В поредицата в рубриката Книги гостува Иванка Могилска

Иванка Могилска: Четенето е алтернативен начин на съществуване

В поредицата в рубриката " Книги " гостува Иванка Могилска - текстописец на свободна процедура. Тя е основател на блога, в който дава препоръки на своите сътрудници. Автор е на разкази, романи и стихове. По описа й " Ева, която пораства и се смалява " писаха седмокласниците на националното външно оценяване по български език и литература тази година.

Дебютната ѝ стихосбирка " ДНК " (2004) печели премия " Южна пролет ". Втората ѝ стихосбирка " Иначе казано " (2010) е отличена с Национална премия за лирика " Владимир Башев ". По нейни стихове е основан пърформансът " ДНК на думите или инструмент за писане на лирика ", представян неведнъж в България и Германия.

Нейна лирика и прозаичност е превеждана на британски, френски, немски, маджарски, сръбски, фарси и бангла.

Повече за Иванка Могилска

Обикновени чудесаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Защо четете?

- Защото четенето ме прави щастлива и всесилна.

Тревожна съм или скърбя? Потъвам в някоя книга и се укротявам, не помня за тъгата си най-малко за малко. А когато ме обхване още веднъж, чувствам, че е поизбледняла и силата ѝ е намаляла. Ежедневните задания ме притискат, още малко и ще ме смачкат? Зарязвам ги, уважавам се в някоя книга и съм към този момент в различен живот, напряко съм различен човек. Самотна съм? Чета и към този момент не съм. Искам да науча нещо ново или да си обясня нещо? Намирам си подобаващите книги и чета. Времето ми върви доста бързо? Зачитам се и то се разтегля, разтегля, до момента в който застине неподвижно.

Четенето е различен метод на битие.

Как избирате четива?

- Най-често една книга води до друга. Чета нещо забавно, вътре е упоменат чужд за мен създател или непознато заглавие, които разсънват любознанието ми. Намирам книгата, уважавам се и вътре е упоменат чужд за мен създател или непознато заглавие, които разсънват любознанието ми.

Намирам книгата...

В последните десетина години наложително протягам ръка към всяка книга, по която са работили обичаните ми преводачи. Гледам да не пропущам заглавие на издателство " Аквариус ". Следя какво излиза от български създатели.

Вслушвам се и в рекомендациите на четящи хора, чието мнение оценявам.

Какво за четене има върху нощното ви шкафче?

Галерията на сърцетоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

- " Галерията на сърцето " - събраните стихове на Марин Бодаков, от които чета напосоки по едно стихотворение всеки ден.

" Майстор Славо " на Георги Райчевски, тънка книга, самиздат, с която имам специфична история. Отдавна трябваше да съм я преместила при прочетените книги, само че сърце не ми дава.

За неизбежната случайностС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

" За неизбежната случайност " на Иван Ланджев, която чета сега и " Потъналите и избавените " на Примо Леви, от която прелиствам някои глави.

Потъналите и спасенитеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Коя е последната книга, която ви впечатли?

- " Как да поддържаме връзка с непознати. Какво би трябвало да знаем за хората, които не познаваме " на Малкълм Гладуел, " Нашата история стартира " на Тобаяс Улф и " Геният и зануленото време: театралният път на режисьора Слави Шкаров " на Йордан Георгиев.

Как да поддържаме връзка с непознати. Какво би трябвало да знаем за хората, които не познавамеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Какъв е вашият обред, обвързван с четенето - по кое време, къде, какъв брой?

Нашата история започваС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

- Когато и където ми се отвори време. Нямам ритуали. Освен в случай че не приемем за обред това, че постоянно имам книга в себе си, а в случай че нямам, разтварям е-книга на телефона си.

Колко? Колкото се може повече. " Нарцис и Голдмунд " на Херман Хесе да вземем за пример прочетох в последното денонощие преди един изпит. Не можах да спра.

Нарцис и ГолдмундС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Освен че не бях преговорила материала, не бях и спала, а и мислите ми бяха в преди малко прочетеното, та се наложи да се явя на корекция.

Случвало се е да си пропущам спирката, тъй като по този начин съм се потопила в историята, че съм тотално оглушала и ослепяла за външния свят; да се блъсна във врата, тъй като ходя и чета; да чета, седнала на стол в средата на стаята с нож до мен (книгата беше доста страшна, само че и доста увлекателна, не можех да я оставя).

Геният и зануленото времеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Електронна книга, аудио или на хартия?

- На хартия и в електронен вид. Пътувам доста и опцията да нося библиотека с 2000 книги в джоба си е скъпа за мен. Така не се отнемам от обичаните си заглавия, които прелиствам постоянно. А и мога да си купя книгата, която ми би трябвало когато и да е на денонощието, където и да се намирам и да стартира да я чета незабавно.

Това ми е значимо, тъй като по време на пътуванията си постоянно желая да науча нещо за историята на обещано място или си намислям, че би трябвало да проуча съответна тематика, с цел да пиша по нея и надлежно, желая да се сдобия с нужните ми книги колкото се може по-бързо.

В къщи избирам да чета на хартия. Обичам да замирисвам хартиени книги, да ги допирам, класифицирам и да виждам по какъв начин слънчевите лъчи пълзят по гръбчетата им следобяд.

Към момента не чувам аудио книги. Когато чета, схващам доста по-бързо и елементарно. А и не желая " четенето/слушането " да е съпътстващо занятие, да го върша, до момента в който правя нещо друго.

Четете ли на различен език, с изключение на на български? Има ли разлика в прекарването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?

- Мога да чета на британски и на съветски, само че в случай че има добър превод, избирам него. Причината е, че най-бързо чета на родния си език, регистрирам и най-дребните нюанси, изпитвам по-пълно наслаждение от прочетенето и обогатявам знанията си за езика и за разнообразни писателски похвати. Когато текстът е на български, по-лесно мога да му се възхитя, а по-късно да се върна, да го " разглобя " - да видя кое по какъв начин е направено, с цел да влияе по избран метод.

На британски нормално чета професионална литература - за копирайтинг, реклама и UX дизайн. А също и книги, които са ми значими, само че не са преведени на български. В множеството случаи още веднъж става въпрос за нехудожествена литература. Последните две такива, които четох са спомените на един британец, който се заселва на Спорадите в края на 50-те години на ХХ век и Greece: Biography of a Modern Nation, на Родерик Бийтън.

Какво търсите в книгите - страст, познание, забавление, интелектуално предизвикателство?

- Освен всичко това, постоянно диря и отговор на въпроса " по какъв начин е написана самата книга, по какъв начин се е получил този или оня резултат ".

Предпочитаният от вас род?

- Мога да кажа към кои жанрове протягам ръка най-рядко - фантастика и трилъри. Но чета и от тях, в случай че ме завоюват тематиката и стилът. Не се лимитирам, тъй като може да изпусна нещо забавно.

Коя е най-хубавата книга, която сте получавали като подарък или рекомендация?

- Тази, която е идвала откакто събеседникът ми е отчел каква тематика ме занимава сега или какво е прочувственото ми положение, или къде в писането си съм зациклила и не мога да намеря ход.

Любимият ви книжовен воин?

- Този, който чета и пребивавам сега.

Постоянен любим, за последните четири години, ми е Петсън от " Петсън и Финдъс ".

На кои създатели се възхищавате най-вече, включително поети, сценаристи, публицисти?

- На тези, които умеят да предадат живота в най-тънките му нюанси, с цялата му трудност и несъгласия, и имат самодисциплината да го вършат. На тези, които работят смирено, със пристрастеност, почитание и отговорност към читателя.

Когато пишеш, се изкушаваш елементарно да вземеш страна, да представиш нещата едностранчиво, както на теб ти харесва, а не както са, да си играеш на бог. Точно тогава обаче не създаваш същински, дишащ свят, а залъгваш читателите с изкуствени заместители.

Как съхранявате книгите си?

- Не поставям чаши или чинии върху тях, не подвивам ъгълчета. В същото време, библиотеката ми към този момент не побира всички томове и съм ги подредила като тетрис - без необикновен ред и система, просто по този начин, че да се съберат колкото се може повече.

Преди треперех над всяка книга, не давах да се изнася от къщи. Сега закупувам, чета и постоянно по-късно нося част от книгите в " Читалнята " в градинката на Народния спектакъл, друга част разпределям. Предполагам, за това способства фактът, че към този момент доста по-лесно мога да се добера до нужния ми текст даже да съм надалеч от библиотеката си. Случвало се е прители и даже далечни познати да ми снимат и изпращат разкази и стихове, с цел да си свърша работата.

Разбира се, има издания, които са ми скъпи и значими, само че са малко.

Коя е последната книга, която ви разсмя?

- Не си припомням коя е последната, само че мога да ви кажа кои книги ме разсмиват постоянно - " Ни новина от Гурб " на Едуардо Мендоса и съвсем всички книги на Тери Пратчет, преведени от Светлана Комогорова-Комата.

Коя ви разплака?

Балада за Георг Хених С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

- Две стихотворения на Мария Донева от книгата ѝ " Стихотворения и поеми ", която още не е излязла.

Книгата, на която съм плакала с глас е " Балада за Георг Хених " на Виктор Пасков.

Последната книга, която ви разочарова?

- Имам услужлива памет, не запомнила съм я. Ако си погледна листата с прочетени книги, евентуално ще се сетя, само че за какво да го върша? Ако книгата е била добре написана, само че съм я зачела в несъответствуващ миг, по-добре да не отклонявам други читатели от нея. За тях може да се окаже значима. Ако не е била добре написана, няма смисъл да я загатвам, с цел да се подлъгва някой различен да протяга ръка към нея.

Кой бихте желали да напише историята на вашия живот?

- Някой, който схваща какъв брой обичам живота и какво учудване, екстаз, а от време на време и боязън, изпитвам към всичките му проявления.

Една книга, която не успяхте да дочетете до края?

- " Одисей " на Джеймс Джойс - ще опитвам да я прочета още веднъж като се отдръпва от дейна работна активност. " Врява и безумие " на Фокнър - може да ми е било прекомерно рано за нея, само че не бих я подхванала още веднъж.

Кое класическо литературно произведение в никакъв случай не сте чели (и ви е неловко от това)?

- Не съм чела доста от класическите литературни творби, само че не ми е неловко от това. Вместо тях съм прочела други.

Латерна магикаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Спомням си един диалог с моя другарка. Бяхме хлапачки на по 18-19 години, тъкмо ни бяха приели в НАТФИЗ и се бяхме срещнали. Питам я прочела ли си това, прочела ли си това, тя все ми дава отговор с " не " и аз се отвращавам: " Как може! Това са основополагащи книги! ". На което тя най-спокойно ми изясни, че в библиотеката на родителите ѝ е имало напълно разнообразни създатели, чела е тях и за нея те са основополагащи.

Оказа се, че някои аз пък не съм ги чувала.

Няма потребност от стеснение и засрамване, когато приказваме за книги. Има потребност от любознание и почитание.

Коя книга няма да спрете да препрочитате?

- " Латерна магика " на Ингмар Бергман, " 60 описа " на Дино Будзати, " На изток от парадайса " на Стайнбек, стиховете на Христо Фотев.

Как се трансформира усетът ви във времето?

- Чета от ден на ден научнопопулярна литература.

Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга в последно време?

- Че болката е защитната реакция на музиката. Мисля, че този откъс от " Дом за начинещи " може да се отнесе към всяко едно изкуство.

Дом за начинаещиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

" Музиката не би желала всеки, на който му скимне, да издевателства над нея. Затова нейната отбрана е да направи началото освен мъчно, само че и мъчително. Само хората, които в действителност обичат музиката и изпитват почитание, да не кажа благоговение, към нея, ще просвирят. Трябват също самообладание и непримиримост. А таман те са знак на уважението и обичта. Не е нужно да стават виртуози, само че ще я ценят повече. Така че това е тест: в случай че макар компликацията и болката продължиш, напълно скоро няма да те боли към този момент и ще можеш да свириш. Дори да е ария от два акомпанимента. "