Това беше хем най- евтиният абонамент, хем беше в много компактна форма - във формат А4, което предполагаше лесното му депозиране и запазване, до момента в който стане време да отиде за вторични първични материали в училище)

Представителните функционалности на пионерите заемат забележителна част от отговорностите им. Те висят на пост пред монументи в отдаване на респект на починали, пред пантеони и мемориали - така наречен часовой. Когато починат партийни величия (имаше една вълна от смъртни случаи на водачите на Комунистическа партия на Съветския съюз на напреднала възраст през 80-те), киснат на пост пред фотографията на умрелия часове наред.

На митинги измежду геронтофилската " аристокрация " на Българска комунистическа партия - държавна, окръжна, би трябвало да има и малко прохлада - определени, клети деца, които махат и клечат на трибуната часове наред. Тодор Живков на фотосите си от мавзолея винаги е заобиколен от възпитаници с червени връзки, до момента в който царствено приветства манифестиращите. Партийните конгреси непроменяемо стартират с одобрение от пионери, които сервират цветя, пеят и рецитират стихове за Българска комунистическа партия. Те са в челото при празнуванията на разнообразни партийни празници и т. н.

Въобще общественият облик на пионерите е на бодрата промяна на партията и страната. Както се пее в оня ария: Комунисти, комсомолци, пионери...С " примамливо "  обещание за бъдещето: " Пионери, пионери!/Славен път ни чака – трудов път. "



---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР