Бъдете търпеливи, до 2-3 седмици трябва да има добри новини за пандемията
В понеделник регистрирахме 200-ния доказан случай на COVID-19 в България. Времето, което беше належащо с цел да бъдат докладвани първите 100 случая беше 12 дни. За вторите 100 случая бяха задоволителни по-малко от 4 дни! Това е явен симптом за ускояване на заболеваемостта. Какво можем да чакаме през идващите дни и седмици от епидемията в България?
Ще стартира с две положителни вести. Първо, фактът че дотук има единствено 3 смъртни случая е прочут въодушевяващ прогностичен белег за размера на действителната зараза - т.е. за броя на към момента неразкритите случаи, за които не знаем че са инфектирани. И второ, с помощта на стряскащия образец на Италия и на ранна готовност, България предприе първите ограничения за ограничение на предаването много експедитивно и рано.
В това отношение имаме известна преднина спрямо други страни в Европа, гледано по отношение на стадия на епидемията вкъщи. В случая държавното управление би трябвало да бъде похвалено за бързината на ограниченията и за това, че даде мощен мандат на експертите от щаба за битка с епидемията.
Стъпките за обществено разграничаване са най-ефективния инструмент за секване на пандемията. Интензивните обществени контакти са " горивото " на епидемиите от въздушно-капкови инфекции. Когато хората в обществото контактуват между тях с огромна периодичност, епидемията лумва. Когато хората си останат в къщи, контактите стопират и това лишава " кислорода " и " задушава огъня ".
Само че, при ковид, резултатът не идва мигновено след въвеждане на ограниченията. Така е заради една специфичност, която съм коментирал и преди. Това е дългото време което минава от момента на заразяването до настъпването на тежките признаци. Забавянето в протичането на инфекцията надлежно води до сходно по дължина закъснение сред момента, в който сме въвели ограничения за обществено разграничаване, и момента, в който те биха дали стремежи резултат (намаляването на броя на заболелите и починалите).
Или иначе казано, случаите, които ще бъдат признати в болница след седмица, ще са хора, които са се заразили 3 или 4 седмици по-рано - много преди въвеждането на ограниченията за разграничаване. А тези, които се разболеят да речем след две семици, ще са хора заразили се малко преди въвеждането на първите ограничавания в България, и така нататък
На процедура това значи че при въведени ограничения, даже доста прецизни, случаите ще не престават да се повишават, до момента в който не мине близо месец.
Нещо повече - през идващите семици доказаните случаи ще стартират да нарастват по-стръмно, с повече заболели дневно и най-вероятно при зачестяване на смъртните случаи. За страдание към края на седмицата евентуално ще се рапортуват към този момент по над 50 нови доказани случая всеки ден, а идната ще се стигне до вписване на стотици на ден.
Подобно нещо въпреки и в различен мащаб се случва и в този момент в Италия. Въпреки, че хората там са " заключени " към този момент от повече от 2 семици, през предходните дни там епидемията се движи от трагична към по-драматична и над 600 души си отиваха от инфецкията всеки ден.
И това точно е втората специфичност на епидемията. По самата си природа разпространяването на инфекциите е развой, разклоняващ се на всяка стъпка от разпространяването по модел на геометчична градация. Всеки зара̀зен заразява приблизително два или повече индивида и те на собствен ред по късно като заразни също заразяват по двама или повече и така нататък
Какъв е изводът от всичко това за нас, които сме в тази мъчителна " краткотрайна мярка за неотклонение "?
Просто давайки си сметка за тези особености на метода, по който работят ограниченията за справяне с коронасируса, ни дава схващане и воля търпеливо, дисциплинирано и, бих споделил педантично, да се придържаме към карантинните ограничения, без да се обезкуражаваме от обстоятелството че броят на докладваните случаи ще стартира да нараства по-бързо.
Ако прецизно си стоим в къщи, след към 2 до 3 седмици най-вероятно ще стартираме да виждаме закъснение на повишаването, което ще е разултат от първата вълна ограничения, въведени преди 10 дни.
И след това, една седмица по-късно се надяваме на плато в кривата и вероятно начало на спад, което ще е резултат от по-строгите ограничения за ограничение на придвижването въведени предишния петък. С други думи, в случай че сме дисциплинирани и търпеливи, единствено след месец може да имаме съответни и окуражаващи резултати. Всичко зависи от нас.
Ето - съумях и да завърша с добра вест!
Авторът е епидемиолог от Оксфордския университет и е част от Европейския център за надзор на инфекциозните заболявания. Текстът е от профила му във " Facebook " и е оповестен с негово единодушие.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1022)
Ще стартира с две положителни вести. Първо, фактът че дотук има единствено 3 смъртни случая е прочут въодушевяващ прогностичен белег за размера на действителната зараза - т.е. за броя на към момента неразкритите случаи, за които не знаем че са инфектирани. И второ, с помощта на стряскащия образец на Италия и на ранна готовност, България предприе първите ограничения за ограничение на предаването много експедитивно и рано.
В това отношение имаме известна преднина спрямо други страни в Европа, гледано по отношение на стадия на епидемията вкъщи. В случая държавното управление би трябвало да бъде похвалено за бързината на ограниченията и за това, че даде мощен мандат на експертите от щаба за битка с епидемията.
Стъпките за обществено разграничаване са най-ефективния инструмент за секване на пандемията. Интензивните обществени контакти са " горивото " на епидемиите от въздушно-капкови инфекции. Когато хората в обществото контактуват между тях с огромна периодичност, епидемията лумва. Когато хората си останат в къщи, контактите стопират и това лишава " кислорода " и " задушава огъня ".
Само че, при ковид, резултатът не идва мигновено след въвеждане на ограниченията. Така е заради една специфичност, която съм коментирал и преди. Това е дългото време което минава от момента на заразяването до настъпването на тежките признаци. Забавянето в протичането на инфекцията надлежно води до сходно по дължина закъснение сред момента, в който сме въвели ограничения за обществено разграничаване, и момента, в който те биха дали стремежи резултат (намаляването на броя на заболелите и починалите).
Или иначе казано, случаите, които ще бъдат признати в болница след седмица, ще са хора, които са се заразили 3 или 4 седмици по-рано - много преди въвеждането на ограниченията за разграничаване. А тези, които се разболеят да речем след две семици, ще са хора заразили се малко преди въвеждането на първите ограничавания в България, и така нататък
На процедура това значи че при въведени ограничения, даже доста прецизни, случаите ще не престават да се повишават, до момента в който не мине близо месец.
Нещо повече - през идващите семици доказаните случаи ще стартират да нарастват по-стръмно, с повече заболели дневно и най-вероятно при зачестяване на смъртните случаи. За страдание към края на седмицата евентуално ще се рапортуват към този момент по над 50 нови доказани случая всеки ден, а идната ще се стигне до вписване на стотици на ден.
Подобно нещо въпреки и в различен мащаб се случва и в този момент в Италия. Въпреки, че хората там са " заключени " към този момент от повече от 2 семици, през предходните дни там епидемията се движи от трагична към по-драматична и над 600 души си отиваха от инфецкията всеки ден.
И това точно е втората специфичност на епидемията. По самата си природа разпространяването на инфекциите е развой, разклоняващ се на всяка стъпка от разпространяването по модел на геометчична градация. Всеки зара̀зен заразява приблизително два или повече индивида и те на собствен ред по късно като заразни също заразяват по двама или повече и така нататък
Какъв е изводът от всичко това за нас, които сме в тази мъчителна " краткотрайна мярка за неотклонение "?
Просто давайки си сметка за тези особености на метода, по който работят ограниченията за справяне с коронасируса, ни дава схващане и воля търпеливо, дисциплинирано и, бих споделил педантично, да се придържаме към карантинните ограничения, без да се обезкуражаваме от обстоятелството че броят на докладваните случаи ще стартира да нараства по-бързо.
Ако прецизно си стоим в къщи, след към 2 до 3 седмици най-вероятно ще стартираме да виждаме закъснение на повишаването, което ще е разултат от първата вълна ограничения, въведени преди 10 дни.
И след това, една седмица по-късно се надяваме на плато в кривата и вероятно начало на спад, което ще е резултат от по-строгите ограничения за ограничение на придвижването въведени предишния петък. С други думи, в случай че сме дисциплинирани и търпеливи, единствено след месец може да имаме съответни и окуражаващи резултати. Всичко зависи от нас.
Ето - съумях и да завърша с добра вест!
Авторът е епидемиолог от Оксфордския университет и е част от Европейския център за надзор на инфекциозните заболявания. Текстът е от профила му във " Facebook " и е оповестен с негово единодушие.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1022)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ