Не можем да прочетем всичко, не можем и да знаем
В поредицата в рубриката " Книги " гостува Катя Атанасова - публицист, продуцент, редактор, създател и драматург. Била е креативен шеф на две рекламни организации, основен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има публикуван един алманах с разкази - " Неспокойни истории ", С., 2006, " Обсидиан ". Автор е на пиесата " Да изядеш ябълката ". Нейният роман " Страх от глезени " (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, е селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе при започване на 2014 година Води спецкурсове в СУ и Нов български университет.
Защо четете?
- Спонтанният отговор е - тъй като обичам да чета. Истината е, че четенето е същностна част от всекидневието ми, от живота ми.
Какво четете?
- Чета художествена литература, преди четях и научна, в този момент много по-рядко, чета есеистика, журналистика - зависи от случая и мотива.
Как избирате четива?
- По името на създателя, в случай че познавам и други негови книги и ги одобрявам, по рекомендация на другари или експерти, чието мнение оценявам, от литературни издания. А от време на време и от чисто любознание към незнайното.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
СмокинятаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- Преди години четях книга след книга и не можех да схвана хората, които четат няколко неща по едно и също време. Сега и аз съм като тях. Започнах да чета " Смокинята " от Горан Войнович, също, от няколко седмици, чета постепенно и напоително чудесната книга на Яна Петкова - " а,б, вино ". Обичам виното и от нея узнавам доста. Чета и една книга с лирика - " Закуска на тревата " на Остап Сливински.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- Впечатли ме и то извънредно мощно една научна монография, извънредно сериозен труд, върху сборника " The Shade of the Balkans " (1904) с създател проф. доктор Благовест Златанов.
Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Нямам специфичен обред. Но нормално чета вечер или ранен следобяд, когато не съм на работа. Мога да чета дълго, върша го, когато би трябвало и да рецензирам книга. Чета доста бързо, още от дребна. Но когато е единствено за наслаждение - избирам бавното четене, с паузи.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Хартиената книга си е хартиена. Усещането да прелистваш страниците, да ги разгръщаш... Но от дълго време чета и електронни книги, още при започване на стартирането му в продажба си купих " Киндъл ", улеснява четенето. Напоследък започнах да чувам аудиокниги, само че още нямам основани привички да ги употребявам постоянно.
Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Мога да чета на британски и съветски, само че не мисля, че езикът ми е задоволително добър, изключително за книгите на по-сложни създатели, на огромни стилисти. Затова чета в превод. Но пък предпочитам преводите. Имаме страхотни преводачи.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Книгата може да даде всичко това в едно. Или да не даде нищо от това. Но и единствено страст или забавление да е - отново си е прелестно да четеш.
Предпочитаният от вас род?
- Преди години избрах прозата и по-конкретно романа, макар че има страхотни майстори на описа. Сега обаче нямам желания. Обичам да чета и лирика, дори в този момент сякаш повече чета лирика.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?
Карай плуга си през костите на мъртвитеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
- Интересното е, че на мен нормално не ми подаряват книги. Може би приятелите ми мислят, че аз към този момент ги имам или ще си ги купя сама. Но последната, която получих като подарък, пък беше каква книга - " Карай плуга си през костите на мъртвите " на Олга Токарчук, в респектиращия превод на Силвия Борисова.
Любимият ви книжовен воин?
- Нямам обичан книжовен воин. Харесвам разнообразни герои поради разнообразни неща.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Не са малко, а и творят в разнообразни жанрове. Не мисля, че ще съумея да ги изброя. Само допълням, че се удивлявам и на преводачи, и на художници - оформители на книги.
Как съхранявате книгите си?
- В библиотеки.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Не помня.
Коя ви разплака?
- Не рева, по-скоро се смущавам надълбоко и ми би трябвало време да се съвзема. Беше книга с лирика.
Последната книга, която ви разочарова?
- Е, аз постоянно се отчайвам от книги, защото някои от тях чета по работа. Не желая да загатвам име, само че беше от създател, който много нашумя в България.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Историята на моя живот не е кой знае какъв брой забавна или вълнуваща, с цел да си заслужава да си представям, че някой от обичаните ми писатели може да я напише.
Как ще се споделя вашата автобиография?
- Неспокойни истории.
Това изкуство на поезиятаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка 
Тетрадки за аржентинска литература: Хорхе Луис БорхесС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Може да ви прозвучи нереалистично, само че аз постоянно дочитам книгите. Колкото и тъпи да са.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- Класическите литературни творби от учебния и университетския лист съм чела. Със сигурност има обаче създатели, които, в един или различен подтекст, се мислят като типичен и аз не съм ги чела. Иначе човек не може да се усеща неловко, в случай че не е чел даден създател, в случай че, несъмнено, не се занимава професионално с литература, което е друго. Не можем да прочетем всичко, не можем и да знаем...
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- Препрочитам Борхес, само че това едва ли изненадва. Препрочитам лирика, която обичам.
Как се трансформира усетът ви във времето?
- Базовият ми усет, в случай че мога по този начин да се изразя, не се е трансформирал кой знае какъв брой. Автори и книги, които съм харесвала като млада, не престават да ми харесват и в този момент. Станала съм малко " по-хладна " сякаш в отношението си към книгите, леко по-критична, от време на време имам възприятието, че нищо не може да ме изненада. Но пък какъв брой е хубаво и вълнуващо, когато това се случи.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
- Много за виното.
(Книги за виното )
Защо четете?
- Спонтанният отговор е - тъй като обичам да чета. Истината е, че четенето е същностна част от всекидневието ми, от живота ми.
Какво четете?
- Чета художествена литература, преди четях и научна, в този момент много по-рядко, чета есеистика, журналистика - зависи от случая и мотива.
Как избирате четива?
- По името на създателя, в случай че познавам и други негови книги и ги одобрявам, по рекомендация на другари или експерти, чието мнение оценявам, от литературни издания. А от време на време и от чисто любознание към незнайното.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- Преди години четях книга след книга и не можех да схвана хората, които четат няколко неща по едно и също време. Сега и аз съм като тях. Започнах да чета " Смокинята " от Горан Войнович, също, от няколко седмици, чета постепенно и напоително чудесната книга на Яна Петкова - " а,б, вино ". Обичам виното и от нея узнавам доста. Чета и една книга с лирика - " Закуска на тревата " на Остап Сливински.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- Впечатли ме и то извънредно мощно една научна монография, извънредно сериозен труд, върху сборника " The Shade of the Balkans " (1904) с създател проф. доктор Благовест Златанов.
Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?
- Нямам специфичен обред. Но нормално чета вечер или ранен следобяд, когато не съм на работа. Мога да чета дълго, върша го, когато би трябвало и да рецензирам книга. Чета доста бързо, още от дребна. Но когато е единствено за наслаждение - избирам бавното четене, с паузи.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Хартиената книга си е хартиена. Усещането да прелистваш страниците, да ги разгръщаш... Но от дълго време чета и електронни книги, още при започване на стартирането му в продажба си купих " Киндъл ", улеснява четенето. Напоследък започнах да чувам аудиокниги, само че още нямам основани привички да ги употребявам постоянно.
Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Мога да чета на британски и съветски, само че не мисля, че езикът ми е задоволително добър, изключително за книгите на по-сложни създатели, на огромни стилисти. Затова чета в превод. Но пък предпочитам преводите. Имаме страхотни преводачи.
Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?
- Книгата може да даде всичко това в едно. Или да не даде нищо от това. Но и единствено страст или забавление да е - отново си е прелестно да четеш.
Предпочитаният от вас род?
- Преди години избрах прозата и по-конкретно романа, макар че има страхотни майстори на описа. Сега обаче нямам желания. Обичам да чета и лирика, дори в този момент сякаш повече чета лирика.
Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?
- Интересното е, че на мен нормално не ми подаряват книги. Може би приятелите ми мислят, че аз към този момент ги имам или ще си ги купя сама. Но последната, която получих като подарък, пък беше каква книга - " Карай плуга си през костите на мъртвите " на Олга Токарчук, в респектиращия превод на Силвия Борисова.
Любимият ви книжовен воин?
- Нямам обичан книжовен воин. Харесвам разнообразни герои поради разнообразни неща.
На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?
- Не са малко, а и творят в разнообразни жанрове. Не мисля, че ще съумея да ги изброя. Само допълням, че се удивлявам и на преводачи, и на художници - оформители на книги.
Как съхранявате книгите си?
- В библиотеки.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Не помня.
Коя ви разплака?
- Не рева, по-скоро се смущавам надълбоко и ми би трябвало време да се съвзема. Беше книга с лирика.
Последната книга, която ви разочарова?
- Е, аз постоянно се отчайвам от книги, защото някои от тях чета по работа. Не желая да загатвам име, само че беше от създател, който много нашумя в България.
Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?
- Историята на моя живот не е кой знае какъв брой забавна или вълнуваща, с цел да си заслужава да си представям, че някой от обичаните ми писатели може да я напише.
Как ще се споделя вашата автобиография?
- Неспокойни истории.
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Може да ви прозвучи нереалистично, само че аз постоянно дочитам книгите. Колкото и тъпи да са.
Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?
- Класическите литературни творби от учебния и университетския лист съм чела. Със сигурност има обаче създатели, които, в един или различен подтекст, се мислят като типичен и аз не съм ги чела. Иначе човек не може да се усеща неловко, в случай че не е чел даден създател, в случай че, несъмнено, не се занимава професионално с литература, което е друго. Не можем да прочетем всичко, не можем и да знаем...
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- Препрочитам Борхес, само че това едва ли изненадва. Препрочитам лирика, която обичам.
Как се трансформира усетът ви във времето?
- Базовият ми усет, в случай че мога по този начин да се изразя, не се е трансформирал кой знае какъв брой. Автори и книги, които съм харесвала като млада, не престават да ми харесват и в този момент. Станала съм малко " по-хладна " сякаш в отношението си към книгите, леко по-критична, от време на време имам възприятието, че нищо не може да ме изненада. Но пък какъв брой е хубаво и вълнуващо, когато това се случи.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?
- Много за виното.
(Книги за виното )
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ