Кмете, запиши си!: Кои са основните проблеми на Кърджали?
В поредицата " Кмете, запиши си! " на фокус са и проблемите на област Кърджали. В региона, съгласно последното броене, живеят 161 хиляди души. Безработицата е двойно по-висока от междинната за страната - малко над 10 %.
Средната брутна работна заплата е близо 1400 лв.. И в област Кърджали прирастът на популацията е негативен. Обезлюдяването и изчезващите села са главен проблем в област Кърджали. Причина е неналичието на занаят, откакто внезапно спада развъждането на тютюн в района.
В региона не доближават персоналните лекари, а от ден на ден пациенти не са здравно обезпечени. Лошите пътища също са част от проблемите в тази част на страната.
Област Кърджали постепенно, само че несъмнено обезлюдява. По адресна регистрация популацията е над 160 хиляди души, само че да живеят в региона са останали едвам половината. Другите са кой по гурбет, кой намерил дом надалеч от родното място. С най-ниска безработица и с най-високи приходи е регионалният център, само че и в община Кърджали има села, които са на изгубване.
" Без път какво е това, в кой век живеем ние. Бая животни си имам аз. Всичко си го карам на тил. И си заплащам налозите. Аз 20 - 25 години не съм ходил на доктор. Въпреки, че си заплащам всичко. Осигуровки - мосигуровки - всичко си заплащам ", сподели Хабил Мехмед, гражданин на с. Лисиците, община Кърджали.
Хабил е на 42 години и е най-младият гражданин на село Лисиците, отглежда 150 овце и 60 крави. Казва, че живее в Лисиците поради спокойствието и макар несгодите.
Някога тук са живели над 400 души. Днес са едвам 20. До селото път няма, единственият достъп е през най-дългия въжен мост в България, цели 260 метра. Себиле е тръгнала на работа - пешком, през моста.
" За да мина, 20 минути до половин час. Лека - бавно, зависи от товара ", уточни Себиле, гражданин на с. Лисиците.
Когато язовир " Студен бунар " е цялостен, до селото може да се стигне и с лодка. Пожарна и кола за спешна помощ тук не могат да дойдат.
" Имаме гробище. Ако нямаме коли за спешна помощ, гробище имаме. Нямаме персонален доктор. Болният отива при персоналния доктор, вместо персоналния доктор при болния да пристигна ", сподели още Себиле.
Рекордьор с над 18% безработица в региона е община Ардино. Оказва се тук има връх и по здравно неосигурени. Селата в общината имат един фамилен доктор. Това е доктор Дуньо Дунев. Едва 150 от пациентите му имат здравни осигуровки, само че лекува над 1000.
" Ами, колкото се обадят, в чантата ми не написа кой е обезпечен, кой не е обезпечен. Аз не ги разделям на обезпечени и неосигурени ", разяснява доктор Дуньо Дунев, персонален доктор в община Ардино.
Общината в Ардино покрива част от разноските за лекуването на неосигурените. Д-р Дунев споделя, че работи в този регион все пак, че пациентите му са разпръснати на повърхност от над 350 квадратни километра.
" Моите пациенти са тук, зад оня хълм, нататък към Китница имам. Ако решим да отидем, това са още 10 километра нататък ", сподели още медикът.
В този миг телефонът на лекаря звъни и той незабавно потегля към своя стара пациентка. Пътят - 10 километра е тестване за всеки водач - стеснен и колите се разминават с изчакване. Така пътуването лишава най-малко 20 минути, а през зимата и двойно повече.
Баба Шефика живее с щерка си и медикаменти има, само че множеството пациенти на доктор Дунев живеят сами и няма кой да върви до града за медикаменти. Той е на 75 години. Намерил млад доктор, който да работи с него, само че сътрудника му се отказал поради пътищата, по които се пътува мъчно.
" По селата доктор няма. Няма доктор. Едно е да се каже, вие имате доктор нали, на хартия. А друго е доктор да е там. А пък в махалите, в гетата - никой не знае какво става ", сподели доктор Дунев.
Общината Ардино се пробва да реши казуса. На 10 студенти по медицина заплаща наемите до момента в който учат, с вярата, че един ден ще работят тук. Тръгваме към най-южната община в България - Кирково. Най-високото село в тази част на Родопите е Кран. Вече 10 години пътят до там е пъкъл за хората.
" Като тръгнеш от село Кран, на първа. Караш лека - бавно, сякаш носиш яйца. И се молиш на Господ да не ти се счупи някой амортисьор, каре, рейка и да не вървиш на мастори и да търсиш елементи да ти го оправят. Уж е републикански път, а никой не го гледа ", сподели Якуб Мехмед, гражданин на с. Кран, община Кирково.
" Работя в Кърджали. Аз всеки ден пътувам по тоя път. 50 - 60 километра единствено в едната посока и връщане още толкоз, 100 километра дневно. Просто нямам думи за АПИ, никой не може да командва АПИ ", добави Расим Ахмед.
" Иначе налога си върви, застраховката си върви, винетката си върви, горивото си върви. Всичко си върви, амортизации. Плащаме си и поносим ", изясни Мехмед Усков.
" Ей в този момент ще пристигна ученическият рейс. Кой ще носи отговорността, в случай че стане некоя пакост. АПИ ще носи ли отговорност?!? Не, нали ", разяснява Якуб Мехмед.
От 340 в селото са останали да живеят 170 поданици. Имат обаче 17 деца, които всеки ден вървят на учебно заведение в Кирково, което е на 30 километра.
" По тоя път по този начин, лекичко, лекичко - бавничко и техниката отива по дяволите ", сподели Митко Стоянов, водач на училищен рейс в община Кирково.
Заради неприятния път времето за пътешестване на децата до учебно заведение се усилва най-малко с 40 минути, а през зимата и с повече от час.
Средната брутна работна заплата е близо 1400 лв.. И в област Кърджали прирастът на популацията е негативен. Обезлюдяването и изчезващите села са главен проблем в област Кърджали. Причина е неналичието на занаят, откакто внезапно спада развъждането на тютюн в района.
В региона не доближават персоналните лекари, а от ден на ден пациенти не са здравно обезпечени. Лошите пътища също са част от проблемите в тази част на страната.
Област Кърджали постепенно, само че несъмнено обезлюдява. По адресна регистрация популацията е над 160 хиляди души, само че да живеят в региона са останали едвам половината. Другите са кой по гурбет, кой намерил дом надалеч от родното място. С най-ниска безработица и с най-високи приходи е регионалният център, само че и в община Кърджали има села, които са на изгубване.
" Без път какво е това, в кой век живеем ние. Бая животни си имам аз. Всичко си го карам на тил. И си заплащам налозите. Аз 20 - 25 години не съм ходил на доктор. Въпреки, че си заплащам всичко. Осигуровки - мосигуровки - всичко си заплащам ", сподели Хабил Мехмед, гражданин на с. Лисиците, община Кърджали.
Хабил е на 42 години и е най-младият гражданин на село Лисиците, отглежда 150 овце и 60 крави. Казва, че живее в Лисиците поради спокойствието и макар несгодите.
Някога тук са живели над 400 души. Днес са едвам 20. До селото път няма, единственият достъп е през най-дългия въжен мост в България, цели 260 метра. Себиле е тръгнала на работа - пешком, през моста.
" За да мина, 20 минути до половин час. Лека - бавно, зависи от товара ", уточни Себиле, гражданин на с. Лисиците.
Когато язовир " Студен бунар " е цялостен, до селото може да се стигне и с лодка. Пожарна и кола за спешна помощ тук не могат да дойдат.
" Имаме гробище. Ако нямаме коли за спешна помощ, гробище имаме. Нямаме персонален доктор. Болният отива при персоналния доктор, вместо персоналния доктор при болния да пристигна ", сподели още Себиле.
Рекордьор с над 18% безработица в региона е община Ардино. Оказва се тук има връх и по здравно неосигурени. Селата в общината имат един фамилен доктор. Това е доктор Дуньо Дунев. Едва 150 от пациентите му имат здравни осигуровки, само че лекува над 1000.
" Ами, колкото се обадят, в чантата ми не написа кой е обезпечен, кой не е обезпечен. Аз не ги разделям на обезпечени и неосигурени ", разяснява доктор Дуньо Дунев, персонален доктор в община Ардино.
Общината в Ардино покрива част от разноските за лекуването на неосигурените. Д-р Дунев споделя, че работи в този регион все пак, че пациентите му са разпръснати на повърхност от над 350 квадратни километра.
" Моите пациенти са тук, зад оня хълм, нататък към Китница имам. Ако решим да отидем, това са още 10 километра нататък ", сподели още медикът.
В този миг телефонът на лекаря звъни и той незабавно потегля към своя стара пациентка. Пътят - 10 километра е тестване за всеки водач - стеснен и колите се разминават с изчакване. Така пътуването лишава най-малко 20 минути, а през зимата и двойно повече.
Баба Шефика живее с щерка си и медикаменти има, само че множеството пациенти на доктор Дунев живеят сами и няма кой да върви до града за медикаменти. Той е на 75 години. Намерил млад доктор, който да работи с него, само че сътрудника му се отказал поради пътищата, по които се пътува мъчно.
" По селата доктор няма. Няма доктор. Едно е да се каже, вие имате доктор нали, на хартия. А друго е доктор да е там. А пък в махалите, в гетата - никой не знае какво става ", сподели доктор Дунев.
Общината Ардино се пробва да реши казуса. На 10 студенти по медицина заплаща наемите до момента в който учат, с вярата, че един ден ще работят тук. Тръгваме към най-южната община в България - Кирково. Най-високото село в тази част на Родопите е Кран. Вече 10 години пътят до там е пъкъл за хората.
" Като тръгнеш от село Кран, на първа. Караш лека - бавно, сякаш носиш яйца. И се молиш на Господ да не ти се счупи някой амортисьор, каре, рейка и да не вървиш на мастори и да търсиш елементи да ти го оправят. Уж е републикански път, а никой не го гледа ", сподели Якуб Мехмед, гражданин на с. Кран, община Кирково.
" Работя в Кърджали. Аз всеки ден пътувам по тоя път. 50 - 60 километра единствено в едната посока и връщане още толкоз, 100 километра дневно. Просто нямам думи за АПИ, никой не може да командва АПИ ", добави Расим Ахмед.
" Иначе налога си върви, застраховката си върви, винетката си върви, горивото си върви. Всичко си върви, амортизации. Плащаме си и поносим ", изясни Мехмед Усков.
" Ей в този момент ще пристигна ученическият рейс. Кой ще носи отговорността, в случай че стане некоя пакост. АПИ ще носи ли отговорност?!? Не, нали ", разяснява Якуб Мехмед.
От 340 в селото са останали да живеят 170 поданици. Имат обаче 17 деца, които всеки ден вървят на учебно заведение в Кирково, което е на 30 километра.
" По тоя път по този начин, лекичко, лекичко - бавничко и техниката отива по дяволите ", сподели Митко Стоянов, водач на училищен рейс в община Кирково.
Заради неприятния път времето за пътешестване на децата до учебно заведение се усилва най-малко с 40 минути, а през зимата и с повече от час.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ