В понеделник в ранни зори, на връх професионалния им празник,

В понеделник в ранни зори, на връх професионалния им празник, надзирателите и правосъдната защита излязоха на митинг с претенции за повишение на възнагражденията с 20%, а не с 5 на 100, за равнене на обществените придобивки с останалите чиновници от бранш „ Сигурност “ и за обезпечаването на условия за попълване на незаетите места в пандизите и правосъдните покои. И до момента в който в митинга на охраняващите лишените от независимост и осигуряващи сигурността в постройките на правосъдната власт да няма нищо неправилно, таман противоположното – от дълго време страната трябваше да е намерила решение на тези проблеми, в медиите бе публикувана една позиция, за която в цялостна мощ важи комeнтарът – даже в лицемерието би трябвало да има граници.

Съюзът на съдиите в България се солидаризирал с настояванията на надзирателите и правосъдната защита. Съюзът, захранван с грантове от непознати фондации, генериращ непрестанно кавги в правораздаването през опитите за прикрито и очевидно кадруване, политизирал до невиждани размери правосъдната система в прорез на Кодекса за етично държание на българските магистрати, се сетил, че има проблем с ниското заплащане и неналичието на задоволително чиновници при надзирателите и правосъдната защита.

Организацията, която крие членската си маса, с цел да може години наред манипулативно да бъде представяна от „ медиите “-бухалки на подсъдими и обвинени олигарси като „ гласа на съдиите “, се е присетила, че за разлика от тях има доста чиновници в правоохранителните органи, за които грантове няма, а европейското финансиране стига едвам се подобрят изискванията в част от пандизите у нас, само че за лишените от независимост, несъмнено. Изтърпяващите присъди у нас от дълго време са със самочувствието на правоимащи, обезпечено им от грантови правозащитници, които употребяват рецидивисти, с цел да водят каузи против България пред „ обичания “ Европейски съд за правата на индивида. Лицемерна е позицията на „ загрижените “ представители на ССБ и тъй като за тях няма нищо неправилно, когато присъдружният им Български хелзинкски комитет позволява номинации за „ Човек на годината “ на разположение, наказано за ликвидиране, което, ползвайки тази индулгенция, „ учи “ надзирателите в Софийския централен затвор по какъв начин да се държат с лишените от независимост.

Отвореното писмо на върхушката от ССБ не е нищо повече от на ниска цена добиване на дял от в действителност сериозните проблеми в бранша, само че и опит за „ оневиняване “ за цялостното безучастие на Христо Иванов като министър на правораздаването по решаването му. Преди по-малко от два месеца стана ясно, че още преди три години прокуратурата е алармирала Министерството на правораздаването за застрашаващото сигурността съответствие на броя надзиратели по отношение на този на лишените от независимост. Оказа се, че в затворническите общежития в Пловдив, Стара Загора и Плевен на един чиновник на Главната дирекция „ Изпълнение на наказванията “ се падат по 97, 84 и 102-ма пандизчията. Реакция по сигнала на прокуратурата не е последвала, несъмнено, тъй като Иванов и ССБ по това време бяха заети с воденето на подмолна война за преодоляване на държавното обвиняване, която пагубно изгубиха.

Отвореното писмо, подписано от Управителния съвет на съдийския съюз, няма по какъв начин да срещне признателност от чиновниците в местата за отнемане от независимост и правосъдната защита, които не са не запомнили какво им се готвеше преди три години. „ Споделяли възмущението “ на чиновниците от ГДО и ГДИН от ССБ през днешния ден, само че бързо не помниха, по какъв начин подмолно дърпаха конците в Министерството на правораздаването в интервала 2014-2015 година Та нали заместник-министърът Петков бе отишъл в изпълнителната власт от позицията му на член на управлението на същия съдийски съюз.

Къде бяха от ССБ, когато под „ вещото “ управление на провалилия се Христо Иванов и неговия заместител Петко Петков, се готвеше механичното обединение на Главните дирекции „ Съдебна защита “ и „ Изпълнение на наказванията “ и превръщането им в Изпълнителна организация. „ Реформата “ на дуото Иванов-Петков в ГДИН и ГДО не отстъпваше по нищо от проектите им за „ гражданска война “ в правосъдната система – „ първо да я унищожим, след това ще му мислим “, съвсем като схемите от Костовата приватизация – „ фалирай и купи за жълти стотинки “. Единствено острата реакция на управленията на ГДИН и ГДО, а и отзвукът в медиите, предотврати през 2015 година тотална злополука в бранша. Тогава Иванов и Петков настойчиво се опитваха да унищожават цели 700 щата, сякаш под формата на съкращения на администрацията. Действията им дотам ескалираха напрежението, че за първи път надзиратели и правосъдна защита стачкуваха с крясъци „ Оставка! “ под прозорците на правосъдното министерство, а насмалко щяха и да линчуват провалилото се дуо.

Надзирателите и правосъдната защита нямат потребност от лицемерната поддръжка на „ грантови “ съдии, които правят следващия маскиран опит за трупане на  политически дивиденти, в интерес на провалилия се и като политик Иванов и номинално ръководената от него партия-ГМО „ Да, България “. Долу ръцете от чиновниците на ГДИН и ГДО и не ги въвличайте в подмолните си сюжети против страната, а ги оставете да реализират настояванията си въз основата на професионален разговор с държавното управление.

Писмата на ССБ – метод на приложимост


Защо ги нямаше “отворените писма ” от ССБ, когато Христо Иванов, обичаният им министър на провала (правосъдието) се хвалеше какъв брой доста бил направил по въпроса с изхранването на пандизчиите? Толкова “много ”, че и до през днешния ден публичните поръчки не могат да се осъществят, а страната заплаща за храна на пандизчиите, колкото коства прилична вечеря в обичан на “грантовите ” съдии ресторант с меню за вегани край Съдебната палата.